Дай време на времето, ще утихнат нещата. По плачи си, но не си позволявай лукса да изпадаш в депресия. Просто нямаш право заради детето. Ако имаш къде да живееш, детето е при теб, имаш подкрепата на близките си( защото не всички минаващи през раздяла имат такива привилегии) казвам ти честно Хич да не ти пука. Ако мислиш, че имаш вина за раздялата( ти си знаеш там) вземи си поука и продължи напред. Живота е за живеене, колкото и трудно да ти се струва в момента.