Andariel , ако е към мен, аз не ти опонирам, само обясних как аз разбирам написаното от теб (и като цяло смея да твърдя, че правилно съм разбрала). Съгласна съм с теб, че родители, които си познават добре децата, са наясно с интересите и желанията им. Разбира се, има и такива, които остават изненадани от избора на детето, защото не съвпада с техните очаквания или защото не са го слушали внимателно, когато е споделяло с тях какво го вълнува.
- Публикувана: 23 септ. 2022, 07:50 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2022, 19:25 ч.
За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?
За ученето говоря, защото обичайно родителите финансират начинанието. Колкото и да се пънат някои, какво и къде да учи пиленцето се решава в семейството по един или друг начин, включително с революция.
Ако си му избрал счетоводство, защото е подходящо за него и има реализация, но то избира хорово пеене, няма сила, която да го накара да си промени мнението.
Честно, бих се чувствала като неуспял родител, ако млад човек, дъщеря или син, когото съм отгледала до 18 години, седи и чака ние с баща му да го посъветваме или да одобрим решението му.
И не, това не е теоретично разсъждение.
Подкрепа - винаги. Пълна подкрепа, в рамките на възможностите. Но само това.
Родителите, поне тези, които си познават децата, са горе-долу наясно с интересите и способностите им и могат да обсъдят с тях въпроса.
Дори съм сигурна, че ако децата ви бяха направили или в бъдеще направят избор, който тотално не одобрявате, хич не сте седяли и няма да седите отстрани и да се биете в гърдите колко сте в страни от процеса. И то точно тези хора, които сме тук и толкова време вече пишем. Тук повечето са/сме от хората, които обичат да имат контрол и да им се чува думата, затова и често изпадаме в конфликти.
Дори съм сигурна, че ако децата ви бяха направили или в бъдеще направят избор, който тотално не одобрявате, хич не сте седяли и няма да седите отстрани и да се биете в гърдите колко сте в страни от процеса. И то точно тези хора, които сме тук и толкова време вече пишем. Тук повечето са/сме от хората, които обичат да имат контрол и да им се чува думата, затова и често изпадаме в конфликти.
Относно грешните избори на децата ни, много грешиш. Синът ми е правил точно два грешни избора за две важни неща. Оставих го като стой та гледай. Към днешна дата виждам, че е доволен от живота си, значи всичко е наред.
Скрит текст:
Uncommon, аз съм написала, че решението се взема В, а не ОТ семейството. Разбира се, че дететето ще вземе крайното решение. То, и анекдотичният случай със сина ми показва, че е така. Единият му грешен избор беше точно свързан с професионалното ориентиране. От малък той беше много добър в ИТ и нямахме съмнение, че ще учи информатика. Да, ама не. Към втори срок на 11 клас се тръшна, че никъде не преподавали добре информатика и нямало смисъл да се учи това и че той щял да учи архитектура и нищо друго. Опулих се аз, откъде му дойде тая архитектура в главата, но младежът настояваше архитектура и точка. ОК. Походи на уроци по рисуване, решава задачи с баба си и взе, че влезе архитектура. Както и очаквах, още първата година мамин златен установи, че архитектурата не е неговата чаша чай. Бута, крета, завърши. Междувременно, във втори курс изкара обучение в Телерик и започна работа в Хюлет Пакард. После мина и други обучения. В момента е софтуерен инженер. Можех ли да го натисна? Можех. Направих ли го ? Не. Дойде ли си той сам на неговия житейски път? Дойде си. Доволен ли е? Да. Аз доволна ли съм? Да.
Тук повечето са/сме от хората, които обичат да имат контрол и да им се чува думата, затова и често изпадаме в конфликти.
Без значение дали става дума за гледане на деца от БиД, за въпроси за училище, за професионално ориентиране или нещо друго, погледнати отстрани, всички твои постове се свеждат до едно - обсесивен контрол. Не е това начинът за добри отношения с децата и в семейството изобщо. Това е гарантиран път към грандиозно фиаско in the end of the day.
Контрол трябва да имаш над собствения си живот. Контролът на големите ти деца и внуци си е болестно състояние. Според мен много токсична работа.
Понякога започват адекватно някои твои постове, викам си, че не съм може би разбрала какво имаш предвид и грешката е моя, и тогава вземеш, че напишеш нещо такова.
Знам ли, да решат да учат богословие? 😄
Понякога започват адекватно някои твои постове, викам си, че не съм може би разбрала какво имаш предвид и грешката е моя, и тогава вземеш, че напишеш нещо такова.
Честно казано не се сещам кое професионално решение може да ме шокира толкова, че да се възпротивя. Все занаят. Виж, да ми лежкуни по диваните на издръжка - просто няма да стане.
Знам ли, да решат да учат богословие? 😄
мислила съм ако се оженят на по 20 за някоя екстремна католичка. От онези, които заклеймяват дънките като сатанинско-масонски 
Честно казано не се сещам кое професионално решение може да ме шокира толкова, че да се възпротивя.
Контрол трябва да имаш над собствения си живот. Контролът на големите ти деца и внуци си е болестно състояние. Според мен много токсична работа.
...
Знам ли, да решат да учат богословие? 😄
...
Знам ли, да решат да учат богословие? 😄
И за мен контролът следва да е над личния живот и в разумни граници над малките деца, доколкото да се гарантира безопасността и здравето им.
Едно е да не те изненадва какво са избрали, защото ги познаваш. Съвсем друго е да участваш в избора им и да го насочваш.
Пък и богословие да реши някой, пак ще го подкрепя. И от попове има нужда, и не са зле платени.
То аз не съм се месила на едната да си смени деноминацията, та да съм против това надали.
Сега, ако някой реши да се ориентира професионално към престъпния свят, сферата на чистотата или да стане хамалин, сигурно няма да ми е приятно, но как точно се спира пълнолетен човек!?
За избора на партньори също засега не съм се бъркала, но само 2 от 5-те ни деца имат такива.
За най-голямо съжаление, и собствения си живот не мога да контролирам, защото толкова много неща не зависят от мен. Нито, пази боже, този на мъжа ми. За децата мога само да се шокирам и да мълча, защото намесата не води до нищо добро. Наистина нищо. Особено непоисканата намеса.
Имам приятелки, "посъветвани" от родителите, било за връзка, било за работа. Послушали са ги, после ги обвиняват цял живот. Абсурдно е, защото не е трябвало да ги слушат. Но непоискани мнения, камо ли контрол - не. Всеки да си тежи на мястото и да си живее живота. Не мога аз да нося отговорност за чужди избори, стига ми собствената си отговорност за мене си.
Моят контрол е първите седем, после юздата се отпуска постепенно до пълно самоуправление на 18.
Имам приятелки, "посъветвани" от родителите, било за връзка, било за работа. Послушали са ги, после ги обвиняват цял живот. Абсурдно е, защото не е трябвало да ги слушат. Но непоискани мнения, камо ли контрол - не. Всеки да си тежи на мястото и да си живее живота. Не мога аз да нося отговорност за чужди избори, стига ми собствената си отговорност за мене си.
Моят контрол е първите седем, после юздата се отпуска постепенно до пълно самоуправление на 18.
Ама разбира се, че има нужда, и от овчари има нужда тая държава, не може всички ай ти-та, не беше ли го казал Бойко 
Ако не му се учи на детето, пак няма как да го накараш насила. Може да убеждаваш, да говориш с него, но ако просто не иска, какво ще направиш? Май няма какво.
Ако не му се учи на детето, пак няма как да го накараш насила. Може да убеждаваш, да говориш с него, но ако просто не иска, какво ще направиш? Май няма какво.
Пак се сещам за моето познато семейство с осиновената дъщеря. Майката настояваше за медицина, защото самата тя е искала, но не са я приели. Добре, че бащата надделя и се отказаха от тази идея. За дъщерята не съм сигурна дали наистина няма потенциал, или просто е мързелива, но винаги се е справяла зле в училище. Накрая завърши нещо колкото да може да казва, че има висше. Сега работата й е в съвсем различна сфера от образованието.
Никой не ме е карал насила, това си е мой собствен опит. Каквото съм пожелала, това съм получила. И последствията също. Но си е мой избор и моя живот. Препоръчани теми