А има ли поетеси сред нас?

  • 19 129
  • 259
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 742
ето едноу което писах преди няколко дни, повлияна от ПМС  Laughing

Млада бях. Бях добра,
бях покрита с воал от мечтания,
бях на слънцето  лъч, лунна бях,
Бях. А днес съм страдание.
Не търси онзи, детския плам
с който грабех от топлите утрини...
Не остана от него и грам.
Уж съм жива, а счупена кукла
огледалото връща към мен.

а това е за Еовин  Laughing ми какво да направя, като Ерато има по-големи бицепси от моите, не мож я пребори  Laughing

Със хладни пръсти струните докосваш,
от стона им настръхвам и премалям.
Отпивам, ала с всяка глътка просто
пожарът в мен не гасне, а изгарям.
Забравила бях онзи трепет сладък,
от поглед и неволен жест извикан,
копнежа да ме любиш до припадък
от женското начало предизвикан.
Не смея да да те гледам във очите -
на своите очи не давам вяра...
И в мислите си шеметни политам,
а уж небрежно, паля си цигара.
Мелодията даже и не чувам -
в ушите ми тупти до звън страстта ми.
По дяволите тези тънки струни -
аз цялата съм диво-сластни гами.



# 166
  • Мнения: 7 086
 Joy Благодаря, благодаря Mr. Green  Само повлияна от ПМС не съм писала Sunglasses Всъщност, да, какво ви вдухновява, освен любовта?

# 167
  • Мнения: 742
дъщерите ми  Heart Eyes


и шоколада  Flutter

# 168
  • Мнения: 1 770
Болката, тъгата......

# 169
  • Добрич
  • Мнения: 1 720
Цитат
Всъщност, да, какво ви вдухновява, освен любовта?

Вдъхновявам се просто когато чета различни стихове, разкази, разни случки, ежедневието, сълзите, болката, любовта, тъгата, самотата.....

# 170
  • Мнения: 6 315

Детето ми, очите му и слънцето в тях, музика...

# 171
  • Мнения: 2 677
Освенлюбовта, коята е въплътена в детето ми, понякога ме вдъхновява и суровата действителност около нас - мъката на другите, мизерията, нещастието... Това са неща, които според мен също имат място в поезията.

Жената в последната стая

Докторе,
извади ми сърцето
и го дай на жената,
която умира
в последната стая.

Вчера
при нея дойде
момиченце русо.
Отдалече видях
как плаче от мъка.

Тъжно,
с поглед лазурен,
с отпуснато рамо,
си тръгна,
прошепвайки мамо.

Дай й го.
На мен не ми трябва,
а на нея, повярвай,
е нужно
за двама.

# 172
  • Мнения: 1 770
Пуполино....  останах... без думи...

Друго - пиша, когато преживявам драматични обрати в живота си. Пиша, когато предчувствия и образи ме водят към бъдещи събития, когато нещо в мен или живота ми ще се промени. Тогава го чувствам като вдъхновение свише, като поглеждане в бъдещето.

# 173
  • Мнения: 6 315
Пуполино, много е тъжно  Sad.

Малко слънце да внеса аз:

Утро

Слънчев лъч през прозореца нахлува.
Нежно гъделичка очите ми заспали
"Събуди се бързо, аз ще те целувам!"
Като топла ръка по страните ме гали.

Отварям клепки за да видя как
прашинките като елфи в лъча танцуват.
Протягам мързеливо ръка, а после крак
"Елфите" нямат умора и лудуват.


"Събуди ли се, ставай вече, разкърши се!
Излез навън, топлия ми дъх ти усети
Дай цялата да те обгърна, посреши се!
При мен ела, боса и засмяна ти ме посрещни!

И нека те погаля, да те целуна аз отново,
да отмия нощта от сърцето ти и от ума
Усмивка ми дари ти за да мога
радост в птича песен да ти донеса!"

# 174
  • Мнения: 749
Аз пиша, защото пиша... Писането- това съм аз. Музиката с писането- съвсем съм аз. Щом не пиша- има нещо гнило, нещо гадно, тревожно, дето ме поболява, дори понякога без да съзнавам.

# 175
  • Мнения: 3 050
Включвам се да ви следя и ви предоставяма едно мое стихче... не знам доколко ще ви допадне Hug

     

https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png

# 176
  • Мнения: 3 050
Всъщност, да, какво ви вдухновява, освен любовта?
Болката, мъката, музиката, мечтите и сънищата Peace Party

# 177
  • Мнения: 11 570
* * *
На детството раздърпаните панталони
опитвам да закърпя.

Изплъзна се.
Ръцете празни висят във въздуха.

Избяга.
Промуши се през миглите
като прашинка слънчев смях.

Опитвам да го стигна.
Препъвам се.
И падам.
Да стана?
Няма да го стигна...

На хоризонта виждам хвърчило полетяло.
Сълзите ми тежат...




Това е от снощи.
Поводът е довършването на една фотосесия на дъщеря ми, която оформих като серия и осъзнаването ми, че тя вече е пораснала. Confused

# 178
  • Мнения: 2 677
iguanka, много ситничко...  Confused Аз поне не можах да го прочета. А ми се иска.
И добре дошла сред нас!

# 179
  • Мнения: 3 050
iguanka, много ситничко...  Confused Аз поне не можах да го прочета. А ми се иска.
И добре дошла сред нас!

на линка се вижда в по-голям размер  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт