Парите или Живота?

  • 3 750
  • 107
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 224
Има и трети път - стискаш зъби за няколко години, инвестираш си супер заплатата и после ставаш рентиер-инвеститор с някаква лека работа за тонус.

Мисля, че това е най-добрият съвет тук. Аз бих посъбрала някаква прилична сума, тоест целенасочено да спестявам от добреплатената работа, като така или иначе нямам време и енергия да си харча парите. И след това се местя в другата държава, където повече ме влече и евентуално купувам имот там. Ако не стигат за имот, правя други инвестиции, така че да има пасивни доходи. Успех!

# 16
  • Мнения: 5 318
Точно това щях да напиша и аз. За всеки човек важно и значимо е нещо различно. Може би и в различни периоди от живота приоритетите се менят, но аз например никога не съм била амбициозна по отношение на работата. Обаче това съм аз, има хора, за които кариерата е от голямо значение. Признавам, че ми е трудно да ги разбера, но приемам, че не всички сме еднакви.

# 17
  • Мнения: 41 497
Черна станция, така е. Затова и масово хората са нещастни и със здравословни проблеми.


Да де, ама масово хората не са супер платени, нали? И ако въпреки това са нещастни, значи не супер платената работа ги е направила такива. И също така значи, че и ниско платената работа не те прави щастлива.

# 18
  • Мнения: 12 473
За да осъзнаеш, че не си щастлив, трябва да стигнеш до корена на щастието (за теб).
 Ако парите не могат да “поправят”/излекуват причината за нещастието, тогава намери причината и поправи.

# 19
  • Мнения: 15 003
за какво, за да имаш нещо, което всъщност не ти трябва за да живееш
Това е много хлъзгава концепция, която може да докара всеки до диаметралния проблем - вместо плюс пари минус време минус сън, има плюс време, плюс сън минус пари.

Към авторката - според мене, тъй като имах/имам подобни проблеми, трябва да започнеш с елиминирането на дразнещите дреболии. Дълъг път? Кофти квартира? Кофти работно място? Смени квартирата, смени работата със също толкова платена.

За мен не е нормално човек без деца и перспективи в личния живот да се отказва от вече установена стабилна позиция, за да се прибере да се търкаля в леглото или пие кафенца, или да излиза с(ъс себеподобни) ленивци. Ако има накъде да расте , и то бързо, в някакво ново поприще и да задмине настоящото - тогава е друго. Ама за лежане - не.

# 20
  • Мнения: 7 429
За мен този въпрос никога не е бил на дневен ред, парите и кариерата ми бяха най- важното нещо преди да се появи дъщеря ми. После, по стечение на обстоятелствата пак ми станаха супер много важни, защото друг начин на оцеляване нямах. Сега мога да си позволя да работя по- малко, но съм решила да карам така докато мога. Какво значи Живот всеки се преценява. А и с по- малко пари не ставаш автоматично по- щастлив. Според мен е обратното.

# 21
  • Мнения: 10 998
Принципно с по-малко пари също може да се живее, но зависи от държавата и климата. Ако климатът е целогодишно топъл, автоматично спестяваш от отопление, съответно можеш и да живееш в по-евтино жилище, не ти трябва изолация, качествена дограма. Отделно при по-топлия климат, не ти трябват дебели и скъпи дрехи и обувки и на последно и най-важно място, ако почвата е плодородна, хората отглеждат по четири реколти годишно и храната е в пъти по-евтина. Понеже ти не казваш в коя държава е по-ниската заплата, за това и мнението ми е принципно.

# 22
  • Мнения: 1 304
Всъщност в повечето случаи по-ниско платената работа не води до повече свободно време и със сигурност няма да имаш възможност за много неща, които да си позволиш. Да се намери златната среда е много трудно, сигурно е постижимо, но е доста рядко. Не познавам много хора, които да са го постигнали напълно. Все едно нещо е за сметка на друго. Вероятно има от списващите тук, които да са постигнали в значителна степен въпросното щастие, но само те знаят на каква цена. Пък и донякъде е късмет да подредиш живота си, така както искаш.

# 23
  • Мнения: 2 883
Трети вариант: учиш нещо по-доходоносно, което да практикуваш отлайн, и работиш от лаптопа си от където си искаш. Така хем ще си където искаш да си, хем няма да правиш компромис с доходите и качеството си на живот.

# 24
  • Мнения: 15 003
Има и друг момент, че там, където очакваш социални контакти, може да се окаже, че и ти, и хората вече сте заети. Може да се окаже, че се връщаш към някакъв спомен, който въобще не е актуален към днешна дата. Пак от опит пиша, бях така с преместването си в София. Беше еуфория, само правех планове как ще се срещам пак с всичките ми познанства от ученически и студентски години (от дълбока провинция съм и не съм учила в София) и вече разстоянията (и липсата на пари у бедната студентка) няма да ни пречат. Да, ама аз работя, те работят, някое гадже се позавъртяло, деца... Сигурно над 98% от социалния живот, който си фантазирах, остана на ниво фантазия. Даже не се чуваме за рождени дни.

# 25
  • Мнения: 1 308
Каква дълбока секретност за "друга държава". Защо не написа направо къде работиш и къде можеш да отидеш. По имената на 2 държави няма да те разкрие никой коя си, не се притеснявай. Изключително добре платената работа предполага спестяване с ударни темпове. Ако не се получава спестяване, значи работиш за малко пари. А ако се получава натрупване, не е за подценяване и може да си струва жертвата поне за определен период.

# 26
  • Мнения: 3 251
Искаш да смениш възможностите, които ти дават парите за едни социални контакти?
И какво пък толкова има у пустите му и контакти, че точно то ти липсва?
Как точно си прекарваш толкова прекрасно при широки социални контакти?
Обсъждаш с хората места, идеи, ....какво?

# 27
  • Мнения: 72
Здравейте! От известно време рефлектирам над живота си (въпреки, че съм едва от няколко години в професионалният свят) и не мога да стигна до извод кой път да поема.

В момента работя (извън България) изключително добре платена работа с перспективи за кариерно развитие. НО: животът ми минава в офиса или на път за офиса, през цялото време съм недоспала и ядосана на света около мен, ползвам уикендите, за да си доспивам, нямам абсолютно никакви социални контакти извън работа поради липса на време.

Не ми излиза от главата мисълта, че мога да се преместя в друга държава (пак различна от България), в която съм била преди и съм се чувствала комфортно - място, за което знам, че ми пасва местната култура, успявам да създам контакти, бих имала много по-добър баланс между работа и живот. НО: заплащането би било по-ниско както и тавана за развитие.

Как бихте постъпили на мое място? Ясно ми е, че не може и кино и пуканки, но се опитвам да отсея наличието на кое би било по-важно: дали да остана на "фенси" позицията си във "фенси" корпорацията, която ми осигурява висок стандарт и всичко материално (но ми взима всичко нематериално) или да сменя държавата/фирмата, с такава, в която ще имам по-спокоен и пълноценен живот, но преследвана от мисълта "това дето сега го изкарваш за два месеца, там го изкарваше за един".

Благодаря за отговорите!
и като имаш такъв висок стандарт, къде това ти помага, щом се чувстваш нещастна? Можеш да ходиш на работа с бентли или с вилосипед, но ако и в двата начина се чувстваш нещастна, значи нещо не е наред...можеш да имаш златна тоалетна, айфон 38 модел и куп други неща, но ако не споделиш чувствата си и мислите с някой, за какво ти е всичко това, след като те прави нещастен човек...Можеш да работиш до пенсия, да се пенсионираш с 2 х.евро пенсия, да си купиш порш и да обикаляш света....72 годишна баба така прави.....
Средствата са важни, те ти дават независимост! Но ти вземат от личното време! Каква дилема, си казваш и не виждаш изход, а всъщност има такъв, ако имаш цел...Почни да мислиш за живота си, какво искаш всъщност и как да го направиш и започвай да вървиш натам....Например, помисли, как може хем да не си губиш стандарта на живот и да се чувстваш удовлетворена....събери малко пари, повиши си квалификацията, търси начин, хем да ти плащат добре, хем да си там, къдито искаш и няма начин това да не стане...ако го желаеш и постояно мислиш, то ще стане...ето ти цел, за която да се бориш...Успех!

# 28
  • Мнения: 15 003
Е хайде сега, това вече са недомислици. Преди година по това време пътувах по 45 мин в посока. Загубен час и половина, а в някои държави това се счита даже за кратко. Бях недоспала и адски изнервена.
На мен пък ми прави впечатление и бих боядисала изказването за създаване на контакти, ама на друго място. Именно то ме навежда на мисълта, че авторката тъгува точно по студентските години и купони и може доста неприятно да се изненада, ако се премести и се окаже, че пак няма социален живот, защото хората вече работят и нямат време за нея. А и айде да не се лъжем, че създаването на контакти е локално обусловено и ако в Лондон не може да създаде, то в Берлин още с кацането ще уговори 38 срещи. Тя, ако истински искаше социални контакти, щеше да си ги създаде и там, където е.

На мен ми прилича на прегаряне от работа или здравословен проблем. А може в другата държава да има любовен интерес и липсата на точно този контакт подсъзнателно я ядосва - и такива случаи не са редки.

# 29
  • Мнения: 72
хайде сега, губиш се в предположения и така не предлагаш решение

Общи условия

Активация на акаунт