В забава отлетя една година, свещички духа ДЕКЕМВРИйската дружина!

С две думи Хотмам, тези номерца май ще ни станат спътници от тук нататък, по цветисто го бях написала, ма се затри.
И другото, евала, че сте веджи  . Заради моята тъпа свекърва, кон с капаци, това при нас не се получава. Детето като порастне само ще прецени кое е добро и кое не за него, вече нямам сила да споря с нея, всъщност и въобще не ходя да ги виждам вече, оправдавам се, че гледам вкъщи да оправя.
За кого ли да гласувам , то много спамъри  

Как да избера спамърка, като вие не се спряхте?
То всяко кихване се отбелязва" Днес кихнах" и после другите се изреждат да казват "Наздраве". 

Гореща нощ ви пожелавам и отлепете от компотите.

Ми така де

Айде и аз в новата тема 
Кокита, Янич и ??? (коя беше третата учителка  ), големи сте героини. Винаги съм твърдяла, че учителите (вкл. и тези от яслии детски градини) трябва да ги пенсионират с почести на 30г. и да им дава до края на живота президентска заплата. Като знам аз какво говно съм била като ученичка и как съм се пазаряла като циганка за всяка оценка... И благодарение на такива добри хора като вас съм с отлична диплома за средно образование    (не че сега съм по-малко говно)
Елс, зарежи това юрисконсулство, направи си фирма за организиране на партита (не само детски). Справяш се супер   
Ланг, бързо оздравяване и наваксване с четенето 
Хотмама, терминът на български на това нещо е "лигня" и явно и Магариня е в такъв период, защото днес направо ми скъса нервите. Рева и се тръшка 2 часа без прекъсване, защото не исках да я нося от стая в стая и като пиявица се беше вкопчила в крака ми.
Давам ти идея за бърза, лесна, вкусна и евтина манджа - кус-кус с тиквички. Сваряваш си кус-куса (1 пак.), а в отделен дълбок тиган задушаваш в мазнина пресен лук и пресен чесън (по 2 стръка) с малко къри и джинджифил на прах. Добавяш нарязани на кубчета тиквички (2-3 бр.), задушаваш и тях за около 5 минути, изсипваш отцедения кус-кус при всичко това, слагаш сол и черен пипер и си готова. Много вкусно се получава - кус-куса не става лепкав, може да се яде и студено.
Янич, така и така съм те заяла, що не си боядисала тризначките на Зори в оранжево, като близнаците на Бижу? 
Започвам да се боря за титлата "спамър". Утре специално ще извикам бавачка на детето, за да не ви дам шанс 

Пачи, ще ме умориш  готово !
А за учителската професия - благодаря за признанието, но аз съм на път да я напускам засега. Дано се променят нещата, защото вече стана нетърпимо. Но засега ще си изкарам поне още година майчинството, после ще му мисля какво ще правя.
Третата учителка е новата мама - кифличка.
А иначе покрай идеята дето пускаш на Елс -  аз си мечтая  да направя детско заведение във Варна, ама нямам помещение (собствено)
Хотмаме, и Жоро почна да се тръшка и да реве като не му се угоди, а Габриела започва направо да реве, не мога да си позная детето.
И сега да ви се оплача: Габи тръгна да се разболява Грачи като гардже, сигурно е пак ларингит.... А в неделя сме на карнавал. И молба: ако някой намери приказката за Ледената кралица из интернет да ми ликне, моля. Стискайте палци да не става по-зле, моляяяяяяя, така се точим за тоз карнавал, ще е много интересно за децата

Ха ха  Пачи нали се сещаш че аз утре нямам рожденник и ще се боря за титлата със зъби и нокти
Така сега за прощъпулника моя юнак първо хвана топката после мишката на компа и накрая парата -та значи фудболен мениджър заключи баща му.Ха да ми  е честит малкия богат мъж 
Утре ще качвам и показвам снимки че сега съм гроги изпртих гостите ама къщата в кво състояние е не е истина.

Благодаря ви мами за виртуалната подкрепа!!!
Въпреки че ме боли реших да се мобилизирам, а и мерака ми е явно голям . Отскочих до Billa, накупих за утре разни нещица + блатове за торта, сметана, украси..бля, бля..., прибрах се вкъщи, свеки ми забърка крема за тортата /2 литра мляко...за 6 блата-а бе голяяяяма торта /аз чистех междувременно-да не си помислите че съм си клатила крачката  
2 часа по-късно се обади мъж ми да ме "зарадва" че е купил торта от "Неделя"...и сега???
Казвайте адреси да черпим по жицата
Иначе за мастита съм сигурна..веднъж вече ми се случи, бебо беше на 2мес., аз уж след всяко кърмене доизцеждах, ама на. А сега що стана немам грам идея... , добре че е нет-а, та прочетох за зеленцето..два дена си го нося в сутиена и ефекта е налице.
Ох от 19ч. съм започнала да пиша и все се налага да прекъсна за нещо
Направих торта , украсих къщата..мислех да правя от онези засукани ама пък готини сандвичи, но едва ли ще успея
Направих и снимки и утре вечер ще ги метна да ни видите
Лека вечер на всички незаспали още мами, и весел ден утре! Дано успея да надникна тук по некое време

КОКИТА чесно да ти кажа вече хептен се омотах и от толкова сайтове и напразни сваляния и направо луднах просто не си спомням от къде какво свалях и нищо не става а толкова ми се иска да си сваля....

Малко снимчици от нас за сутрешното ви кафенце:

http://www.snimka.bg/profile.php?view_album&album_id=83974

Топли топли още парят 

И тъй като и нашият синковец е рожденник-да са ни здрави и щастливи децата, и ние покрай тях! /ужааас май прозвучах досущ като баба ми /
Весело празнуване от нас 

Ох станало време за нови честитки да ми се чуди човек що не си лягам ама съм толкова изморена че няма и да заспя.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА РАДА АЛЕКСАНДЪР И ТРИФОН!!!!!!!!!!
ДА СТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ МИЛИ ДЕЧИЦА И МНОГО РАДОСТ И УСПЕХ ВИ ЖЕЛАЕМ АЗ И ВЕЧЕ ЕДНОГОДИШНИЯ ВАЛЕНТИН!!!!!!!!

 Я и аz да се раzпиШа в новата темичка
 Мили момичета,много благодаря zа подкрепата.Децата вече са добре (като иzклИУчим течаЩия нос на Ники).Мъжът ми съЩо се подобрява и днес ми се въzвърна духа и настроението. Че съвсем се бях сдухала .
 Пожелавам бърzо оzдравяване и на останалите болни.
 Янич дано се раzмине раzболяването на Габи .От опит zнам как иzживяват децата пропуснато мероприятие.
 Вчера zабравих да спомена,че колажа е супер.
 Марти (аz малко със zакъснение )рожденника голям сладур .И подаръка е много хубав.Вальо много обичаШе да кара триколката,напролет Ще видим и на Ники дали Ще му хареса.
  Хотмама и при нас го има това тръШкане и покаzване на характер.Да не те плаШа,но тепърва се zапочва с теzи истории.Май се каzва "детски пубертет",но съм чела че се наблИУдава м/у 2-та и 3-та годинка.Та това сегаШното май си е чисто опипване на почвата-колко са и иzдържливи на мама нервичките
 Как се справям? Просто се опитвам да му отвлека вниманието с неЩо друго,ако това не помогне,го оставям да си поплаче.Като види че няма да бъде неговата,мирясва по някое време.
 За малко да zабравя...Правихме проЩъпулник и Ники хвана първо лаптопа,после телефона-май компИУтърен специалист Ще го правим .
  Иzбрахте ли подаръците zа Коледа zа мъниците?
  Вижте аz на какво съм се спряла zа Ники   
   Дано да спре да ми рови в Шкафовете на кухнята и да раzнася напред наzад прибори и тенджери.
    имаШе оЩе неЩо zа което исках да пиШа...Утре,ако се сетя..
 отивам да лягам.Лека ноЩ.
   Ох,пак 5 нови отговора .Не спите ли бе хора...?
 пак Ще чета
 
 

                        Честит рожден ден на хубавата  Рада ,на Трифон и Александър.
                        Мили деца,бъдете zдрави,винаги усмихнати и много Щастливи.            
       Весело иzкарване на праzника.


MTV какви са теzи болежки,на тоzи важен ден?  Дано не ти раzвалят праzника.
  Приемам почерпка по жицата от домаШната торта с голямо удоволствие.
 Зечова хубави деца,хубави торти,хубав подарък .
 

Хайдее, дойдохме и ние на финала на годинката! Честит пазник на Трифон, Александър и на моята маймунка Радунка:)! Да са ни здрави, жизнени, любопитни и добрички децата! Благодаря за хубавите пожелания от другите мамита!

Хаааа, явно не съм сама, ще си имаме клуб Мисис Шамарена Фарбрика, ако така се продължава с тези лигни! Пачи, много ме развесели с обясненията за Магариня:) Ми те близначки! Най-редовно ми събува панталона като ме дърпа за крачола! И наистина днес беше страшно виене и неугодия...Идеята за кускуса е идеална!

Сега да пробвам да скалъпя и моя пространен разказ за раждането:

Знам много добре, че забременях на 31 март, а на 1 април мъжът отиде на мъжки уикенд във Флорида и ме заряза, както се оказа бременна:) Така както знаех, че на този ден ще се получи след месеци игра на тука има тука нема, така на 13 април бях сигурна, че тестът ще е положителен и беше!! Реших обаче да приложа сложна схема за казване. Нашата годишнина от подписването е на 29 април, което съвпадаше с тукашните великденски празници. Без да казвам на Иво, говорих с шефа му, който е холандец, да му даде петъка и понеделника преди празника отпуска и му поисках подробни съвети за прекарване на тези 4 дни в Амстердам, понеже Иво ми наду главата с любимия си Ван Го в последните години. Купих билети, запазих супер сладък семеен хотел на каналите и когато Иво се прибра от работа в 19 четвъртък му казах, че има един час да си събере багажа. Той взе да примига. Поясних, че отиваме в стария Амстердам (Ню Йорк е основан от Холандците, които са го нарекли Нов Амстердам, после като започнала да запада колонията Англичаните я взели и нарекли Нов Йорк). Отново клепане и тъповат поглед. "Ама аз съм на работа" - "Не, не си". След известни обяснения багажът бе събран, метнахме се на самолета и изкарахме 4 прелестни дни в страната с най-красивите лалета, където официално беше съобщено за началото на проект бебе!

Казаха ми термин 26 декември и аз им се изсмях. От първия момент знаех, че ще е момиче и ще е средата на декември. Когато се разбра, че наистина е момиче, през юли, ми се зави свят от радост! Проектът беше кръстен Раличка (името, което моите родители почти са ми дали). Раличка не спираше да рита от началото до края, но и аз не спирах. Всеки ден се стараех да правя нещо за себе си и бебето, така че да се чувствам пълноценна през този неповторим период. Когато мина и замина рожденния ми ден се зарадвах, че няма да сме на една дата ( да си има свой ден), но се зачудих да не тръгне към козирозите:)

На 7 декември моят доктор ми се нахили и заяви, че имам 3см и ако искам още на 9ти може да ме предизвика. Благодарих любезно, а наум го наругах, че първото му предложение е за ненужна външна намеса. Реших да ходя всеки ден на йога. Всеки ден ме питаха още ли съм там и гледаха в класа винаги да има някой дето би могъл да се справи, ако взема да раждам насред студиото. В неделя, на 11 декември, се прибрах след йогата, изкъпах се, разкрасих се и изръчках мъжо да ходим на разходка в студа и снега в Сентръл Парк. На него му се спеше и го мързеше, но склони. Имахме план след разходката да идем до едни приятели до нас и да ядем баклавички и да гледаме сериала за Рим. Пет минути след като излязохме от метрото и усетих пробождане и все едно се напишках. Стоях с кръстосани крака насред Гап и гледах като обрано еврейче, държейки едно пуловерче за бебе в едната ръка и махайки на Иво с другата. Отидох в тоалетната, но не течаха "води", ами водичка. Реших, че не ми се занимава и остава стария план, не излгеждаше да е истинско. Тръгнахме обратно към метрото, ама то продължи да си тече! Викам Я да идем до болницата да проверим..

С едно многознайно чиче в едно жълто такси се добрахме до там за около 25 минути. Беше 3 следобед в неделя. Прегледа показа 3см и аз бях много изненадана, но оптимистична. Предложиха ми моментално предизвикване и епидурална и аз заявих "Ами, аз имам много висок толеранс към болка". Най-ме беше яд за баклавата. Бях адски гладна и станах тройно повече като ми казаха, че не мога нищо, освен прозрачни течности да консумирам докато не родя!!

Качиха ме на етажа със родилните стаи, сложиха ме в стая, успях да ги убедя да ми следят тоновете на всеки половин час само, а не постоянно. Цяла вечер и цяла нощ обикаляхме празните коридори на новичката болница. Скачах по стълбите, тичах, кляках, усуквах се - всички трикове по книгите. (Изядох един портокал, тайно) Сутринта в 6 още бях на 3 см, макар и с контракции. Понеже бяха минали 15 часа вече се съгласих на предизвикване, но пак отказах епидурална. Следващите 9 часа ми се изпилиха нервите от болка. Имах чувството, че ме ползват за опити с нови зловещи субстанции. Увлеличаваха дозата постоянно и от леко помрънкване преминах на цялата гама от ругатни, просто нямах никакъв контрол над тялото си и все едно на кон ме разтягаха. Изредиха се целият екип - прие ме гърка, нощна беше американката, дневна беше немското еврейче (дребно и пъргаво човече, което смяташе за адски развлекателно докато ме чепатеше през големите контракции да ми зарказва как минал през България на младини и спал в едно поле със слънчоглед и го арестували, че му била изтекла визата!?).

Еврейчето ми каза в понеделник следобед, че съм 5см и имам поне още 6 часа. Майната му, дайте ми епидурална, че ще умра. ОК, сложиха я, незнайно как, аз треперех цялата. Светът стана розов за около 4 часа. Към 20ч започнах да усещам доста осезаеми болки с лявата страна и колкото и да натисках копчето за дозата си беше същото. Алелуя, моят си доктор дойде на смяна най-сетне и бях 7см. Започнах и отдясно да усещам - с "връзки" ми сложиха още упойка и без ефект. Към 22ч си беше яка болка, та когато в 22:30 ми казаха можем да започнем напъните, имаме 10см, аз все едно без епидуралната бях. Като ми казаха, че отнема 90 минути напъни да излезе реших, че всички са луди и има заговор срещу мен!

Моите напъни бяха 2.5 часа. В стаята бяха само доктора, сестрата и Иво, който не се отдели от мен за секунда въпреки преумората и страха си от кръв. Между всеки две контракции губех съзнание и заспивах. Иво ме стискаше за ръката и само ме убеждаваше как почти е излязла, ама дефиницията на почти беше една вечност. Каза, че главата е долу, мога да пипна косата и докторът пита дали искам огледалото (много жени избират да се гледат докато излиза бебето). Казах му, че е луд и просто да извади бебето. Към 12:30 среднощ във вторник човечецът, който така търпеливо ме остави просто да изчакам тялото си и ме масажираше с някакви мазила, заяви, че ако не се ядосам и не я изкарам до половин час ще ме вкара за операция. Само при споменаването на такова нещо, след изживяното последните 36 часа направих някакво нечовешко усилие да събера всяка капка сила и най-сетне Рада излезе и аз моя огромна изненада беше извадена от Иво (по насърчение на доктора)!!! Не само не припадна и отряза пъпната връв, ами сам я извади! Тя гледаше много объркано и сърдито и се замисли преди да изплаче като че оценяваше дали ще й хареса света първо.

Сложиха я да я мият и мерят, а мен ме зарязаха. Докторът изчезна и ние бяхме с една нова и неорганизирана сестра, която се занимаваше само с бебето и ме остави да ми тракат зъбите половин час. Като се огледах стаята беше като кланица. Иво отклони извратената според него моя молба да си видя плацентата, която си седеше в някакъв поднос. Ми интересно ми беше. Чувствах се адски сюрреалистично. Изведнъж нямах корем, а търбух. Някакви зли сестри дойдоха да ми го натискат с всички сили да не станело съсирване, болеше като на живо месо. Единствено исках да спя, но преди това успях да припадна в тоалетната и да създам паника. Нощната сестра така се вайкаше колко съм подута от напъните и колко кръв съм загубила, че чак ми стана жал, че на нея й е жал:)

Събудих се в 9 сутринта с най-силния глад през живота ми. Иво се появи вече окъпан и с огромен букет, кроасани и кафе. За мое щастие нямаше в момента друга жена в стаята и като взехме бебето успяхме да й се насладим насаме (сложиха я в полуинтензивно заради моята висока температура накрая, ама аз мисля, че лудата сестра ме простуди просто). Като я погледнахме и побутнахме от тук от там сякаш някой ни е оставил коте в кошница пред прага и решихме, че ще се казва просто Рада, защото през цялото раждане лекарите я наричаха Happy Baby. На английски е спелувано Radha, защото е също кръстена на изгората на Кришна, Рада, която е символ на безкористна любов, а на хинди името значи благоденствие и успех.


както писах този ферман и стана точно часа на нейното раждане:)!!! ураааа!

Хотмаме, не случайно те номинираме за Мис Ферман. Ами ако щеш вярвай душо, съпреживях го това твое раждане! А избора на името е просто.... абе целия "проект бебе" ...всичмко си е в твой стил! Как да си те падне скучно и обикновено раждане... 
П.С. Защо не спиш? А мислех да пиша мнооого, но сега не мога, ще го прочета пак и тогава...