Целия разговор Тампаксгейт всъщност е изключително чаровен 
Скрит текст:
Разговорът е засечен от радио-ентусиаст със сканиращо усторойство и е публикуван в жълт вестник през 1993г. Уловената част на разговора продължава 6мин:
Ч:Той всъщност беше малко нервен.
К: Смяташ ли?
Ч: Мислеше, че е май е прекалил.
К: Е, каквото такова.
Ч: Няма значение, нали знаеш че човек трябва да внимава за такива неща. И да опипва територията, знаеш какво имам предвид.
К: Ммм. Ти си много добър в опипване на територията.
Ч: Ох, недей! Иска ми се да опипвам твотята територия, навсякъде, нагоре, надолу, навътре, навън...
К: Ауу!
Ч: Особено навътре и навън.
К: Ооо, това е точно от каквото имам нужда в момента.
Ч: Наистина?
...част от разговора не се чува, защото тук записващият цитира датата на разговора.
К: Да, знам че ще ме освежи. Не понасям неделна вечер без теб.
Ч: Леле боже.
К: Като предаването "Да започнем седмицата" е. Не мога да започна седмицата без теб.
Ч: Зареждам ти батериите?
К: Да, точно!
Ч: Тогава можеш да се справиш.
К: Тогава съм добре.
Ч: Ами аз? Проблемът е, че имам нужда от теб няколко пъти в седмицата.
К: Ммм, така е. Аз се нуждая от теб през цялата седмица. През цялото време.
Ч: Господи. Просто ще живея в панталоните ти или нещо такова. Би било много по-лесно!
К (смее се) И в какво ще се превърнеш, в чифт гащички? (И двамата се кикотят) О, ще се преродиш като гащички.
Ч: Или, не дай боже, като Тампакс. Такъв ми е късметът. (смеят се)
К: Какъв си олигофрен! (смеят се). О, каква прекрасна идея
Ч: Късметът ми ще е да ме захвърлят в тоалетната и да продължа да се въртя там, плувайки на повърхността без да успея да продължа нататък по тръбата.
К: (смеейки се) О, миличък!
Ч: Докато дойде следващият.
К: Или може би просто ще се преродиш в кутия.
Ч: Каква кутия?
К: Кутия Тампакс, така ще караш вечно.
Ч: Вярно.
К: Повтаряш се... (смеят се). О, скъпи, просто те искам сега.
Ч: Наистина?
К: Ммм.
Ч: Аз също.
К: Ужасно много, ужасно много. О, толкова много мислих за теб в Яраби.
Ч: Да?
К: Просто е гадно, че не може да сме там заедно.
Ч: Направо отчайващо. Само да можеше да си тук - много ми се иска да попитам Нанси понякога.
К: И защо не го направиш?
Ч: Не смея.
К: Защото според мен тя е доста влюбена в теб.
Ч: Ммм.
К: Тя ще направи всичко, което поискаш от нея.
Ч: Тя ще тръгне да разказва на кого ли не.
К: Не, няма, защото ще я е страх от това, което ти може да кажеш. Мисля, че у теб има - опасявам се, че ще кажа нещо ужасно - но мисля че, нали знаеш, този тип хора имат силни чувства към теб. Имаш много силно влияние над нея.
Ч: Наистина?
К: И ти... мисля, че както винаги се подценяваш.
Ч: Но тя може да стане ужасно ревнива или нещо такова.
К: О! (смее се) Това вече е аргумент! Чудя се. Предполагам, може и да ревнува.
Ч: Не знаем, нали?
К: Не. Ревността може да е скрита в нея. Не. Обаче, въпросът е, че ти си толкова добър и хората биват поласкани като им се довериш. Но не знам дали биха те предали. Нали знаеш, истинските приятели.
Ч: Вярно?
К: Не знам. (пауза) Спиш ли?
Ч: Не, тук съм.
К: Скъпи, слушай. Говорих с Дейвид отново тази вечер. Май беше безполезно.
Ч: О, не!
К: Ще ти кажа защо. При него гостуват едни деца на едно от момичетата на Кроули и гледачката им. Той ще заминава. Ще му се обадя утре. Той ще опита да ги отложи до петък. Но аз мислех като алтернативен вариянт, може би да се обадя на Чарли.
Ч: Да.
К: И да видим дали може да го направим там. Знам че той се връща в четвъртък.
Ч: Доста по-далече е.
К: О, така ли?
Ч: Е, просто се опитвам да мисля. Ако дойда от Нюмаркет.
К: Ако дойдеш от Нюмаркет до нас по това време на нощта, може би ще стигнеш за 2 и 3/4ч. На мен ми отнема три.
Ч: Да стигна до, ъъъ, Боууд?
К: Нортмор.
Ч: За да стигна до Боууд?
К: За да стигнеш до Боууд ще ти отнеме същото време колкото и на мен, не е ли така?
Ч: Имам предвид, предлагаш да отидем в Боууд, мм?
К: Съвсем не.
Ч: Кой Чарли имаш предвид?
К: За кой Чарли мислиш, че говорех?
Ч: Не знам, защото мислех че имаш предвид...
К: Имам много...
Ч: Някой друг.
К: Имам много приятели на име Чарли.
Ч: Другият, на Пати.
К: О! А, там ли! О, това е доста по-далеч. Те не са...
Ч: Няма ги там.
К: Не знам, просто, нали знаеш, просто ми хрумна. Ако не стане, на другото място.
Ч: А, ясно. Откъде минаваш? По М25 и после по М4, нали?
К: Да, минаваш, ъм, и някъде към Ройстън или М11, по това време на нощта.
Ч: Да. Добре, това ще е малко по-късно, определено след лова.
К: Значи така ще стане, ъм, ще пропуснеш най-големия трафик. Защото аз ще, ъм... Виждаш ли, проблемът е, че трябва да съм в Лондон утре вечер.
Ч: Да.
К: И вторник вечер А. се връща вкъщи.
Ч: Не.
К: Направо невероятно, нали? Защото не знам той какво ще прави. Ще ходи на лов тука нещо. Но, скъпи, няма да можеш да ми се обадиш, нали?
Ч: Може и да мога, за малко. Искам да кажа, утре вечер бих могъл.
К: О, скъпи. Не мога да го понеса. Как би могъл да го направиш утре вечер?
Ч: Защото ще (прозявка) работя върху следващата реч.
К: О, не, каква е следващата?
Ч: Тази за Работата в обществото, за възобновяването по райони.
К: О, не, за кога е това?
Ч: Доста важна е, за сряда.
К: Е поне ще го отлистиш.
Ч: Знам.
К: Може ли да получа копие на онази последната?
Ч: Да.
К: Може ли? Ъм, много бих искала.
Ч: Окей, ще опитам да го уредя.
К: Миличко.
Ч: Но аз, боже, кога ще успея да говоря с теб?
К: Не мога да го понеса. Ъм....
Ч: Сряда вечер?
К: О, определено сряда вечер. Ще съм сама, ъм, сряда, нали знаеш, вечерта. Или вторник. Докато ти си зает да тичаш насам-натам, аз ще съм, нали знаеш, сама докато той се появи отново. И рано сряда сутринта, имам предвид, той ще тръгне в осем и половина, осем и четвърт. Няма да е тук до четвъртък, да стискаме палци. Ъм, тази стачка на линейките, ужасно е да говоря такива неща, но да предположим, че няма да приключи до четвъртък.
Ч: Може ли да приключи?
К: Ами, искам да кажа, надявам се за доброто на всички да приключи, но за наше добро се надявам да продължи.
Ч: Защо?
К: Ами защото ако приключи той ще дойде тук четвъртък вечер.
Ч: О, не.
К: Да, обаче не мисля че ще приключи, ти как мислиш?
Ч: Не, и аз не мисля. Просто такъв ни е късметът.
К: Такъв ни е късметът, знам.
Ч: Тогава определено ще приключи.
К: Не, няма. Недей да мислиш така. Трябва да мислиш позитивно.
Ч: Не ме бива много в това.
К: Е, аз ще го направя. Защото ако не го направя ще се отчаям. (пауза) Ъм, заспа ли?
Ч: Не. Подлудяващо е.
К: Знам. Няма значение, имам предвид, той прави всичко възможно промени нещата, Дейвид. Но току-що ми хрумна, може просто да попитам Чарли.
Ч: Той каза ли нещо?
К: Не, не съм говорила с него.
Ч: Не си?
К: Е, говорих с него за кратко, но нали знаеш, просто мислех че аз - просто не знам дали с него има деца в момента, това е най-голямата грижа.
Ч: Добре.
К: О, скъпи. Мисля, че ще...
Ч: Просто се моли, просто се моли.
К: Би било чудесно да имаме просто една вечер да ни пооправи, нали?
Ч: Нали? Да ти пожелея щастлива Коледа.
К: (казва нещо неясно) Щастлива. О, нека да не мислим за Коледа. Не мога да го понеса. (пауаза) Ще спиш ли вече? Мисля че е по-добре да спиш, нали, скъпи?
Ч (сънливо) Да, скъпа?
К: Мисля, че се изтощаващ с всичката тази тежка работа. Трябва да поспиш сега. Скъпи?
Ч: (сънливо) Да, скъпа?
К: Ще ми се обадиш ли като се събудиш?
Ч: Да, ще ти се обадя.
К: Преди да ме наобиколят всички тези щуреещи деца. Утре е рождеия ден на Том. (пауза) Добре ли си?
Ч: Ммм. Добре съм.
К: Може ли да говоря с теб, надявам се, преди тези щуреещи деца...
Ч: По кое време идват?
К: Ами обикновено Том не се буди въобще, но понеже му е рожден ден може просто да се изтъркули от леглото. Няма да е преди осем и половина. (пауза) Лека нощ, скъпи.
Ч: Скъпа...
К: Наистина те обичам.
Ч: (сънливо) Преди...
К: Преди осем и половина.
Ч: Да опитам да звънна?
К: Да, ако можеш. Обичам те, скъпи.
Ч: Лека, скъпа.
К: Обичам те.
Ч: И аз те обичам. Не искам да казвам довиждане.
К: Браво за това. Ти си умник. Някъде там се крие ужасно добър ум, нали? О, скъпи. Мисля че сега трябва да дадеш почивка на ума. Лека нощ.
Ч: Лека, скъпа. Бог да пази.
К: Наистина те обичам и много се гордея с теб.
Ч: О, аз се гордея с теб.
К: Не ставай глупав. Аз никога не съм постигнала нищо.
Ч: Да, постигнала си.
К: Не, не съм.
Ч: Твоето огромно постижение е любовта ти към мен.
К: О, скъпи. Това е по-лесно отколкото да паднеш от стол.
Ч: Тормозиш се с вички тези омаловажавания, мъчения и терзания.
К: о, скъпи, глупости. Бих изтърпяла всичко заради теб. Това е любовта. Силата на любовта. Лека нощ.
Ч: Лека, скъпа. Нещо звучи все едно теглиш огромно парче канап след себе си, със стотици тенджери и тигани закачени за него. Мисля че трябва да е телефонът ти. Лека нощ, преди да замине батерията. (праща целувка) Лека.
К: Обичам те.
Ч: Не искам да казвам довиждане.
К: И аз не искам, но ти трябва да се наспиш. Чао.
Ч: Чао, скъпа.
К: Обичам те.
Ч: Чао.
К: Надявам се да те чуя утре.
Ч: Надявам се.
К: Чао. Обичам те.
Ч: Лека нощ.
К: Лека нощ.
Ч: Лека нощ.
К: Обичам те завинаги.
Ч: Лека нощ.
К: Довиждане. Чао, скъпи.
Ч: Лека нощ.
К: Лека.
Ч: Лека.
К: Чао чао.
Ч: Затварям.
К:Чао.
Ч: Затварям
К: Няма ме.
Ч: Лека.
К: Чао. Натисни бутона.
Ч: Ще натисна цицката.
К: Окей, скъпи, ще ми се да натиснеш моята.
Ч: Боже, ще ми се да бях. По-силно и по-силно.
К: О, скъпи.
Ч: Лека.
К: Лека.
Ч:Обичам те.
К: (прозявайки се) Обичам те. Натисни цицката.
Ч: Обожавам те. Лека нощ.
К: Лека.
Ч: Лека.
К (праща целувка)
Ч: Лека.
К: Лека нощ, скъпи. Обичам те.
Чарлз най-после затваря телефона.
Ч:Той всъщност беше малко нервен.
К: Смяташ ли?
Ч: Мислеше, че е май е прекалил.
К: Е, каквото такова.
Ч: Няма значение, нали знаеш че човек трябва да внимава за такива неща. И да опипва територията, знаеш какво имам предвид.
К: Ммм. Ти си много добър в опипване на територията.
Ч: Ох, недей! Иска ми се да опипвам твотята територия, навсякъде, нагоре, надолу, навътре, навън...
К: Ауу!
Ч: Особено навътре и навън.
К: Ооо, това е точно от каквото имам нужда в момента.
Ч: Наистина?
...част от разговора не се чува, защото тук записващият цитира датата на разговора.
К: Да, знам че ще ме освежи. Не понасям неделна вечер без теб.
Ч: Леле боже.
К: Като предаването "Да започнем седмицата" е. Не мога да започна седмицата без теб.
Ч: Зареждам ти батериите?
К: Да, точно!
Ч: Тогава можеш да се справиш.
К: Тогава съм добре.
Ч: Ами аз? Проблемът е, че имам нужда от теб няколко пъти в седмицата.
К: Ммм, така е. Аз се нуждая от теб през цялата седмица. През цялото време.
Ч: Господи. Просто ще живея в панталоните ти или нещо такова. Би било много по-лесно!
К (смее се) И в какво ще се превърнеш, в чифт гащички? (И двамата се кикотят) О, ще се преродиш като гащички.
Ч: Или, не дай боже, като Тампакс. Такъв ми е късметът. (смеят се)
К: Какъв си олигофрен! (смеят се). О, каква прекрасна идея
Ч: Късметът ми ще е да ме захвърлят в тоалетната и да продължа да се въртя там, плувайки на повърхността без да успея да продължа нататък по тръбата.
К: (смеейки се) О, миличък!
Ч: Докато дойде следващият.
К: Или може би просто ще се преродиш в кутия.
Ч: Каква кутия?
К: Кутия Тампакс, така ще караш вечно.
Ч: Вярно.
К: Повтаряш се... (смеят се). О, скъпи, просто те искам сега.
Ч: Наистина?
К: Ммм.
Ч: Аз също.
К: Ужасно много, ужасно много. О, толкова много мислих за теб в Яраби.
Ч: Да?
К: Просто е гадно, че не може да сме там заедно.
Ч: Направо отчайващо. Само да можеше да си тук - много ми се иска да попитам Нанси понякога.
К: И защо не го направиш?
Ч: Не смея.
К: Защото според мен тя е доста влюбена в теб.
Ч: Ммм.
К: Тя ще направи всичко, което поискаш от нея.
Ч: Тя ще тръгне да разказва на кого ли не.
К: Не, няма, защото ще я е страх от това, което ти може да кажеш. Мисля, че у теб има - опасявам се, че ще кажа нещо ужасно - но мисля че, нали знаеш, този тип хора имат силни чувства към теб. Имаш много силно влияние над нея.
Ч: Наистина?
К: И ти... мисля, че както винаги се подценяваш.
Ч: Но тя може да стане ужасно ревнива или нещо такова.
К: О! (смее се) Това вече е аргумент! Чудя се. Предполагам, може и да ревнува.
Ч: Не знаем, нали?
К: Не. Ревността може да е скрита в нея. Не. Обаче, въпросът е, че ти си толкова добър и хората биват поласкани като им се довериш. Но не знам дали биха те предали. Нали знаеш, истинските приятели.
Ч: Вярно?
К: Не знам. (пауза) Спиш ли?
Ч: Не, тук съм.
К: Скъпи, слушай. Говорих с Дейвид отново тази вечер. Май беше безполезно.
Ч: О, не!
К: Ще ти кажа защо. При него гостуват едни деца на едно от момичетата на Кроули и гледачката им. Той ще заминава. Ще му се обадя утре. Той ще опита да ги отложи до петък. Но аз мислех като алтернативен вариянт, може би да се обадя на Чарли.
Ч: Да.
К: И да видим дали може да го направим там. Знам че той се връща в четвъртък.
Ч: Доста по-далече е.
К: О, така ли?
Ч: Е, просто се опитвам да мисля. Ако дойда от Нюмаркет.
К: Ако дойдеш от Нюмаркет до нас по това време на нощта, може би ще стигнеш за 2 и 3/4ч. На мен ми отнема три.
Ч: Да стигна до, ъъъ, Боууд?
К: Нортмор.
Ч: За да стигна до Боууд?
К: За да стигнеш до Боууд ще ти отнеме същото време колкото и на мен, не е ли така?
Ч: Имам предвид, предлагаш да отидем в Боууд, мм?
К: Съвсем не.
Ч: Кой Чарли имаш предвид?
К: За кой Чарли мислиш, че говорех?
Ч: Не знам, защото мислех че имаш предвид...
К: Имам много...
Ч: Някой друг.
К: Имам много приятели на име Чарли.
Ч: Другият, на Пати.
К: О! А, там ли! О, това е доста по-далеч. Те не са...
Ч: Няма ги там.
К: Не знам, просто, нали знаеш, просто ми хрумна. Ако не стане, на другото място.
Ч: А, ясно. Откъде минаваш? По М25 и после по М4, нали?
К: Да, минаваш, ъм, и някъде към Ройстън или М11, по това време на нощта.
Ч: Да. Добре, това ще е малко по-късно, определено след лова.
К: Значи така ще стане, ъм, ще пропуснеш най-големия трафик. Защото аз ще, ъм... Виждаш ли, проблемът е, че трябва да съм в Лондон утре вечер.
Ч: Да.
К: И вторник вечер А. се връща вкъщи.
Ч: Не.
К: Направо невероятно, нали? Защото не знам той какво ще прави. Ще ходи на лов тука нещо. Но, скъпи, няма да можеш да ми се обадиш, нали?
Ч: Може и да мога, за малко. Искам да кажа, утре вечер бих могъл.
К: О, скъпи. Не мога да го понеса. Как би могъл да го направиш утре вечер?
Ч: Защото ще (прозявка) работя върху следващата реч.
К: О, не, каква е следващата?
Ч: Тази за Работата в обществото, за възобновяването по райони.
К: О, не, за кога е това?
Ч: Доста важна е, за сряда.
К: Е поне ще го отлистиш.
Ч: Знам.
К: Може ли да получа копие на онази последната?
Ч: Да.
К: Може ли? Ъм, много бих искала.
Ч: Окей, ще опитам да го уредя.
К: Миличко.
Ч: Но аз, боже, кога ще успея да говоря с теб?
К: Не мога да го понеса. Ъм....
Ч: Сряда вечер?
К: О, определено сряда вечер. Ще съм сама, ъм, сряда, нали знаеш, вечерта. Или вторник. Докато ти си зает да тичаш насам-натам, аз ще съм, нали знаеш, сама докато той се появи отново. И рано сряда сутринта, имам предвид, той ще тръгне в осем и половина, осем и четвърт. Няма да е тук до четвъртък, да стискаме палци. Ъм, тази стачка на линейките, ужасно е да говоря такива неща, но да предположим, че няма да приключи до четвъртък.
Ч: Може ли да приключи?
К: Ами, искам да кажа, надявам се за доброто на всички да приключи, но за наше добро се надявам да продължи.
Ч: Защо?
К: Ами защото ако приключи той ще дойде тук четвъртък вечер.
Ч: О, не.
К: Да, обаче не мисля че ще приключи, ти как мислиш?
Ч: Не, и аз не мисля. Просто такъв ни е късметът.
К: Такъв ни е късметът, знам.
Ч: Тогава определено ще приключи.
К: Не, няма. Недей да мислиш така. Трябва да мислиш позитивно.
Ч: Не ме бива много в това.
К: Е, аз ще го направя. Защото ако не го направя ще се отчаям. (пауза) Ъм, заспа ли?
Ч: Не. Подлудяващо е.
К: Знам. Няма значение, имам предвид, той прави всичко възможно промени нещата, Дейвид. Но току-що ми хрумна, може просто да попитам Чарли.
Ч: Той каза ли нещо?
К: Не, не съм говорила с него.
Ч: Не си?
К: Е, говорих с него за кратко, но нали знаеш, просто мислех че аз - просто не знам дали с него има деца в момента, това е най-голямата грижа.
Ч: Добре.
К: О, скъпи. Мисля, че ще...
Ч: Просто се моли, просто се моли.
К: Би било чудесно да имаме просто една вечер да ни пооправи, нали?
Ч: Нали? Да ти пожелея щастлива Коледа.
К: (казва нещо неясно) Щастлива. О, нека да не мислим за Коледа. Не мога да го понеса. (пауаза) Ще спиш ли вече? Мисля че е по-добре да спиш, нали, скъпи?
Ч (сънливо) Да, скъпа?
К: Мисля, че се изтощаващ с всичката тази тежка работа. Трябва да поспиш сега. Скъпи?
Ч: (сънливо) Да, скъпа?
К: Ще ми се обадиш ли като се събудиш?
Ч: Да, ще ти се обадя.
К: Преди да ме наобиколят всички тези щуреещи деца. Утре е рождеия ден на Том. (пауза) Добре ли си?
Ч: Ммм. Добре съм.
К: Може ли да говоря с теб, надявам се, преди тези щуреещи деца...
Ч: По кое време идват?
К: Ами обикновено Том не се буди въобще, но понеже му е рожден ден може просто да се изтъркули от леглото. Няма да е преди осем и половина. (пауза) Лека нощ, скъпи.
Ч: Скъпа...
К: Наистина те обичам.
Ч: (сънливо) Преди...
К: Преди осем и половина.
Ч: Да опитам да звънна?
К: Да, ако можеш. Обичам те, скъпи.
Ч: Лека, скъпа.
К: Обичам те.
Ч: И аз те обичам. Не искам да казвам довиждане.
К: Браво за това. Ти си умник. Някъде там се крие ужасно добър ум, нали? О, скъпи. Мисля че сега трябва да дадеш почивка на ума. Лека нощ.
Ч: Лека, скъпа. Бог да пази.
К: Наистина те обичам и много се гордея с теб.
Ч: О, аз се гордея с теб.
К: Не ставай глупав. Аз никога не съм постигнала нищо.
Ч: Да, постигнала си.
К: Не, не съм.
Ч: Твоето огромно постижение е любовта ти към мен.
К: О, скъпи. Това е по-лесно отколкото да паднеш от стол.
Ч: Тормозиш се с вички тези омаловажавания, мъчения и терзания.
К: о, скъпи, глупости. Бих изтърпяла всичко заради теб. Това е любовта. Силата на любовта. Лека нощ.
Ч: Лека, скъпа. Нещо звучи все едно теглиш огромно парче канап след себе си, със стотици тенджери и тигани закачени за него. Мисля че трябва да е телефонът ти. Лека нощ, преди да замине батерията. (праща целувка) Лека.
К: Обичам те.
Ч: Не искам да казвам довиждане.
К: И аз не искам, но ти трябва да се наспиш. Чао.
Ч: Чао, скъпа.
К: Обичам те.
Ч: Чао.
К: Надявам се да те чуя утре.
Ч: Надявам се.
К: Чао. Обичам те.
Ч: Лека нощ.
К: Лека нощ.
Ч: Лека нощ.
К: Обичам те завинаги.
Ч: Лека нощ.
К: Довиждане. Чао, скъпи.
Ч: Лека нощ.
К: Лека.
Ч: Лека.
К: Чао чао.
Ч: Затварям.
К:Чао.
Ч: Затварям
К: Няма ме.
Ч: Лека.
К: Чао. Натисни бутона.
Ч: Ще натисна цицката.
К: Окей, скъпи, ще ми се да натиснеш моята.
Ч: Боже, ще ми се да бях. По-силно и по-силно.
К: О, скъпи.
Ч: Лека.
К: Лека.
Ч:Обичам те.
К: (прозявайки се) Обичам те. Натисни цицката.
Ч: Обожавам те. Лека нощ.
К: Лека.
Ч: Лека.
К (праща целувка)
Ч: Лека.
К: Лека нощ, скъпи. Обичам те.
Чарлз най-после затваря телефона.
Единственото, което виждам в този телефонен разговор е двама души, които много се обичат, много силно се желаят и се наслаждават на всяка дума, която изрича човека от другата страна на линията. Едиственото шокиращо тук е, че и двамата са женени, а единия е принц. Нищо фрапиращо няма. Дори ме хваща яд, че не са ги оставили да се оженят още в самото начало. Така и за Даяна щеше да е много, много по-добре.
Аз лично ги харесвам, като двойка. Признавам, че и аз, като повечето хора, в началото не понасях Камила - точно заради Даяна. Но, явно има нещо в тази жена, щом е успяла да омотае бъдещия престолонаследник така, че цял живот да е луд по нея. Но не само това - успя да промени мнението на Кралицата за нея и да я обяви за Кралица - консорт, да промени мнението на Уиля и Хари, да промени отношението на хората към нея. Айде хората са лесни - повечко добър ПР и лъснат имидж, и готово. Но синовете на Даяна? Щом те и Елизабет са променили отношението си към нея, значи наистина притежава някаква харизма, която пленява хората около нея.
