По-щастлива, по-отговорна, по-спокойна и непресъхващ извор на обич 
- Публикувана: 2 дек. 2006, 22:03 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2006, 14:43 ч.
С какво ви промениха децата ви?
В нас често е лудница , все си мисля , че не мога повече ,но............във всъщност не мога без тях 
Всъщност аз не забелязвах промяна и доста се учудих когато приятели го изкоментираха. В първия момент даже имах съпротиви да приема тази идея. Но наистина съм се променила.
Първо, теорията ми за начина, по който ще си гледам детето, се разпадна тотално. Правя неща, които преди са ми се стрували досадни с истинско удоволствие. Случвало се е по цял ден да си седим само двете и да сме си самодостатъчни
. Това не се вписва в моят живот от преди Яна.
Мислех, че работата ще ми липсва, но сега изобщо не мога да си представя как ще се върна след време.
Доста неща се промениха и в отношението ми към родителите. Мисля, че съм по-малко критична.
И не мога да гледам предавания или филми свързани с насилие над деца.
Като цяло, станала съм по-сдържана и разбираща.
Първо, теорията ми за начина, по който ще си гледам детето, се разпадна тотално. Правя неща, които преди са ми се стрували досадни с истинско удоволствие. Случвало се е по цял ден да си седим само двете и да сме си самодостатъчни
. Това не се вписва в моят живот от преди Яна. Мислех, че работата ще ми липсва, но сега изобщо не мога да си представя как ще се върна след време.
Доста неща се промениха и в отношението ми към родителите. Мисля, че съм по-малко критична.
И не мога да гледам предавания или филми свързани с насилие над деца.
Като цяло, станала съм по-сдържана и разбираща.
Престанах да се ядосвам за глупости и незначителни неща, пестя си енергията...
Не съм толкова дипломатична и не ми пука за резултатите от това, че съм по-пряма и директна.
Приоритетите ми се промениха и обърнаха с надолу главата, в резултат на което в работата си не съм "лудото Ленче" - перфекционистката, която бях преди...
Станах още по-женствена и обична...
Не съм толкова дипломатична и не ми пука за резултатите от това, че съм по-пряма и директна.
Приоритетите ми се промениха и обърнаха с надолу главата, в резултат на което в работата си не съм "лудото Ленче" - перфекционистката, която бях преди...
Станах още по-женствена и обична...
Определено не съм пораснала още! Но със сигурност съм се променила доста, вече съм стъпила с двата крака на земята, по-организирана съм, научих се да разпределям времето си, за да успявам да свърша всичко през деня, да мога да ходя на работа, да си виждам детето и да му обръщам достатъчно внимание и дори да поизляза с приятели 
Промени се и това, че преди харчех всеки свободен лев за дрешки и други подобни, сега първо мисля какво му е необходимо на дечко, винаги имам отделени пари и после, когато има излишък, го инвестирам в себе си, разбира се! (и аз съм човек)
Промени се и това, че преди харчех всеки свободен лев за дрешки и други подобни, сега първо мисля какво му е необходимо на дечко, винаги имам отделени пари и после, когато има излишък, го инвестирам в себе си, разбира се! (и аз съм човек)
Доста неща се промениха - отговорност, търпение, това е ясно - винаги съпътства отглеждането на дете, задължително е просто... Основната промяна е, че всичко придоби смисъл и мисля в по-голяма перспектива, имам повече стимул, всичко изглежда по-смислено и започнах да се грижа повече за себе си. Преди не ми пукаше особено ако се разболея дали ще се влоша, а сега мисля за здравето си, за да бъда повече до сина си, поне доколкото зависи от мен, та дори реших да спра цигарите. Вероятно, защото дядо ми почина от рак на белите дробове отдавна, но едва сега се замислих какво си причинявам и как влияе върху околните. Искам да знам поне, че доколкото зависи от мен ще с погрижа всичко да е наред. Когато той почина изпитвах известен яд, че си го е направил едва ли не сам, а смъртта му нанесе някои трайни поражения върху семейството ми, на принципа на доминото. Всъщност това продължава и до ден днешен... Животът ми нямаше да е това, което е днес. Но това е друга тема. Все пак за мен е важно.
Всичко по - горе изборено важи и за мен - за коя ли майка не важи. Но пък се появиха и някои странни неща - започнах да разбирам другите, някои пък все по - малко разбирам - особенно жени, които са майки - например моята 
. Промених отношението си към съпруга ми - в негов минус за съжаление - той не ми е приоритет вече и скоро се обиди, че прибирайки се от работа, веднага се заиграх с детето, а на него и добър вечер не му каза - моя грешка. 
. Промених отношението си към съпруга ми - в негов минус за съжаление - той не ми е приоритет вече и скоро се обиди, че прибирайки се от работа, веднага се заиграх с детето, а на него и добър вечер не му каза - моя грешка. 
Преди винаги всичко планирах и обичах да имам контрол над всичко. Нищо не оставях на случайността и мразех непредвидените обстоятелства. Откакто имам деца, ми се наложи да свикна с мисълта, че вече не всичко зависи от собствените ми желания и планове и че ще трябва да се нагаждам според ситуацията. Това е най-голямата промяна за мен.
Иначе съм станала изключително чувствителна към всичко що се отнася до децата. Не търпя и филми с насилие (никога не съм ги обичала, но вече изпитвам абсолютна непоносимост).
Станах и по-толерантна към чуждите деца - преди ми бяха малко досадни, ако трябва да бъда честна
Сега вече обичам да контактувам с хора, които имат деца и да си говорим за децата 
Това последното преди просто не можех и да си го представя, въпреки че родих сравнително в по-късна възраст. Но буквално докато родя, за мен децата бяха някакво абстрактно понятие. В този смисъл останах изключително изненадана от себе си като взех за първи път в ръце дъщеря ми и започнах да се грижа за нея сякаш цял живот това съм правила. Преди това откровено смятах, че няма да мога да се справя, но се оказа, че ми дойде съвсем естествено. Явно не съм се познавала и най-вече силно съм подценявала майчинския си инстинкт.
Иначе съм станала изключително чувствителна към всичко що се отнася до децата. Не търпя и филми с насилие (никога не съм ги обичала, но вече изпитвам абсолютна непоносимост).
Станах и по-толерантна към чуждите деца - преди ми бяха малко досадни, ако трябва да бъда честна
Сега вече обичам да контактувам с хора, които имат деца и да си говорим за децата Това последното преди просто не можех и да си го представя, въпреки че родих сравнително в по-късна възраст. Но буквално докато родя, за мен децата бяха някакво абстрактно понятие. В този смисъл останах изключително изненадана от себе си като взех за първи път в ръце дъщеря ми и започнах да се грижа за нея сякаш цял живот това съм правила. Преди това откровено смятах, че няма да мога да се справя, но се оказа, че ми дойде съвсем естествено. Явно не съм се познавала и най-вече силно съм подценявала майчинския си инстинкт.