На оня 8-ми март 1993 обявиха във Варна бедствено положение, което се вдигна чак на втория или третия ден.
- Публикувана: 3 ноем. 2022, 11:49 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2023, 14:19 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2
Припомнихте ми - наистина 1993 г. беше страшният 8-ми март. Наш познат имаше имот на село и
докато е бил там го хваща виелицата. Получил инфаркт, но докторът не успял да стигне навреме
до къщата. На някакъв баир била с хубав път до там, но нямало кой да рине толкова бързо.
След 7-8 часа стигнали до дома му, но констатирали най-страшното.
докато е бил там го хваща виелицата. Получил инфаркт, но докторът не успял да стигне навреме
до къщата. На някакъв баир била с хубав път до там, но нямало кой да рине толкова бързо.
След 7-8 часа стигнали до дома му, но констатирали най-страшното.
Аз помня една люта зима 1986 година, или някъде там. Беше много студено. Дунавът замръзна. Беше някъде по новогодишните празници. Сестра ми, със зетят ни бяха на гости. Обявиха бедствено положение, затвориха пътищата и кака и батко ни гостуваха близо седмица, вместо планираните 2 дни. Каква радост беше!
Помня, че се разхождахме из Крайдунавският парк и всичко беше покрито с лед. Дърветата, по които имаше замръзнали гарвани. Хем красиво, хем зловещо.
Вкъщи бумтеше печката на дърва и въглища. Мама готвеше вкусотии и ни гощаваше. Седяхме с часове около масата и си говорехме.
Аз съм от Силистра и помня, че взривяваха ледът в Дунава. После се носеха едни огромни айсберги по реката. Беше дебел лед, можеше да се върви по него.
В детската ми, тогава, глава, си беше голямо приключение. Лютият студ не ни спираше и се възползвахме на макс от снега и леда.
Помня, че се разхождахме из Крайдунавският парк и всичко беше покрито с лед. Дърветата, по които имаше замръзнали гарвани. Хем красиво, хем зловещо.
Вкъщи бумтеше печката на дърва и въглища. Мама готвеше вкусотии и ни гощаваше. Седяхме с часове около масата и си говорехме.
Аз съм от Силистра и помня, че взривяваха ледът в Дунава. После се носеха едни огромни айсберги по реката. Беше дебел лед, можеше да се върви по него.
В детската ми, тогава, глава, си беше голямо приключение. Лютият студ не ни спираше и се възползвахме на макс от снега и леда.
. За учениците имаше "дървена" ваканция. 
Спомням си този сняг във Варна през 1993 г. Между другото тогавашните зими бяха такива - хайде, да не е било всяка зима, но през година имаше по три дни бедствено положение, като някаква традиция беше. Другата традиция, която съм запомнила - пътници бутат 13-ката 
30 години по-късно падне ли поне малко сняг, майка ми звъни да ни съобщи невероятното събитие.
30 години по-късно падне ли поне малко сняг, майка ми звъни да ни съобщи невероятното събитие.
До сега само ви четях, но снега от 1993 година и аз го помня, та да си кажа 
В Перник живеех тогава и там беше навалял доста. Помня годината и датата понеже бъдещият тогава мой съпруг решил да ме изненада за празника. Хванал ранен влак от Ст. Загора, не очаквал да види сняг за 8 март. С едни неподходящи обувки се хлъзгал, падал по алеите, докато стигне до нас. В едната ръка букет, в другата подарък, още ми е пред очите.
В Перник живеех тогава и там беше навалял доста. Помня годината и датата понеже бъдещият тогава мой съпруг решил да ме изненада за празника. Хванал ранен влак от Ст. Загора, не очаквал да види сняг за 8 март. С едни неподходящи обувки се хлъзгал, падал по алеите, докато стигне до нас. В едната ръка букет, в другата подарък, още ми е пред очите. 
Ооо скачането на ластик беше една от любимите ми игри. Също народна топка. Също и Стражари и апаши. Играенето на федербал.
Видях на последната страница, че говорите за зимата от минали години. Помня колко сурови зими имаше, когато бях дете. Борих се направо със снега, докато ходих пеша до училището.
Видях на последната страница, че говорите за зимата от минали години. Помня колко сурови зими имаше, когато бях дете. Борих се направо със снега, докато ходих пеша до училището.
Аз съм родена на 6-ти април, и тъй като карам ски от 6-годишна редовно помня как размятаме някакви бонбони и почерпки по пистата. Къде сега сняг на 6 април?
Всъщност има - зимата се измества. Аз помня как съм карала ски на осми декември, което сега е абсурд. За сметка на това последните години има сняг и март и април.
Като се замислям, сезоните в последните години са като "по учебник". Или да кажа, според ключовите моменти на слънцестоенето!
(Все бъркам кое е числото между 20-ти и 22-ри, но...)
Нещо такова се случва поне от няколко години насам:
А в по-стари години, всичко беше 20-30 дни назад!
И плажа го почвахме от края на май, и снега почваше в края на ноември, и т.н.
Сега мрънкаме, че сезоните не са наред. Обаче, май всичко е наред точно сега.
(Все бъркам кое е числото между 20-ти и 22-ри, но...)
Нещо такова се случва поне от няколко години насам:
- - лятото почва след 20-ти юни (юни си е дъждовен и хладен, никак не става за плаж)
- есента почва след 20-ти септември (жега до последно, децата тръгват на училище по къси ръкави)
- зимата почва след 20-ти декември (мрънкаме какво болно време, кога ще застудее)
- пролетта почва след 20-ти март (голям бахър даже и като е приключил малкия сечко)
А в по-стари години, всичко беше 20-30 дни назад!
И плажа го почвахме от края на май, и снега почваше в края на ноември, и т.н.
Сега мрънкаме, че сезоните не са наред. Обаче, май всичко е наред точно сега.
Помните ли този бисер:
- Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път...
- Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път...
Аз имах червено Балкан че, подарък за моя 15-ти рожден ден. И до днес това е един от най-хубавите подаръци, които съм получавала. Много си го харесвах, но очите ми оставаха в колелото на мой съученик и съсед. Той имаше Бианчи или Бианки, не помня точно, в приказен тъмнолилав цвят. Прелест!