дали е шоколадова киста

Здравейте на всички и благодаря, че отделяте време да прочетете. Благодаря предварително, ако решите и да коментирате. Обръщам се към вас, понеже за проблеми е трудно да се говори открито, поне за мен. От хората съм, които не говорят много за проблеми, а се затварят в себе си и само преживяват вътрешно, за да избегнат любимите съвети от близки  “ще се оправиш, нищо ти няма” или “еми виж какво ще стане, не се притеснявай”. Направих дълго интро, но да започна по същество. От както се помня все съм била с болезнен цикъл. Ходила съм на профилактични прегледи до гинеколог от както водя полов живот, но никога не съм имала някакво друго оплакване. Лекарите все са казвали “имаш тясни тръби и затова те боли толкова” или “наследствено е”, но най- вече “като родиш ще се оправи”. Не съм имала намерения да раждам тогава и да чакам магическото оправяне, та просто си пиех хапчета и два дни в месеца се надявах болката да спре. С годините свикнах и даже не обръщах внимание, имах си и метод - гледах календара, приготвях се психически, пиех две хапчета още при леко усещане на болка и нещата бяха окей. Само да вметна, че  откакто ми дойде за пръв път, до момента цикълът ми е супер редовен, за 28-то ми години живот, вече 15 години с цикъл никога не съм имала пропуснат месец без менструация, винаги е идвала на около 28 дни, никога не е бил нередовна или с различна продължителност. Не съм и предполагала, че мога да имам сериозен проблем… до сега. Миналата година(2021) получих предложение за брак, след няколко месеца в края на същата година се и оженихме, покрай подготовка за сватба, карантини, притеснение как ще се направи тържеството, след това така наречения меден месец, при нас буквално продължил няколко месеца, малко пропуснах гинекологичните прегледи, а и честно казано най- малко мислех за тях, предвид, че от еуфория даже забравях за ден два болезнения цикъл, а в живота ми дори не помня да съм имала цистит повече от два пъти, камоли да усещах някакво неразположение. Дори покрай вълненията, притесненията и стресът покрай сватба и т.н цикълът ми пак си беше супер редовен. Не съм имала аборти до момента, умишлени или спонтанни. Не съм следила за овулация и не съм имала опити за деца преди мъжът ми. Винаги съм се пазила с другите ми контакти. След като станахме официално съпрузи, спряхме и да се пазим. Първият месец от решението да спрем да се пазим, още от последния ден на менструацията започнахме с опитите, понеже не следях овулация по друг начин освен на приложението на телефона за месечния цикъл, и исках да се случи естествено, без да го мислим, просто всеки ден или през ден “опитвахме”, но на 28мия ден си ми дойде по часовник. Естествено не съм очаквала да стане от ряз и не мисля, че е проблем да не стане от първия месец, но понеже бяха първите ми опити за дете, не бях запозната с лекия дискомфорт след свършване вътре, като например, че дори след хубав душ, след 30 минути или час усещането за изведнъж изтичащата се семенна течност при движения, петната по бельото часове след акта и такива прекрасни моменти. Като активно работещ човек, който не е имал бели течения или свикнал да носи ежедневни превръзки, с активен начин на живот след работа, започнах да изпитвам доста голям дискомфорт, защото следяхме овулация на календара и в дните покрай предполагаемата дата, засилвахме опитите до няколко пъти на ден в този първи месец, като обикновено при работа от 8 до 5 в офис, време за секс имаше  сутрин преди работа и вечер след работа. След сутрешния опит на работа се притеснявах да не текне някакъв остатък от акта, преследваше ме аромат на сперма с извинение, след работа същата картинка, излезем и аз само го мисля, тичам до тоалетната да се бърша като усетя, че се стича остатък сперма и след това дълго и цветущо обяснение на сблъсъка ми с първо в живота умишлено не пазене, от втория месец прецених, че няма да се вглъбявам в това, че все пак без овулация няма забременяване, а овулацията е само ден два три, не цял месец и не е нужно нон стоп да свършва в мен, а само в дните покрай предполагаемата овулация, но живеем в забързано ежедневие, не винаги успявахме точно в това време да сме заедно, кога аз бях някъде по работа, кога той. Случвало се е и просто стандартното - точно в този ден да сме скапани, а бях решила, че няма да правим секс насила, само защото календарчето показва “най- голям шанс за забременяване”, а ще правим за удоволствие. И така опитите ни не бяха много засилени, не следях овулацията с лентички, а само в календара, не съм лежала след секс, а ставах да се изкъпя веднага и минаха 5 месеца. Не намирах някакъв проблем, по- скоро коментарите на семейството и приятели, които очакваха, че се женим, защото съм бременна, след това преминаваха в чудене как така сме се оженили и още нямаме дете и постоянния въпрос при всяко виждане “ кога ще има бебе”, “работите ли по въпроса”, “да няма проблем, че не става” ми идваха малко в повече и затова решихме да се заемем сериозно с бебеправенето. Първа крачка за мен беше да отида на годишния ми гинекологичен преглед, който бях пропуснала година и половина и съответно беше стандартен - цитологично изследване - без никакъв проблем, както се изрази гинекологът ми - супер, ще се видим след една година за същото. При церквиален секрет нищо. Все пак изследванията излезнаха три дни след прегледа, та на самият преглед естествено ме и погледна, десният ми яйчник беше добре, матката също и в левият яйчник видя “нещо”, но предвид, че бях два дни преди цикъл, каза, че подозира, че е просто “готовата за излизане кръв” и каза, че да отида пак след цикъла да погледне, тъкмо и резултатите ще са готови. Тук е момента да кажа, че този гинеколог е “семеен” така да се каже, майка ми ходи до него, леля ми ражда до него, мненията за него от всичките му пациентки са повече от страхотни, чувствам се изключително сигурна в негови ръце. Споделих му, че не се пазим от 6 месеца, но и не сме правили сериозни опити, но искаме дете и мислим да се заемем сериозно и той ми каза мъжът ми да иде на спермограма преди следващото ми отиване и след менструацията да проследя овулацията с лентички. След два дни цикълът ми дойде, мъжът ми отиде на спермограма, която след още 3 дни излезе повече от добра с морфология на сперматозоидите 20% и заключение “normozooapermia”. След още 2 дни менструацията ми беше приключила, сутринта по път за работа си купих лентичките, а вечерта след работа отидох на преглед в последния час на доктора за деня. Показах му резултатите от спермограмата, вече знаеше моите, понеже му ги бях изпратила по вайбър, казах му, че ми е първи ден след цикъл и от утре започвам с лентичките и почти забравили за това, което видя в яйчника, все пак седнах на магарето. Тогава дойде и лошото, все още виждаше нещо, което той определи като шоколадова киста 27мм. Не знам дали моят шок беше огромен и се притесних, понеже не бях запозната изобщо какво е и защо, не съм имала никога кисти,…не знам той ли беше в шок, но думите му бяха “ на 96 процента съм сигурен, че е шоколадова, няма лечение с хапчета, налага се интервенция” и когато чух “лапароскопия, просто правят леки три разреза” направо изпаднах в шок и явно той усети и каза “нека да не се панираме, прибери се, успокой се, ела след следващия цикъл, да проследим положението, не е наложително операцията да е на секундата” и аз просто си тръгнах. Естествено веднага след излизането се обадих на най- близката ми жена, понеже мъжът ми едва ли щеше да разбере, МАМА и почти през сълзи и казах, че са ми открили киста, но понеже използва изразът ендометриозна киста, а в онзи момент мисловната ми дейност беше силно прекъсната, не успях да се сетя за името и казах “откри ми някаква киста, около 3 см”, майка ми започна да ме успокоява как всяка жена има кисти почти, че те обикновено се пукат сами и аз и казах не, той каза, че е само оперативно. Тя естествено каза “не се панирай, ще му звънна утре, сигурно не си разбрала” и някакси след нейните думи как кистите се пукат сами и т.н, реших да не съм паника и да се успокоя. Докато не се прибрах вкъщи вече успокоена и започнах да си вадя снимките от видеозона от чантата и на снимката на левия яйчник прочетох ендометриозна киста и вече знаеща точното име я проверих в Гугъл и естествено изпаднах в невиждана паника, такива неща прочетох, изрязване на половин яйчник, инвитро, запушени тръби. Изведнъж от никакви проблеми, се оказа, че аз имам едва ли не най- тежките проблеми, които наистина се повлияват само оперативно като от лапароскопия и след нея може да се окаже, че проблемите са много, много по- сериозни отколкото си мисля. Затворих се в себе си и цяла вечер не спах. Даже на мъжът ми не можех да кажа, че излиза, че вероятно не са ни били несериозни опитите, а просто не мога да забременея. След будна нощ, на другия ден отидох на работа едва едва и майка ми ми се обади, вече чула се с лекаря, да сподели как вече едва ли не всяка втора жена има киста, как шоколадовата киста е едва ли не няма нищо, как е просто лека интервенция и след това всичко е супер и т.н. Каза ми да се успокоя и да направя каквото е казал - след следващата менструация да отида пак да ме види( до менструацията оставаха 20 дни). Тези 20 дни бяха кошмарни за мен, стрес, четене, още повече стрес и най- вече много страх. После почнах да се Опитвам да не чета нищо, особено в сайта тук, да не го мисля, но за тези 25 дни просто не бях на себе си, мъжът ми се опитваше да ме успокой всякак - как не е сигурно, как може да няма нищо, после премина на другата песен “ до теб съм, всичко ще се оправи”, после реши да ме разсейва, а аз просто исках да съм сама, да не говоря. Нито ми се правеше нещо, нито имах желания, просто чаках да ми дойде и да ида пак на преглед. Дори по едно време почнах да си обмислям коя дата от  септември ще ми е най- удобна покрай работата за операция, колко време е възстановянето,да отсъствам от работа максимално малко, понеже взехме жилище и ни предстои купуване на друго жилище и не е много подходящо да отсъствам заради възможността за теглене на кредит, ако не стигнат парите. И така ми дойде преди два дни и си записах час за сряда за гинеколог, след болките два дни, днес вече адекватно се усетих да си потвърдя часа и понеже мъжът ми беше до късно на работа, реших отново да попрочета и след като отново прочетох много коментари как с такива кисти се стигало до изрвзване на яйчници и т.н, реших да потърся все пак “шоколадова киста и забременяване” и ми излезе статия на доктор Ставрев от Селена( не бях чувала много за него, понеже съм предубедена за Селена), но в статията казваше, че шоколадова киста до 3 см не е за операция и най- доброто лечение е забременяване, което можело да бъде и естествено. По принцип не съм оптимист, бих се определила като доста практична, но тази статия ме изпълни с оптимизъм дори за кратко. Извинявайте, за дългата тема, исках да съм максимално точна, защото понякога детайлите са важни, а и откровено имах нужда да споделя. Моля, ако някоя от вас е преминала през това, ако в момента преминава, нека сподели и остави мнение. Не очаквам да ми поставите диагноза или да ми бъдете лекар, който да каже със сигурност какво да правя, очаквам просто да прочета нещо, което да ми вдъхне надежда, за да не прекарам 5те дни до прегледа в сълзи и затворена в стаята. Знам, че има хора, които преминават през много, много по- тежки неща и се моля за щастието на всеки и здравето му, просто от няма ти нищо, до имаш киста неповлияваща се от медикаменти, водеща до безплодие, ме деляха няколко дни и след това съм като ударена с мокър парцал на двата полюса - от “ще се оперирам със сигурност” до “ами ако намерят нещо и махат яйчници, тръби, всичко” от “всичко ще е наред” до “ спермограмата на мъжа ми е перфектна и въпреки това аз вероятно няма да мога да зачена естествено без операция, не е ясно след нея”… благодаря ви за всяко мнение и моля без хейт, едва се престраших да си направя профил и да пиша след дълго чудене и четене във форума.