- Публикувана: 15 юли 2022, 12:33 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2022, 21:02 ч.
Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...35
Чукча отива на гости в съседното село при приятел.
Пред иглуто на приятеля седи опната кожа от бяла мечка.
Чукчата пита:
– Колко пъти стреля в него?
– Десет!
– А, колко пъти го уцели?
– Нито веднъж!
– Е, от какво умря?
– От смях!
Пред иглуто на приятеля седи опната кожа от бяла мечка.
Чукчата пита:
– Колко пъти стреля в него?
– Десет!
– А, колко пъти го уцели?
– Нито веднъж!
– Е, от какво умря?
– От смях!
Самолет катастрофира на самотен остров, оцеляват само трима човека - французина Жан Пиер, англичанина Робърт и нашия Бай Ганя
Гледат наоколо пусто, два дена обикаляли, накрая от джунглата излизат цяло племе ибрахима гайци и макдоналд мукасита, хванали ги завързали ги и бегом към селото им. Завели ги при вожда на племето Шака Зулу Дембеле, човека ги изгледал презрително и им казал:
- Тук живеем в демокрация, така че имате избор какво да правим с вас - смърт или бабонго.
Спогледали се тримата и питали:
- А какво е бабонго?
- Бабонго е нареждат се всички мъже в племето и ви минават.
Французина казал:
- Ми аз имам жена, която много обичам, любовница която любя много, не искам да ги губя... Избирам бабонго - и го минали...
Англичанина казал:
- Ми мен жена ми е грозна, любовницата ми е тъпа, но пък затова обичам моята кралица и ще ми е тъжно да не я видя повече... Избирам бабонго - и го минали...
Бай Ганя станал, изтупал се, изкашлял се и рекъл:
- Аз съм истински българин, патриот, с тези две ръце съм бранил България от американски агенти, с тези могъщи мишци спасих футболния ми отбор от лапите на дпс, аз съм горд и ще умра с гордост... Избирам смърт!!!
Вожда се почесал и зачудил, понеже никой досега не бил избирал смърт и казал:
- Осъждам те на смърт... чрез бабонго!
Гледат наоколо пусто, два дена обикаляли, накрая от джунглата излизат цяло племе ибрахима гайци и макдоналд мукасита, хванали ги завързали ги и бегом към селото им. Завели ги при вожда на племето Шака Зулу Дембеле, човека ги изгледал презрително и им казал:
- Тук живеем в демокрация, така че имате избор какво да правим с вас - смърт или бабонго.
Спогледали се тримата и питали:
- А какво е бабонго?
- Бабонго е нареждат се всички мъже в племето и ви минават.
Французина казал:
- Ми аз имам жена, която много обичам, любовница която любя много, не искам да ги губя... Избирам бабонго - и го минали...
Англичанина казал:
- Ми мен жена ми е грозна, любовницата ми е тъпа, но пък затова обичам моята кралица и ще ми е тъжно да не я видя повече... Избирам бабонго - и го минали...
Бай Ганя станал, изтупал се, изкашлял се и рекъл:
- Аз съм истински българин, патриот, с тези две ръце съм бранил България от американски агенти, с тези могъщи мишци спасих футболния ми отбор от лапите на дпс, аз съм горд и ще умра с гордост... Избирам смърт!!!
Вожда се почесал и зачудил, понеже никой досега не бил избирал смърт и казал:
- Осъждам те на смърт... чрез бабонго!
Вредна независимост
Аз съм Нора, на 27 години, годеница на Кольо. Свикнала съм да се оправям сама в живота, а рече ли някой да ми помогне за нещо, силно искам да го удуша. Независима съм. Днес бях на пазар. Прибирам се, паркирам пред блока. Виждам, че дясна задна гума на колата ми е леко спаднала. Вглеждам се по-внимателно – в нея има стъкло. След малко гумата е вече мъртва и опряла в каплата на автомобила. Трябва да се смени. Ако накарам моя, знам какво ще се случи – Кольо ще слезе по потник и гумена бира, ще се озърта пред входа като видра в Кауфланд, ще си носи сланина и стол. Ще почне да разглобява лежерно, търсейки вниманието на съседите. Те от своя страна ще се втурнат на помощ, изоставяйки половинките си с оправданието, че това било човещина. 10-15 човека ще наобиколят колата ми и ще се напият здраво на тюлени (достатъчно умни са, за да не си вземат телефоните). Няма да допусна да не ми обърне внимание цял ден (та кога ще успея да му се разсърдя), а вечерта да е неизползваем. Ще си сменя гумата сама – не вярвам да е трудно...
***
Аз съм Кольо, на 30 и няколко години, годеник на Нора. Днес нямам работа. Цяла сутрин се мотая из вкъщи, а както винаги котката Ивелина ме преследва навсякъде. Измислям нова игра за двама ни. Казва се „Кой е по-умен”. Условието е да познаеш къде противникът е скрил глава от пържен сафрид. Затварям очи. След малко ги отварям. Много добре знам, че е изяла главата и го казвам. Но не – легнала е на нея. Пак се обръщам. Сега казвам, че я е скрила под себе си... По дяволите, изяла я е. Губя с два на нула, но побеждавам с три на два по служебен ред поради унищожаване на уреда за игра от съперника. Мисля, че съм доста умен (все пак спечелих състезание за акъл), самодоволно си отварям една бира за награда. Нора не издържа на гледката – отива на пазар. Аз чакам да употребявам ракия – преди десет сутринта твърд алкохол пият само пропадналите люде. Я да отида до магазина за още бира, тъкмо ще му дойде времето. Слизам, пълня торбата, пробвам си лафовете на магазинерката, но за нещастие си изтървам рестото на земята. Навеждам се, а анцугът ми се сцепва на задните части. Колко позорно. Прибирам се. Сега какво ще обяснявам, любимата пак ще каже, че не си пазя вещите, че ѝ е омръзнало да ходи подире ми, как мечката внимавала за кожухчето си, а аз и за мечка не ставам... Обличам си анцуга за излизане. Ще се зашия сам, все пак съм ходил казарма. Аз съм независим! Половин час търся уредите за кърпежа – момичетата винаги крият на невероятни места нужните нам вещи. Сядам на дивана, а Ивка ляга до мен в поза преял делфин с гювечета. Оглеждам плата, първи бод... иглата прониква дълбоко в пръста ми. Затворил съм очи от болка и се чудя дали да викам. Отварям, виждайки, че всъщност съм пронизал цели три пръста в колона. Как, в името на Исус, се разбира откъде ще излезе проклетата игла?! Вадя я и почвам отначало. Сега вече върви добре – шия ли, шия... Жените не могат да вършат мъжки работи, но ние умеем женските. Пия си биричка и щастливо се трудя. Готово (последният ми възел е голям колкото тенис топка, но нищо). Оглеждам внимателно повърхността – всичко е идеално. Мъча се да видя по-отдалече, не става. Опитвам да разперя ръце с дрехата напред, невъзможно е. Защо така? За Бога – зашил съм стария за новия анцуг и тениската си, а незнайно как, съм добавил към тях покривката на масата. Изправям се... може би ще се разплача – от чатала ми висят парцали, все едно току-що съм ги родил. Какво ще обяснявам сега, как ще се извинявам? Нора влиза – прилича на човек намерил нефт пред блока. Гледаме се мълчаливо. Напрегнато е. Страхувам се. Изведнъж тя така силно се разсмива, че отстъпвам две крачки назад. Приближава се: „Ела, тъпчо.” Целува ме, пъхайки мокрия си език в устата ми. Дрехите хвърчат, котката Ивелина е заточена в клозета...
Никола Крумов, „Дневник от панелните блокове“, 2015 г.
Аз съм Нора, на 27 години, годеница на Кольо. Свикнала съм да се оправям сама в живота, а рече ли някой да ми помогне за нещо, силно искам да го удуша. Независима съм. Днес бях на пазар. Прибирам се, паркирам пред блока. Виждам, че дясна задна гума на колата ми е леко спаднала. Вглеждам се по-внимателно – в нея има стъкло. След малко гумата е вече мъртва и опряла в каплата на автомобила. Трябва да се смени. Ако накарам моя, знам какво ще се случи – Кольо ще слезе по потник и гумена бира, ще се озърта пред входа като видра в Кауфланд, ще си носи сланина и стол. Ще почне да разглобява лежерно, търсейки вниманието на съседите. Те от своя страна ще се втурнат на помощ, изоставяйки половинките си с оправданието, че това било човещина. 10-15 човека ще наобиколят колата ми и ще се напият здраво на тюлени (достатъчно умни са, за да не си вземат телефоните). Няма да допусна да не ми обърне внимание цял ден (та кога ще успея да му се разсърдя), а вечерта да е неизползваем. Ще си сменя гумата сама – не вярвам да е трудно...
***
Аз съм Кольо, на 30 и няколко години, годеник на Нора. Днес нямам работа. Цяла сутрин се мотая из вкъщи, а както винаги котката Ивелина ме преследва навсякъде. Измислям нова игра за двама ни. Казва се „Кой е по-умен”. Условието е да познаеш къде противникът е скрил глава от пържен сафрид. Затварям очи. След малко ги отварям. Много добре знам, че е изяла главата и го казвам. Но не – легнала е на нея. Пак се обръщам. Сега казвам, че я е скрила под себе си... По дяволите, изяла я е. Губя с два на нула, но побеждавам с три на два по служебен ред поради унищожаване на уреда за игра от съперника. Мисля, че съм доста умен (все пак спечелих състезание за акъл), самодоволно си отварям една бира за награда. Нора не издържа на гледката – отива на пазар. Аз чакам да употребявам ракия – преди десет сутринта твърд алкохол пият само пропадналите люде. Я да отида до магазина за още бира, тъкмо ще му дойде времето. Слизам, пълня торбата, пробвам си лафовете на магазинерката, но за нещастие си изтървам рестото на земята. Навеждам се, а анцугът ми се сцепва на задните части. Колко позорно. Прибирам се. Сега какво ще обяснявам, любимата пак ще каже, че не си пазя вещите, че ѝ е омръзнало да ходи подире ми, как мечката внимавала за кожухчето си, а аз и за мечка не ставам... Обличам си анцуга за излизане. Ще се зашия сам, все пак съм ходил казарма. Аз съм независим! Половин час търся уредите за кърпежа – момичетата винаги крият на невероятни места нужните нам вещи. Сядам на дивана, а Ивка ляга до мен в поза преял делфин с гювечета. Оглеждам плата, първи бод... иглата прониква дълбоко в пръста ми. Затворил съм очи от болка и се чудя дали да викам. Отварям, виждайки, че всъщност съм пронизал цели три пръста в колона. Как, в името на Исус, се разбира откъде ще излезе проклетата игла?! Вадя я и почвам отначало. Сега вече върви добре – шия ли, шия... Жените не могат да вършат мъжки работи, но ние умеем женските. Пия си биричка и щастливо се трудя. Готово (последният ми възел е голям колкото тенис топка, но нищо). Оглеждам внимателно повърхността – всичко е идеално. Мъча се да видя по-отдалече, не става. Опитвам да разперя ръце с дрехата напред, невъзможно е. Защо така? За Бога – зашил съм стария за новия анцуг и тениската си, а незнайно как, съм добавил към тях покривката на масата. Изправям се... може би ще се разплача – от чатала ми висят парцали, все едно току-що съм ги родил. Какво ще обяснявам сега, как ще се извинявам? Нора влиза – прилича на човек намерил нефт пред блока. Гледаме се мълчаливо. Напрегнато е. Страхувам се. Изведнъж тя така силно се разсмива, че отстъпвам две крачки назад. Приближава се: „Ела, тъпчо.” Целува ме, пъхайки мокрия си език в устата ми. Дрехите хвърчат, котката Ивелина е заточена в клозета...
Никола Крумов, „Дневник от панелните блокове“, 2015 г.
Съпруг разбрал, че жена му се заиграва с любовник от друг град и започнал да я държи по от късо. Жената се обадила на любовника си и му обяснила, че мъжът и е разбрал и няма как да се срещат, а той и казал, че ще направи нещо по въпроса. И на другия ден пристига телеграма до съпругата (изпратена от любовника):
"Леля ти почина. Утре е погребението. Трябва да дойдеш."
- Скъпи, трябва да отида, тя ми беше много близка.
Мъжът се позамислил и отсякъл:
- Добре, обаче отиваш с мама!
Младата булка отново се обадила на любовника и обяснила за ситуацията, онзи казал да идва, а той щял да оправи нещата. И така на другия ден мъжът качил майка си и жена си в колата и ги закарал на автобусната спирка. Изчакал да тръгне автобусът и се прибрал. Пристига автобусът в съседния град и двете жени слизат. От две коли слизат любовникът и един млад, атлетичен и готин пич и канят двете жени. Свекървата се качва в едната кола с този пич, а снахата в другата с любовника. И така три дни нито се виждат нито се чуват. На четвъртият ден спират двете коли на спирката. От едната слиза снахата и се качва в автобуса, а от другата слиза свекървата и сяда до нея.
Снахата, мълчи, преглъща пък накрая пита гузно свекървата.
- Мамо, ами сега какво ще обясняваме?!?
Свекървата казала.
- Ти, дъще, квот искаш обяснявай. Аз на деветтe и четиридесетте дена пак съм тук.
"Леля ти почина. Утре е погребението. Трябва да дойдеш."
- Скъпи, трябва да отида, тя ми беше много близка.
Мъжът се позамислил и отсякъл:
- Добре, обаче отиваш с мама!
Младата булка отново се обадила на любовника и обяснила за ситуацията, онзи казал да идва, а той щял да оправи нещата. И така на другия ден мъжът качил майка си и жена си в колата и ги закарал на автобусната спирка. Изчакал да тръгне автобусът и се прибрал. Пристига автобусът в съседния град и двете жени слизат. От две коли слизат любовникът и един млад, атлетичен и готин пич и канят двете жени. Свекървата се качва в едната кола с този пич, а снахата в другата с любовника. И така три дни нито се виждат нито се чуват. На четвъртият ден спират двете коли на спирката. От едната слиза снахата и се качва в автобуса, а от другата слиза свекървата и сяда до нея.
Снахата, мълчи, преглъща пък накрая пита гузно свекървата.
- Мамо, ами сега какво ще обясняваме?!?
Свекървата казала.
- Ти, дъще, квот искаш обяснявай. Аз на деветтe и четиридесетте дена пак съм тук.
Кмето на Враца са качва у едно такси и вика на бакшишо:
- Виж кво, маждрамуняк, ш'ти дам дваесе лева, ако ма закараш у общината за 5 минути, че закъснех за съвето!
- Добре! - рекъл чичака. -Ама сакам да си връжеш очите с те тоа колань!
Връзал си кмето очите и тръгнале!
Пътувале около 3 минути, бакшишо спрел и рекъл:
- Отвръзвай са, давай парите и са маиняй! Стигнааме!
Кмето свалил коланя, огледал са и рекъл:
- Ш' ти дам още дваесе, ако ми кажеш от къде мина?
- Да бе да, ти шашав ли си, или на шашав дреите носиш?! 5 улици са останале здрави, ако ти ги кажа и них ше разкопаш!🙄
- Виж кво, маждрамуняк, ш'ти дам дваесе лева, ако ма закараш у общината за 5 минути, че закъснех за съвето!
- Добре! - рекъл чичака. -Ама сакам да си връжеш очите с те тоа колань!
Връзал си кмето очите и тръгнале!
Пътувале около 3 минути, бакшишо спрел и рекъл:
- Отвръзвай са, давай парите и са маиняй! Стигнааме!
Кмето свалил коланя, огледал са и рекъл:
- Ш' ти дам още дваесе, ако ми кажеш от къде мина?
- Да бе да, ти шашав ли си, или на шашав дреите носиш?! 5 улици са останале здрави, ако ти ги кажа и них ше разкопаш!🙄
Тоя виц трябва да го преработите за Стара Загора, там сега е много актуално 
Надявам се, че няма да има засегнати, този виц е отпреди войната. Дори вече го видях във вариант българка и македонец.
Млад украински патриот се жени за руска девойка. Вечерта преди сватбата баща му го съветва:
- Андрий, сине, преди да влезете в спалнята, вдигни невестата си на ръце - да види колко е силна Украйна! След това, когато сте в спалнята, разкъсай дрехите ѝ, а после и своите - да види колко е красива Украйна!...
В тоя момент дядото се обажда от печката:
- И след това, Андрий, си удари една ч**ия - да разбере колко е независима Украйна!
Млад украински патриот се жени за руска девойка. Вечерта преди сватбата баща му го съветва:
- Андрий, сине, преди да влезете в спалнята, вдигни невестата си на ръце - да види колко е силна Украйна! След това, когато сте в спалнята, разкъсай дрехите ѝ, а после и своите - да види колко е красива Украйна!...
В тоя момент дядото се обажда от печката:
- И след това, Андрий, си удари една ч**ия - да разбере колко е независима Украйна!
Мъж бива спрян с превишена скорост от трима полицаи-катаджии. 30км/ч над нормата.
- Г-не, какво ще правим сега? - пита единия катаджия - знаете ли, че глобата е 200лв?
- Ей-и-и-... - завайкал се шофьорът...
- И 10 точки от талона? М? Знаете ли?
- Ей-и-и-....
- И ще чакате 3 месеца по опашки, докато си платите акта!
- Ей-и-и-....
- Какво ще правим?!
- Ами, да почерпя нещо освен, да ви дам по 20-30лв, да се почерпите?!
- А-а-а, не - отсякло ченгето - пари кеш не взимаме, имаме право само на 10лв в джобовете и то на стотинки. Иди отсреща в кафенето и донеси по едно кафе и после по живо по здраво.
- Еха! Отивам! - грейнал нашият!
- Добър ден, какво ще обичате ?!
- Три кафета в пластмасови чашки!
- Но вие сте сам, защо три кафета?
- За господата отсреща на пътя са - обяснил шофьорът.
- А-а-а, 120 лв тогава! - отсякла барманката.
- Г-не, какво ще правим сега? - пита единия катаджия - знаете ли, че глобата е 200лв?
- Ей-и-и-... - завайкал се шофьорът...
- И 10 точки от талона? М? Знаете ли?
- Ей-и-и-....
- И ще чакате 3 месеца по опашки, докато си платите акта!
- Ей-и-и-....
- Какво ще правим?!
- Ами, да почерпя нещо освен, да ви дам по 20-30лв, да се почерпите?!
- А-а-а, не - отсякло ченгето - пари кеш не взимаме, имаме право само на 10лв в джобовете и то на стотинки. Иди отсреща в кафенето и донеси по едно кафе и после по живо по здраво.
- Еха! Отивам! - грейнал нашият!
- Добър ден, какво ще обичате ?!
- Три кафета в пластмасови чашки!
- Но вие сте сам, защо три кафета?
- За господата отсреща на пътя са - обяснил шофьорът.
- А-а-а, 120 лв тогава! - отсякла барманката.
Тоя виц трябва да го преработите за Стара Загора, там сега е много актуално
****
- Кажи ми на ушенце, че не съм дебела!
- Не си дебела.
- Сега и на другото ушенце!
- Еее, не ми се обикаля толкова...
****
Ядене, платено от друг, не съдържа никакви калории!
Габровска поговорка
Двама ловци си говорят...
-Вчера хванах еййййййй такъв сом, толкова голям, че само главата му тежеше 30 кила, и беше дълъг три метра...
-Сериозно ? Аз пък вчера бях на лов в забранената зона ...
Стоя си с пушката и си дебна, и не-щеш ли - Горския..
Рекох си, Горския ще ме види, ще ме издаде и ще ме затворят за бракониерство ...
Гръмнах го ! Тъкмо да го заравям, гледам двама влюбени се разхождат ...
Рекох си, ще ме видят как заравям Горския, ще ме изкажат ...
Гръмнах ги ! Тъкмо да ги заравям, група деца с учителка на излет ... Рекох си , ще ме видят, ще ме изкажат ..
- И тук събеседникът му го прекъснал ...
- И ДЕЦАТА ЛИ ???? Попитал с ужас...
- Ако не намалиш малко сома, всичките ще ги изтребя !!!
-Вчера хванах еййййййй такъв сом, толкова голям, че само главата му тежеше 30 кила, и беше дълъг три метра...
-Сериозно ? Аз пък вчера бях на лов в забранената зона ...
Стоя си с пушката и си дебна, и не-щеш ли - Горския..
Рекох си, Горския ще ме види, ще ме издаде и ще ме затворят за бракониерство ...
Гръмнах го ! Тъкмо да го заравям, гледам двама влюбени се разхождат ...
Рекох си, ще ме видят как заравям Горския, ще ме изкажат ...
Гръмнах ги ! Тъкмо да ги заравям, група деца с учителка на излет ... Рекох си , ще ме видят, ще ме изкажат ..
- И тук събеседникът му го прекъснал ...
- И ДЕЦАТА ЛИ ???? Попитал с ужас...
- Ако не намалиш малко сома, всичките ще ги изтребя !!!
- А-а-а, 120 лв тогава! - отсякла барманката.
Ако не купиш кафе - един месец без свидетелство. Пазара продължаваше около 15 мин...
