Как възпитавате децата си?

Не го казах с лошо, но може би и Вие усещате, че нещо не е съвсем ОК и се жегнахте. Както и да е, има достатъчно достъпна информация за всичко, ако искате, ще я намерите.

Това е клише. Но доста невярно. Аз, както е доста известно във форума имам 3 деца, сравнително големи вече. Тийнейджъри. Изобщо не си приличат като поведение и характер.

С любов и търпение го възпитавам. На три години е и тъкмо излязохме от периода на тръшканиците, то пък дойде тръгването на градина Давам свобода да много неща, но за други си има правила. Примерно той не иска да си реже ноктите на краката. Ами режем ги въпреки това, защото нали... Не иска да ходи на градина - ами не става,всички ходят.. Иска да облече червената блуза,а не синята - добре, няма проблем, негово право на избор. Иска сладко преди вечеря - ами не може,да реве, колкото иска. Иска днес палачинки за закуска - супер, ще направя. И така, свобода за нещата, които може, правила за другите. И като кажа НЕ за неща, значи е Не и толкова, да реве колкото иска... Ама вече порасна и знае, че и да реве и д ане реве, няма полза и значително намаляха тръшканиците.

100% очаквах отговор, че съм се жегнала. 😃 Ами не- не съм. Просто ми е грозно вмешателството в чуждия живот и даването на оценки на хора, които не познавате и то хващайки се за това, че децата ми са изключително социални и не ги плашат новите места, деца и т.н, пък дори да не е било с лош умисъл. Живейте си живота и си възпитавайте децата, както намерите за добре. Аз като човек мога да имам много кусури, обаче точно за децата си правя и невъзможното и в материален и в не материален план и мисля, че някак си знам по-добре от чужди хора какви са ни взаимоотношенията. Не ми пречи да навляза и в подробности, но после пак ще получа коментар, че много се опрявдавам. И аз съм без лоши чувства, както вие споделяте мнение, така и аз.
И за да съм по по темата, последното, за което говорихме беше градския транспорт и поведението на хората там. Наложи се да се возим в 280, за хората извън София това е линия, по която се возят главно студенти. Бяхме след лекар, детето не се чувстваше добре, като влязохме нямаше места и тя ме пита къде може да седне. От толкова млади хора нито един не стана да и отстъпи място. 🤷‍♀️. Да, никой не е длъжен, ама ето ти пак възпитание. Уча я, че деца, бременни, възрастни хора, трябва да се с предимство навсякъде и се надявам след 10 г, тя да е един от хората, които ще станат, за да седне някой в нужда.

Ами студентите,пътуващи в 280 от къде да знаят, че детето ви е болно и сте след лекар?! Защо не помолихте някой да отстъпи място си? Едва ли невъзпитаните студенти щяха да ви откажат....
И защо децата да са с предимство навсякъде?! Възрастни, бременни и инвалиди - да, но деца защо? Извинявайте, но когато децата му са малки всеки родител си мисли, че са центъра на Вселената и всичко трябва да се върти около тях. Което е абсолютно неправилно и вредно дори. В къщи правете каквото си искате, но не очаквайте обществото ( в случая в лицето на невъзпитаните студенти) да благовее и да изпитва възторг от децата ви.

Ето, а аз за това не съм съгласна. От 10 г не съм се качвала във градски транспорт, освен инцидентно. Но още помня как се прибирам от гимназията, с тежка раница, станала съм в 6 за да отида навреме на училище, бяхме две училища в една сграда и почвахме в 7.10. В 3 часа се прибирам след 8 час и едвам гледам. И някоя наперена баба счита че има повече нужда от мен? Не бях съгласна тогава, и сега на 40+ години не съм съгласна.
И ако беше казала - моля ви, някой да стане, детето ми се чувства зле и има нужда от седалка сигурно някой щеше да стане.

Да, тук съм напълно съгласна с Янтра.

И да допълня:
Виждала съм изключително невъзпитано поведение от възрастни към тийнейджъри. Уча сина си да не уважава невъзпитанието, независимо от колко възрастни идва. Уважението и съобразяването са двупосочни процеси - ако към него няма такова, значи и той не дължи такова.

На първо място винаги съм гледала да следва някакъв естествен, природен ритъм. Безразборно ядене, мотаене, "спинкане" през лятото до обяд, защото било ваканция и бродене "по нощите", не съм допускала. Естествено, при някаква ситуация ако се случи, не драматизирам. Но преди всичко съм гледала детето да живее с нормален дневен и сезонен ритъм. В резултат израстна като много спокойно дете. Макар и често да боледуваше до пубертета, сега, надявам се, нещата са овладяни.
В детството се занимаваш със спорт и с много свои хобита(има ли Мн число думата?)
Приоритизирам. Има неща, които са със стриктни граници, има неща, които подминавам. В детската градина и в началното училище беше много своенравен и отнасяше куп забележки. Крещяла съм, ревала съм и в крайна сметка реших,  че трябва да отсявам кое ми е важно. На род среща в 4 група, след лятото на всеослушание обявиха как "едно дете казало, че няма да работи в час и си затворило демонстративно тетрадката" . Знаех предварително, че е моето. Е, и? Изговорихме ги нещата, разбра се проблемът къде е. Често не пишеше в час в училище и там имаше забележки. Да, Обяснила съм му, че не е редно, но не правя драми, а търся къде е проблемът.
От малък го уча да е учтив, да е внимателен, да помага. На празник да носи цвете на бабите или на съответното занимание, където ходи.
Ако видя някаква непростима реакция, да кажем е обидил някого, изговаря е нещата, насочвам го да осъзнае защо го прави. Така разбрах, че е наричал "бебе" едно дете, което във втори клас плачеше за оценки. После се оказа, че е реакция, защото на него често са му казвали"връщай се в градината", а той беше поднормен на ръст и кг.
Най- трудно ми беше да се справя с нежеланието да учи или поне толкова, колкото исках. Особено като чета наборните теми с все "С-та" по език от шести клас, и върхове по олимпиади, си мислех дали не е бавно развиващ се. И днес не е от най-усърдните, но което му е интересно, учи с желание.От първи до 7 клас имахме "ритуал" - в месеците, в които е първа смяна в петък след училище обядваме заедно. На този обяд си говорехме за седмицата, за нещата, които го вълнуват, за планове, приятелства, въобще за всичко. После той се прибираше (като по-малък го прибирах), а аз се връщах на работа.
Когато видя дете да се тръшка, да се гневи, да се "дере", да вредителства(нещо, което никога не се е случвало с моето), никога не си мисля, че детето е невъзпитано. А съм почти 100% убедена, че на това дете му липсва нещо съществено-или сън, или здравословна храна, или предвидимост в режима и то се себеизразява по най-неприемлив начин. Родителите не трябва да угаждат на инатлъци и глезотии, но са длъжни да осигуряват спокойна, комфортна среда, приятни занимания и достатъчно време за контакти, разговори, съвместни занимания. Така си мисля, това е моят метод на възпитание.
В общи линии, май по- скоро себе си възпитавам какъв възпитател да съм.

Тя ме попита пред тях и всички се направиха, че не я чуват, какво има да говорим повече. Съгласна съм, че ако бях помолила сигурно някой щеше да стане, но аз съм възпитана, че няма нужда да ме молят специално и ставам веднага. Това не са ученици с тежки раници, а големи хора в началото на деня.
Аз знам, че много малко хора разсъждават като мен, за това и за цялата бременност почти никой никъде не ми отстъпи ред. ( говоря по принцип, изобщо не се насочвам към някоя съфорумка).
Винаги на някой може да не му е ден, да му е лошо, да го боли нещо, да има нужда да е седнал, но за мен е абсурдно да уча дъщеря ми, че тя има повече нужда да седи от една бременна жена или възрастен човек с бастун.

sea.sea, радвам се, че Ви увеселявам, смехът е здраве и явно имам микро принос към Вашето. Физическото имам предвид, за другото не знам.

За местата в ГТ - когато имам нужда, питам, не са ми отказвали. Не очаквам да ми скачат на крака като ме видят с дете, торби и т.н. Да, мило и приятно е някой да ти предложи/отстъпи място, но да имаш очакване някой да те обгрижва персонално и ако не ти оправдае очакванията, да го етикираш като "невъзпитан", само по себе си говори за очакващия. Ето, обясни се, седящият може са е уморен, угрижен или отнесен, отношението не е лично. На мен ми е много гнусно, когато възрастни започват да нападат млади хора, че били ползвали място в ГТ.

Въобще не споря, че има и безкрайно ароганти възрастни хора, но да, за мен да не станеш ( ако нямаш проблем), за да седне дете, възрастен, бременна, инвалид и т.н, да не изброявам до безкрай, е признак на лошо възпитание. Не случайно не спира да се повтаря в превозните средства, че е редно да се отстъпва място и че определени места в автобуса са за определени пътници. Никога никой не съм молила да седна, защото човек може да изглежда здрав, прав, а да му е лошо, да му се вие свят и т.н. Проблемът наистина е в мен, че очаквам друтите да постъпват така, както аз бих постъпила. Доста ми е неприятно да видя, че никой друг не споделя моето мнение, но  това е положението, не можем всички да разсъждаваме по един и същи начин.

До колко години на детето се очаква да му се отстои място.
Питам, за да си сверя часовника.

Ами аз не питам на колко години е. Ако видя, че видимо е малко, трудно му е да се държи и т.н, ставам и предлагам мястото.

Напоследък ми прави впечатление, че децата са в ролята на възпитаващи се сами, според личните си виждания и усещания. На родителите им е досадно и или клякат пред капризите или бутат телефона, за да не се занимават с драми.
Говорим си, има много правила вкъщи и имат задължения според възрастта си. Да, важни са ни чувствата им, но ние, не те взимаме и носим отговорност за решенията. На моменти е ужасно изморително да обясня защо така, тъй като ми се дават за довод "добри" примери от приятелки. Например моята голяма дъщеря няма ТикТок, Инстаграм и ФБ (на 8г), защото това са опасни за едно дете на тази възраст мрежи. Но 90% от приятелите й прекарват времето си, зяпайки простотии именно там. Големи разговори сме имали по темата какви са рисковете и защо родителите на приятелите й не мислят като нас.
Първите 7г, че липсват бих казала за дете, което се държи неуважително, например по време на онлайн обучението имаше дете, което говореше на "ти" с учителите и използваше доста неприемливи епитети за дете на 7г. Дори си позволи да нарече баба си глупачка, защото жената не намираше правилната тетрадка. Това едва ли е прецедент, вероятно и родителите му се държат така с нея. Та по ей такива дреболийки проличават огромни липси и с възрастта и попадането на детето в среди извън семейството тези липси все по-трудно се компенсират.

Аз пък имам обратна случка. Прибираме се отнякъде с дъщерята, била е на 4-5 г. Качваме се в автобус 83, пълен е. Аз нищо, гледам детето да се хване накъде и толкова. Тя обаче: Аз къде ще седна? Веднага един господин стана, а аз умрях от срам. После си говорихме, че това не се пита в автобуса, а сядаш, ако има място.