НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

Добър вариант е това, аз докато кърмя малкия с каката колко домашни написахме и задачи решихме . Сега с почти двегодишно, следващо ме по петите постоянно, ми е много по-трудно да ѝ обърна внимание. Но пък при вас в тази фаза ще си играят вече двамата и няма да е така. Ще си дойдат нещата на мястото с времето

Мами, тази вечер инцидентно не намерихме бибата и малката се съгласи да спи без нея. Доста мрънка,.доста пита къде е, но заспа без рев да кажем за около 40 Мин. Намерих бибата, но защото не рева не го дадох. Та сега големия въпрос какво ме очаква утре
Таткото ми се подиграва и вика може утре пак да я дадеш не се впрягай, защото сериозно ме е страх за следващите дни. Силно привързана е към бибата плюс одеалото си. Одеалото е при нея, но без бибата не пипна и одеялото.
Ако много реве утре дали да ѝ дам пак? Или пък да дам, но да резна малко за да не е както преди ?  За колко време се справиха вашите деца? С бебето на ръка едва ли дълго да мога да устоя.
Много въпроси ми се въртят в главата

Не я давай, за 2-3 дни ще свикне, или ако стане супер критично - тогава.
При нас буквално за толкова мина, а очаквах много страшни неща.

Kisela_Krastavi4ka още същата вечер се предадох. Очаквах да не се събуди,.но се събуди към 2 часа рев, рев и не можах да я успокоя. И бебето ревна за кърмене и дадох бибата на "каката".
Не знам как ще откажем бибата, особено като в картинката фигурира и бебе.

Мале, моята малката започва да става огън. От една седмица не иска да се облича, да се обува. Сваля чорапите, а вече си е студено. Вчера събу памперса и се изпика на прания килим..😅 Изобщо сега е на мода разсъбличането и желанието да е гола.
Всичко е борба, тръшкане и залягане по земята.
Брат й, от който все се жалвах, сега ми се струва ангелче...🤣🤣🤣

И Биляна не желае да се облича напоследък 🤷🏼♀ Явно свикна с летните дрехи да й е леко и сега реве,че не иска боди, дърпа чорапите,затова обувам чорапогащник, не си харесва блузите. Сутрин е борба обличането.

То, и аз обувам чорапогащник, но тя го събува и него.
Днес обух първо чорапи и после върху тях чорапогащника.
Да, истинска борба. Днес се препотих, докато я облека.
Вече и чувал не търпи. Със завивка, пък се отвива. 🤪

Хелинор, кажи моля те с какво и как лекува Коксаки вируса, че ме за стигна и мен, а не съм в България
Децата са само с хрема, а аз не мога да си отворя устата от авти
И колко време продължи тая гадост?

Включвам се относно коксаки вируса - на малкия бяха предписали фенистил капки. Не е при мен рецептата, но беше май по 8 капки х 3 пъти дневно. Също така 1 ампула витамин С дневно не на гладно.
Също ни казаха да не го къпем, но това беше още докато чакахме да излезе изследването дали не е скарлатина. Все пак гледахме после да не го киснем във вода, докато попремине обрива.

Ивана, при мен лично беше около седмица. Една вечер вдигнах температура,  на другия ден бях с обриви. На мен ми казаха просто да го оставя да мине и да мажа с Ригенома гел.

Иванамар, на всички ни изписаха антибиотик, ама това преди да се установи, че е коксаки вирус. Първо вдигна температура синът ми и педиатърката каза, че било ангина и му изписа антибиотик.
Той и малката го изкараха без обрив. Само с вдигане на температура за ден-два.
Усетих се, че е точно този вирус, когато видях да ми излизат първите пъпки и го свързах с това, че една майка, чиито деца са в групата на сина са го карали.
Пих Изопринозин противовирусно. Той се пие по схема. Два дни 3×2, два дни 3×1 и един ден 2×1. За сърбежа пих Еурелиус по 1 на ден вечер.
Силният сърбеж отмина за два дни, активния обрив за три дни. После обрива затихна и кожата на ръцете и краката започна да се бели. Към днешна дата, месец след боледуването, кожата на ръцете ми се оправи, но на краката още се бели и пада мъртва кожа.

А на кой ден се появи обрива и автите за колко дни минаха?

При мен обрива се появи на третия ден в пълната си сила.
Автите още отначало. Ами, не помня точно, но около сесмица имах силни болки в гърлото и не можех да преглътна нищо. Всичко в устата ми гореше. Такова усещане имах.
Около седмица ще трае всичко предполагам.
Ако имаш и пъпки, се приготви месец поне да се влачиш с остатъците от вируса.

Иве при всеки е различно, няколко дечица от квартала го изкараха - едни в инфекциозно за 2 седмици, някои вкъщи за 2-3 дни.

Злати идея за кърменето бях видяла някъде - подготви някакви играчки (може да са неща от ежедневието - старо дистанционно, руло от тоалетна хартия, пинк-понк топче) неща, които мислиш, че са му интересни на Борко. Слагаш ги в една кошничка и ги даваш само като кърмиш. Така и той ще разбере асоциацията. Също и книжки с капачета или с движещи се страници.

Благодаря, Цвети, но при нас е някакъв ужас в момента и нищо не помага, включително се пречупих да пусна детско за малко, но успокоението трае 3 мин и после пак се изпада в истерии. Просто реве и се тръшка нон-стоп. По някакъв начин успяваме да съхраним режима на сън и хранене, там е ок, но иначе откъм настроение не се търпи. Обмислям да се консултираме с детски психолог. Знам, че е болен, а и му натресохме бебе, а и тръгна на ясла скоро и въобще много му се насъбра, но нещата направо са извън контрол и имам чувството, че ще си направи нещо от толкова рев и крясъци.
Междувременно бебето почти нон-стоп спи и никой не му обръща внимание, фокусирали сме се изцяло върху Борко. Добре, че таткото е спокоен и поне той крепи положението. Мен ме тресат хормоните много брутално и ей така от нищото ме напушва на рев, после ми става супер щастливо и приятно като гледам децата, после ми иде да набия някой. И така.. rollercoaster.
Та да се върна на кърменето - определено не мога да кърмя бебето в присъствието на Борко. Днес ме видя да го държа (5-те минути, в които си го позволих) и дойде да го удря. Иначе като спи в кошарата много му се радва, милва го и го гушка. Види ли обаче, че аз му обръщам внимание - полудява.
Много ми е мъчно за него и все гледам да го гушкам, да му показвам любов, но явно не е достатъчно. Надявам се скоро да свикне и да мине този период. Инак просто ще се гръмна.
Сори за дългия мрънкащ пост, но просто имам нужда.
Иначе радостта да си имаш две момченца е неописуема. Още не можем да повярваме с таткото, че вече говорим в множествено число "децата".