238-ма серия- колоритен октомври в НЕМСКАТА тема

  • 23 204
  • 747
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 543
Темата за сексуалната ориентация я приключих. Там си казах мнението.
 
Софт, явно мъжът ти е по- soft и от тебе.

В детската градина на дъщеря ми преди две години имаше момиченце, което обиждаше друго, което беше по- пухкавичко, че е фет. И това го говореше пред дъщеря ми, после и нея изкарваше, че тъпа била. Абе да слушаш и да се чудиш това дете аджеба от къде такава злоба към другите - ми майката е същата.
Сега е в един клас с дъщеря ми щото живеем на една улица и си е все същото детето - лидерче, но злобничко и обиждащо. Габи започна да не яде, да говори, че не искала да е дебела абе разни такива та явно въпросното момиченце й пълни главата с глупости. Та...от такива освен надалече иначе няма оправия...ама как да го обясниш на детенце на 8г.

# 646
  • Мнения: X

Софт, явно мъжът ти е по- soft и от тебе.


Абе ти си много скарана с усещането за граница.

Бибит, имах предвид, че децата ти са от много малки в Германия, ако не и да са родени тук, ако не греша. Тук е доста мрачно място за деца. За тийнове и млади хора е супер, но не за деца. И детските градини са ужасни, дори в сравнение с България. Всъщност там някои са повече от добри. Българската образователна система е зле, но отношението към самите деца няма нищо общо с тук, в положителен смисъл. За други държави да не говорим.

# 647
  • Мнения: 543
Явно ме разбра погрешно - написах го впредвид казаното за куриера Ангел. Изглеждаш ми на човек обичащ да среже от раз другите, а явно мъжът ти е по- сърцат човек, това имах впредвид, а не знам ти как го разтълкува.

# 648
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 105
Понеже са ужасни тука, в България са прекрасни и за десерт ги пребиват Simple Smile Хайде малко да спрем с преувеличения патриотизъм и сравненията, особено в области, в които изобщо нямаме никаква представа за какво говорим Simple Smile

# 649
  • Мнения: 9 142
След смъртта на майка ми преди четири години, малкият ми син започна да получава паник атаки, тогава беше на 24, студент в София. Бяхме го канили безброй пъти да ни погостува, но все отклоняваше поканите.
Докато един ден не ми звънна и ме попита може ли да дойде при нас. Тогава разбрах, че нещо се случва. Чувахме се редовно, но нищо не беше споделял с мен. Имаха много силна връзка с майка ми, любимия внук и беше, любима баба за него, много често и го оставяхме.
Та, дойде. Говорихме много. После намерихме, всъщност той си намери психоложка с английски.
След два месеца беше живнал чувствително. След още месец пожела да се прибере. Прекъсна си следването, но важното е, че се съвзе.
Исках да кажа с тия излияния, че в такива моменти психолозите са незаменими. Всяка майка може да даде обич, подкрепа и разбиране, но трябва и професионална намеса.

Относно мобинга, изживях го на първото си работно място. Не съм предполагала, че на 51 години две пикли /без извинение/ ще ме правят луда. Дадох кюндигунг, който за малко да доведе до закриване на градината, в която работех, защото още една Erzieherin напусна. Шефката ми потроши телефона да звъни и да моли да се върна.
Познайте върнах ли се.
Супер, супер гадно. Не го пожелавам на никой. Всяка вечер в на връщане от работа, плачех. А сутрин ходех като на заколение.
Е, слава богу, и това мина.
Рейна, Вечерница, дано намерите решение на проблемите на децата си, гуш от мен!

# 650
  • Берлин
  • Мнения: 5 457
За проблеми с деца не искам да пиша, няма и да коментирам нищо.
Само...Веч, пращам ти огромна прегръдка-за силата и смелостта ти да споделиш.
И като майка на дърто магаре /другият месец на 26/ да си кажа- наблюдавайте си децата и дръжте силна връзката си с тях. За моето съм готова камъни да ям. И ...съм го правила.
Рейна, няма такива "няма термин"-това е твоето дете. Ще висиш пред кабинетите денонощно, ако се налага, но ще вземеш термин.
Просто човек не трябва да се отказва, ако си струва.
Лека нощ и така

# 651
  • Мнения: X
Явно ме разбра погрешно - написах го впредвид казаното за куриера Ангел. Изглеждаш ми на човек обичащ да среже от раз другите, а явно мъжът ти е по- сърцат човек, това имах впредвид, а не знам ти как го разтълкува.

Анчо, дядо ми на такива като теб казваше кочкафалия. Не ме питай за превода. 😂

И аз мисля и действам като Папурче. Наблюдавайте си децата, вярвайте на тях, а не на учители и други замесени и не приемайте Не като отговор за термини и други неща, от които зависи доброто на децата. Накрая негативите ще останат за тях и вас, а онези мухи даже няма да ви запомнят кои сте и какви проблеми имате.

Последна редакция: чт, 27 окт 2022, 23:56 от Анонимен

# 652
  • Немция
  • Мнения: 7 873
Софт, нека имаш своите впечатления, но от друга страна не си гледала малки деца в Германия. В случая си по-скоро страничен наблюдател.

Пипи, да, смърт на близък човек може да разтърси и да отключи психически проблеми. За щастие има специалисти, които могат да помогнат в такава деликатна ситуация.

# 653
  • Мнения: 543
Освен да го потърся в речника....като не щеш направо да си ме" обидиш" ...

# 654
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 105
Толкова много неща могат да отключат проблеми, че идея си нямате. Просто понякога докато се намесят специалистите ние можем да помагаме, за да не се задълбочават нещата. А и много е важно да има доверие и между родител и дете, и между дете и психолог. Иначе не стават нещата.

# 655
  • Мнения: X
Аз с психолог имам добър опит, но не може да замени родителската подкрепа, грижа и наблюдателност, което всъщност и самият психолог каза. Той е една професионална добавка. Най- малкото, по специфичен начин говори с детето и то му вярва, също и защото знае, че е непредубедена страна.

# 656
  • Мнения: 9 142
Да, Бибит, така е. Две години след като почина майка ми, си отиде и татко. След неговата смърт се случиха и други неприятности около мен и семейството ми.
Бях срината, не знаех къде съм. 11 кила свалих. Наложи се да търся помощ и аз. Един младеж с консултации онлайн много ми помогна. Никога не съм подценявала помощта на психолози в такива моменти. С мъжа ми все спорим по въпроса, за него това било вятър и мъгла. Вятър и мъгла, друг път. Според мен, няма човек - колкото и железен темерут да е, който да няма нужда от консултация с психолог.
Живи и здрави да са, че ги има!

# 657
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852
Предгръдки, Веч! Дано терапията от януари даде резултати! И успех, Рейна, стискам палци проблемът и при вас да не се задълбочи.

Като дете, което го тормозеха и обиждаха в училище, мога да кажа, че единственото, което помагаше поне донякъде, беше игнорът. Идеята не ми хрумна сама на 6, де, дойде от майка ми. Та тя просто ми разказваше, че има такива хора, които се подиграват на другите, като една по една, с внимание към детайла, всичките им подигравки ги entkräftig-ваше, докато не се убедях и аз, че това са глупости. Накрая, колкото и гадно да ми е било в началото, успявах да разбера и приема рационалното й обяснение, дори като дете, може би ослбено като дете. Другото, което помагаше при мен беше, че тя винаги си служеше с факти при обосновката. Не, че не е правилно, защото тя така смята, обича ме или аз не заслужавам така да ми говорят, а защото обективно обувките ми не са грозни, а като на всички (бяха 90-те години и наистина нямаше много неща), обективно учебникът ми е също толкова функционален, макар на старо и всякакви такива обяснения. Накрая завършваше винаги с това, че пък аз имам нещо, което другите нямат или мога нещо повече от тях...

Като се замисля, много добре е построявала тогава целия си сторилайн и ако аз днес трябва да успокоя някого, вероятно също така бих действала.

Но ако не се бях научила на този игнор отрано (не всичко можеш да игнорираш, но поне нещо да тушираш), щях да се превърна в клиничен случай и аз вероятно. Но, ето, тук съм, и идва моментът аз да помогна на някого споделяйки, както ми помогна майка ми тогава. Всъщност в училище често по-затворени и тормозени деца ги approach-вах и просто им предлагах offenes Ohr. 2 от тях се оказаха такива, които бяха започнали да се режат. Със сигурност не ги спасих аз, не бих си позволила да си приписвам заслуги от подобно естество, но ми казваха, че не са знаели, че имало и нормални хора, чувстваха се разбрани, споделяха, започнаха да виждат по нещо положително в животите си (по техни думи)... Знам, че най-черните им мисли преминаха и се подобриха, не поддържаме връзка, аз бях само едно мини-стъпалце по пътя им напред и нещо, което да им даде тласък.
Та, мисля си, че всякакви положителни примери и дори общуване с добронамерени хора също могат да са от полза...

Толкова от мен засега за мобинга и начините за справяне, нямам погледа на майка с тормозено дете, само този от другата страна.

# 658
  • Мнения: 11 191
... Сири не ми говори на български ...
Сири не иска да пее . Или поне на нас не ни изпя каквото поискахме. А Алекса пее.

Pipi_ ако има мобинг или подобни проблеми на раб. място то е защото го допускат началници и значи правилно си направила да я оставиш да е оправя като не и се е занимавало с проблемите навреме .

Криси добронамерени хора има много. но когато човек има проблеми малко критично гледа на всички и май не ги забелязва.

Аз пък се побърках с френския . Не съм учила , освен за обща култура , и сега втора година в гимназията помагам ... давам вече на заето на френски. 

Последна редакция: пт, 28 окт 2022, 00:41 от bella-ciao

# 659
  • Мнения: 11 539
Криси, тя също се реже. Лятото ходи с дълги панталони и ръкави, защото има белези по ръцете и бедрата. Аз пробвах със същата тактика, както майка ти ти е предложила, но при дъщеря ми не сработи, защото е интроверт и се задълбава още повече навътре и става по-зле.
Съучениците и не искаха да схванат, че е neurodiverse и да ѝ направят живота малко по-лек, точно обратното.
Благодарение на хапчетата вече виждам усмивка на лицето и, нещо, което ми липсваше през последните 2 години. Уж интроверт, обаче много зле ѝ се отрази онлайн обучението в университета.
Не пожелавам на никого подобен кошмар като родител.

Общи условия

Активация на акаунт