Без секс..полудявам психически вече

Авторке, ти подиграваш ли се с аудиторията?

Лорелада, от моя страна беше влюбване. После ми светнаха някои червени лампи, но си затворих очите, отчасти е така
Относно детето нещата не са точно както излязоха. Не мога да си изкривя душата, той се интврисува и гледа детето. Просто имаме много разногласия. Иначе да, ясно че една изнервена майка, му влияе зле, но все си мисля, че е по малкото зло

Аз не разбирам целта на темата. Приела си положението, нито един изход не съществува в главата ти. Може би е най-добре да започнеш терапия не само заради проблемите на детето, но и своите. Искаш 10 човека да ти кажат, да и ние живеем така заради детето/децата си. Но не се получи. Не си така заради детето, а защото нямаш волята да промениш нищо. Детето просто е там докато вие се преструвате на семейство. Потърси какво би ти дало мотивация и сили да направиш живота си такъв, какъвто го искаш. Само да не стане докато се носиш по течението, един ден мъжа ти да напусне теб, без да му дреме какво и за кого търпиш.

Разногласията в отглеждането влияят зле на едно дете. Родителите трябва да са единни. Може би това разединение влияе зле и на вас.

След като не намираш изход от връзката и безсексието, може би трябва да направиш промени вътре в отношенията ви. Но не да чакаш промените да се случат в него. Той видно не желае, въпреки че за мен също толкова видно, и на него не му е добре във връзката. Което значи, че и неговите очаквания не са изпълнени. И той, малко като жена, спира секса. Това е част от израза на неговото собствено недоволство.

Така и така живеете като съквартиранти, може би е време и очакванията ти да станат като за съквартиранти. А именно, не чакай секс, не търси секс, намери си твои занимания и интереси, гледай себе си, обгрижвай се и се поддържай. Не, за да му направип напук, определено не, за да му се доказваш, а за да имаш някакъв живот - свой живот, и радости извън тая дерайлирала връзка. Ако нямаш време, намали домакинстването. Зарежи конфронтациите, не го търси и занимавай, не му мръкнай, че нещо не е както ти се иска. Така и двамата ще поемете въздух, защото в момента ми се струва, сте се задушили взаимно. Продължи да ходиш на терапевт, сама ако трябва, даже може би е по-добре така. Това ще ти отвори възможности да работиш върху себе си. И ще се отрази добре и на детето.

Отношенията ви явно отдавна са заминали, и не се лъжи, двустранно е. Но можеш да намериш някакъв психически комфорт в тази ситуация, но за целта трябва да смениш фокуса от това, което ти липсва и не може да бъде запълнено. А тогава, смятам, ще започне да се разплита ситуацията, ще видиш и други решения, може дори да се появи изход. Така и така казваш, мърдане няма, значи имаш цялото време на света да работиш над себе си.

Всичко хубаво, а детето? Семеен модел, а-у?
За какво изобщо води детето на психолог, като ще игнорира констатациите, съответно и препоръките му?
И аз съм провинциалистка в не точно млада възраст, за мене картинката е ясна. Софийско жителство в съвременен вариант.

Да кажа аз какво направих по едно време и се почувствах щастлива поне за малко. Доучих си. Цялата атмосфера в университета, общуването с млади, интелигентни хора ми повлияха много добре. Ходех и на работа. И така въобще не мислех за "онова" за около 2 години.
Но това, че ще заметеш такъв голям проблем, съвсем няма да го накара да изчезне. Ще се върне като нещо още по-голямо и зло.

Тя стои заради пари,покрив и личен мързел.Мъкне детето на терапевт,а не вижда по-далеч от домашните си пантофи.Търси оправдания или вълшебна пръчка.Горкото им дете....

Всъщност тая тема показва в последните години колко сбъркани са отношенията между мъжете и жените, жените не взимат мъжа с който биха се обичали най-много, а този който би могъл да им даде най-много, (както каза ариа) и така са повечето семейства (и в резултат на това, половината семейства с деца са разделени, а много които не са са нещастни), а ако хората се взимаха само по любов нещата биха били много по-различни, защото трудности в живота винаги има от всякакво естество, но много по-лесно се преодоляват, когато хората се обичат (философски размисли ).

Аз съм пример, че вземам нещата единствено по любов. И напротив, точно тогава нещата не са лесни.

Джеръми, а мъжът няма ли право на избор и преценка, или която го вземе, тя ще е?

С риск да съм груба, но имам няколко примера, че някои конкретни личности от мъжки пол питаят любов само към луди, чужди или покойни жени. С такива личности какво правим?

Джерами, въртиш, сучеш, все към това, че ти си беден. Ами не си без жена заради това.

Ами, сори ама мъж без пари не е ок. Това е препратка и към мъжествеността му и способността да е силен, стабилен, можещ да се грижи за семейство.

Моят Том Круз в млад вариант, преди да си оправи носа, а себе си не мпга да определя

Стана ми жал за авторката, но каквото сам си направиш никой не може да ти го направи...
Има хиляди мъже, които ще те желаят, ще те обгрижват, ще ти купуват цветя, подаръци, ще те водят на ресторанти и почивки, ще ИСКАТ ДА ПРЕКАРВАТ ВРЕМЕ С ТЕБ и ще искат да ти помагат в домакинството.........
НО ти си се хванала с някакъв убитак, които се държи като примат и не го пускаш, че се жениш за него и раждаш дете. Не иска секс, защото не те харесва, не те уважава, ок, предполагам и сама се досещаш, но ти като искаш секс, защо стоиш с него? На мен ще ми бъде изключително обидно да не ме желаят, да гледат на мен като на едно голямо НИЩО. Да ми заявяват "Не, сега - утре, докато не минат 6 месеца суша и нещата станат насила за 5 минути.... и така 8 години" Не си ли се замисляла, че ако беше щастлива във връзката си нямаше да ходиш по психолози и да пиеш антидепресанти?
Знам, че само ще прочетеш този коментар и ще го подминеш, защото ти просто минаваш да се оплачеш, но ако дори и 1% от написаното влезе в главата ти, според мен ще ти е полезно.
Седни и помисли дали това е живота, който искаш да живееш. Ама наистина. Пожелавам ти да вземеш най-доброто решение за себе си и детето... ама най-доброто.