За хората, които нямат приятели

А дали заразата е само претекст да не се виждате. В крайна сметка не насилвай нещата. Мен ме дразни вярването, че с приятелите трябва да се споделя всичко, гости с часове, несъобразителност, лични въпроси, някакви супер близки отношения и после бурна раздяла с обвинения. И за мен това е водещото приятна компания, интересен неангажиращ разговор, както и човекът срещу мен ако може да си свърши нещо сам, да не се държи сякаш всички са му длъжни, защото не може да се организира. Аз съм за помощта, за подкрепата, но когато някой направи "кашата", не искам да ми излиза душата, защото някой не може да си организира живота, като моя приятелка всичко в последния момент и всички трябва да сме на разположение. Не искам приятелства, които ме карат да мисля ама защо, ама как и като се сетя да ме боли главата или да поддържам с някого контакт, защото е важен човек или други причини.

И мен много ме дразнят приятели, които с мен могат само виртуално и по телефона да общуват, ама за излизане все нямат време (имам предвид за разходка, кафе, не пиене с часове ) В същото време се оказва, че имат време за кафета и разходки, ама с други - ми ок-ама аз тогава нямам време за техните онлайн излияния, сори. Та така прекратих няколко "приятелства". Особено едната дълго време не можеше да повярва, хах.
Обаче черешката на тортата беше когато една дългогодишна приятелка си дойде от чужбина лятото, когато бяха големите жеги и ме накара и двата пъти когато се видяхме да вървя пеша, а тя беше с кола. Единият път каза, че не искала да шофира вечер-ок. Обаче вторият път просто ме застреля-извинението ѝ беше-да колата имала полагаемо паркомясто пред наетото жилище за престоя, но тя си паркирала на друго понеже било на сянка и за да не и го заеме някой-не искала да мърда. Да,можех да си хвана такси тогава, но малко по-рано бях почнала нова работа и парите ми бяха кът...но пък добре че случи така-един вид шит тест. Предни години като си е идвала нямаше проблем да ме взима с колата, да уточня.И после с нейните камъни по нейната глава-аз пък се оказа че вече не мога да ставам рано съботите и неделите, когато тя можеше да говори, защото много се уморявам на работа Та така-който няма време и усилия за мен-ами и аз нямам за него. Танто за танто.
И за финито-аз когато почивам и минавам през градове с приятели им звъня-ако не са заети да се видим. Обаче се оказва, че за някои , че били в моя град разбирам от фейса на великите пътешественици.
Та така с годините и моят кръг се сви до точка, аз не съм интроверт, обаче някои компромиси с разбиранията ми за приятелство не мога да направя.

Приятелствата са почти винаги транзитни преживявания. Хората се променят и понеже няма двама души, които да вървят по един път, освен семейно, повече от нормално е приятелите да се появяват и изличават от живота ни. С възрастта дори познанствата са по чести от приятелствата. Аз дори започнах да предпочитам книги пред отбиващи номера разговори. Дори Айнщайн се е изказал по въпроса - “Живея в онази самота, която е болезнена в младостта, но вкусна (köstlich) в годините на зрелостта“

Момичета, тази тема ми беше особено полезна. Виждам, че има и други като мен. В ученическите и после в студентските години имах две приятелки, за които съм правила и невъзможното. И двете отидоха в чужбина да живеят. Едната от студентските години изведнъж ме отсвири, а другата от ученичеството ми още, и която имах за най-голямата си приятелка, и която обичах страшно много, преди няколко години й писах във фейса и тя дори не се сети коя съм. Дали се направи на интересна, не знам, но много ме заболя. От тогава имам само една верна приятелка, с която се запознахме в този форум преди двадесет години. Не желая и нямам нужда от нови приятели. Явно съм се напатила.

Няма от какво да те боли, едни хора влизат в живота ни, други си отиват и в това няма нищо лошо.  Нали знаеш, че само 10 % е случилото се, 90 % нашата реакция. Запази спомена за хубавите моменти някога и нямай очаквания, иначе все ще те боли.

Аз не обичам да се ангажирам с хора, които не могат да си организират правилно времето и винаги излизанията ни са свързани с огромни закъснения от тяхна страна. Мен това ме натоварва защото свободното ми време е доста оскъдно и след като съм намерила такова очаквам отсрещният човек да го уважава. Ако не може, да ходи да го губи на някой друг.

Това е масово за закъснението. Когато детето ми беше марко и правихме рожденни дни в мола казвах час поне 30 мин. по-рано, защото закъсняват и развалят празника. Общо взето с времето така решавам проблема, като си познавам хората.

Каква колосална глупост!!!

Напротив, доста приятелства продължават десетилетия! Ако са истински.........

Хората са различни, но за да станат приятели намират нещо общо помежду си.

Взаимопомощта е част от приятелството! Не приятелство по сметка, а всеки, когато и с каквото може помага.

И като говорим за сметка е съвсем нормално да обменяме с нашите приятели информация за магазините кое кога и къде е с намалена цена, но не с влошено качество! Както и за нови интересни артикули.......

Предишните години направихме поръчка от Прага за поялници и черупки за тях. Черупки у нас изобщо не се намират, но и в Чехия доста трудно се намират. В поръчката предвидих двама мои приятели, които се нуждаеха от такива черупки и с радост им ги подарих!

Зависи как го тълкуваш, с един човек в живота ни има моменти в които сме много близки, след това има отдалечаване, понякога с някой се намираш след години и пак сте близки. Няма как приятелството да не се променя в годините, защото и ние се променяме. Когато съм била в университета сме се чували всеки ден с един колега, да близки сме, но сега се чувам на месец, два, но в живота ни влизат други хора, с които контакта е по-чест, защото обстоятелствата са се променили, местоположението е сменено. И тъй като ние се променяме, понякога когато вече липсват общите интереси, е нормално да се разминат и пътищата. Аз рядко се карам с някого и това да е причината в отдалечаването, но идва момент в който отношенията с някой хора се изчерпват.

С това съм много съгласна.
Приятелствата ми (трима човека общо) са наистина от десетилетия. С двама от тях се познаваме, откакто се помним, с третата се запознах в университета. Хората се променяме, нормално, приятелствата също се променят с нас, но остават, ако наистина са приятелства. Останалите хора са просто добри или не чак толкова добри познати.

Vl, приятелствата предполагат освен друго, и търпимост, и толерантност към чуждите преживявания и опит, ако ги няма и всеки си “кряска” първата “колосална” обида в несъгласие с нечие мнение, да, сигурно няма да продължат. Ако пък няма нищо против да слуша квалификации като “глупости” от приятелите си, да, можеш да си караш с този човек, и цял живот ако искаш. Въпрос на възприятие.

Хубаво е да си представим, че не всички желаят или са нещастни да имат дълги, кратки или каквито й да е приятелства. Моят опит е точно такъв - имала съм достатъчно качествени и преходни приятелства - живея в чужбина и повечето приятелства са ми прекъсвали точно защото хората си продължават с живота си в родината си или където ги отнесе съдбата, но не бих коментирала мнението, че дълготрайните приятелства са глупост, че чак пък и колосална. Въпрос на гледна точка☺.

Когато си в чужбина и особено ако се развиваш, приятелствата отпадат, просто не сте на една вълна, същото е и с приятели, които остават в България с всяка година оредяват, интересите все повече се разминават.

Търпимост и толерантност е едно и също!

Защо пък непременно приятелите трябва да се карат и единия да търпи другия? Това разрушава всякакво приятелство! Приятелството не е нещастие! Тъкмо обратното! Какви криви разбирания! За първи път чувам такава глупост!

Животът в странство не ни прави по-умни! Но по-егоистични може би.......Не зная със сигурност.

Не е до желание, до време е. Както си разбрала, то си е вид работа, трябва да отделиш ресурс.
Най-много съм се отдалечавала в приятелства заради претовареност в професията. Като се добавят и семейни ангажименти и кога да ги видиш приятелите, камо ли да намериш нови.
Разликата в материалния статус също е причина да затихнат приятелства. Случвало ми се е да отказвам не веднъж, няколкократно! покана от приятелка за спа почивка, три-четири дни в скъп хотел. Въпреки, че още първия път бях откровена и й казах, че не ми е по джоба, тя продължаваше да ме кани с аргументи колко е хубаво спа-то, колко е качествена храната, пък йога практики и прочие. Сега осъзнавам, че си е търсила начин да не е сама, не че е държала на мен, затова и не ме е чула. В момента имам приятели, които не могат да си позволят места, които аз мога. Но те са ми по-ценни и предпочитам да ходя с тях, където те изберат.

Това са приятелството и финансовия статус е много вярно, няма как да сте на една "вълна", ако разликата е драстична. Мен примерно ме дразни моя приятелка която е без кола и последния път стана доста конфузна ситуация, защото бяхме излезли и след събитието тя не казва нищо, излизаме да си ходим и аз този път я попитах как ще се прибере. Това поведение, че съм длъжна всеки път да я водя, връщам много ми писна. Тя се нацупи и се обади на мъжът й, ама няма в крайна сметка за какво да се цупи, ангажимента за транспортирането и не е мой всеки път. А твоята приятелка Eliff всъщност не и пука за теб, ясно си и казала, че не можеш да си го позволиш, тук говорим за "скрита изгода", т.е. във всяка ситуация има такава, а именно скучно и е и си търси компания.
Иначе не искам приятелството да го чувствам, като работа, то не е някакво задължение  Ако можем ще се чуем, видим, ако не това и положението. Не искам "обсебващи" отношения и угаждане на някого.