Магията на изтока - тема 69

Преди време попаднах на един разказ в интернет, който илюстрира този принцип.Чужденец искал да организира състезание за няколко африкански деца. Карал ги да се надбягват, а наградата за победителя щяла да бъде кошница с плодове. Децата обаче отказали. Отговорили, че спазват принципа убунту и биха предпочели да поделят плодовете по равно между всички, иначе нямало да бъдат щастливи.

Не го смятам за много добър актьор.Даже и като певец и китарист се изявява.То и пеенето му е като актьорстването,като позиране. Има песен записана с Ричи Самбора за Beach Boys.

То и Кимура не е голям певец,но има харизма.
 

От двата казуса които се дадоха в този епизод най ми хареса налагания подход. Да не лепим етикети а
 да не забравяме целта на цялата работа- да продадеш продукта си/уменията си и сие  удовлетворявайки исканията , желанията и възможностите на клиентите си.
В първия казус например можеше веднага да "лепнем" на съпруга етикет ретрограден, незачиташ съпругата си и т.н. , дори това меко казано, отстрани си беше направо вербално насилие. Но дефакто какво се оказа.
Във втория случай по -дългогодишен семеен дует където както се разбра съпругата е оставила съпруга да прави каквото той иска все пак а тя е отгледала децата им работейки и преобладаваща част от семейния бюджет от нея. Веднага и тук може да им залепим етикетите. А какво се оказа?!
И какъв е подхода  на другата страна, тази която иска да спечели тези хора за клиенти.
Всичко това ми идва на фона на две поредни реални провокации при мен миналата седмица. Просто на 2 пъти за има няма 5 дни ми се случва да съм на каса, искам да си купя нещо, в петък беше билет за пътуване. А касиера /отсрещната страна си гледа в смартфона все едно мен ме няма и по едно време явно това дето гледаше свърши ли какво ли и ми казва "слушам" , поне 30 секунди киснах ей така докато "ме види". На всичко отгоре тъй като са позиционирани местата им в профил спрямо гишето видях и какво се разглеждаше без да искам - мебели и врати . А в понеделника казуса пък беше в магазин и трябваше да изчакам продавача да си свърши съвсем личен и явно не спешен разговор.
И двата казуса на гише , на каса. "Е те това е обслужване  на клиент у наше село. Ако искаш. " както казвам аз. Човек да остане без думи. И то аз не се възмущавам от тези хора какво правят в работно време и с клиент пред тях , ами от менажирането им. Защото билета бе на каса на обществен транспорт-гара,  а магазина - от големите вериги. И в двата случая не "в кварталното магазинче".
В първи епизод ми бе приятно да видя Miho Nakayama.
Тези двамцата Koume и Ген както се разбра в края на епизода с този техния бекграунд до тук ......големи образи се очертават и голям дует . За капак и с този шеф и баща дето ме разсмя още на втората минута. Че и малко дете.

Брей как бързо се "сдушиха" тез двамцата . Че и мислите си четат един на друг вече. Голям дует.
Много заплетен казус с тоз семеен дует дето напира да спи разделено ама....Голяма плетка но се справиха тез нашите двамата