Прихванали ли сте нещо?

  • 1 746
  • 35
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 4 752
 Като се вгледате в себе си, откривате ли общи черти между вас и майка ви ( не говоря за физичска прилика )?

 Замислих се скоро, че макар с моято майка да сме коренно, ама коренно различни всъщност съм " прихванала " доста от нея. По-късно ще споделя какво точно.Вие?

Последна редакция: сб, 02 дек 2006, 10:05 от Kasidy

# 1
  • Мнения: 4 362
Ами за сега не намирам прилика голяма,но да се надяваме,че и занапред ще е така.
Може би аз не се разбирам с нея и от много време не си говорим и затова не виждам нищо нейно в мен  Peace

# 2
  • Мнения: 4 752
И при нас е така.Какво ми трябваше да си ровя в съзнанието ooooh! Хич не ми хареса идентичността с нея, която открих вътре в себе си.

# 3
  • Мнения: 4 362
И при нас е така.Какво ми трябваше да си ровя в съзнанието ooooh! Хич не ми хареса идентичността с нея, която открих вътре в себе си.

Видя ли някоя черта в мен,а всъщност характерна за нея се старая да я променя до колкото мога и да не
повтарям.Много от нейните грешки не искам и да си помислям,че бих направила.Трудно е защото именно децата попиват от родителите си,момичетата от майките  Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 15 619
Неизбежно е. Разбира се, че съм прихванала. Усещам се  как реакциите ми на моменти са едно към едно с нейните. Което не ми харесва, гледам да го подтискам, но не винаги мисията е успешна. newsm78
Виждам, че и при мъжо е така /понякога реагира като баща си/.

# 5
  • Мнения: 899
Да. И от хубавото, и от лошото. Това никак не ме притеснява, все повече я обиквам и ми се иска да приличам на нея.

# 6
  • Мнения: 239
Имаме много общи черти без да я имитирам съзнателно. Обичам да хвърлям боклука от балкона, обича да викам 'ей, педерас шибан, майка ти ше е.а' към всеки съсед, който има свое мнение, когато александърчо си играе в градинката с другите дечица обичам тайно да ги сръгвам когато родителите им не гледат за да са вечно ревящи и моя да се учи да запазва самообладание сред гейове.

Иначе приличам повече на дядо си защото той беше военен и до края на дните си плашеше блока, че ще го взриви с тротилов депозит, който пазел от втората световна. Беше мъж, стратег, генерал.

# 7
  • Мнения: 3 423
Понеже имам син, ще го посъветвам, като
се зажени, да гледа майката на момичето.
Няма как да се различават.

# 8
  • UK
  • Мнения: 3 959
Аз приличам изцяло на баща си. От външния вид до реакциите в някои ситуации - майка ми се изнервя бързо и дълго не и минава, баща ми пък трудно се изнервя и веднага му минава, на мен също веднага ми минава. Той е доста контактен за разлика от мен, но това не е и от майка ми... Иначе като живеех с тях не си приличахме с майка ми, но сега като съм сама малко повече... Но пак си приличам на татко повече.

# 9
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
бих била много горда, ако отг. е ДА!
Невероятно би било... Hug

# 10
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Колкото повече одъртявам, толкова повече се убеждавам, че съм абсолютно копие на майка ми. Не съжалявам - харесвам твърдия й характер, всеотдайността й и силното й чувство за справедливост и честност.

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Да, фрапираща е приликата м/у мен и майка ми и външно и по характер. Единственото по което се различаваме е, че тя е доста по-дипломатична от мен. Аз съм избухлива и емоционална като баща ми.

# 12
  • Мнения: 3 447
Не, за съжаление, аз съм тунинговано копие на баща си. Майка ми има невероятно умение да прави красиви неща... донякъде ми напомня на Анда  Heart Eyes Аз, уви, нищо не съм наследила в това отношение  Confused

Като характер сме напълно противоположни, този път за моя радост  Simple Smile

# 13
  • Мнения: 4 806
Вероятно - да, но се старая постоянно да изтрия отпечатъка.

# 14
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 Да, но това не ме притеснява. Ако нещо което съм прихванала от майка си не ми харесва се опитвам да го променя (не, че винаги успявам де).

# 15
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
може и да съм прихванала - не съм се замисляла по този въпрос;
най-вероятно съ, макар и тя все да казва, че съм пълно копие на баща си...

# 16
  • Мнения: 1 120
Не, от майка ми ми нищо не съм прихванала.
Приличам по характер изцяло на баща ми.

# 17
  • Мнения: 5 622
Разбира се. И това може само да ме радва.....

# 18
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Приличам по характер на баща си, но майка ми е оказала голямо влияние. С годините, за моя радост, заприличвам все повече на нея.

# 19
  • Мнения: 5 103
За сега по нищо не си приличаме и дано така си остане, хич не искам да имам нейния характер Crossing Arms

# 20
  • Мнения: 1 284
и аз по нищо, приличам си на баща ми по всичко Peace

# 21
  • Мнения: 822
Преди няколко дни си мислех точно за това...Преди години повече приличах на нея,но напоследък за моя не-радост започнах да се променям...Искам да запазя най-вече безкрайното й търпение,с което посрещаше моите грешки.Умението й,всичко да превърне в игра,да ме поучава,без да ме унижава- така че да не се срамувам...
Иначе сигурно съм прихванала,но не най-открояващите се черти,за което по-скоро съжалявам.Сигурно са били прави,когато са ме възпитавали да бъда себе си и да приличам на себе си,не зная...

П.П.Жоре,вече напълно ме спечели...Обичам мъже в униформа... ooooh!Но това е друга тема...

# 22
  • Мнения: 2 759
Колкото повече одъртявам, толкова повече се убеждавам, че съм абсолютно копие на майка ми.

       Flushed

Да. И от хубавото, и от лошото. Това никак не ме притеснява, все повече я обиквам и ми се иска да приличам на нея.
      Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 23
  • Мнения: 109
Да, прихванала съм за съжаление, но се старая....

# 24
  • Мнения: 239
Преди няколко дни си мислех точно за това...Преди години повече приличах на нея,но напоследък за моя не-радост започнах да се променям...Искам да запазя най-вече безкрайното й търпение,с което посрещаше моите грешки.Умението й,всичко да превърне в игра,да ме поучава,без да ме унижава- така че да не се срамувам...
Иначе сигурно съм прихванала,но не най-открояващите се черти,за което по-скоро съжалявам.Сигурно са били прави,когато са ме възпитавали да бъда себе си и да приличам на себе си,не зная...

П.П.Жоре,вече напълно ме спечели...Обичам мъже в униформа... ooooh!Но това е друга тема...

Веднъж сложих латекс гимп костюм, но се сдухах здраво защото заприличах на Супермен, а през цялото време смятах, че по принцип си приличам на него....стана объркване в главата ми и преди да ми се изясни, че съм обратен забравих за случката и продължих да превключвам канала като пускат жоро майкъл и песента с гей ченгетата.

Военен съм по природа, военен секс правя. Представи си го както ти е удобно, половин София знае как е в Босна.

# 25
  • София
  • Мнения: 630
Въпреки, че сме много различни по-характер,  в определени ситуации имам същия модел на поведение. Понякога даже и не се замислям каква е причината да постъпя така. Това се е запечатало в мен и това правя. Струва ми усилия да си дам сметка и да променя нещата така, че да се случват според съзнателните ми представи. Мисля, че в някои случаи успявам Mr. Green.

# 26
  • Мнения: 218
бих била много горда, ако отг. е ДА!
Невероятно би било... Hug

Аз също.Мисля, че приличам и на двамата си родители, в което не намирам нищо странно все пак.Гордея с тях и съм истински щастлива, когато открия нещо сходно между нас. А като всеки променящ се човек, се опитвам да залича негативите у себе си, независимо от кои съм прихванала.

# 27
  • София
  • Мнения: 2 623
Като външност нямаме нищо общо /само да спомена/
Прихванала съм :
Педантизмът й
Чуствителността й / понякога ми тежи/
Дарбата да пея и да пиша стихове / по-скоро дарбата за
пеене е наследствена семейна черта /
Да бъда добра домакиня
Инатът й и за всяко нещо да имам готов отговор
Да се паля в къщи за неща за които навън ми се случва да мълча
............................... има още, но на първо четене е това.

# 28
  • Мнения: 2 792
 Да, имаме еднакъв вкус, както и със сестрите ми, удобно-приятно е- подарените неща да са в твоя стил.
 Светогледът също е нормално да го възприема, реакциите спрямо чуждия такъв са си мои, това не подлежи на обработка, много по-умерена и не крайна съм, имам различно от нея ниво на търпимост.
  С две думи обичам майка си  Heart Eyes

# 29
  • Мнения: 5 877
Кафепоя, най-осезаемо. Пълното безразличие към всички тинтири-минтири какво подобава на жената, какво подобава на мъжа (и все пак майка ми е адски женствена, а аз не съм). Изобщо една здравословна доза феминизъм.
Склонността да се тръшкам за каузи. Навика да мъкна вкъщи джунджурии. Любовта към красивите канцеларски материали. В известен смисъл попрището си съм го прихванала от нея, и то в късна възраст, до седми клас плющях задачи по математика като баща си.
Майка ми е добър ролеви модел.

# 30
  • Мнения: 2 567
Колкото и странно да звучи, мъжът ми, а не аз е почти пълно копие по характер на майка ми. Все едно съм се омъжила за нея  ooooh!
Не че характерите им са ужасни, но е странно....

# 31
  • Тайна, майна
  • Мнения: 235
Прихванала съм. Не съм особено доволна от това, което е, обаче. Освен на всичко друго, на което ме научи (благодаря и за което), покрай нея се научих да се притеснявам за какво ли не. Някога, когато живеехме с брат ми (и нямаше гсм-та под път и над път)- дали и кога ще се прибере от работа или купон; сега ги мисля тях - дали са стигнали живи и здрави на село, що не се обаждат, като звъня, що не вдигат мобилката (нали все трябва да е с тях). Обикновено половинката ми е под контрол с мобилния - той поне има навика да си го носи.
Изобщо покрай мамето свикнах да съм в някаква такава параноя ако щете - да се притеснявам за най-малкото нещо. В това отношение тя е живо олицетворение на приказката: да не ти се случва това, което мисли майка ти. И в нейния случай и жена ти - това във връзка с татко.  Party

# 32
  • Мнения: 3 164
Не я познавам и не бих могла да отговоря Sad
но несъмнено всеки притежава по нещичко от своите създатели.иначе съм тиха и скромна като татко Grinning а понякога така ми се иска да съм по-ербап Twisted Evil

# 33
  • Мнения: 27 524
Да. И аз мислех, че по абсолютно нищо не си приличаме, но се оказва, че съм грешала.
Прихванала съм да мрънкам и мърморя, като ми е нервно  Laughing

# 34
  • Мнения: 3 491
В много отношения съм нейна противоположност, дори там, където не би ми се искало, за други неща пък съм доволна, че не съм прихванала. Но се надявам, че съм прихванала нейното умение да поддържам красиви отношения със съпруг. Начинът, по който се държи с баща ми, продължава да бъде най-добрият модел за мене.

# 35
  • Мнения: 2 952
Ааааааа  прихванала съм много ....Начина на изразяване на нещата може би е различен ....епохата Mr. Green също ...но ...да ...доста  съм прихванала Simple Smile и се радвам ...

Общи условия

Активация на акаунт