Публикувана: 12 дек. 2006, 13:30 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2007, 17:50 ч.

А има ли поетеси сред нас?

19 123
259
1

1
...
5
6
7
...
18
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как реагират участниците във форума на поетични творби, публикации с поезия и други форми на литературно изразяване?
Какви теми се обсъждат във форума за поезия?
Какви видове стихове се споделят във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как реагират участниците във форума на поетични творби, публикации с поезия и други форми на литературно изразяване?
  
  Участниците във форума реагират положително на поетични творби, изразявайки възхищение и подкрепа. Те се вълнуват от поезията на другите и се вдъхновяват от нея, създавайки общност, която цени и подкрепя поетичния израз. Участниците изразяват възхищение и подкрепа към публикациите с поезия, коментирайки ги като прекрасни, хубави и изразителни. Те също така участват в дискусии, споделят свои стихове и изразяват благодарност за споделената поезия.
- Какви теми се обсъждат във форума за поезия?
  
  Темата за поезията във форума представлява място, където членовете споделят своите стихове, изразяват творческите си вълнения и се вдъхновяват от поезията на другите. Форумът служи като платформа за обмен на поетични произведения, изразяване на емоции и създаване на общност от хора с интерес към поезията. Във форума за поезия се обсъждат различни теми, свързани с творчеството на поетите, като значениетo на поезията в живота им, източниците на вдъхновение, публикуването и споделянето на стихове, честотата на писане и любимите им автори. Членовете споделят своите мисли и опит в областта на литературата.
- Какви видове стихове се споделят във форума?
  
  Във форума се споделят различни видове стихове, като романтични, детски, философски и авторски поезии. Членовете споделят както свои собствени творби, така и стихове на поети, които ги вдъхновяват.
- Какво значение отдавате на писането на поезия?
- Как определяте кога да пишете стихове?

# 75 7 май 2007, 14:47 ч.

Мнения: 1 770

Аз съм малко във вихъра на танца - и двете деца имат рождени дни в рамките на 9 дена, малкият тръгва на детска градина, а аз на работа - та затуй липсвам....
Оспамих, ама и аз да побутна и да знаете причината на моето отсъствие.....
Peace

# 76 7 май 2007, 15:38 ч.

Добрич
Мнения: 1 720

Мъни, стихотворението ти страшно много ми хареса! Не знаех, че пишеш! Браво, мацка! Hug

Момичета, страхотни стихове чета - Благодаря ви!

# 77 7 май 2007, 18:35 ч.

Мнения: 2 677

Мъни, стихотворението е страхотно! Изчетох го на един дъх.
Но тъй като тук сме си все свои, ще се престраша да направя един коментар, без лоши чувства, разбира се. Надявам се да не ми се обидиш.
Последният куплет някак не си е на мястото. Някак ми е много прозаичен за финал на това вълнуващо стихотворение.

Аз нещо съм на "житейска" вълна:

Изповедта на затворника

Студената решетка – пак преграда
да те докосвам с трепет и копнеж,
да те изпия с устни до забрава
и да потъна в полъха ти свеж.

Седиш пред мен. Ах, колко си красива!
Къдриците ти – сякаш от злато,
по шията ти тичат закачливо...
Божествена си. Ваяна с любов...

В сърцето ти таи се вярност.
Знам, вярна си ми, не обичаш друг.
Устата ти, усмихващи се нежно,
говорят много, не издават звук.

Разказват ми за малката ни къща;
за спалнята, трепереща от студ;
за масата и празната чиния;
и недокоснатия мъжки труд;
за самотата в нощите студени
и мъката в червеното вино;
за съчките със сълзи угасени;
за пустото, отблъскващо легло...

Подаваш ми през мъничкия процеп
хартийка. Снимка е било!
Това е моето момче, което
задава ти тревожния въпрос:
“Къде е татко? Искам да го видя.
Мамо, ще ме заведеш ли там?”
„Не може, сине, в мрачната килия
не пускат мънички деца.”

Сигналът чухме. Ставаш и си тръгваш.
До следващият път, любов!
Аз знам, след месец пак ще бъдеш тука...
И аз ще бъда тук... Ще съм готов.

* * * *

Ето тук се изкупва вината!
Не защото обграждат ме сиви стени.
А защото отблъскват света, светлината,
и не виждам самотните детски очи.

Не докосвам жената, която обичам.
А синът ми расте без баща.
Ето тук! Във сърцето! В гърдите!
Се разпада всяка вина.

* * * *

Сбогом, моя любов, ще те чакам.
Не унивай. Стига сълзи!
Аз за трима ни, вярвай, ще плача,
и ще моля сърце да прости....

Поздрави и приятна вечер, момичета!

# 78 8 май 2007, 10:55 ч.

Мнения: 11 570

Ето нещо ново от мен. А и досега не съм пускала нещо мое.

* * *

Ръждиво ми е на душата.
И горчи.
Мечтая си.
За сините врати.
Към тайни цветни сънища
да ме проводят.
Да се разтворя -
във безкрайната дъга.
И да забравя...
за раната в ръждиво.

Ще се радвам на коментари.

# 79 8 май 2007, 11:05 ч.

Добрич
Мнения: 1 720

Вечетрица, много ми хареса стиха ти! Много нежен, замечтан, въпреки, че малко горчи има надежда - лъха увереност! Wink

# 80 8 май 2007, 11:20 ч.

Мнения: 2 677

Вечерница

Много нежно, много красиво, много лаконично! Страхотно е! Подейства ми много добре.

Ще продължиш да ни радваш с твоите неща, нали?

# 81 8 май 2007, 11:23 ч.

Мнения: 11 570

Благодаря ви много!
Ще пусна някои по-стари, да се отсрамя, ама моята муза идва рядко напоследък Embarassed

# 82 8 май 2007, 11:33 ч.

Мнения: 985

Цитат на: Вечерница в вт, 08 май 2007, 10:55

Ръждиво ми е на душата.
И горчи.
Мечтая си.
За сините врати.
Към тайни цветни сънища
да ме проводят.
Да се разтворя -
във безкрайната дъга.
И да забравя...
за раната в ръждиво.

Вечерница, много е тъжно. Май всички ние белунаме дъгата, тъжната усмивка на небето. Пожелавам ръждата да се превърне в благородна патина. На душата.

# 83 8 май 2007, 11:34 ч.

Мнения: 7 086

Завиждам ви на вдъхновението smile3501

Аз освен стари неща тип тийндейджър драма...трудно ще пусна нещо друго... Confused

А ми се пише.

# 84 8 май 2007, 11:44 ч.

Добрич
Мнения: 1 720

Аз пък, друг случай. Бях прописала в тийн годините после доста време нищо - мълча си музата около 10 години. Сега пак прописах. Не е нищо особено, но когато идва музата сядам и пиша. Нямам таланта на поетеса, но пък всичко струи от душата ми. Wink

# 85 8 май 2007, 11:55 ч.

Мнения: 2 677

Цитат на: kadrokosa в вт, 08 май 2007, 11:44

Аз пък, друг случай. Бях прописала в тийн годините после доста време нищо - мълча си музата около 10 години. Сега пак прописах.

И аз съм същият случай.
Тя дойде ли веднъж музата, трудно си отива завинаги, макар че и рядко се вясва.

Къдрокоске, споделяй душевните си струи, с удоволствие ще ги четем! Hug

# 86 8 май 2007, 11:58 ч.

Мнения: 2 677

Ох, забравих да пусна поредното си "житейско" вдъхновение. Embarassed

Ето го:

Писъмце

Мамо, седнах да ти пиша,
тъй като отдавна беше онзи ден,
в който се видяхме за последно,
в който поговори с мен.

Очаквах днес да си си вкъщи.
Нали ми беше обещала....
Затуй и толкоз много бързах...
Разбирам, явно са те задържали...

Прибрах се, мамо, днес самичка.
У нас е тъмно, няма ток.
Запалих си последната свещичка,
забърсах дървения под.

Измих и мръсните чинии...
Студено е, камината мълчи...
Не бой се,мамо, имам ръкавички,
пък казват – идват топли дни.

Навярно ще ме питаш за сестра ми.
Прости ми, мамо, тя не е със мен.
Във детската градина странен чичко
дошъл и бързо я отвел.

Но ходих, мамо, да я видя.
Добре е. С другите деца
играе си и много е щастлива,
и топло й е, има и храна.

Е, пита ме за тебе, мамо.
Разбираш, още е дете.
Аз казах й да чака само,
че в онзи дом сега й е добре.

Това е, мамо, аз ще свършвам.
Ще лягам. Вече ми се спи.
Едва ли скоро ще се видим,
но, мамо, моля те, пиши.

* * * *

Остави моливчето плахо
и духна лекичко свещта.
Остави сгънатото листче
връз куп непипнати писма....

# 87 8 май 2007, 11:59 ч.

Мнения: 11 570

Ето ви нещо от октомври. Досега бях на суша. Laughing

Опалени от слънцето
очите ми проблясват с медна светлина,
изтръпнали от вятъра
косите ми прилягат кротко по гърба ми -
в очакване на есента.

# 88 8 май 2007, 12:00 ч.

Добрич
Мнения: 1 720

Пуполино, точно търся сега да приложа нещо мое. Ето например този стих - бях в супер интересно настроение като го написах. Втория куплет нещо ми куца, ама не ща да го оправям щото това стихотворение го написах сигурно за по-малко от 10 мин. Думите просто се изляха върху листа. Wink

Сълзите!

Сълзи в очите ти се гонят.
Проблясват!
Търкулват се и ето...
Разплискват се отново по лицето!

Морето искат сякаш тук да сътворят
И жадно в него да се преродят.
Стоиш така гореща ти пред мен,
А аз - безмълвен и студен!

Каква ирония?!?!
Сълзите борят се за мен,
А аз от тях съм запленен!

17.02.2007г