Няма идяален момент, така че не се затормозявай с излишни въпроси. Радвай се на бременността си и в последствие на бебчето си 
- Публикувана: 13 дек. 2006, 11:55 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2006, 18:00 ч.
Бременност и най-подходящ момент...
Така е! Божа работа-когато дойде!
. 
Абсолютно нормално е, почти всяка бъдеща майка се чувства така - дали сега е най-подходящия момент, дали ще се справя като майка и куп други въпроси, съпътстващи бременността и майчинството.Само ще ти кажа, че както и да го мислиш сега, когато бебето се появи и поотрасне ще разбереш, че животът ти е придобил нов смисъл и че си една щастлива и надарена с най-ценния подарък на света жена.
Ние си направихме бебето напълно планирано и с мисълта,че това е най-подходящия момент.Но по време на бременността колко пъти ми е минавало през главата,че няма да се справя,че още ми е рано за бебе и т.н.Това е от хормоните На моменти дори ме е обземала паника,че няма връщане назад.Всичко това отшумя с раждането на бебо.Слава богу,мен следродилната депресия ме подмина 
На моменти дори ме е обземала паника,че няма връщане назад.Всичко това отшумя с раждането на бебо.Слава богу,мен следродилната депресия ме подмина
Не знам дали "идеален момент няма" (както са писали момичетата по-горе) или всеки момент (когато стане) е идеален, но в определени ситуации и под натиска на определени обстоятелства ние не го оценяваме.
Забременях след дълга хормонална терапия и много се радвам, че се случи и то месец след като с мъжО бяхме обсъждали колко хубаво ще е тоя път, точно сега да се получи... Когато се получи обаче и аз като теб се уплаших... "ама защо сега"
... Не можех да зарежа работата си, трябваше да взема държавните си изпити и да започна и стаж в прокуратурата... МъжО започна нова работа - на изпитателен срок, тъкмо изтече изпитването и веднага го повишиха.... и едва се засичахме в къщи... Мислех си, че всичко е с главата надолу, обаче всъщност всичко си е супер.... И двамата все така много работим и учим, но за детето време всякога се намира и тримата сме си ОК. Няма по-хубвао от първа бременност и от това да гушнеш малката мишка...
Така че мисли позитивно и не допускай някой мил момент да ти се изплъзне и да не го изживяла на 200 %, защото си се чудила сега ли, кога ли...
Забременях след дълга хормонална терапия и много се радвам, че се случи и то месец след като с мъжО бяхме обсъждали колко хубаво ще е тоя път, точно сега да се получи... Когато се получи обаче и аз като теб се уплаших... "ама защо сега"
... Не можех да зарежа работата си, трябваше да взема държавните си изпити и да започна и стаж в прокуратурата... МъжО започна нова работа - на изпитателен срок, тъкмо изтече изпитването и веднага го повишиха.... и едва се засичахме в къщи... Мислех си, че всичко е с главата надолу, обаче всъщност всичко си е супер.... И двамата все така много работим и учим, но за детето време всякога се намира и тримата сме си ОК. Няма по-хубвао от първа бременност и от това да гушнеш малката мишка...Така че мисли позитивно и не допускай някой мил момент да ти се изплъзне и да не го изживяла на 200 %, защото си се чудила сега ли, кога ли...
Даа, прави са всички майчета писали дотук. Ние тъкмо си правихме планове да започваме бебеправенето и изникна проблем с жилището, в което живеем. Аз започнах да се отказвам с довода, че явно не можем сега при тази неизвестност къде ще живеем да правим бебе, мъжа ми пък искаше и накрая опитахме само веднъж. Аз бях с мисълта едва ли не, че ако е писано ще стане и някакси решихме да прехвърлим отговорността за решението от нашите ръце в тези на съдбата-тя да прецени по-добре това ли е момента. Е забременях от този един единствен път и сега и двамата сме толкова щастливи и си мисля, че по-добър момент няма. Първите месеци и особено непосредствено след теста и аз си мислех-а сега накъде или няма връщане назад, на след последния преглед като видях на бебо сладката муцка нямаше по-щастлива от мен.
Знам за бебенца родени в мноого по-неподходящи моменти и не съм чула нито една майка да каже-съжалявам!
Знам за бебенца родени в мноого по-неподходящи моменти и не съм чула нито една майка да каже-съжалявам!
След 4 години брак и милиони начеци от страна на близки и не толкова близки какво още чакаме, ние си планирахме бебето абсолютно целенасочено. До преди това аз се бях фокусирала върху работата и през ум не ми е минавало да имам дете. Мислех, че ще забременея лесно, но не се получи точно така. В крайна сметка, след опити-опити-опити се появи нашето малко пате. Въпреки че е било планирано, чакано, желано бебе и мен не ме подминаха съмненията и тревогите. Как ще се справяме, когато спра да получавам голямата си заплата, ще можем ли да го отгледаме, как ще ми се промени драстично начина на живот и ред такива неща...
Истината е в това, че независимо дали са планирани или не децата са Дар Божи и чувството е неописуемо щом гушнеш малкото човече.
Горе главата и не се затормозявай излишно. Истинските тревоги тепърва предстоят, не хаби ценната си позитивна енергия, ще ти е нужна!
Истината е в това, че независимо дали са планирани или не децата са Дар Божи и чувството е неописуемо щом гушнеш малкото човече.
Горе главата и не се затормозявай излишно. Истинските тревоги тепърва предстоят, не хаби ценната си позитивна енергия, ще ти е нужна!
Ох мила, аз ако трябва да чакам най-подходящия момент изобщо незнам дали той някога ще настъпи. Първо чакахме, съпругът ми да завърши висшето си образование, след това да си намери работа, след това да си стъпим на крака и така докато се усетя бях вече на 30. 
Живеем в гарсониера 4-ма човека /ние двамата, свекър и свекърва/ и коте. Без тераса. И ако трябваше да чакам и за жилище........незнам. Решихме се! И ето сега остават броени дни до появата на нашия малък мъж. Все още живеем по стария начин - в дядовата ръкавичка и мен ме връхлитат ежедневно хиляди въпроси - къде ще простирам бебешките дрешки зимата? къде ще ги суша и как? къде да си дяна цветята, отгледани с любов? улицата ни е кръстовище, не е ли много прашно? Къде да сложим детското легло? Как ще се къпем като банята ни е метър на метър? ще ни стигат ли паричките, след като аз вече не работя? Да махнем ли котето, след като семейството го има от 15 години? И така мога още час. Махнах с ръка и си казах: Господи ти си вдъхнал живот на това малко създание в мен и ти най-добре знаеш как се чувствам.
Сега нямам страхове, моля се бебо да се роди живичък и здравичък, да видя личицето му и НИЩО ДРУГО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ!
Живеем в гарсониера 4-ма човека /ние двамата, свекър и свекърва/ и коте. Без тераса. И ако трябваше да чакам и за жилище........незнам. Решихме се! И ето сега остават броени дни до появата на нашия малък мъж. Все още живеем по стария начин - в дядовата ръкавичка и мен ме връхлитат ежедневно хиляди въпроси - къде ще простирам бебешките дрешки зимата? къде ще ги суша и как? къде да си дяна цветята, отгледани с любов? улицата ни е кръстовище, не е ли много прашно? Къде да сложим детското легло? Как ще се къпем като банята ни е метър на метър? ще ни стигат ли паричките, след като аз вече не работя? Да махнем ли котето, след като семейството го има от 15 години? И така мога още час. Махнах с ръка и си казах: Господи ти си вдъхнал живот на това малко създание в мен и ти най-добре знаеш как се чувствам.Сега нямам страхове, моля се бебо да се роди живичък и здравичък, да видя личицето му и НИЩО ДРУГО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ!
Имате ли понякога усещането, че не сте забременели в най-подходящия момент? Питам, защото от много години искам дете, но откакто съм бременна сякаш всичко около мен се обърна с главата надолу - особено в личен план /много нерви и стрес/. Мога да кажа, че ако знаех какво ще се случи със сигурност щях да си помисля дали това е най-доброто време за дете.След два месеца ще се роди детето и понякога имам усещането, че изобщо няма да мога да се справя ...
Подходящия момент е тогава когато това се е случило.Сега хормоните те притискат ,но всичко ще си дойде на мястото ,когато се роди бебече и още когато го гушнеш ще разбереш ,че всичко си е на място и просто така е трябвало да се случи.
Няма идеален или подходящ момент ! 
Това да свършиш, онова да постигнеш и накрая когато най-много искаш дете и си мислиш, че подходящия момент е дошъл, пак изниква нещо непредвидено или пък не можеш да забременееш
Нашето детенце, беше планирано, но и аз като теб съм си задавала въпроси, "дали ще се справя", "сега ли беше момента" и т.н
Леко бременеене и по-спокойно я карай
Това да свършиш, онова да постигнеш и накрая когато най-много искаш дете и си мислиш, че подходящия момент е дошъл, пак изниква нещо непредвидено или пък не можеш да забременееш
Нашето детенце, беше планирано, но и аз като теб съм си задавала въпроси, "дали ще се справя", "сега ли беше момента" и т.н
Леко бременеене и по-спокойно я карай
Аз винаги съм вярвала че всяко дете е дар от Бога и както съм чела по всички книги за бременност и майчинство не бива да забравяме че да си бременна е привилегия, към която много жени се стремят, но не всички за съжаление имат този шанс да дарят живот. Ако търсим подходящ момент той никога не идва. Причините винаги са безброй - финансови, жилищни, емоционални и какви ли не още. Имам приятелки които много планираха и все не им се струваше подходящ момента и сега като най-после искат да забременеят срещат доста трудности. Радвай се и бъди щастлива за безценния дар който расте в теб. Бъди сигурна че ще се справиш
Препоръчани теми