Избор на име при починал човек, моля за мнение

Е, тогава къде е драмата?
Значи съпругът ти би се съгласил с твоето мнение и приема да е Йоан. Ти, обаче искаш Иван. Ами тогава го кръсти Иван. Или както искате.

Тук ти се дават съвети, но реалността е друга.
При всеки удобен случай заделяй пари на страна!
Ти си дъщеря на алкохолик, дошла снаха в чужда къща. Тези знаят, че зад себе си гръб нямаш и са решили, че си им идеална да те мачкат. Мъжът ти е същият като тях. Нека думите и разочарованите му очи не не заблуждават.
А тази къща, която се строи, така ще се стои, че да бъде готова за малкия Иван като стане той за женене. Не разчитай на самостоятелност, все пак трябва  да шеташ и да гледаш свекъра и свекървата.

Много тежки думи се казаха и се изговориха едни неща..., без да познаваме мъжа на авторката го изкарахме най-черния на света.
Тя ме е разбрала правилно. Точно това имах предвид, че явно за него това име значи много. Защото я разбирам ако аз много много искма да кръстя дъщеря си на майка си, но мъжа ми не позволява? За него името Иван носи сантимент, не че просто му харесва. Жаната го обича и иска да е щатслив и това е мило!!! Името Иван си е много хубаво, много повече от Йоан дето е на мода Йо Йо, дрън дрън... Това така или иначе е въпрос на вкус, на нея не че не и харесва, а има друг проблем, но пак казвам аз съм сигурна, че това няма да стои на дневен ред като гушне малкия Ваньо, като о го целуне и т. н. Освен това ти го наричаш на кой Иван е кръстен, а това няма да е баща ти.
Тя не се е омъжила, за да води война и да се надцаква с мъжа си. Свекърва и е кофти, ма те повечето са такива, тя ще направи компромиса заради мъжа си, а не заради нея. Затова и казах, че мъжа и трябва да е наясно какво прави за него, заради любовта и към него и така ще може да очаква подобен жест за вбъдеще при нужда.

През моята призма, обръщайки се назад към отминалите години и начина по който се случваха всички моменти свързани малко или много с тези хора установих, че този т. нар. компромис е най-голямата ми грешка. И други грешки съм правила, но ако имах шанс да преживея отново само един момент в миналото бих избрала момента в който се съгласявам да направя този компромис със себе си в името на нечие его при условията на очеизваден двоен аршин. Въпреки многото отминали години обидата и гнева не са отминали. Тогава се почувствах емоционално и душевно изнасилена. Не беше слабост това решение, а компромис с майчината интуиция, резултат от изнудване по отношение бъдещето на детето и липса на подкрепа от моите близки. Но въпреки всичко преживяно, което си беше психически тормоз в момент на физическа и психическа уязвимост в онзи момент обвинявам най-много себе си за грешната преценка по отношение на хората и съжалявам, много съжалявам. Този момент промени съдбата ни като семейство.
Затова, Силвия, за такова решение не трябва да питаш непознати във форум, нито близки и приятели. Единствено ти трябва да претеглиш всички ЗА и ПРОТИВ познавайки себе си и хората около теб. Защото ти ще живееш с това решение цял живот и ако  се окаже грешно ти ще си тази, която ще се чувства зле от него. До месец темата ще бъде забравена, а животът на детето ти ще е в самото си начало. Ти трябва да решиш сама какъв старт ще му дадеш давайки му името с което ще заеме своето място като личност между човеците.
Но като те чета оставам с впечатление, че дилемата не е точно твоя. Някой е казал пред теб, че не е хубаво да се кръсти дете на починал човек и че може да приеме лошите му навици и съдба. Обаче в твоя случай има и жив човек с това име и ако той е свестен човек с пълноценен и смислен живот тогава можеш изрично за себе си да си наречеш, че кръщаваш детето именно на този Иван за да расте здраво, весело, успешно и с късмет като него. Остава за себе си да решиш дали се чувстваш притисната, манипулирана и обидена от думите на свекърва си и по-финната манипулация на мъжа ти. Остава и безспорния факт че живеете с тях. И аз не вярвам новата къща да се случи скоро ако продължавате да живеете заедно с родителите на мъжа ти. Ако искаш да се отделите трябва да се изнесете на квартира, за да се забърза строежа на вашата къща. Каквото и да решиш ти пожелавам да си в мир със своето решение и когато го взимаш и през всички следващи години.

Хетера, заблуждаваш се. Това че мъжът е наясно какво тя ще направи за него няма абсолютно никакво значение. Ако имаше нямаше да игнорира нейните чувства на ниво обсъждане. Не я подвеждайте, че сега прави жест и ще й отвърнат със същото. Зависи от хората. Може да й отвърнат на жеста с още от същото - притискане и манипулация.

Аз не мога да разбера защо някой хора пренасят огорченията и гнева си от тяхни минали събития в тази тема. Няма нищо общо! Всеки случай е отделен случай. Много турски сериали, големи сценарии, голямо нещо. Свекърите черни като дявола, мъжа малоумен, те го манипулират, всички са против нея и кроят някакви ужасни планове да и съсипят живота, да събира пари да бяга от девет планини в десета, не я уважават (добре че сте вие завалийките да я уважите). Задължително трябва да има лош герой и задължително жертва, която страда безутешно. Много лош сценарий. Много!
И тия цупни, сръдни, пукни... Ма какви са тия детинщини?
Ние не си избираме само мъж, избираме си семейство. Т.ст той не пада от небето гол и бос, има майка, баща, братя, сестри, братовчеди и т.н. Дали ще живеем заедно, или ще си ходим на гости, ще се чуваме, ще се виждаме по празници, т.ст ще съжителстваме с тия хора. И за доброто на всички е по-добре тези отношения да са хармонични и здравословни. Аз не бих могла да живея в ненавист и омраза, камо ли да отглеждам дете в такава среда. Тъй че давай го по-спокойно! Свекърите нещо си казвали. Ми нека да си казват. Живеете заедно, да не говорят ли хората? Имали били предпочитания. Ми нека да имат. Били традиционалисти. Не е престъпление. Важното е, че накрая вие с мъжа ти ще застанете и ще го запишете така както решите. А за помоща, не бой се, ще ти помагат. Всеизвестно е, че в България децата се отглеждат главно от баби и дядовци. Ако се сърдят, ще им мине за два дни.
Карай си последния месец спокойно, не се филмирай и не се трови излишно.
И сега ми идва на ум, че вариант може да е и името на мъжа ти. Той как се казва?

А, това вече не е вярно с удължаването на възрастта за пенсиониране.
Иначе за мен извиването на ръце е извиване на ръце и не е постъпка на предполагаемо близък човек. Роднинската "титла" не определя близостта, а действията и поведението.

П.П. Със свекъра ми не си говорим вече повече от 10 години. Не се оплаквам, просто казвам, че хората са различни и не е сигурно, че ще се сдобрят.

Така е, но това е двустранно. Да не забравяме, че в тоя дом живеят две поколения. Разбира се, че ще има търкания и трябва да се правят компромиси. Един ден и ние ще сме неадекватни за времето в което живеем и неразбираеми за децата и внуците си. Семейството не е бойно поле в което хората да се делят на добри и на лоши и да воюват помеждуси. Вярно е и че роднинската връзка не е достатъчна причина за близост. Понякога чуждите хора са ти по-близки отколкото собствените ти роднини.
Ние не сме им в къщата че да знаем как са нещата. И от два коментара не може да се правят заключения. Защо обаче да се създават конфликти там където могат да бъдат избегнати?

Къде е компромисът от страна на свекърите?

.

Като човек, който категорично отказа да живее със свекъри, защото считам това за много лош за семейството ми вариант, за мен отговорът на този въпрос е: вие на тях.

Ако смяташ, че е такъв гигантски реверанс, пиши детето Иванчо и да заключваме темата. Забрави за собствените си желания и права като майка да избереш име на детето си, други ще наричат собственото си дете Виктор и Йоан, твоето ще е Иван. Ще се сещаш всеки ден по хиляда пъти за баща си, който ти навява лоши спомени и мисли, но няма значение, важното е да угодиш на свекърите, които те заплашват, че няма да помагат в грижите, ако не е Ванко. Съжалявам, но само заради това изказване може да се изгради цял психопортрет какви са тези хора (свекървата в частност).
Като гледам драмите и тормоза над много жени във форума, се чувствам късметлийка, че и моите родители, и тези на ММ не са отваряли никога дума за имена, докато бях бременна (а и 4-те имена са хубави и съвременни). Наистина оценявам все повече интелигентността и деликатността им. И все си мислех, че за един нормален човек най-важното е внучето му да се роди живо и здраво, а не да мели по цял ден как ТРЯБВА да се казва детето. Пълен отврат.

Наистина не разбирам как някои хора са толкова нагли, че да настояват детето да се казва еди си как. Ако някой така ми настоява, напук няма да го уважа и ще го кръстя с друго име! Пък да се сърди колкото иска!

Авторке, това, че си се навряла да живееш у свекърва ти не е причина да си кръщаваш детето на тях. Детето и Пенчо да го кръстиш, пак ще го обичат. Ще се посърдят, ама ще им мине. Просто това изнудване е ужасно.

Лошото е, че дори самото дете да можеше от корема да каже сега "Искам да съм Виктор, не ми харесва Иван", те пак щяха да се наложат "Няма, бабе, Иванчо ще си, ще свикнеш, иначе няма да те обичаме толкова и да даваме парички"...
Един приятел ми разказваше каква драма и изнудване е било, докато жена му е била бременна... Кошмар и тормоз е слаба дума. Той е бил непрестанно до жена си и я е подкрепял, но не е могъл да ги озапти. Накрая склонили и записали детето с буквата на свекървата (само буква, но някакво име, което  все пак не им харесвало, искали си друго, съвсем различно). Да, ама жената няколко седмици ревяла и не можела да се помири, че не е името, което е искала... Накрая с 300 зора са променили името на детето няколко месеца след раждането на това, което те са си искали. Свекървата много сърдита била известно време, после й минало, а сега същата тази внучка тича да ги води по доктори и ги гледа като писани яйца...
Друг случай - заплаха от свекърва, че няма да помага за внучето, ако не е кръстено на нея, иначе щяла да им предпише апартамент и да даде пари, големи обещания. Жената склонява. После свекървата не предписва нищо и не дава стотинка, за грижите да не говорим. Само дето детето ще се казва цял живот Стойчо. Няма проблем, всичко е точно.
Ти решаваш.

Ако смяташ, че е такъв гигантски реверанс, пиши детето Иванчо и да заключваме темата. Забрави за собствените си желания и права като майка да избереш име на детето си, други ще наричат собственото си дете Виктор и Йоан, твоето ще е Иван. Ще се сещаш всеки ден по хиляда пъти за баща си, който ти навява лоши спомени и мисли, но няма значение, важното е да угодиш на свекърите, които те заплашват, че няма да помагат в грижите, ако не е Ванко. Съжалявам, но само заради това изказване може да се изгради цял психопортрет какви са тези хора (свекървата в частност).

Първо - изборът на име за детето не е само на майката или на бащата, а е на двамата родители. Второ, не сте прочели по-горните ми коментари, в които казвам - тук свекърите изобщо не ги намесвам в избора на името, това че свекървата се е изразила зле го игнорирам напълно, защото не искам да влияе на решението ми. За мен семейство се гради с компромиси и от едната и от другата страна. Когато само единия или само другия прави компромиси ми изглежда нездравословен вариант. В такъв случай, майките от типа "Не, няма пък! Виктор ще е!"  обикновено си гледат децата сами. Нищо лично. С тръшкане, инат и рев не се постига нищо.

Така значи. Жената взема мъжа с цялата рода, а мъжът? Не взема с нейната рода?
Да си опича акъла и да не вярва много много на хората. Те си гледат техния интерес, а нейния?
Да бе, ще повръщам като ненормална, няма да мога нормален чорап да обуя, ще ме режат и после ще го кръстя Иван, щото там някой си бил искаш.
Ми като иска да дойде на моето място. Но не може. Като са имали син да са го кръстили както искат. Аман от селски изпълнения.