Бащата на детето ми не ми дава подпис за напускане от страната

  • 5 428
  • 57
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Здравейте,
Имам дете на 7 месеца , от 4 месеца сме разделени с бащата заради неговите ходения по други жени. Завела съм дело за родителски права и издръжка. В отговор той не претендира за родителски права, но бил готов да плаща само 200 лева издръжка, а аз исках 250лева. Имам друг мъж в живота си който е в чужбина. Бащата отказва да ми даде подпис за напускане на страната каза че ако искам да ходя някъде да му оставя детето и да ходя където искам. Детето щяло да седи и живее в България, а аз като цяло не искам да оставам в България дори и да не е заради този нов мъж в живота ми. Скоро ще заведа дело заради ударите които получих след като му казах че ще се разделим. Не го бях направила до сега с надеждата че ще получа подписа който искам, но уви... Имам вариант да заведа дело и заради това че не ми дава подпис. До преди седмица не спираха никой да вижда детето на камера (защото са в другия край на България) но вече ограничих и това им виждане, казах който иска да види детето да звъни от на баща му телефона. В същото време съм изнервена и демотивирана  не виждам нормален вариант да си продължа живота. А и дори да заведа това дело че не ми дава да напускам страната съдът не може да го определи като завинаги а за определен период от време което пак не ме устройва особено много. Моля ви дайте мнение или съвети които биха ми помогнали в тази ситуация. Наистина съм много напрегната и изнервена при което се отразява и на детето съответно.

# 1
  • София
  • Мнения: 4 308
Накрая ще съсипете психиката на детето.
Честно казано и аз да съм няма да пусна детето да ходи в чужбина, защото единият родител така е решил. А защо просто партньорът ти не дойде тук?
Иначе минималната издръжка е 200 лв и по-висока съдът едва ли ще ти даде. Единственият начин е да се споразумеете с таткото.

# 2
  • Мнения: 39 335
Ама и ти си бая бърза. Аз при малко бебе нямах време да се изкъпя, та ти даже и любов въртиш. Евала.
По казуса- и аз също не бих дала съгласие.

# 3
  • INFJ
  • Мнения: 9 373
И аз при такова положение не бих дала съгласие. Може би чак, когато съм сигурна, че новият партньор е сериозен, нещата се развиват към създаване на семейство, и иска да играе важна роля в живота на детето ми.. Но от поста ти, по-скоро смятам, че не е такъв случая.

Защо този нов мъж не идва да се виждате, и защо намира за нормално жена с малко бебе да обикаля чуждите държави, заради него?

# 4
  • Мнения: 8
И аз при такова положение не бих дала съгласие. Може би чак, когато съм сигурна, че новият партньор е сериозен, нещата се развиват към създаване на семейство, и иска да играе важна роля в живота на детето ми.. Но от поста ти, по-скоро смятам, че не е такъв случая.

Защо този нов мъж не идва да се виждате, и защо намира за нормално жена с малко бебе да обикаля чуждите държави, заради него?




Този мъж е идвал да се виждаме. Установил се е в чужбина. Бащата на детето не полага никакви грижи за него. От както сме разделени го виждал 2 пъти на живо и веднъж в месеца звъни колкото да отбие номера да се види че го търси уж. Детето не го познава.

# 5
  • София
  • Мнения: 4 308

В това, че искаш нов партньор, особено когато БНД не полага грижи е съвсем нормално. Просто, ако човекът те обича и иска достатъчно ще дойде при вас с детето, а не ти с дете да обикаляш. Ако държи на теб силно ще дойде. Ако не - ориентирай се към следващия. Но детето ти трябва да е на 1во място.

# 6
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 13 216
като забегнеш в чужбина бащата кога ще вижда детето си ?
или е важно да се вземе издръжката, а пък личните контакти ... майната им.

# 7
  • Мнения: 8
като забегнеш в чужбина бащата кога ще вижда детето си ?
или е важно да се вземе издръжката, а пък личните контакти ... майната им.





Като цяло не му искам издръжката а само подпис за нищо няма да го търся и нямам намерение да го спирам от детето. Аз няма никога да не се прибирам в България. А и съм склонна месец или два през лятото да е при него, но всеки наш разговор завършва с караници и няма как да обясня каквото и да било. Той си е научил че детето няма да напуска страната.

# 8
  • Мнения: 39 335
Е нали искаш 250 лв?

# 9
  • Мнения: 8


Не може да се заведе дело само за родителски права, а трябва и за издръжка. Адвокатката ми не иска да пада под тези 250 лева. Аз съм и обяснила какво искам като цяло.

# 10
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 13 216
като забегнеш в чужбина бащата кога ще вижда детето си ?
или е важно да се вземе издръжката, а пък личните контакти ... майната им.

Като цяло не му искам издръжката а само подпис за нищо няма да го търся и нямам намерение да го спирам от детето. Аз няма никога да не се прибирам в България. А и съм склонна месец или два през лятото да е при него, но всеки наш разговор завършва с караници и няма как да обясня каквото и да било. Той си е научил че детето няма да напуска страната.
веднъж напуснала БГ за дълъг период/постоянно  набързо ще забравиш на какво си склонна. Smiley

# 11
  • Мнения: 5 248
Хора вие четете ли изобщо, че бащата няма никакви претенции за правата? Че за 7 месеца е виждал детето си 2 пъти? До кога с този български манталитет ще я караме? Сестра ми осъди бащата на нейното дете във Франция и си взе напълно правата над детето само за 6 минути. За 2 години едно посещение и напуснал границата на страната. Директно го приеха за незаинтересован и това е. Само тук им даваме 15000 шанса на тези родители. Защо да не замине? Който се е махнал от тук живее по-добре. Не виждате ли какво става, инфлацията изяжда заплатите ни. Дай щото някой не разрешавал, детето и майката да стоят едва ли не в плен в България. Изконно човешко право е това да пътуваме. Още по-голямо право е можем да подобрим живота си, особено в рамките на Европейския съюз. Наясно сте, че майки и бащи, които не спазват режим на виждане и не се интересуват от децата си, не подписват на инат, нали?

# 12
  • Мнения: 39 335
Цялата история е детската градина. Не искам издръжка, искам 250 лв. Ма няма да виждат родата детето.
Влиза в съда и там хората, ако преценят ще и дадат заместващо позволение или там каквото се казва.
А няма лошо да излиза. Но за три месеца от както са разделени тя успява и връзка да изгради, че и да иде при него да живее.
Миии..

# 13
  • София
  • Мнения: 4 308
Затова първото ми изречение, в първия ми коментар беше, че ще съсипят психиката на детето.

# 14
  • SF
  • Мнения: 21 242
Бившият ти мъж се е заинатил, не че му е зор да вижда детето. Той реално не иска да гледа дете и дали то е тук или в чужбина, му е все тая.
Вие си правите напук - ти му ограничаваш телефонните срещи, той ти ограничава, каквото може....
Предложи му да се заеме с отглеждането на детето, щом не ти позволява да го изведеш в чужбина. Най-много да вземе да подпише, но според мене ще го играе дълго несъгласен.
Ами това е проблемът, когато имаш дете. Не си волна като птичка и да си обикаляш гаджетата по света и у нас. Много кофти, но...

# 15
  • Мнения: 25 757
Здравейте,
Имам дете на 7 месеца , от 4 месеца сме разделени с бащата заради неговите ходения по други жени. Завела съм дело за родителски права и издръжка. В отговор той не претендира за родителски права, но бил готов да плаща само 200 лева издръжка, а аз исках 250лева. Имам друг мъж в живота си който е в чужбина. Бащата отказва да ми даде подпис за напускане на страната каза че ако искам да ходя някъде да му оставя детето и да ходя където искам. Детето щяло да седи и живее в България, а аз като цяло не искам да оставам в България дори и да не е заради този нов мъж в живота ми. Скоро ще заведа дело заради ударите които получих след като му казах че ще се разделим. Не го бях направила до сега с надеждата че ще получа подписа който искам, но уви... Имам вариант да заведа дело и заради това че не ми дава подпис. До преди седмица не спираха никой да вижда детето на камера (защото са в другия край на България) но вече ограничих и това им виждане, казах който иска да види детето да звъни от на баща му телефона. В същото време съм изнервена и демотивирана  не виждам нормален вариант да си продължа живота. А и дори да заведа това дело че не ми дава да напускам страната съдът не може да го определи като завинаги а за определен период от време което пак не ме устройва особено много. Моля ви дайте мнение или съвети които биха ми помогнали в тази ситуация. Наистина съм много напрегната и изнервена при което се отразява и на детето съответно.
Със 7 месечно бебе имаш и гадже в чужбина?!
Прав е бащата. Къде ще водиш бебето, кой знае къде ще се залюбиш и хептен отиде...
И в тази тема да питам. Защо ги раждате тези деца, като други неща ви влекат...
Питам аз и отговор не чакам.

# 16
  • Мнения: 5 248
Защо, който има деца е заклеймен и няма право на щастие с партньор ли?

# 17
  • Мнения: 8
Уау не знаех че след като имам дете не трябва да имам друг мъж в живота си и да нямам право да се чувствам жена. Бащата не го е грижа за детето и си ходи по жени докато има дете на 1месец. След като чета коментарите ви оставам с впечатление че аз съм виновна че съм го зарязала и аз дама съм се набила. Трябва да стоя с него и да му търпя прищевките ли? Ами не няма да стане няма да търпя такова отношение и съм в пълното си право да търся щастието.

# 18
  • INFJ
  • Мнения: 9 373
Какъвто и да е бащата, виждаш, че няма как да го изтриеш толкова лесно и да продължиш напред към нови любови и хоризонти. Явно ще трябва да го решите това в съда.
Но пак ти казвам, ако бях аз, и аз нямаше да съм съгласна детето ми да обикаля света с гаджетата на майка си, които най-вероятно познава отскоро.

# 19
  • SF
  • Мнения: 21 242
Уау не знаех че след като имам дете не трябва да имам друг мъж в живота си и да нямам право да се чувствам жена. Бащата не го е грижа за детето и си ходи по жени докато има дете на 1месец. След като чета коментарите ви оставам с впечатление че аз съм виновна че съм го зарязала и аз дама съм се набила. Трябва да стоя с него и да му търпя прищевките ли? Ами не няма да стане няма да търпя такова отношение и съм в пълното си право да търся щастието.

Имаш всички права, които и ние имаме - да пътуваш, да се влюбваш, да се радваш на живота... Просто при някои от нас тези права се упражняват по-безпроблемно, защото нямат с какво да се съобразяват.
Тук упреците към тебе не са, че си се разделила с някого, с когото очевидно не сте един за друг, а че толкова бързо след това си срещнала друтия.
За да срещнеш и да харесаш някого, е достатъчен и един час. Но за да правиш планове да живееш с него, може би се очаква да мине повече време от 4 месеца.
Това е, когато си зрял човек и имаш дете от друг. Ако детето ви беше общо, е въпрос на седмица за купувае на билет и събиране на багажа в куфари.
На тийнейджърите им е още по-лесно, защото на тях морето им е до колене. Всяка любов е най-истинската и най-силната. И последната, и завинаги...

# 20
  • София
  • Мнения: 4 308
Хора, ако иска и след 2 дни да се влюби, нейно право е.
Просто, обаче след като има дете, трябва да се съобрази, че то има баща и тя няма как да се помъкне с него из чужбината. Затова предложих възлюбеният да дойде и да се женят, ако искат. Или тя да остави детето на баща му и да ходи в чужбината (което не е препоръчително, защото няма щастливо дете без майка).
Тъй че, авторке, или кажи на възлюбения, че детето ти е на 1во място и ако иска да сте заедно трябва да дойде при вас, или забрави за това влюбване и следващия път по-разумно. Или, както казах, зарежи си детенцето, объркай му живота и ходи при любовта.

# 21
  • SF
  • Мнения: 21 242
Те имат крехка връзка. Това не е някаква доказана устойчива любов, заради която да са готови на всичко. Ако каже на новия си приятел, че има други приоритети, ако му го изтъква, той може и да "омекне" по отношение на чувствата и намеренията си. Винаги е риск, особено ако нямаш деца, да започнеш връзка с някой, който си влачи ремаркетата.
Жената много рискува, ако използва такива силни изрази като "детето ми е номер 1 и винаги ще бъде така." Вероятно изпитва притеснения да не би тези хубави отношения с новия човек да приключат само защото бившият ползва детето, за да пречи.
Някой биха казали  "поздрави на детето ти, като го отгледаш, звънни!"

# 22
  • Мнения: 39 335
Януари се разделих с БНД. Не търсех нищо. Само ме намери през ноември. Детето ми беше на три. Вече е почти на десет, а още съм с този мъж. Още по влюбена от всякога. Но никога не ме е карал да ходя някъде, а и се нагодихме всички един към друг. Детето има своите срещи с баща си. А и пътуваме често.

# 23
  • INFJ
  • Мнения: 9 373
Не знам колко прост трябва да си, за да не се досещаш, че бебето е приоритет за майката. Няма нужда да се казват тези неща.
Ако иска да е с нея, и ако наистина има сериозни намерения, ще прояви търпение и разбиране, и да, ако трябва само той ще пътува, за да се срещат.

Ако в крайна сметка връзката се разпадне, авторката да не се заблуждава, че бившият й е виновен. Не, просто новият не я е искал достатъчно.

# 24
  • SF
  • Мнения: 21 242
Да, така е, но винаги е малко "къдраво" положението.
Има някои, които много акцентират върху това, че детето няма да им пречи. А после се оказва, че детето е една огромна пречка.
Не говорим за този случай, тъй като майката и бащата не желаят да имат нищо общо един с друг. При другите се появват проблеми, когато бившите имат право на срещи, обсъждат заедно всичко, свързано с детето. Новият родител не може да се превърне в родител, защото истинският родител си е на мястото си, с всичките си мнения, претенции, разбирания за възпитание...
Често такова чудесно и желано приятелство между бившите носи неудобство и дискомфорт на новия партньор.
Той нито се усеща родител като родител, нито е добре да стои настрани и да се държи незаинтересовано, защото "детето си има друг баща! Да се оправя той!"
Често се вкарва от партньора си в ролята "днес сме семейство и ти си баща", а в следващия момент звъни на бившия си, за да се консултира с него за нещо важно, свързано с детето. "Боли го гърло, а ние искаме да ходим за  3 дни до Гърция. Какво ще кажеш, дали да заминем?" И бившият казва не.

# 25
  • София
  • Мнения: 4 308
Ако каже на новия си приятел, че има други приоритети, ако му го изтъква, той може и да омекне по отношение на чувствата и намеренията си.
Жената много рискува, ако използва такива силни изрази като "детето ми е номер 1 и винаги ще бъде така

Значи, ако новият ми партньор "омекне" в чувствата и намеренията си към мен, заради детето ми,  не само няма да го чакам да омеква повече, а ще му тегля такъв шут в г..а, че ще вземе разстоянието от България до чужбината около 16 минути и 52 секунди. Няма защо да бъда с мъж, който ще "омеква", защото имам дете. Напротив, бих искала мъж, който ще се "втвърди", тоест ще е стабилен приятел и дори 2ри баща.

Значи, за да не рискува, да не казва, че детето ѝ е №1?
Добре, че повечето жени точно така казват. И разбира се, после не пишат теми "Мислех, че ще сме семейство, но той не приема детето ми", а стават истинско семейство, че после имат и общи деца.

Последна редакция: сб, 01 окт 2022, 11:11 от Светулчица

# 26
  • Мнения: 39 335
И любимото ми- мойто и твойто бият наш'то.

# 27
  • SF
  • Мнения: 21 242

Значи, ако новият ми партньор "омекне" в чувствата и намеренията си към мен, заради детето ми,  не само няма да го чакам да омеква, а ще му тегля такъв шут в г..а, че ще вземе разстоянието от България до чужбината около 16 минути и 52 секунди. Няма защо да бъда с мъж, който ще "омеква", защото имам дете. Напротив, бих искала мъж, който ще се "втвърди", тоест ще е стабилен приятел и дори 2ри баща.

Да, но това си ти. Има и хора, които се страхуват да шутират, както и да бъдат шутирани.
Много влюбени внамиват какви ги говорят в началото. Връзки с ултиматуми трудно започват.
Казах, че има вариант и на мнимо съгласяване. "Щом детето ти е номер 1, и за  мене то е номер 1! Обичам те, съкровище!"

А дали тя трябва да му казва, че детето й е номер 1, не съм го коментирала. Има няколко думи, с които съм предупредила, че не става въпрос за техния случай, но ти си ги пренебрегнала. Така че да вадиш изводите "Значи да не му казва, че детето й е номер 1", вади си ги, но не под моя пост, защото така излиза, че на мене ми отговаряш.
За мене няма значение какво ще се разбират. Аз участвам в дискусията по друт начин, не точно като пряко раздававе на съвети.

# 28
  • Мнения: 5 248
Аз съм на мнение, че след като бащата не подписва доброволно съгласие за заминаване в чужбина, ще плаща по-висока издръжка и ще полага повече грижи, защото в България е трудно да си сам родител и от теб да завиди всичко. С тези заплати наистина трудно се оцелява.

# 29
  • Мнения: 39 335
Принципно съм съгласна. Но шанс да се случи никакъв.

# 30
  • София
  • Мнения: 4 308
На 1000% съм съгласна, че издръжката в България е никаква. И аз получавам 250 лв, защото с БНД сме приятели и е на негова добра воля, но и те не стигат за нищо. Но, ако ми хрумне да хукна с детето из чужбина баща ѝ ще се възпротиви и това е съвсем в реда на нещата. Хем тя е на13г и е вече тийнейджър, а какво става за бебе, което тепърва може да го опознава. Ако смята, че той е вреден за детето, а тя тук няма работа, а навън може да има развитие и прочее може да започне дело за отнемане на родителски права. Но това е нещо изключително тежко. Като не ме мислила навремето, сега ще трябва да се съобрази с донора. Според мен най-добрия вариант, най-вече за детето е да си комуникира и с двамата родители (при желание, естествено), а ако онзи не иска, остави го да пасе. Това е най-тъпата грешка, която правят разведените майки - като не иска, олеле, ама как не иска. Ами не иска - събираш се, гледаш детето си, а той губи безценни мигове. И 50 лв повече или по-малко изобщо, ама изобщо нищо не значат, когато не си видял първите крачки на детето си.
И бащата на дъщеря ми пропусна куп мигове, защото живя в чужбина 5 години. 5 години, които никой няма да му върне.

# 31
  • Мнения: 39 335
аз получавам 120.

# 32
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 13 216
ей .... превзехте темата на авторката. Smiley
дайте думата и на нея.

# 33
  • Мнения: 25 757
ей .... превзехте темата на авторката. Smiley
дайте думата и на нея.

Тя се изказа. Щяла да си го слага където и с който иска, какво като има бебе на 7 месеца, което сигурно още кърми...

На страната на донора съм. Не трябва да подписва декларация за чужбина, че може бебето да не го види никога повече...

# 34
  • Мнения: 5 248
Ами да го гледа сега, кой го е спрял? Защо не се интересува?

# 35
  • INFJ
  • Мнения: 9 373
Еми той е казал, да му остави детето при него, а тя да обикаля, щом иска.

# 36
  • Мнения: 5 248
Защото си мисли, че така ще я сплаши. Реално няма да го гледа, както и сега не го прави. За един родител, който иска да се грижи за детето си няма да има значение с кого живее за да го прави.

# 37
  • Мнения: 8
Не знам до колко сте чели поста който съм написала изцяло, но там пише че водя и ще водя дела за детето си. В България не е за живеене и ще си взема детето и ще изляза. Никъде не съм писала че искам да спирам бащата да вижда детето си. Това че ще съм в чужбина не значи че никога няма да се прибирам, минимум 3 4 пъти в годината. И нека е ясно че не е изписана цялата история за да коментирате толкова грубо. Детето е малко да, и именно затова е по добре сега да изляза ако ще излизам в чужбина за да може да израсте в тази обстановка.

# 38
  • Мнения: 25 757
Ами успех в чужбина, щом в България не е за живеене...В чужбина боб хвърлят за майки с бебе на ръце. Език знаеш ли, занаят имаш ли? Пари заделени за емигрирането? Защото любовниците не винаги си изпълняват обещанията.

# 39
  • Мнения: 1 725
По спомен само в България и Канада правителството не разрешава излизане от страната на деца без подпис на бащата. Интересно защо? Само българските деца ли имат нужда да срещат бащите си, ако те не се интересуват? Тази постановка е изцяло в ущърб на майката, която явно винаги е виновната, както се вижда от коментарите по повод на майката тук, с изключение тези на Злодеида. Типично по женски - присмех и порицание, не знам защо хора като авторката, в такива нелицеприятни ситуации споделят. Съчувствие не очаквайте.

# 40
  • INFJ
  • Мнения: 9 373
Виновна не е, но не можеш да изтриеш някой от живота на детето просто, защото днес си решила, че вече ти не го искаш. Затова си има съд, и там се решават такива неща.

Хубаво е да се мисли с кой правиш деца, и ако не мислиш, после си носиш последиците.

# 41
  • Мнения: 1 725
Хайде малко съчувствие, лично на мен, моралната полиция (живеем 21в дами) ми прави по-лошо впечатление, отколкото защо и как ( ние точно не знаем всъщност), авторката е попаднала в подобно положение.

# 42
  • INFJ
  • Мнения: 9 373
Съчувствие? Тя не е ничия жертва.
Просто не желае да поеме отговорност за изборите, които е направила.

Ако не е знаела, че и другите хора имат права, а не само тя, сега го научава по трудният начин.

# 43
  • Мнения: 8
Съчувствие? Тя не е ничия жертва.
Просто не желае да поеме отговорност за изборите, които е направила.

Ако не е знаела, че и другите хора имат права, а не само тя, сега го научава по трудният начин.




Не аз не съм жертва,НЕ. Аз съм тръгнала да си търся друг мъж с дете на 1 месец и аз съм набила мъжа си. Браво. Не съм отказвала на бащата да вижда детето. Той няма желание.

# 44
  • Мнения: 1 725
Как не желае да поеме отговорност? Като мъжа? Който търси само права ( да вижда детето, без да се грижи като родител?). 99% от тези случаи са жени. И точно затова моралната позиция като вашата ми е нелепа. Ми то и Борак Обама е бил така, отгледан от майка си. Тя да е мислила през 60те по ваш пример. Я стъпете в 21ви век,.

# 45
  • INFJ
  • Мнения: 9 373
В 21ви век не е нужно да се мисли? Joy
Напротив, нужно е. И тази тема е пример защо трябва да се мисли.

Ако бащата е толкова далеч от детето, и не проявява никаква грижа и желание, то съда лесно ще вземе решение. Та какъв е смисъла да седим тук и да се съжаляваме? Авторката просто да действа...

# 46
  • Мнения: 1 725
В 21в някои решения на др хора може да ни се струват каквито и да е от гледна точка на морала на 50те, но са остарели. Имам близка психоложка на 51г роди второ дете, първо на 49. Имам бивш колега, който в момента, в който стана възможно се омъжи за приятеля си, (не съм в Бг). А имах и позната българка, която дойде от Канада с мъжа си, който се събра с бившата си и направи така, че мойта позната нито в Канада можеше да стъпи при родителите си с детето, нито в България, защото той не й разрешаваше официално, докато детето го гледаше изцяло тя, с университетска позиция ( на всеки може да се случи!). Нелепо ми е да чета морали от 20в под каквато и да е форма. Светът е динамичен и е абсолютно безсмислено да се разсъждава какви са личните избори на някой друг, ако те не ме бъркат лично.

# 47
  • София
  • Мнения: 4 308
Добре де, казахме ѝ, че, ако бащата не желае да общува с детето си да му отнеме правата и да ходи в Зинзибар, ако иска? Но понеже не става толкова лесно като не е мислила от кого прави дете, сега ще си наляга парцалите и ще се съобразява с него до 18годишнината на детето. Това е системата.
Аз също съм сам родител и съм се сблъсквала с недомислиците, обаче - т'ва е положението. Съобразяваш се и гледаш да действаш така, че детето ти да е щастливо.
И моята дъщеря не я приеха на детска градина, защото бе записана с имената на баща си и не съм била самотна майка. Но търпях, докато на късмет я приеха. С почти 3 висши образования и за хигиенистка не ме взимаха, когато беше малка - е справях се, както мога. Държавата е абдикирала, но намирам начин да се справям. БНД беше 5 години в чужбина и я виждаше 1 път годишно, е, не съм тръгнала да му отнемам правата, нито да хуквам някъде си, справях се. Като съм родила от него, ще се съобразявам, че и той е родител и има съответните права, които не мога да ги нарушавам.
Приеми го така авторке - вързана си тук с детето, заради баща му.
Ако не беше той, можеше да ходиш, където поискаш.
Сега те съветвам да намериш баланс и да облекчиш живота си в тази ситуация. Да работиш (духовно) и да расте детето ти щастливо.
Или води дела и му отнеми правата (но ще загубиш сума време, пари, ресурси в тези битки, като е много възможно не само да не успееш, а да го озлобиш още повече и накрая и детето да загубиш (емоционално, не физически).
Или го остави и ходи да се развиваш в чужбина, ако това ти е по-важно.
Просто такава е ситуацията. Ако не беше го вписала в акта за раждане, можеше. Но сега, за всяко решение, свързано с детето ще трябва да го питаш.
И те съветвам - гледай да намерите общ език, защото това с чужбината сега, може да ти се стори детска песничка в бъдеще, ако той реши да се заяжда умишлено.
 

Последна редакция: нд, 02 окт 2022, 12:17 от Светулчица

# 48
  • INFJ
  • Мнения: 9 373
Няма морали тук, има само факти.
Детето има баща, и не може правата им да бъдат отнети, защото авторката е решила да ходи някъде си, където само нейните интереси ще бъдат обслужени.

Както бащата има право да взима решения, така и детето има право на този баща.
Докато съда не реши друго, това е положението.

# 49
  • Мнения: 1 289
Защо, който има деца е заклеймен и няма право на щастие с партньор ли?
Същито мнение има и аз по въпроса.  Като има дете от негоден за бащинство родител, да спре да си търси късмета ли? Да чака да стане на 18 това дете и тогава ли да решава какво да прави със себе си. Понеже кретенът е решил да и прави напук, не че му е за детето. Той ако става за това няма да прави проблем за 250 лв. Факт е, че бързо са им се развили взаимоотношения с новия, но това си нейна работа.

# 50
  • INFJ
  • Мнения: 9 373
А какъв избор има, освен да се съобразява с настоящата ситуация?
Или трябва да намери общ език с бащата, или съда трябва да реши в нейна полза завинаги.

Напълно свободна е да се среща с който иска, когато иска, където иска... но когато иска и детето да е въвлечено, вече си има закони, които няма как да се прескочат колкото и да тропа с краче, че не е честно.

# 51
  • Мнения: 39 335
Ние "моралистките" може да си дрънкане каквото искаме. Съдът ще отсъди родителските права и издръжката за майката. Но заместващо съгласие ми е много съмнително.

# 52
  • Мнения: 5 248
Защо? 2 пъти съдих за заместващо и двата ми разреши съда.

# 53
  • София
  • Мнения: 4 308
Ако е за отиване и връщане с някаква цел - да. Но тя иска за постоянно.

# 54
  • Мнения: 5 248
Съда не се занимава с всяко едно излизане в чужбина. Отсъжда че детето има право да пътува с майката или упълномощено от нея лице в рамките на 5 години, колкото е валидността на 1 паспорт. Отсъжда и че майката може сама без придъствиети на бащата да издаде задграничен паспорт. С това решение си излиза от България и ако иска не се връща. Незаинтересованият родител, който не си търси детето няма да разбере кога е излязла. Когато аз съдих Бнд, той в съда се изкача, че не се подписва за да не емигрирам във Франция при семейството ми. Съдийката му отговори, че Франция е в ЕС и не е толкова далеч и винаги може да иде да си види детето ако има желание, в случай че емигрирам. Разберете хора няма как да ви спре. Съдете до дупка!

# 55
  • Мнения: 1 725
А какъв избор има, освен да се съобразява с настоящата ситуация?
Или трябва да намери общ език с бащата, или съда трябва да реши в нейна полза.

А най-добре въобще да не се изисква такова разрешение, както е в незнайно много страни по света. Само в България и Канада го искат. Въпросът е, че ако бащата е разрешил паспорт, или съдът го е направил, не е работа на гранична полиция да се ровичка в ситуацията. Така занимавката е три пъти до пълнолетие - на всяка подмяна на паспорт, а не на всяко излизане.

# 56
  • София
  • Мнения: 1 890
Моето заместващо е безсрочно и без ограничение за държави. Но явно сега дават само за 5 години....

# 57
  • SF
  • Мнения: 21 242
Не е задължително.
Ако бащата живее в чужбина, а майката с децата е в България, не може да го разкарва за всяка екскурзия за подпис пред нотариус. Заместващото може да бъде издадено безсрочно.

Общи условия

Активация на акаунт