И като ги хване, какво става? 
- Публикувана: 12 окт. 2022, 17:28 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2022, 20:16 ч.
Ревността...
И като ги хване, какво става?
И като ги хване, какво става?
Прощава им и продължава да ги дебне, за да ги хване.
Нали темата е за ревността. Споделям.Има си всичко - работа, хоби, приятели. Просто това е фикс идея да се прави на следотърсач и да се занимава. И кефа, че се е оказала права. И наистина, винаги се оказваше права - всичко беше така, както си го мисли.
Наистина що за живот е това?
С бившия ми бяхме 19 г. заедно,имаме 2 деца - добър, образован, грижовен, но в един момент разбрах, че този човек вече го няма. В началото бяха само намеци,че съм се гласяла заради някой, но две години по- късно проблемите зачестиха, няма да изпадам в подробности, но вече нищо не го интересуваше освен на къде гледам, как гледам, защо дишам, защо се усмихвам и т.н бях станала 45кг. Мислех, че ще си посегна, но имам деца, за които трябваше да се грижа.
Някак изведнъж спря да говори, просто присъстваше в продължение на няколко месеца, споделял само с майка си, колко съм лоша и каква ли не! Боже, ако поне веднъж го бях направила да си кажа заслужавам го това отношение. Разделихме се, започна да ми отмъщава, като нараняваше децата си, не физически, а с отношение макар и почти да не ги търсеше, дори когато бях с едното дете в болница не се обади поне да пита как е.
Вече живее с друга, дори на близките ми се похвалил каква страхотна жена си е намерил.
Грозна история, но действителна, затова не правете компромиси - 5 години правих и за съжаление нещата се влошаваха, нищо хубаво не носи тази ревност.
С бившия ми бяхме 19 г. заедно,имаме 2 деца - добър, образован, грижовен, но в един момент разбрах, че този човек вече го няма. В началото бяха само намеци,че съм се гласяла заради някой, но две години по- късно проблемите зачестиха, няма да изпадам в подробности, но вече нищо не го интересуваше освен на къде гледам, как гледам, защо дишам, защо се усмихвам и т.н бях станала 45кг. Мислех, че ще си посегна, но имам деца, за които трябваше да се грижа.
Някак изведнъж спря да говори, просто присъстваше в продължение на няколко месеца, споделял само с майка си, колко съм лоша и каква ли не! Боже, ако поне веднъж го бях направила да си кажа заслужавам го това отношение. Разделихме се, започна да ми отмъщава, като нараняваше децата си, не физически, а с отношение макар и почти да не ги търсеше, дори когато бях с едното дете в болница не се обади поне да пита как е.
Вече живее с друга, дори на близките ми се похвалил каква страхотна жена си е намерил.
Грозна история, но действителна, затова не правете компромиси - 5 години правих и за съжаление нещата се влошаваха, нищо хубаво не носи тази ревност.
Ако детето ти е в болница, а дори не попиташ как е, както и да го откъснеш, както и да го подредиш, мисля че няма място за чудене дали си виновен.
Няма институция за своевременно уведомяване на бащите че бившите им жени са влезнали в болницата с детето им.
Препоръчани теми