НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

Майка ми тук би казала: ,,ще ми се тръшка ли? Аз командвам ситуацията не то. Тука става каквото аз кажа не детето. Да реве като иска."

И казва, че детето ме води не аз него, натделява ми и се налага. Аз просто не искам да плаче за всичко и отстъпвам за доста неща. Но ефекта е, че идват повече капризи и рев за нищо. Инак като ме ядоса вече, че реве за глупост почвам да повишавам тон и да казвам ,,това няма да стане, каквото щеш прави, не и не". Ревне малко после вземе та спре и се примирява. После може пак да пробва, но казвам не. И почва да се занимава с други неща, или като се намръщя се усмихва и вика ,,мамоо".
Но трябва да се развикам и да не отстъпвам.
Иска да гледа детски постоянно. Аз искам да не се пуска хич, но съм сама и понякога няма как да не пусна, за да направя нещо.
Но при майка ми лиготии няма. Тя и говори, и обяснява много за разни неща, и я занимава, но не допуска тръшкания и капризи. Просто трябва да си твърд. Ако посегне да удря му хващаш ръката и я стискаш леко да разбере, че така не може. Сменяш физиономията тотално и тона.

Една позната беше с три на различни възрасти момчета. Беше супер твърда, даже строга понякога. Редовно казваше ,, и без да ми се тръшкаш".
Просто една увереност трябва, че ти си родителя и ти определяш правилата. Трудно е ама трябва. Детето трябва да си знае мястото, един ден ще ти послегне, ще те украде.
Ей така едно дете дето му угаждаха за всичко като порасна заплаши баща си, че ако не и дадял пари щяла да се оплаче от него, че я малтретира.

Пиша това, но не значи че съм по-твърда станала. Трябва ама все ми е жал, но аз съм виновна, че съм позволила много неща.

Трябва и с бащата да сте на едно мнение. Мъжът ми ми прави често сечено. Аз определям едни правила, той казва, че можело и по другия начин. Никак, никак не ми харесва ситуацията и като каже "Не тормози детето". Той, ако му викне, детето изпълнява. Мен изобщо не ме отразява.

Пред бабите и дядовците по начало не се тръшкат децата, но не защото са по-строги, а защото не могат да се отпуснат пред тях, както пред родителите си.
На Борко бабите и дядовците му са супер мили и грижовни, играят си с него, глезят го и той пак е като писенце пред тях. Дава да го хранят, да го преобличат, да го държат за ръка, изпълнява послушно всякакви команди без никой да му се кара. Като е с нас обаче се отпуска, знае че е на сигурно място, че е приет такъв какъвто е, и просто избухва. Всички емоции излизат наяве. То и при възрастните е така понякога - ходиш на работа, стегнат си цял ден, прибереш се и я се развикаш на някой, я се разревеш, я мълчиш и се цупиш.
Ние с таткото не си правим сечено пред Борко, обаче аз често не издържам на неговите методи и излизам от стаята, за да не му подронвам авторитета. Например при слагането на лекарства той е доста твърд и държи всичко да е както трябва, дори ако трябва ги дава насила. Аз пък му се моля 20 мин, гушкам утешавам и всичко става мега-бавно, но една идея по-доброволно. Не съм против неговия начин, защото се приключва с мъките по-бързо и лесно, но просто не мога да гледам.

Rocio Durcal а детето какво е ? Нещо, което трябва да се подчинява и да бъде обект на родителската воля ли?
Аз съм на абсолютно диаметрално противоположна позиция. Естествено, че детето ме води. И обикновено е страшен купон

Твърдо съм против крещенето. Даже правило номер 1 у нас е "В нашата къща не се крещи". Викащият само показва своята слабост. Още преди много години първородната ме научи да не й повишавам тон, защото тя започна да ми отвъща със същото. Колкото и да сме сърдити или ядосани, трябва да намерим начин да се разберем в нормален човешки разговор, или както често казвам на децата "ние не сме маймуни, че да крещим, ние можем да разговаряме".
Това не изключва да има поставени граници и да си строг, без да викаш. Колкото и да са малки почти двегодишните, обикновено разбират, заслушват се и харесват им се обясни и разкаже. Естествено понякога има нужда от спешна намеса и резки действия, но винаги е добре да им се каже и обясни защо това се налага.

Аз съм яко притеснена как ще го оставя в яслата на непознати хора да се грижат за него и как това напълно ще промени и неговия, и моя свят ...., докато свикнем с промяната. Хем ми е трето дете, хем ми се свиди безкрайно.

Rocio Durcal, на първо място здравей и добре дошла в темата 
На колко е твоето детенце, как се казва, от къде сте?

Нашата ясла се отмени, отново. Карина изведнъж се оказа с ангина и цял ден лежа на дивана, с температура и кашлица. А Диана се оказа с острици, та сега съм поръчала един сироп и ще го пият, ще го пием и ние. Голяма забава.... 

Остриците случайно ли ги открихте при профилактични изследвания?

Да, при изследванията за яслата.

Как сте, момичета?
Джинкс, как сте, как е бебчо и Борко?
Ние отново сме болни, аз пак съм с афти в устата и вече ми идва да се гръмна 🤦

Ние сме ковид цялото семейство
Таткото пневмония, аз средно кашлям и сополи, каката без симптоми, малката, за която се радвах, че ще тръгне на ясла е най-зле зачервено гърло, сополи, възпалени очи и много, много рев. Бебчо за сега без симптоми, надявам се така да остане, тези, които са го карали, когато бяха бебета, моля да сподели как беше при тях.
Всички сме вкъщи, затворени и вече съм на предела да се хвърля през прозореца.

Ох, nunu, съчувствам! Аман от тези болести. Дано оздравеете скоро и малката да тръгне на ясла.

Най-накрая сме добре. И ние бяхме болни през изминалата седмица и беше кошмар. Борко стигна до антибиотик. Въпреки че моя ЛЛ е противник на антибиотиците и досега не ни беше изписвал, като го видя каза да действаме веднага. В кабинета го измери с 39.2° температура и като погледна ушичките се стъписа колко са възпалени. Гърлото и то беше супер зачервено с афти и стандартните сополи. Аз и ММ също се разболяхме, като при него беше много леко, а аз бях тотал щета. На всичкото отгоре останах сама с двете деца, ни жива ни умряла. Преживяхме с много детски филмчета, гризки и бисквити. Борко си навакса стабилно изгубеното време, в което го пазих от тези неща. Оги беше обгрижван на минимума - гледах да е ял и да не е с пълен памперс. Оставях го почти сам да се приспива с тикане на биба и бял шум. Долу-горе така изкарахме седмицата. Вече сме здрави и Борко пак има разрешение да ходи на ясла. Да видим колко ще издържи тоя път.
Като оставим боледуването настрана, доста сме щастливи покрай дечицата. Като се гушнем всички заедно направо ми се стопля душичката или като видя Борко да милва и гушка Оги. Ревност има много, но не е към Оги, ами към това, че вече нямам цялото време само за него. Виждам го, че много си харесва братчето, но на мен се сърди доста. Надявам се скоро да свикне с новата динамика.

Ох, явно всички са болни.
При нас също имаше болести, но най-сериозния проблем се оказа моя крак. Скъсах връзка на коляното. Едвам ходя. Поставяха ми инжекции, правих физиотерапия и мажа, но явно ще трябва операция. Вече съм минала веднъж по този път и то на същото коляно и направо не ми се мисли. То е ходене с патерици, рехабилитация. Отнема около 3-4 месеца. Кой ще обгрижва децата. Таткото ще я кара през пръсти, а аз ще откача от нерви...😞😞😞
Моето момиче доскоро почти не гледаше ТВ, но вече й пускам. Не успявам иначе да контролирам ситуацията.
Вечер не иска да си спи в леглото, мрънка, нервничи щом я сложа. Иска на спалнята. Като заспи я местим повечето нощи, но към 2-4 ч., тя се буди отново, изправя се и мрънка да я сложиш пак на спалнята.
Момчето и то не иска да спи само, буди се нощем, иска някой да спи при него.
Jinx, ще свикнат заедно. Синът ми отначало дори не отразяваше сестра си. Тя сега като се събуди сутрин и го търси, ако види че е разстроен идва и го бута по главата все едно го милва и успокоява. Иначе, като цяло се дърпат, бутат и така....😁

Аман от болести, а сега те първа започват
nunu, стискай зъби... Ще оцелееш, няма как. Прегръдки и да минава 🤗
С мойте момичета е голям екшън, само се бият, карат, скубят, хапят... 🤪
Вече всичко искат щом едната го има и другата трябва да има точнооо същото, независимо дали е бебешко или е за големи.
Започнах да подготвям и рожденните дни, че едната е ноември, другата декември и пак очаквам да има драми и рев, защо едната има такива подаръци, другата други 🤦
Нямам търпение да си ходят пак на градина и ясла, че в нас е Бейрут. Иначе Димана се справя страхотно в яслата, плаче само сутрин и то по-скоро мрънка, но си се храни и спи там спокойно, с кака й беше доста по-трудно.

Хелинор, бързо да се възстановява ти 🙏

Единственото ми желание е каката да ходи поне 15 дена без прекъсване на градина и малката на ясла. Прекалено много съм напрегната, почти в депресия, седят ми на гъза всички пък аз съм темерут човек. Обичам да съм сама. Има голяма разлика като поне каката е на градина и малката на обяд спи повечко, определено имам повече нерви повече успявам да се самоконтролирам. Сега съм топка от нерви...

Nunu, пожелавам ти го от сърце. Разбирам те и мен са ме докарвали до лудост, особено ако са кисели и болни