Сънят за нашите 7 месеца се оказа най-голямата трудност. Ирония на съдбата, защото аз цял живот трудно заспивам, а сега като започна него да приспивам и на третото ш-ш-ш вече ми се затварят очите. Да съм знаела по-рано така да се самоприспивам 🤣 Поне покрай него разбрах на мен кое ми е пречело толкова години. И с него така, той допреди малко играл, лудял, превъзбуден, аз го взимам и почвам да го друсам като ненормална, онова дете реве, пъчи се, не иска, аз пак друсам, шъткам, изнервям се, мъчили сме се по половин час. Заспиваше с триста зора и с рев. И бутам оная гърда, за да стане по-бързо. Хайде направи асоциацията, хайде пак изнервена, че ме ползва за биберон. Кърменето за заспиване е най-ужасно, някак повърхностно суче и чак ме заболяваха зърната, като в началото.
Значи горкото дете. Сега заспива за 5 минути. Чак ми е мило да заспива в ръцете ми, но по-добре да се научи сам, а не да зависи от мен.
Сега така се тормозя, че бърза всичко да се научи да прави, като го гледам как пада, удря се, окей всеки родител минава през това, но ми се вижда още мъничък 🥹, старая се да обезопася всичко, но ми е притеснено. Някак до тук бях относително спокоен родител, но сега ме е много страх от инциденти. Да си родител изобщо не е лесно 🥹