Войнишките курабии много ги обичаме. Даже и сухи да са супер!
Ще взема да забъркам едни.
Ще взема да забъркам едни.
- Публикувана: 3 ноем. 2022, 11:49 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2023, 14:19 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2
Вуйна ми беше голяма майсторка на сладките. За сватби редовно имаше поръчки за дребни сладки - кошнички, черешки, калии, жълъдчета и едни шприцовани маслени бисквитки ( с мас се правеха, не с масло). Редеше ги на табли, покрити с рязана хартия, отгоре целофан с панделка. Умееше не само да ги направи, а и да ги опакова и да им предаде търговски вид. Презентация сега му казват май... Много представителни бяха сладките й 
Баба ми все правеше количества от войнишките курабии, държеше ги в една голяма тенджера. Никога не са ме привличали, даже и докато са топли. Гъсеници не сме правили у нас, предполагам че нямаше да ми харесат. Много обичах локумки, но у нас не правехме, явно на майка ми не й се е занимавало да ги завива една по една. За имения си ден, на Цветница обикновено правеше маслени сладки, като топчета и мадлени. Имаше форми, останали от бабата на баща ми. Все още са вкъщи, сигурно и те са вековни.
Както и някакви форми за пудинг, смътно ги помня като дете. Бяха много специални, мисля, че се затваряха плътно и после се варяха. Чела съм такива английски рецепти. Обяснено е как да свариш пудинга, ако нямаш такава форма, по някакъв начин се прави в платнена торбичка.
Както и някакви форми за пудинг, смътно ги помня като дете. Бяха много специални, мисля, че се затваряха плътно и после се варяха. Чела съм такива английски рецепти. Обяснено е как да свариш пудинга, ако нямаш такава форма, по някакъв начин се прави в платнена торбичка.
Аз говорех за други сухи бисквитени изделия. Великденски курабии.
На тези баба им казваше "Гъсенички"
Правеше ги с мас и ухаеха великолепно, макар че не си спомням да е имало есенции и ванилии в нейното простичко селско домакинство.
О, да тези гъсенични ухаеха великолепно и не бяха сухи. Даже, аз злоядата ги ядях с удоволствие.
Ние си правехме течен шоколад с какао, сухо мляко, захар и масло, много го обичах.
Войнишките курабии много ги обичаме. Даже и сухи да са супер!
Ще взема да забъркам едни.
Ще взема да забъркам едни.
твърди стават, ако ги печеш излишно дълго
като свекърва съм - все да дам акъл.
А да от последната снимка - ронливки им казвахме на тези белите.
Имаше едни направени като плодове - кайсии, сливи, череши. Бяха от някакво леко сиропирано тесто, оцветени и оваляни в захар. Помня, че имаше от този вид и слепени с мармалад.
Много често се правеха и ореховки - тестото се бъркаше ( с много какао ) , печеше се, като преди това се нарязваше като матрица в тавата и на всяка клетка отгоре се поставяше половин орехова ядка. Домашния кекс със стафиди си беше класика.
Много често се правеха и ореховки - тестото се бъркаше ( с много какао ) , печеше се, като преди това се нарязваше като матрица в тавата и на всяка клетка отгоре се поставяше половин орехова ядка. Домашния кекс със стафиди си беше класика.
знам как се прави крема
оказа се, че имам един пакет амонячна сода...
спрете ме.
оказа се, че имам един пакет амонячна сода...
спрете ме.
Почерпи виртуално!
ако обещаете да не облизвате екрана...
Имам една стара папка, в която си държа едни пожълтели тетрадки и листчета с рецепти - някои още от ученическите ми години, други, писани от майка ми, че и от баба ми даже. От време на време (доста рядко за съжаление) като се сетя за нещо вкусно от детството ми, вадя папката и се опитвам да го приготвя на децата си. За тях тези вкусове са доста екзотични, но като цяло им харесват и са им много любопитни. Само като ме видят, че вадя папката, и вкъщи настъпва радостно вълнение. От уста на уста се понася мълвата "Мама извади тайните свитъци!" и следват възторжени възгласи. Аз обикновено започвам с извинението, че не е сигурно дали рецептата ще се получи, защото от много години не съм я правила, а и продуктите са доста различни ... Винаги следва един и същ отговор: "Не се притеснявай, мамо, готови сме да се подложим на всякакви експерименти!"