А има ли поетеси сред нас?

Благодаря ти, вече бях изгубила надежда, че някой ще хареса нещо мое.... Малко се поокуражих... 

Мило, Yvette, важно е ти как се чувстваш когато и след като пишеш!  Това дали някой ще хареса творбите ти или не, никак не е от значение. Е, ако искаш и имаш амбиции да ставаш поетеса - да, но ако е просто за разпускане или за забавление не е хич важно.  Много вдъхновение ти желая и смело напред!   

Съгласна съм с теб, точно напоследък нещо съм се поамбицирала в тази насока.... Почнах да редактирам, да обмислям всеки стих... не само да пиша за собствено удоволствие, но и да се старая да пиша качествено. Чудя се дали ме бива в тази насока... Искам да се развивам... но не съм сигурна в себе си... Затова думите ти ми прозвучаха окуражително днес....  Пък кой знае дали ще излезе нещо от мен. Бих искала...

Yvette, дай още твои неща да прочетем. Аз мога да кажа дали на мен ми харесват, но в никой случай не съм критерии. Не се занимавам с писане - професионално, а го правя защото ми олеква на душата и идва някаква муза.  Ще се радвам да прочета още от теб. 

Радвам се, че са ти допаднали.
Аз сега се връщам назад да чета.
Да видим кога пак ще ме посети музата. Че и приказка почнах, та не я довърших

ellyst, много въздействащо и силно стихотворение!!!! Чак ми се насълзиха очите 
Yvette, давай по-смело!   

Ето малко и от мен:

Сонет

Денят е дълъг, дълъг до забрава,
но три пъти по-дълга е нощта.
И в тези мрачни часове ме сгрява
единствен споменът за любовта.
Денят със залез винаги завършва,
умира всеки цвят през есента,
но в злато сутрин всичко се превръща
и пламва нов живот през пролетта.
В живота радости и болка се редуват-
веднъж се смееш, след това-сълзи.
И тез, които в този ден добруват,
спохождат се от хиляди злини.
     Сега аз страдам! О, зловеща самота...
     Но знам, че пак ще грейне любовта!



         *      *         *

Ти скиташ Страннико, ти вечно бродиш
из този свят красив и мрачен.
Ти търсиш...необятните простори
така примамват и така те плашат.
Ти Пеперудо се стремиш към светлината,
към лоена, разтапяща се свещ.
И в еуфорията изгарят ти крилата -
та твоите мечти са адска пещ!
Ти Гълъбе с маслиновата клонка
(Благовещение за мир, човещина)...
Едничък изстрел и какво усещаш?
Разпръскане на кървави пера.
Мечти, илюзии...Безмерен полет...
Нирвана... Или просто искрен смях...
От твоите прекрасни пирамиди
в действителност остава само прах.
Ти скиташ Страннико, ти вечно бродиш
из Своя свят  красив и мрачен.
Но не намираш себе си... А само Смърт...
така примамваща, а ти се плашиш.


    *      *         *

Къде си ти?
Защо си тъй далеч?!?
Навън е бяло
докъдето поглед стига.
Проблясъци...
като от огнен меч.
Диханието е спряло,
мрак се вдига.
Огромна и могъща самотата
протяга длан, за да ме смаже.
И да се скрия нейде по земята
ще ме намери тя, щом се покажа.
Не искам!
Не, не искам да умра!
Животът е безсмислен, но е мой.
О, ти, жестока самота,
поне за миг ми дай покой!
Така е трудно да си неразбран,
да си откъснат и от близки, от познати;
да си сред хора, но напълно сам.
Единствен със звездите и луната.
Какво да сторя? вече нямам сили.
Не мога да се боря със света.
Не се предавам! Имам тебе, мили,
но ти си тъй далеч сега.
Като искрица, бореща се с огън
аз нямам шансове във таз борба.
Далеч от всички лутам се навън
притисната от мрака на нощта.
Денят лишава ме от светлина,
постелята от твоето присъствие.
И смазва ме на времето мощта...
Ще легна на снега... ще кажа "свърши се"...

Аууу, Мъни,  ..... направо са невероятни. Много ми харесват! Поздравления! Много обичам стихове, които навяват тъга, самота, но в същото време се усеща и надеждата! Браво, мила! Не спирай да пишеш!   

благодаря за добрите думи 

но след като прочетох някои от нещата, направо ме досрамява... Изобщо, има момичета, които така пишат, че само праха им ще дишам 


"Ако някого целунат тайно в дъхавата ръж..."
Няма повече да плача НИКОГА заради мъж.
Няма повече да търся с поглед твоето лице
сред тълпите от безименни. Чу ли? Никога! И не,
няма да очаквам плахо телефон да иззвъни,
нищо ще повярвам пак, ако се кълнеш... Или
пак си мислиш, че не мога? Мога, нищо че боли.
Затвори вратата, скъпи. Целуни ме и върви.

Добре, хайде да ви покажа нещо от новия ми сезон. Писано е миналия месец. Не са редактирани. Коментирайте.

Огнен ездач

Ветровете разпалват косите ти в пламъци,
очите ти - скрити са в тайнствена скромност...
Прелиташ над реките от огнени пясъци,
притиснал сърцето си в остатъчна гордост...
Видение - дойстойно за тихо мълчание -
в плахост непригледна, в застаен стремеж...
Рисувам те в уплашено - свито самообладание,
скривайки в ръцете си заснежен копнеж...
Полъх от сън в горещината на думи,
смразяващи ледчета и бодливи сълзи...
Нарастват крилете ти, в миналото обрулени
от неосъзнато незавършени мечти...
Подготвяш се вихрено, във водопад от планети,
докосващи погледа с пръстени от небеса...
Стискаш безмълвно своите златни монети,
откупили миража ти завинаги от вечността.


Свят от откровения

Един поглед към теб ми е достатъчен -
аз знам - отново съм си у дома.
И дори в гнева ти - в умората така остатъчен -
уют намирам - защото не съм сама.

На поглед пръв несъгласията невзрачни са -
но зад тях очаквания исполински търсят път...
Ако долепиш ухо до тях - прозрачни са -
едно само трябва - да поискаш те да заискрят!
За ослепелия мечтите трудни са -
тъмнината само да премахне - единствен блян,
а щом прогледне - все запъва се,
докато съумее да ходи в светлината - сам...

И докато все ти търсех аз изображение -
подходящо за моя свят от смели откровения,
рисувам те сега без всякакво съмнение,
защото ти и аз сме свят без отклонения.

А това е от преди 1 година

Подарявам ти звезда

Подарявам ти звезда -
вечно усмихната.
Украсих я така
тайно завинаги.
Окачих й сълзи
скрито недокоснати
и име й дадох дори -
нежно попросено.
Направих й сърце
копринено слънчево
и изрисувах лице
обично утринно.
Давам я на теб,
искрено приемайки,
че ти ще я пазиш -
близостта не отнемайки.

Поет

Като поет - развълнувано рошав
          и с искрящи очи,
бих искал да направя
          една почетна обиколка:
слава във въздуха ще хвърчи,
думите тържествено
          ще лашкат своята фина походка,
бурни аплодисменти
          ще покашлят в егоистични сълзи,
а философската мисъл
          ще заеме своята надуто осанчеста стойка.

Но после! После ще потърся
          твоите меки очи,
ще стисна всички листа
          в ръката до болка,
че нали заради теб изписах
          недрата на всички небесни звезди,
думите за теб са -
          ти им даде живот, ти ги вдъхнови.
И сега, когато
          аплодисментите не спират да звънят около мен,
аз теб намирам,
          ти си моят слънчев ден.


Целувка

Знаеш ли?
Понякога отчаяно
искам да те целуна.
И сутрин рано
до теб да се събудя.
Нежно и бавно
с думи да те любя,
с поглед и усмивки
в теб да се загубя.
 
Знаеш ли?
Искам да намеря
някъде там светлината,
която ще ме остави
при теб, в тишината.
Днес дали ще се реша
в теб да намеря съдбата?
Ще призова ли отново
любовта в зората?
 
Знаеш ли?
Сега те целувам
тайно по облаците
и с тях тихо рисувам
образи по прозорците.
Оставям ти нежна диря,
намери ме по нея -
отпечатък от мечтата синя,
полъх от пяната на кея.




Спирам тук, че ще писна. 

Малеее, пак умълчах темата. Що ли така действам - умълчаващо 

 

Скоро ще се включа.

Привет!
Нямах нет цели 8 дни и направо издивях. 
Радвам се, че отново съм сред вас. Давайте да чета стихове, че много ми липсваха тези дни. 
Yvette, стихотворенията от мин. година ми харесаха много, но сегашните според мен са много тромави и нямат ритъм. Приятелски коментар, естествено.  Сигурна съм, че ще намериш правилните думи, рими и ритъм и ще се получат както ти си можеш. 

Приятна вечер от мен.   

Много ти благодаря за вниманието и коментара! Това ми дава друг поглед към нещата, които съм писала и ми помага много в бъдеще! Обичам конструктивната критика!