Всичко се обърка в моя живот

Като начало, вече имаш проблем, развила си нещо като депресивен епизод - не ми е работа да слагам диагнози. Иди да те види специалист, малко да се стабилизираш психически.

Винаги можеш да питаш работодателя дали да не работиш дистанционно. След като обаче самата ти не знаеш дали да предприемеш нещо сама, за сега не предприемай, помисли още. В момента си в паника и няма да вземеш добро решение. Успокой се, вземи един лист и си запиши плюсове / минуси на различните варианти - много се изброиха тук.

Родители имаш ли? Те могат ли да помогнат с финансовата част?

Това беше просто пример - след като има дори такива, ще има и мъже, за които нейното състояние няма да е проблем, при положение, че е взела мерки.

Сигурна съм, че бебето ще се получи по естествен път, но ако имаш възможност, си замрази яйцеклетки, за да се почувстваш "подсигурена".

Не мисли сега за един ден, когато срещнеш някого, какво ще му кажеш. Не знаем на Нероден Петко какви ще са му проблемите. Може пък да те попита сам дали нямаш замразени яйцеклетки, защото неговите клетки нещо не работят като хората. Ако пък е някой, който ще ти каже да си гледаш работата, щом не може да заченеш по естествен начин, значи не е твоят мъж, а просто някакво гадже, което си забърсала от някакво кафе.
Но не ги мисли сега тези сценарии. Срещни мъжа и ще измислим какво да му казваш. Ако въобще се наложи да вадиш от азота яйцеклетките си, значи вече ще сте правили достатъчно опити, ще се решили, че е важно да станете родители, ще го искате, ще сте се надявали и той може да те благославя за замразяването

М,да в България е цветя и рози.Няма стрес,има пари с лопата да ги ринеш.

Откъде си толкова сигурна?

Не си издавам изочниците на информация!
А и темата не е за мен. Пусни отделна.

Бях на 17 когато не един лекар категорично ми каза, че деца не мога да имам. Израстнах и се събрах с мъжа ми, знаейки това.
Оказа се, че не са прави лекарите и имам, вече голямо дете. Не те подкокоросвам да  не вярваш на думите им, а да разбереш, че те разбирам.

Първо детето е важно и хубаво нещо, но не може да е самоцел в живота. Не и на една интелигентна, можеща и оправна жена. С или без дете животът може да бъде чудесен.
Малко са ти изкривени и острели предтсваите как мъжа ти те избира, за да можеш да му родиш... поработи и помисли какъв човек искаш до себе си. Какви цели и желания да има, що за човек да е. А и не забравяй, че замразявайки яйцеклетки ти имаш избора за свое дете - просто няма да забременееш без да искаш. Толкова много деца се раждат след инвитро в момента, че терзанието ти как ще те възприеме мъж, като имаш замразени яйцеклетки са нелепи!
И помисли ти как би приела ако обикнеш мъж, който не иска деца или не може да има? Така както гледаш на себе си ли би го отхвърлила?

Осиновяването за мен бе единственото решение и го намирах за правилно и прекрасно. Ти си реши за себе си.
Бременост с чужда яйцеклетка също не е вариант, който съм отхвърляла. Сурогатното майчинтво също е шанс за много двойки.

Дали ще имаш дете е писано от Бога, независимо колко човек е здрав и какво е предприел. Ако е писано да срещнеш и прегърнеш твоето детенце то просто остави душата си отворена за всички възможни начини това да се случи, независимо дали е с твоя яйцеклетка или пък е родено от друга. То ще си е ТВОЕТО дете!

the Дорис, а каква е била причината да ти кажат, че няма да имаш деца? Не е все едно дали си имала сраствания и запушени тръби във времена, в които in vitro процедурите прохождаха или имаш нисък АМH и високо FSH, което говори за изчерпващ се яйчников резерв. При нея са и казали, че до една година трябва да започне да събира яйца за мътене, което ме навежда на мисълта, че наистина няма време.

Имах позната, която в началото на 90те ми каза, че не може да има деца заради 2 извънматочни бременности. Срещна мъж, ожени се, плати си 2 ин витро и 95г роди близнаци. Когато са се случили извънматочните и бременности, в България, в началото на 80те, ин витро не е имало като опция и мъжът и се развежда с нея. Но, науката се развива. Вече май могат да накарат менопозални яйчници да произведат фоликули със стволови клетки, но не съм много сигурна. 

https://www.endocrine.org/news-and-advocacy/news-room/2018/stem- … restore-fertility

Ако аз искам деца, не бих чакала и бих замразила яйцеклетки. Не всеки научен напредък води до реално, приложимо лечение.

Според мен се вслушай в лекарското мнение за замразяването на яйцеклетки. Все пак не е от един специалист. И на мен преди 2 години ми беше много трудно да приема, че имаме сериозен проблем, но се радвам, че бързо го приех и продължих напред. Който каквото да ти казва, медицината се развива, и ако това е шанс да имаш дете, не го отхвърляй с лека ръка, просто защото някой някъде си му били казали нещо, което се оказало, че не е баш така. Има огромна разлика между това да имаш изчерпан резерв, да имаш запушени тръби или някакъв друг проблем, който би възпрепятствал бъдеща бременност.
Подходящият партньор ще дойде в живота ти, когато се успокоиш и продължиш напред. Моето мнение е, че първата стъпка е да се погрижиш за здравето. След това ще дойде и спокойствието, ще смениш работата и ще намериш човека за себе си, защото ще си загърбила стреса и подсигурила бъдещето си. Повярвай ми, това не е никак малко. Успех ти желая и не се страхувай.

Аз бих слушала лекарите и не бих разчитала на късмета.
Казвам го като човек с диагноза безплодие от съвсем ранна възраст. Съпругът ми също имаше такава диагноза след един момент. Да, имаме вече 5, но ни струваха 25 г. по клиники и няколко цифрени суми. Благодарение на лекарите ги имаме, а не на съдбата. Само от съдбата е номер 4, но той се роди близо 20 г. след диагнозата ми и ако бяхме чакали, без да вземаме мерки, нямаше сигурно да се получи и той. Петото е с донорска яйцеклетка.

Виж сега,това с децата не е точно само медицински изследвания.
На 12 годишна възраст имах жестоки болки в корема,уж апандисит,но се е оказала огромна шоколадова киста,т.е.ендометризоза.Отстранили почти целия десен яйчник.
Преди това,още на 11 години,имах кръвоизливи,пиех още тогава хормони...
Сещаш се,че казаха да забравя за деца.
Тогава яйцеклетки не замразяваха.
Случи се обаче чудо,на 24 годишна възраст забременях и имам син.Всеки ден благодаря,че го има.
На 29 годишна възраст се наложи тотална хистеректомия пак заради този ужасен проблем с ендометриозата,според онколога вече отиваше към предрак на ендометриума.

Пиша всичко това,за да ти покажа,че и в много, много тежки случаи със сериозни проблеми пак има късмет понякога и човек успява да създаде дете.Имах лека бременност и според мен леко раждане,така че както казват хората,децата са Божа работа.

Като човек със сходни на твоите проблеми (живея, в чужбина - зарязана от партньор заради незабремняване), сама и с кофти работа... мога да ти кажа как постъпих аз. Това не е съвет просто ти казвам как аз постъпих и в никакъв случай не ти давам наклон.
Догодина правя 35 - все още неомъжена и без деца. Покрай мен това е нещо напълно нормално. Виж, ако си дойда в БГ ще почнат да ме сочат с пръст като прокажена. Шефката ми забременя от донор, защото така и не намери мъж до себе си. Ами живот... съдба.
Евала, разбира се! Аз не бих си позволила да забременя без партньор, ама хора всякакви.
Аз за себе си стигнах до извода, че ми е по-важно да имам партньор на който да мога да разчитам пред дете, което утре или вдругиден може да ме намрази за дето не съм му приписала някой апартамент, земя или друг имот - както често се случва. На какво ли не съм се нагледала.
За мен като човек израснал в крайно бедно семейство парите са фактор номер едно, за да имаш дете. Ако ги нямаш дори изследванията на хормони не можеш си платиш.
За това в момента работим здраво, за да си стъпим финансово на краката, а не да чакаме да му дойде времето и детето да носи дрипи и яде боклуци.
Родителите ми са от бедни и не особено умни семейства - днес майка ми изтърси, че не ни било писано да сме професори... а да вършим кофти професии... толкоз ни стигал акъла.
При което аз отвърнах, че кофти професии няма - просто така ни е наложено. Ако кажа на някоя наперена лелка от София, че чистя тоалетни в голям град в Германия ще ми се изсмее. Нищо, че тя с нейната канцеларска работа ще вади толкоз колкото да си покрие съществуването, а аз с моята работа ще мога да свърша нещо и друго. Така е.
И мен ме мачкат в службата. Разбирам те напълно. Знам колко е гадно в чужбина и да си сам. Ако искаш ми пиши. Ако нямаш къде да се връщаш в БГ не го прави. Едно връщане обратно в чужбина като профукаш спестеното ще ти коства заеми, които после ще ти се налага да връщаш.
Лесно се говори като имаш осигурена работа, пари и жилище в БГ.
Да се върнеш, ама къде?
Горе главата и се бори. Ние българките сме известни с нашата борбеност и смелост. Всичко ще се нареди. Знам колко болезнено е сам да си даваш кураж, но понякога ние самите сме си най-добрите приятели... и най-големите врагове, като допускаме крайно депресивни мисли да обсебят живота ни.

Arielle звучиш много положително.Желая ти късмет !

Ариел е известна със своя „позитивизъм“ относно някои аспекти в живота. Първенец е в смачкването на дори малкото капчица желание на човек, ако е наивен да свърши смислени неща, омаловажавайки истинските ценности.
И тези заключения изсмукани от пръстите. Ах започна да ми липсва Андариел да се изкаже по темата, набързо ще свърши всякаква дискусия.

Това, че хората не вървят по вашия наклон, не значи че наклона по който вървят е грешен. Оставай със здраве!

П.С. На всички ни е известно колко струват изследвания, замразяване на яйцеклетки и какво ли не. Не всичко се поема от здравната каса, с голи слова това няма да се случи. И още нещо, което намирам за крайно комично - все хора с пари ми обясняват как парите нямали значение. На приказки всички сте много силни - но никой не би искал детето му да расте в бедност, така че си спестете съветите на чужд гръб как и без пари ставало.