Кога проговориха децата Ви?

Дайте първо да изясним термина "проговаряне", защото наскоро ми се случи да обяснявам на една майка, че "ма-ма" не е проговаряне.

Казването на отделни думи се смята за проговаряне, само и когато са осъзнати.
Колкото до нормите - до 2г и половина е нормата за проговаряне, като принципно момчетата проговарят една идвя по-късно от момичетата.
Соченето е ок, стига да учите детето да посочва. Моят син е на 2г.и не сочи с пръст, но разбира всичко и вече казва отделни думи. Мой е избора да не го уча да сочи, но в яслата може и да го научат.

Посочването не се "учи". То е естествен етап от формирането на речта и опознаване на света. Ако не се появи естествено и детето не проговаря след 2г възраст, тогава се "учи" в кабинета на логопеда. Специалиста минава през естествените етапи, но чрез терапевтични методи.
На 2г по норматив в речта трябва да има вече прости изречения и речников запас от 250 думи, а не само отделни думички. Отделните думи са между 1г и 1г6мес. След 1г6м започват фразите . Към 2г прости изречения. Това е нормата.

А трябва ли според нормата думите на 2 г. да са изговорени правилно? Защото при моя син много от тях са съкратени наполовина като при френския, определени съгласни в началото и края също често липсват или ги заменя с "я", йо", "ю". Иначе може доста да ти говори в момента, но какво ще разбереш си е твой проблем

Това, което казвате е оптималното развитие. Нормата за проговаряне е до 2г.6м, като се позовавам на данни от логопед и детски психиатър. Иначе в Интернет може да срещнете всякаква друга информация.

За жалост, при синът ми на 2г+3м, нещата са все още зле. Има около 10 думички в речника, които използва по предназначение и правилно, не не прави изречения. Твърдо е решил да комуникира със звуци и жестове.
Дала съм си срок до края на годината, когато ще е на 2г и половина и ако дотогава няма напредък, ще търсим консултация с логопед.

Rocket, може и за има-няма месец сериозно да напредне. При нас някъде точно на 2 г. и 3-4 месеца започна много да трупа речник и да говори.

Който както иска да се успокоява колко е широка нормата. Не се заблуждавайте, че нормата е широка, а всички гледат само напредналите или оптималния вариант. Щом започне човек да вижда, че връстниците на детската площадка, в яслата, детската градина, роднинските деца са доста по-напред с материала от неговото собствено дете, значи не е от нормата, а че трябва да се замислят малко по въпроса с детето да се занимават по-упорито и то да навакса някои неща с времето.
За соченето - хващаш му ръката, сгъваш пръстите и започвате заедно да сочите, примерно по картинки в книжката. И му насочваш с глас и ако трябва почукване върху картинката накъде да гледа. Или сочите заедно в пространството, примерно към стола, хладилника или изобщо предмета, за който говориш или то пита и задаваш въпроса или отговора вместо него. Малко си водиш сама диалог със себе си, играейки две роли - на детето и своята. Каквото не се появи спонтанно в ранна възраст, започвате да го учите, буквално да го тренирате. В началото няма много да разбира, но после ще започне да го използва и да координира сочене, поглед и някакво поне подобие на дума и интонация.

Съкращаването така на думите на 2 е малко спорно доколко е добре и не е добре. Да речем, че засега минава, но дръжте под око нещата.

Рокет, жестовете също са комуникация и ти започваш да комбинираш жестовете му с думи, изречения и фрази. Включвай малко артистичен елемент - подсилвай въпросителната интонация, подсилвай и своята мимика и жестове. Все едно играеш си на сцена. На детето може да му идва "слаб сигналът". Няма какво да изчакваш и да търсиш консултация, а започваш първо сама, за да подсилиш малко. Не е нужно да го правиш постоянно, по цял ден, но избирай моменти, в които да насочиш специално усилия върху комуникацията с детето.

Не, не трябва. Има разлика между езиково и говорно развитие. Езиковото развитие е натрупването на пасивен, а после и активен речник, свързването на думите във фрази и изречения като те са правилно съгласувани и с правилен словоред, употреба на предлози и тн. Това е езиково развитие, което се случва до около 3г възраст, т.е. детето е усвоило граматично, синтактично и морфологично езика. Другото е говорно развитие и е свързано с артикулацията на думите, т.е. изговарянето на всички звукове в думата. Артикулацията се развива до 4г възраст. Т.е. до тогава не търсим правилно произношение. Може да липсват звукове, да се изопачават, да се заменят, добавят и тн. Но това е нормално до 4-5 години. Има си онтогенеза на всеки звук, кой кога се появява в речта. Последните са Р и Л, които могат да се появят и на 5г.


Аз пък съм логопед и инфото ми не е от нета.

Дано!
Той и сега много "говори и обяснява", но е напълно неразбираемо. Просто си бърбори нещо негово си. Особено ако е крив или ядосан е голямо нареждане. 😅

Понеже Вие самата сте логопед, ще Ви помоля в такъв случай да споделите надеждни източници за нормата за проговаряне. Искам да прочета по темата. Явно логопеда, когото визирам нещо се е объркал или е искал да ме успокои.

Въобще не ме успокояват данните, че може до еди кога си да не говори и че съседчето проговорило на 3 с цели изречения. Всички други деца на площадката говорят, искам и моето да е така и се стараем и работим. При нас учехме посочването. Точно както Андарел каза - свиваме пръстите и посочвам с неговите, до колкото дава. Ето днес махаме бибата, а вече почна и от сламка да пие. Предлагаме и разнообразна храна да дъвче. Говори му се много, с прости изречения, упражняваме команди - всичко, което някой каже или прочета някъде се стараем да го приложим.
Ще ходим на невролог за консултация и ще мислим кога да включим и логопед, защото той си е назад.
Вече сякаш прави опити за осъзнати думи, но много неразбираеми и много рядко. Предимно сме на ъъъъ или а-а-а-а. Иначе се чуват някакви баба, мама, айде, имаше и едно ам-ам докато беше на столчето и чакаше храната.

Много е трудно със специалистите, да попаднеш на правилен човек. Когато се записвахме на ерготерапията, директорката на центъра ми каза "Ми ти какво очакваш от детето, нищо му няма, момче е, те по късно проговарят, вие не сте наред да се притеснявате." Един вид стой си на д-то и чакай. Ми НЯМА ПЪК. Ще го водя на прегледи, ще го запиша къде ли не, ще работим и ще го бутам напред. Хич няма да губя време и да стоя и да се притеснявам.

А най трудно е като срещнеш някой и ти каже "Ама и мама ли не казва"...

Може да прочетете, който намерите учебник на проф. д-р Ц. Ценова. Най-пълен и подробен е този
https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1597549-logopediya

Може би, бързам заради това,че ме притискат. Свекървата постоянно ми казва - баща ѝ проговори на 1,3г. А, и защо да се сърдя на жената, след като дори и майка ми го прави. Казва ми открито- Ти проговори и проходи на 1 година, тя защо е така бавна (малката проходи на 11м и половина). Незнам, иначе всичко е нормално сочи с пръст, сама започна да го прави от около 2 седмици. Казва Ам-ам-ам  за храна, казва Ка за топка, и отива, и я взима. Одай за вода. Мама, тата.

Не пишеш на колко е детето, но то е проговорило вече.
Проговаряне /първа дума/ се счита моментът, когато детето каже първата осъзната дума /може да не е цяла дума, а сричка/, но използва това звукосъчетание за назоваване на конкретен обект. /Както одай за водата и ка за топката. Това са думи./ Детето ти говори вече и от тук нататък ще видиш как ще започнат почти ежедневно да се появяват нови думи.
Пп. Допълвам се във връзка с прохождането и проговарянето. Те не се случват едновременно. Това са два отделни процеса, които изискват всички ресурси. Бебето или първо прохожда, или първо проговаря. Няма как да стане едновременно. Децата, които първо прохождат, проговарят след това. И обратното. В народопсихологията даже има един израз "застъпало си думите" за дете, което е проходило, но не говори все още. Това обаче е съвсем нормално, защото докато овладява ходенето, детето вкарва целия си ресурс там. Едва като овладее това, ще започне и проговарянето, т.е. детето ще насочи ресурса към другото умение. Няма как да се случат двете едновременно.

Има как, разбира се. Животът ме е научил, че не може да се обобщава. Е, може да има някаква минимална разлика, която в залисията да не се усети, ама ако детето ходи и говори на една годинка няма как да си се усетила, че е проходила месец по-рано, а е почнало да плямпа някакви думички още месец по-рано.