Защо напускам България

Ню, моля те, не се излагай. Държавата - това са инстанциите. Родината - всичко останало, включително ти и семейството ти. Нима си от същите л***а?

О, Liska! Очаквах включването ти по темата...тая дето е изписана в поле "Заглавие", че май станаха повече - разочароваш ме.
Изобщо не драматизирам. Сакън, т`ва отдавна спрях да го правя. И точно, защото за нещата, които истински ме засягат спрях да пиша - това си позволих да го коментирам. Национална гордост си имам и никой не може нито да ми я отнеме, нито да ми я накърни. Щото тя е ей там долу в ляво, под брадичката - или я има, или я няма. Не е нещо, което се учи или набива насила, няма такъв филм. Ако пък на някой не му изнася тази криворазбрана гордост, нека си почита неговата. Интересно само що за ценности има този някой. Ей сега пък друг ще скочи и ще пита какво съм направила аз за благото на България. Ми нищо, просто я обичам такава, каквато е! И никога няма да се отрека от нея, да ме прощава Мирето или там каквато е авторката на сърцераздирателния разказ, станал  повод за темата. Да хулим, да се оплакваме, да роптаем всички можем, мдааа....

откъде тръгна темата и докъде стигна 
а още е само в началото
и какво общо има музиката 
мразя чалгата и обичам Floyd, но ако само чалгата ни беше проблема, щеше да е чудесно
и най сами смешни онези, дето никога не са живели в чужбина, подчертавам живели, а не били за по седмица на екскурзия, и почнат да се правят на големи патриоти
хайде пробвайте първо и тогава говорете, а?
моето семейство беше 2 год в Дания, последва завръщане и 3 години в БГ, сега сме от 1.5год в Швеция, животът не е розов, но има правила, важащи за всички, има ред и закони, които се спазват - ето от това бяга човек от БГ
а носталгията приключва при първото кацане на родна земя и срещата с хмм БГ действителността още първите минути
а не синът ми на 6год да ме пита за хората, които спират на зебра, за да пресечем: "нали този чичко сигурно идва от Дания?"
а за онази мацка, дето твърдеше, че българите в чужбина били мързеливи - нямам думи ...
съпругът ми е програмист на такова ниво, че за него няма работа в БГ, сигурно и той е мързелив, кой знае, ама докато в БТК бачкаше за без пари по няколко часа отгоре, тук му се плаща, ако се наложи да остава, а не да се прибира след полунощ, защото е единственият, който можел да оправи проблема
 и да, 15 години минаха от младостта ни в демокрацията, работейки яко  и надявайки се - надежда за БГ няма и ще става и по-зле, погледнете какво става в училищата, това е само началото на насилието
ще кажете, че го има и в Европата - да, има го, но всяко насилие в училище се докладва на полицията и е подсъдно
айде приятно чесане на езици, нали сме специалисти по всичко, моля изкажете се

Мен пък ме впечатли това:
Когато се оказа, че не става с молби, а с пари...
Когато страхът се настани сред близките ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити.
Страшно е, защото е истина 

Ето за това се моля един ден да се случи и тук. Но без никаква надежда.

А моята дъщеря на 2 г. и половина, се спира по улиците до всяка хвърлена мръсна бутилка, до всеки търкалящ се боклук и пита: "Мамо, какво е това?"... "Боклук, Гери!", до всяко човешко лайно ... "Мамо, виж ако!"....., до всяко, всеки... до като един ден спре да я впечатлява.
Късмет имате, че сте се оттървали от всичко това.

Преразказ по случка на един познат.

Ходи човекът на пазар. Домати по всяка сергия, всякакви. Всеки път си купува от един дядо. Това са най-красивите и вкусните домати. И така няколко години. Познатият един ден го пита:
- какво правиш, че твоите домати са най-хубави?
- обичам ги. Обичам да отглеждам домати, това е тайната.

Е, ако се мразим, как ще стане нашата родина хубава?

А темата беше за друго.

Стрелче, на Вивита отговарях. Но по-скоро да един по-горен пост... Както и да е де... не мога да следя темата, че имам работа сега... Не разбрах само какво се завъртя темата пак около тая чалга

Според мен родина и държава са синоними.
Като да кажа: "Мразя мъжа си, обичам съпруга си!"
Просто някой си е направил игра на думи и идеята е била прегърната като много идейна .

Знаейки историята на написаното от Яна Добрева ще се вмъкна, за да поясня, че в нито едно изречение не е права, изключвам глобалните изводи, извън конкретиката. Г-жа Добрева и съпругът й, любител на чашката и загубващ се именно поради това, бяха заграбили чужда земя и хората, които се търсеха правата бяха неоснователно обвинявани и заплашвани, дори имаше и действия, които няма да коментирам. Къщата на г-жа Добрева беше незаконно построена, но тя отричаше всичко това и търсеше оправдание за това, че е нарушител на закона в обяснението за мутрите. Ако четях написаното, без да знам причините за написването му, може би щях да бъда съгласна.

И аз искам да се намеся в патакламата 
То се е видяло,че темата няма да се обсъжда по същество,ами тогава аз да си кажа,че съм ''хеви метълка '' и много държа да знам кое ми е странното в поведението...Е,вярно,че простирам дрехите по големина и съм щипкоманиачка,както писах в една друга тема,но все пак..Ако смяташ черното облекло и пушенето на тютюн за наркомански прояви..не искам да те мисля 
Уважавам мнението ти/доколкото мога/,но категоризацията ти е много крайна.Прекалена дори в някои стилове.Read up..
И аз НЕНАВИЖДАМ чалгата и знам,че всяка втора мутричка,облечена в скъпи парцалки без грам вкус, шмърка в кенефа на Биад,но няма да напиша и дума повече по този проблем.И то защото НАИСТИНА не желая да ангажирам никого с мнението си.
Много неща пропуснах да кажа и защитата ми звучи неубедително,предполагам,но това е защото съм чувствителна на тази тема.Всяко стадо си има мърша.Толкова.
Уф,казах си го 

Според мен пък родината е като родната ти майка,
караш-вараш, ходиш, където ходиш, ама да се гушнеш
в нея ти е най-сладко, неизбежност е, нито си я търсил,
нито си я избирал, каквото и да сте си казали, си прощавате.
Виж, държавата е като жена ти/мъжа ти. Имаш избор,
гледаш, търсиш, напасваш се, ако не те устройва,
сгъваш цирка и се омиташ. Можеш да обичаш, можеш
обаче и да намразиш. Можеш и да не простиш. Просто
си търсиш късмета другаде. Та за мен майка и съпруг не
са в никакъв случай синоними. Чувството е различно.

Мерси!

Liska, разсъжденията ти са много хубави. Но ако те подгонят мутрите, няма да има в коя родина да се сгушиш, а те са от държавата, така ли? Тогава романтизма ще изчезне и освен държава няма да виждаш нищо повече. Родината няма да може да те утеши за низостите на държавата и въобще.. .имам чувството, че не го пиша аз това, а жената Ню .
Всичко, което се случва в България, се случва и в родината ни и в държавата ни. Просто не виждам разликата.

Защо няма да напусна България.
Аз съм една сладка наивница. Една от тези, които ви се усмихват в автобуса, на пук на намусената ви физиономия. Една от онези, които спират по средата на тророара за да се порадват на ято щъркели. Ние сме малко, но съществуваме. Подаваме ръка на падналия и намигваме дяволито на детенцето, стиснало здраво ръката ви, вървейки към детската градина. Не робуваме на клишета и съдим за хората по личните им качества , а не по тяхната расова, национална или полова принадлежност. Ние не говорим за политика, а се смеем на слънцето, не спорим за пари, а се радваме на врабчетата - сиви и дребнички, но толкова сладки. Когато пътуваме във влака до вас , с просълзени очи  се любуваме на Родопите, докато вие четете поредната сензация във вестника. Ние сме тези, които ще те поздравят искренно за новата работа , която си започнал и ще те прегърнем с майчина топлина когато си болен и тъжен. В очите ни няма злоба, няма завист, само топлина и надежда, за по- добро бъдеще... за здраве....за повече усмивки...
Ние сме тук, а ти къде си?