За връзките без бъдеще...

  • 9 874
  • 200
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 13 021
Ти как се справи, Калина?

Аз задавам въпроса, иначе в миналото със стискане на зъби как 😁

Аз минах на следващия Wink Понякога човек стиска едни отношения на инат, понеже не може да се примири, че не са имали шанса да се развият. Такъв тип отношения като споменатите в първия пост са токсични и рядко има нещо истинско, което да ги държи. Обикновено са нездрави модели на привързаност, поддържани чрез манипулации и самонавиване. Но много хора явно са в положение, в което си мислят, че няма кой друг да им запълни липсите. Добро начало е когато запознат да осмислят, че това далеч не е така и че изборът да променят ситуацията е само техен.

# 16
  • Мнения: 6 681
Да попитам: какво се разбира под "бъдеще" на връзката?
Не е ли нещо тотално субективно и индивидуално като разбиране?
Към авторката - не е ли по-добре да попиташ какви са очакванията на пишещите и коментиращи тук?
Поне ще разбереш, че очакванията и последствията от оправдаването или неоправдаването им са различни за всеки и няма да ти помогне познаването на чуждите.

# 17
  • Мнения: 15 960
Аз съм в такава връзка с женен мъж. От близо 8 години сме заедно. На празници сме заедно. От две години живее  в нас прибира се в тях събота сутринта. За 2-3 часа. После пак идва.  Дрехите са му в нас от 5 години. В тях няма дрехи. Питам как реагира жена му, казва ми че не я интересува. Познавам децата му, роднини негови. За мен е ок така. Ако има значение на 55+ сме.
Ако не е тайна, защо не се разведат? Той практически е семейство с теб. И жена му не я интересувало, него какво го задържа там?

# 18
  • Paris, France
  • Мнения: 14 353
Не започвам връзки с мисълта за бъдещето или миналото, моето, на мъжа, общо. Миналото е минало и няма да се върне. Бъдещето - него никой не го знае какво е и няма смисъл да слагаме каруцата пред коня. От много размисляне не си изживях голямата, първа любов. Вече отдавна е покойник.

Нищо вечно няма. Ако връзка с един човек ме устройва в настоящето, започвам я и каквото сабя покаже.

Ако харесам мъж, фактът, че е женен не ме спира. Днес е женен, утре не е 🤐. Разводите не са за кучетата, викаше едната ми баба.

Предпочитам 15 минути щастие и радост пред ежедневна, целодневна агония с мъж, който не ми допада.

Не съжалявам за никоя изживяна еднодневка или кратка връзка, нито за дългите. Съжалявам, че не си изживях първата любов, ако и да нямаше да е вечна. Една любов си заслужава.

Последна редакция: пн, 11 юли 2022, 20:01 от Nevena Virolan

# 19
  • Мнения: X
Не мога да отговоря на тези въпроси. А и честно казано не ме интересува. Мен ме вълнува това , че е до мен. А че е женен на хартия това не. Устройва ме положението в момента.

# 20
  • Мнения: 747
Иненно, всеки знае себе си и как се е докарал до където е. Знаеш, че е до теб, така те устройва.
 Моят въпрос по-скоро е за положението, в което усещаш липсата на смисъл, все едно изпадаш в нищото, а в същото време страховете от самотата и изоставянето надделяват. За тези моменти питам, когато си наясно, че нещо трябва да приключи, ама да се сриташ ти е трудно.

# 21
  • Мнения: 18 386
Нямам такъв опит.
Все пак да припомним, има и други мъже, защо страх от самота...
Страх от самота може да ми се появи, ако съм вече значително остаряла и погрозняла. Но ако съм още мацка, нали... Blush
Така де. Joy

# 22
  • София
  • Мнения: 39 012
Това за липсата на смисъл, страховете и самотата си е в твоята лична глава и няма общо със връзката. Трудно е да се порасне до този етап и да се осъзнае.

Драпането за някакво непременно планирано бъдеще също е проблем на психиката. Любовта е толкова проста и е толкова сложно да се отпуснем и да й се наслаждаваме.

Последна редакция: вт, 12 юли 2022, 10:32 от Rockstar

# 23
  • Наблизо
  • Мнения: 6 324
Рокстар,не е баш така според мен.Да,любовта сама по себе си е проста и всичко би останало така,ако живеехме голи на тропически остров.
Иначе е съвсем възможно да се влюбим в женен,комарджия,някой който не ни обича,човек който не иска деца,а ние искаме,мързелив,без потенциал ,без желание да се развива,изневеряващ,залепен за мама и прочие и прочие.Всичките тези неща,само едно да го има и любовта се скапва.

# 24
  • София
  • Мнения: 19 419
Иначе е съвсем възможно да се влюбим в женен,комарджия,някой който не ни обича,човек който не иска деца,а ние искаме,мързелив,без потенциал ,без желание да се развива,изневеряващ,залепен за мама и прочие и прочие.Всичките тези неща,само едно да го има и любовта се скапва.
Да, човек се наслаждава, ако има на какво. Ако е мазохист - може да се наслаждава и на борбата да накара да го обичат....Но и това е до време

# 25
  • София
  • Мнения: 35 327
Ако седиш в едни обречени отношения по собствена воля и желание е нищо повече от личностен мазохизъм.
И не, не е трудно, много лесно е да кажеш “стига”. Само извиненията са много.

# 26
  • Наблизо
  • Мнения: 6 324
Това е лесно,ако се случва в началото и всичко е било на масата още тогава.Много по-трудно е когато е било скрито или се е развило впоследствие.Малко ли хора лъжат.Извинения и т.н. но има голяма разлика между гаджета и женени с деца/ипотека/живеещи заедно.Тогава се изисква време и много сила да се приключат нещата.И пари.

# 27
  • София
  • Мнения: 13 021
Трудно е да кажеш стига, разбира се, ако не беше, нямаше да става дума за чувства. Всичко идва, защото в такива ситуации хората трудно се примиряват, че нещата са обречени, хващат се за всяка сламка, сами си въобразяват такива, понякога и им помагат насреща със залъгалки. Но всичко това става само по собствена воля, защото човек се вторачва в някакъв имагинерен 1% шанс. Воля трябва, после е лесно и даже човек разбира, че е спечелил, вместо да е изгубил. На много учат такива връзки, но човек трябва да издрапа и да не изгуби прекалено много време, че знам хора, които години им изядоха, че и живота.

# 28
  • София
  • Мнения: 35 327
Така, де. Ако искаш ще стискаш тоя 1% и ще викаш, че е много трудно години наред.
Но тези отношения освен нездрави и са полу или никаква любов.

Любов първо към себе си и после към света Wink

# 29
  • Мнения: 20 314
До емоционалност е, не е до пресметливост и разум или неосъзнаване, липса на самоуважение. Емоционалният ми интелект не позволява да съм повърхностна, всичко се случва в пластове и нюанси.
А един човек никога не е само лош или добър, ад или рай, хората сме сложни машинки. Това с отрязването отведнъж го играех в 8 клас. Животът после показва, че крайните решения са често пагубни или просто незряла реакция.

Общи условия

Активация на акаунт