Месечен книжен клуб и Двуседмичен разказен клуб

Относно на части или наведнъж - дали да не го направим през месец? Септември на части, октомври цялата и т.н. Може да стане объркващо, като се замисля, обаче пък ще са различни теми, така или иначе.

За книгата - завърших и втората част и вече усещанията ми са други. Направо се чудя какво толкова ме грабна в началото. Може би е онова единствено и много силно описание, с което се почна. Ама след това почти липсват такива.
ElliG в един коментар казва, че .
Това ме накара да се замисля и обърнах внимание - ами, точно така е.  Сякаш се събудих от някаква заблуда. А мисля, че Ели (главната героиня, не колежката ElliG) преподава литература (по описанието на офиса и обкръжаващите я дейности на работа). Все трябва да знае някоя и друга дума в повече и да се заобиколи по естествен начин с подобни хора.

Друго - тези герои (действащи лица), вече споменах, че са ми непознати на този етап, ще ги опознавам, пък да видим ще мога ли, ама те ще ми се разкрият ли, ама аз ще го схвана ли - даже ползвах думата "мистерия". Искам да си я взема обратно . Ами, какво да ги опознавам... То можеш да опознаеш характер, който съществува и бива показан. А те всъщност нямат характери или ги мързи да ги покажат. Те живуркат и някак реагират на обстоятелствата, които им се случват.

Освен това в края на тази втора част усетих как интересът ми рязко замря. Сякаш действието и историята спихнаха, като пробит балон. Направо се съсухриха нещата, чак не ми е любопитно какво става нататък. А в първа и докъм средата на втора част ми се струваше, че нещо аха-аха да се случи, да се разкрие.

И все пак като се види колко съм изписала, явно не съм безразлична, така че продължавам

Анкетата е жива, ще бъде активна 5 дни Така ще има време поне да се започне книгата предварително, ако се реши да бъде коментирана на куп
Ако няма предложения за ноември, когато стане време за ново гласуване, книгата, втора по гласове, ще бъде излъчена

Привет, относно четенето на части или не, може би зависи и от книгата, която има да се чете. Тази беше лесно да се раздроби, заради наличието на пет обособени книги, идеални за всяка седмица от месеца. Иначе всеки ще чете книгите, както намери за добре, но няма да се оплаква, ако четейки коментарите, се срещне със спойлери. Това е в правилата и всеки процедира с темата за съответния месец на своя отговорност.
Прочетох вече втора част от "Хартиеният дворец" и не съм учудена, че Конрад посегна на Ел сексуално. Точно това си мислех, че ще се случи. Сега искам само да разбера удавил ли се е или не (по-скоро оставиха ли го Ел и Джонас да се удави). Според мен точно това ще се окаже, но да видим.
Не мога да разбера нежеланието на Ел да каже на така наречената си майка за случката. Ако аз съм на нейно място, изобщо не би ми пукало дали ще проваля фалшивото щастие на Уолъс и Лео. Жена, която може да каже за дъщеря си, която е ударена от доведения си брат, че си го е търсила, за мен не може да бъде наречена майка, камо ли на мен да ми пука дали ще бъде щастлива или не. А и каква е тази майка, която не вижда какво се случва с Ел, докато Ана и Джонас (който все пак е външен човек) веднага надушиха, че има нещо.
Освен това аз бих си взела ножа в стаята още при първата случка и при следващата подобна, изродът ще е най-малкото без мъжко дойстойнство вече, да не говорим, че може и да не е жив. За мен е абсолютна грешка Ел да сподели с Джонас - изглежда за неговото състояние й пука по-малко отколкото за това на майка й. Разбирам, че й тежи това, че преглъща всичко и няма пред кого да си изплаче болката, но да каже точно на него е върхът на безумието.
Като цяло тази част не ми допадна, цяла книга за сексуалното посегателство на доведен брат към сестра му ми се стори too much, ама какво да направим. Като че ли общото ми настроение вече спада и все по-малко харесвам книгата, но ще видим нататък. До скоро писане!

Да, съгласна съм за too much. Way too much бяха графичните детайли, с които сексуалния тормоз беше описан.

Има доста размисли на Ел в тази част защо не казва на никой, дори на Анна решава да не каже. В един момент заявява, че това знание (за сексуалния тормоз) й дава някаква власт над Конрад. Единственото обяснение за решението на Ел е, че разсъждава като дете и то наивно дори за възрастта си.

Лио изглежда, че се опитва да се справя с Конрад, макар и доста по неуспешен начин. Не мисля, че Уолис или Лио биха останали неутрални ако знаеха какво се случва. Уолис е разсеяна, не особено заинтересувана, но не е описана като злодей.

Благодаря за анкетата, Inferiya!!

Гласувах за "Убийствен ум" на части - това е единствената книга, която имам, а предпочитам да чета така.

Напомнянки
Тази седмица обсъждаме трета част (до която аз лично нямах нерви да стигна...)
Имате още малко време за гласуване за книга на октомври, за който не е гласувал.
След два дни започва да тече обсъждане на втория ни разказаз за месеца

Абе, и аз малко изгубих първоначалната си скорост. Писах по-рано, че сякаш се спихнаха нещата. Но, все пак съм почти накрая на 3-та част. И да - става ясно какво става с Анна. И да - предположението на една от вас, изказано по-рано, е правилното.

Това, което ми прави впечатление, е че Ели сякаш само в хартиения дворец живее. Все пак лятото е кратко, само един сезон, но имам чувството, че извън кейп код нещата са просто епизоди или парчета от пъзел, който се сглобява, докато е на кейп код.

Тя е много жестоко хваната в капана на детството си и на разни възприети от нея неписани правила на семейството - като това да си мълчи за Конрад, понеже майка ѝ изглежда щастлива. Има и други, в третата част говори за сватбата си - и там има неща, които преглъща и затулва, защото така е редно. Също така чувството ѝ за вина за случилото се с Конрад я омаловажава в нейните собствени очи. Тя някак възприема безропотно, че понеже не му е хвърлила пояса, е заслужила да ѝ се случват гадости. Сякаш забравя, че не му хвърли пояса, заради неговите гадости. Освен това в случката с Конрад тя е още малка/млада/невинна, та не може да се очаква трезва и обективна преценка. Ама тя не иска да си го прости това. В крайна сметка тя не го е убила и не е сигурно дали ако беше хвърлила пояса, той щеше да се спаси. Това е комбинация от обстоятелства, но тя го приема така сякаш му е затискала главата във водата.

Също така - завършила е литература (вече съм сигурна, това се потвърди), написа си тезата, преподава, ама сякаш няма полза от това, т.е. от всичките прочетени книги и идеи, от всички животоописания и сюжети, с които се е запознала, не е научила нищо. Действа и мисли първосигнално и с огромно чувство за вина. Да не говориш с никого - нито с майка си (така наречената - много точно го каза Elle Ganovska), нито със сестра си, или пък после в по-зряла възраст да не потърсиш друг начин, това ми се струва неумно. В самото начало на книгата Ели ми изглежда като много яка и корава, а постепенно се изяснява, че е уплашено дете, ама пък не се притеснява да работи, да помага, да е в услуга (например за сестра си, за баба си като щеше да я гледа, да се опита да спаси човека в езерото...) Сякаш е с инстикт за оцеляване и не се бои да се поизцапа, но акълът ѝ е на първобитно ниво.

Мъжете около нея: Питър ми е странен. Задавам си наивния въпрос - защо я харесва/обича? Джонас също ми е странен - и тук съм съгласна с Аня, дето по-рано го е описала доста точно. Егоист, манипулатор... пък уж така невинен и той.
Абе, изобщо книгата е пълна с невинни лъжци/насилници и активни мекотели.

Много хубав анализ, Phoenyx! Ел наистина някак си оживява само в Кейп Код.

Тази част, за разлика от първите две, не успя да задържи интереса ми и беше мудна, може би защото действието до голяма степен не се развива в Хартиения Дворец. Описанието на Ел в Англия, времето й с Питър ми беше скучно.

Не съм сигурна защо Ел се омъжва за Питър. В един момент заявява: "Peter is what is" (Питър е това, което е), а пък Джонас е това, което "би могло да бъде" или "което би трябвало да бъде".  Ел е млада и образована жена. Тя не е заставена от родители или общество да се омъжва за когото и било. Още дори преди сватбата лъже Питър, че не се чувства добре за да види Джонас докато са на събитието в музея.

Отношенията й с Джонас са застинали в миналото. Диалозите им, когато се виждат, са изкуствени. Джонас звучи по същия начин, по който звучеше на 12. Аз не я виждам тази голяма, изгаряща любов между двамата. Не съм сигурна, че Джонас е манипулатор, но не е нищо особено така както е описан. Дори не е интересен.  Винаги е whiny.

Много ми беше жал за Анна. А Ел е описана като абсолютен егоист. В последния момент, когато тича към стаята й в болницата, мисълта й е как най-накрая ще й каже за Конрад. Подозирам, че авторката не вижда Ел така както ние я виждаме, че иска да бъдем съпричастни с нея, така както всичко е описано през нейните очи.

Само на мен ли ми направи впечатление, че уриниращата Ел е описана с детайли поне два пъти? Ненужно беше и не добави нищо към създаването на нейния образ. Прочетох, че Хелър е работела към HBO. Мислейки за афинитета й към пошлото, този факт обяснява много.

Оу, Cool_Cat, ами точно така - третата част е мудна и само дъжд и някакви обикновени дейности...

Защо се омъжва за Питър казваш ти. Аз се чудя той защо се жени за нея. Тя изглежда вижда в него стабилността и надеждността, които са ѝ липсвали до този момент. А той какво вижда..., ето това ми убягва. Може би просто тя има късмет някой стабилен и спокоен да я хареса. (Сега той дали е такъв, не се знае. В тази книга все нещо допълнително изскача.) Обаче, както става ясно, само със стабилност не става, трябва и страст. Затова и Ели почва да го лъже още преди сватбата - точно случката дето уж се чувства зле и т.н. И някак е приела, че самата тя не е стока, така че е в реда на нещата да се държи като кофти момиче. Като гледам, не ѝ е съвестно.

Това за отношенията ѝ с Джонас също е точно така - "застинали в миналото".
Не съм дочела докрай частта и сцената с болницата не съм я стигнала, ама честно казано, и за Анна не ми е мъчно. Тя през целия сюжет се държи някак гадно. Все ѝ е досадно, все не ѝ е достатъчно това, което имат в семейството. Ясно, това си е точно така, ама сестра ѝ какво е виновна. Но по-големите деца често го правят и като порастнат се усещат, че може би са били твърде груби с малките си братя/сести За мен на Анна все нещо не ѝ достига, за да бъде готина. Във втората част в бунгалото се беше опитала да спаси Ели от Конрад една вечер, а пък Ели се застъпи за него. Е, там, например, ако беше по-зряла в емоционално отношение, нямаше да зареже сестра си. Ама от друга страна, самата тя е объркано момиченце с куп свои проблеми, така че не мога да я съдя. Струпване на обстоятелства, това е.

За уринирането - и на мен ми направи впечатление. Е, забавно ми беше, защото понякога като гледам филм, се чудя как действащите лица ходят, вършат разни неща, пият, :beer не сменят дрехи и никога не се чудят къде да отидат до тоалетна. Та това ми беше като връзка с реалността

И никой не ми е симпатичен. Дали авторката така го е мислела, или? Помня, че в самото начало на обсъждането го споменахме - сякаш нарочно не е искала някой от тях да ни стане особено симпатичен. Ама сега като обръщаш внимание, се питам - а може пък да смята, че ще ни стане Ели, след като разберем за нейните проблеми.

Радвам се, че оставащите части са по-кратки... явно вече тичаме към развръзката.

Cool cat, същото си мислех и аз за Ел отивайки в болничната стая на сестра й. Какво егоистка е, сякаш целият свят около нея се върти.
Ходенето до тоалетна по малка нужда. Доста описателно, ненужно и грозно...и споделено за капак. Просто ужас. Нямаше смисъл. Като цяло,в другата тема коментирахме, колко е вулгарен езикът й.

Много се колебая за какво да гласувам в анкетата. Набелязала съм си нечетените книги, а двете, които съм чела, бих препрочела отново.
Иначе и аз съм като Inferiya по отношение на книгата, но ще я завърша, първо с надеждата, че може да има нещо интересно, някакво развитие в героите, второ - за да съм в час с коментарите.

Привет,
Аз успях да прочета книга 3 още в неделя, но чак сега намирам време да коментирам.
Ясно беше, че Конрад се е удавил. И тук идва въпросът с какво помогна на щастието на Уолъс мълчанието на Ел за случая със сексуалното посегателство. Даже мисля, че стана още по-зле. Ако беше казала, може би Лео и Уолъс щяха да се разделят, но те така или иначе се разделиха заради чувството за вина на бащата за смъртта на сина. Освен това бебето, което се роди мъртво е нещо, което можеше да се развие по друг начин. Колкото и да ми се иска, не мога да съчувствам на Уолъс напълно.
Майката на Ел прочете дневника, но разбра всичко погрешно, а пък и Ел не я поправи, въпреки че имаше шанс да разкаже всичко.
Не разбрах Ел защо се омъжи за Питър - очевидно не го обича достатъчно, щом го излъга още от началото за това дали е девствена или не, а после продължи с още лъжи, за да отиде да се види с Джонас, вместо да вечеря с родителите на Питър.
Относно Ана - познахте, че ще си отиде от болест, а не от нещо друго. Мен ме втрещи, обаче, егоизмът на Ел - когато отиваше да се сбогува със сестра си, мисълта й беше пак за нея самата и как да й каже всичко за Конрад, за да не й тежи повече. Чудя се какво ще й помогне това точно - няма да спре с лъжите, защото този, на когото ще сподели, няма да го има вече, а пред останалите пак трябва да поддържа измислиците незнайно докога.
Започвам да се чудя какво ще е решението на Ел накрая - дали ще остане с този или онзи или ще зареже и двамата. Така или иначе малко остава, за да разберем.
До скоро писане!

Значи горе-долу настроенията ни относно реакциите и постъпките на героите са сходни.
И аз нямам търпение да разбера как ще коментирате избора й.

и аз съм с тази надежда, ама... да видим дали няма да е някакъв смотан и недоизпипан край:nerd:

Изглежда, че ще четем "Момичето с Гръмовния Глас".  Много се радвам за избора! 

Някой прочете ли "Двубой с Касандра"? Както споделих в другата тема, имам чувството, че съм го чела много отдавна като тийнейджър. Да си призная, научната фантастика не е моят жанр . Въпреки това, разказът ми допадна. Мога да си представя ентусиазма през 70те на човечеството за потенциалния напредък в космически полети. Хареса ми оптимистичния край на разказа, както и вярата на автора във възможностите на човека. Може би са малко наивни сега, във време когато анти-утопиите преобладават в този жанр (мнение не на експерт, а на случаен наблюдател), но пък аз не обичам анти-утопии.

Чии традиции следва Славчев? Азимов?