НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

Apricity, и в нас гърнето беше прашасало до преди 10 дена. При Марти нищо, ама абсолютно нищо не става насила. Даже в моментите, в които не ми дава например да го преобуя или облека, го убеждавам, че той може сам и това почти винаги минава.
Въпреки, че в нас не искаше да сяда на гърне, в яслата казваха, че там сядал.
Да сменя малко темата. От днес е на антибиотик. За първи път му давам, но педиатърката му беше категорична, че се налага. От събота се появяви една кашлица, която постепенно се задълбочи, а тази сутрин се събуди и с температура.
Според лекарката му, след като го преслуша, каза че вдясно има някаква находка и ако не започне да пие антибиотик, ще прерасне в пневмония. Та така, в момента ми е малко спечено. Надявам се утре да е по-добре. В тази връзка ми е интересно, какъв е вашият опит с "бабини" илачи за деца на такава възраст.

Не само опикано, но и наакано! Да не забравяме, хахаха.

Аз имам чувството, че ги спирам моите, донякъде, но нямам нерви... Шапка свалям на Краставичката, че е успяла!
Като сме вкъщи са голи и Карина, например, редовно си ме води в тоалетната да сяда на седалката. И даже като е с памперс казва пис-пис и дърпа памперса и иска да сяда. Ако се заблеят, заиграят и тн. тогава ще се изпишка. Диана обаче е много щурава и понякога седне на гърнето, хили се, изправи се отиде някъде и тогава се изпикае.
Навън си им слагам памперси и това обърква нещата. Не знам. Ще чакам освен и аз на яслата, че тук положението е тука има - тука нема.

У нас е страшен зверилник напоследък, едвам дишам. Вечер гледам да изляза, мъжа ми поема децата и аз снова, че последните 2 седмици, че и повече, ми спират тока. Двете малките както се заиграват все повече, така все по-брутално се бият то хвърчат коси, кръв, някой вечно е с белези от зъби, синини, не знам вече къде да се дяна. Че и каката се включва в кеча напоследък, все по-успешно.

Jinx_, бременна си, бях бременна и аз до близко време та много добре знам колко е трудно с тодлер.
Моля те, направи всичко възможно за да си спестиш нерви и сили. Абсолютно всичко може да чака. Не, че след като родиш е лесно, но с този корем да търчиш е ад.
Po3u и при нас започна да става страшен кеч. И като съм с бебето на ръце просто се случват такива чудеса каквито описваш, че искам от балкона да се хвърля

Мисля, че при нас тайната рецепта беше, че започнах рано да ги слагам на гърне, от 8-9 месечни и съответно НИКОГА не съм имала наакани гащи или къща, просто акото много отдавна го вършат там, започнаха и навън да акат като имат нужда, а аз ходя с торбичките и събирам.
После остана само пишото да научат. И за него започнаха да казват след пишото, по време на пишото, и накрая преди. А Петър дори не казваше, директно носеше гърнето или ме чакаше до някое дърво. Не го ли видя - пишаше в гащите.
За тези с вторите деца, може да смените тактиката при тях и да видите ще има ли разлика

С по-голямото дете късното махане на памперса го преживях леко драматично, все едно аз нещо съм неспособна щом нещата не се случват в момента, когото аз съм решила.
Сега не искам да си го причиня това самобичуване отново.
Знам, че ще се случи и без опикаване и насиране на целия апартамент. Междудругото три пъти чистих ако от килима, когото беше с голо дупе или се размазало и изкочило от пликчетата, докато я видя.
Ами, не, не е направила никаква връзка...Няма да е лятото. То се е видяло. И при сина ми се случи зимата.
Възхищавам се на тези, които са успяли преди 2 годишна възраст на децата, но същевременно съм наясно, че са значително по-малко от неуспелите.

Разбирам тези които усещат , че още не е време за махане на памперса , разбира се , че може и на по-късен етап . Обаче не разбирам какво толкова като препикат къщата , дивана или столовете 🙄
Всичко се пере ,мие в краен случай изхвърля . Абе те колко храна , чай , лак за нокти и какво ли още не са разсипвали та едно напикаване ще ме събори 🤣

Големите две опикаваха и не им правеше впечатление и нямаше полза много дълго време. Много зависи и от детето, не само от решенията на майката. Без опикаване няма да мине, то е ясно, но този път искам да мисля и за себе си, не само за детето.

Ние лично сме решили, че каквото зависи от нас, за да опазим къщата, ще го направим и няма да си правя експерименти, защото преди няколко месеца успяхме да се нанесем най-накрая, знаем колко усилия и средства сме вложили и просто няма такъв сценарий, в който доброволно ще оставя да похаби новите неща. Не искам вкъщи да смърди на обществена тоалетна мъжът ми още по-малко. И колкото и да се перат и чистят нещата, не е като да са запазени и нови. За щастие до сега нищо не ми е разливал, отварял, разсипал, освен малко вода и чай. Това на плочки го преживявам съвсем спокойно.

Иначе напълно споделям твъдението, че ако детето не слуша, това е, защото е прекалено малко да разбира. Не е готово за този урок. Виждам как за много ежедневни неща просто си трябва време и не да принуждавам да прави дадено нещо, защото аз съм решила или така трябва, а го поощрявам и обяснявам простичко и виждам напредъка. И не се караме и не се тръшка.

m-angel, нямам особено бабини съвети, но в малкото случаи, в които е покашлял, ударна доза коластра (директно отварям капсулата, за да може да се обложи по гърлото и устаната кухина) и чай давам, по-топличък. Отделно изглежда, че сиропът grinTuss за деца помага и адски много го харесва, с удоволствие го пие и не се дърпа.

Благодаря, nunu17 Така си е наистина!

ivanamar, мен ме не ме дразни конкретно опикания диван или локвите. Дразни ме това, че се създава допълнителна домакинска работа, а в момента не мога да си върша рутинните задачи. Едва пускам пране и прахосмукачка и готвя.
Пресен пример от оня ден: прибираме се с мъжа ми и Борко от разходка и той вижда, че Борко пак е хвърлил една играчка през балкона и ме пита защо не сме си я взели. Отговора ми беше буквално, че ме е домързяло да се наведа.
Надявам се това обяснява нещата.

Apricity, постовете ти звучат много подигравателно. Тези, които вече сме минали през това, споделяме нашия опит с останалите, които в момента го правят или им предстои.
Нищо не пречи да кажеш, че нямаш намерение да се занимаваш, без да използваш определения като "клизма", "обществена тоалетна" и подобни. Освен това излиза, че ние пък си насилваме и принуждаваме децата, пък ти, видиш ли, си над тея неща. Ние не обясняваме и не поощряваме явно.

Не съм си насилвала детето и не съм го принуждавала. Също така съм му обяснявала и съм го поощрявала, като си свърши работата в кукуто. Аз и моето дете сме готови, ти и твоето -  не сте. Не виждам защо по този подигравателен начин избираш да се изразиш към тези, които са избрали различен подход от теб и са успели.

Apricity, разбирам те , че ти се иска да си опазиш новата къща /нашата също е нова и всичко в нея/. Но те уверявам , че дори и на 3 и 4 години да го свалиш няма да седне веднага на гърнето и да ти каже , че му се пишка /ака . Това не е експеримент , просто такъв е пътя към гърнето независимо от възрастта.

П.с изобщо не се опитвам да те убеждавам , че трябва да свалиш /ти или някой друг/ памперса на детето /за всичко си идва точният момент/

Pistachio, твъде навъъътре го прие (въпрос на възприятие, по-скоро са закачливи коментарите ми, поне от моя гледна точка), още повече, че беше отговор на въпроса на ivanamar "Какво пък толкова като опикаят къщата". Такова. Всеки решава какво да прави с дома и децата.

Адмирации за тези, които сте успели (съвсем сериозно)! Но, като и ти отбеляза в началото, поне в моите очи от постовете изглежда точно като нещо мега трудно, дълго, неприятно и не особено благодарно като процес. Думата "клизма" не е използвана подигравателно, а си е просто жаргон. Аз също бях от хората, които се радваха, че използваше гърне още на 7-8 месеца, ама какво от това. Научи се да става става сам и приключихме въпроса. 100% ще съм и аз по вашия път скоро, така че далеч не виждам за какво да се подигравам. Просто ще се надявам на по-малко туроболенции.

Наскоро се запознах с една мама, с детенце колкото нашите горе долу... Тя също беше на тази вълна. Гледах я само как лети напред-назад с гърнето след детето и честно казано ми изглеждаше просто странно, но нито съм я съдила, нито нищо. Има и второ дете, доста по-голямо, сама обясни как с него се е случило от веднъж, не е действала по този начин, но защо сега е решила така, тя си знае. Това важи и за всички нас тук, всеки си знае най-добре. (ако цитираме Божинката "Човек само когато знае к’во му е, само аз си знам к’во ми е". Няма нужда да вземате присърце нещо от човек, когото дори не познавате и просто споделя мнение във форум.)

Добре, приемам, че аз не съм те разбрала.
Да, има деца, които нямат инциденти (или почти), когато са наистина готови и сами изявят желание да махнат памперса. При други деца, пък, с упоритост, обяснения, поощрения и доста инциденти, се постига успех. Общо взето всички тук ще минем или през едното, или през другото.
Разбира се, първият вариант ще е много по-лесен и приятен, но може да се наложи да се изчака още година-година и половина, за да покаже детето готовност на такова ниво, че да няма бърсане и опикаване на всичко.
Много четох, много клипове гледах, много истории от майки на деца на различна възраст- така реших как да действам и съм доволна, а и детето е доволно от себе си.
Както вече споменах, наши познати с деца на три години в момента също се опитват да махнат памперса от един месец вече, горе-долу успешно. Като виждам този пример пред себе си, както и от прочетеното, ми става ясно, че тази "готовност"  можеше да не дойде скоро при нас и можеше да си чакам дълго, а в крайна сметка при тях не е по-лесно, отколкото беше при нас. Просто възрастта не е гаранция, че всичко ще стане от първия път, така че се радвам, че проявих упоритост сега. Дано така да продължим, но и да има регресия- каквото-такова. Не е на всяка цена, не е било принудително. Даже не го бях замислила така, нямах намерение да бързам, но чак след като започнах, разбрах, че явно е готов.
Истина е, че мен не ме притеснява толкова опикано/оакано/храна на пода (и навсякъде другаде!  😆) и такива, приела съм, че е част от детството и не ги приемам много навътре, нищо, че и ние сме след основен ремонт и с ново обзавеждане. Просто за материални неща не мога толкова да се ядосам/притеснявам, защото са поправими.
Иначе разбирам, че ти предпочиташ да си пазиш чисто и да изчакаш детето да покаже, че е готово, напълно логично звучи 😉, просто по написаното от теб, в мен остана усещането, че има сравнение  в полза на твоите методи за отглеждане на дете, но след последния ти коментар, приемам, че аз не съм разбрала.

Сега ще напиша, че синът доскоро от време на време решаваше, че иска да пиша в легена в банята, в канче, на мозайката в банята, на прага в банята.
Не че не знае къде - ей така му идва за разнообразие. 🤣
Jinx, ти както и Nunu17 най-малко трябва да имате угризения, че не сте успели.
Поне аз така виждам нещата.

Здравейте,
Едвам ви изчетох, определено гърнето раздвижи темата !
Аз съм в изчакване, малкия не е готов още, дори не иска да сяда на него.
Я, кажете какви идеи имате за подаръци за втория рожден ден на децата. При Тони всичко е коли и превозни средства още, но ми се иска и някаква друга игра/играчка да му стане интересна . Баланс колело кара много също, но имаме и на 4, и на две гуми, та и това не става.