Чувствам се идиотски

  • 3 098
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 551
Все едно получих дежа вю!
Знам същата история на съседка на родителите ми. Когато дъщеря й я приели да учи и тя си събрала багажа и отишла с нея на квартира да я пази. Дори по-лошо, ходила и на изпитите с нея. Опазила я успешно и се прибрали. Пазенето си продължило и в родния град и в момента тази жена е на около 50, сама и без семейство и гледа майка си, която е на легло. Майка й през сълзи разказвала, как наскоро се скарали за нещо с дъщеря й и тя й отвърнала: Майко, заради теб аз не съм целуната от мъж!  Много ме потресе това и ми стана много мъчно.
Сама си направи изводите и прецени, кое е допустимо в твоята ситуация. Не е нужно да си груба, просто поговорете и кажи, какво е твоето решение и дръж на него. Дали й харесва или не, ще трябва да го приеме. Дай й време ако трябва или някакъв срок, но не оставяй нещата така.

# 16
  • Мнения: 191
Не знам кой е писал преди мен, но не съм аз. За пръв път казвам на някой извън приятелският ми кръг.

# 17
  • Мнения: 4 595
А ти как се издържаш? Ситуацията не мисля, че е нещо често срещано, което в рамките на два месеца да се появи два пъти тук.

# 18
  • Мнения: 191
А ти как се издържаш? Ситуацията не мисля, че е нещо често срещано, което в рамките на два месеца да се появи два пъти тук.

Доскоро ходих на работа в един магазин, но пропуснах доста материал и имаше проблеми с присъствието ми на лекции. Сега търся нещо на малко часове.

# 19
  • Мнения: 47 352
Разбирам те. В отлични отношения бях с родителите си, но последната година в училище си направих календар и драсках всеки ден, който ме доближаваше до отделянето ми от тях. Дъщеря ми е на 18 г., също последна година и вече си прави планове как след завършването се изнася. Като майка ми е тежко, но я разбирам напълно и ще я "пусна". Независимо дали работи или не, докато учи висше, живот и здраве, с баща ѝ ще ѝ осигурим покрив и ще осигуряваме основните разходи. Така смятаме за редно.

Майка ти е обсебваща, такива хора не се променят, затова се съмнявам, че ще има ефект от разговор, а ако подходиш директно със сигурност ще стане по-лошо, ще си развалите отношенията и не се знае дали някога ще се оправят. Намери си приятелка, с която да живеете заедно или гадже, ако имаш и просто кажи, че се изнасяш.

# 20
  • Мнения: 4 595
Не казваш как се издържаш, ако сама успяваш, ще ти е много по-лесно да кажеш, че се изнасяш и искаш да живееш самостоятелно. Доколкото разбирам, майката ти се намесва и в избора на работа. Все пак, говорила ли си с нея? Имаш ли някакви варианти да делиш квартира с приятелка и ти сама да си поемеш разхода?

# 21
  • Мнения: 191
Разбирам те. В отлични отношения бях с родителите си, но последната година в училище си направих календар и драсках всеки ден, който ме доближаваше до отделянето ми от тях. Дъщеря ми е на 18 г., също последна година и вече си прави планове как след завършването се изнася. Като майка ми е тежко, но я разбирам напълно и ще я "пусна". Независимо дали работи или не, докато учи висше, живот и здраве, с баща ѝ ще ѝ осигурим покрив и ще осигуряваме основните разходи. Така смятаме за редно.

Майка ти е обсебваща, такива хора не се променят, затова се съмнявам, че ще има ефект от разговор, а ако подходиш директно със сигурност ще стане по-лошо, ще си развалите отношенията и не се знае дали някога ще се оправят. Намери си приятелка, с която да живеете заедно или гадже, ако имаш и просто кажи, че се изнасяш.

Ще попитам приятелят си, ако иска да отидем да живеем под наем. Ние сме във В. Търново и той живее с техните, но той си е роден тук, а и те работят и ни е странно.

Издържах се с работа в голям хранителен магазин, но смените ми съвпадаха с някои лекции и имаше проблеми с това и напуснах. Сега търся нещо с по - малко часове.

# 22
  • Мнения: 4 595
Щом имаш сериозен приятел, на мен ми се вижда странно, защо не сте поискали да живеете заедно. За мен единствената пречка би била финансова. Аз сигурно съм близо до годините на майка ти и в доста по-бедни години заедно с приятеля ми тогава ( и двамата от Сф) се изнесохме на един таван, в момента в който можехме да покрием наема и храна от типа кренвирш с филия хляб.
Все пак, говорила ли си с майка си по темата и ако да - какво е нейното обяснение, защо живее с теб?

Последна редакция: нд, 06 ное 2022, 23:10 от TafTaf

# 23
  • Мнения: 191
Не сме говорили. Според приятеля ми обаче я е страх да не си прахосам годините и да сменям специалности, както тя е сменяла на времето. Ще говоря пак с него.

# 24
  • Мнения: 40 231
Не сме говорили. Според приятеля ми обаче я е страх да не си прахосам годините и да сменям специалности, както тя е сменяла на времето. Ще говоря пак с него.

Животът си е твой.
И грешки прави всеки.
И ще бъдат твоите грешки, така и кажи. Също и да си събира багажа.
Да не се окажеш в подобна ситуация като 50 годишната дето мъж не е целунала.

# 25
  • Мнения: X
Не сме говорили. Според приятеля ми обаче я е страх да не си прахосам годините и да сменям специалности, както тя е сменяла на времето. Ще говоря пак с него.

Като изключим, че това не ѝ влиза в работата след като си пълнолетна и се издържаш сама, акъли може да ти дава и по телефона. Няма нужда да се мести да живее с теб в друг град, за да те наблюдава. Ако няма наистина сериозна причина да е с теб, тази жена според моите представи не е нормална. От една страна ми е тъжно за хора, които толкова са се вкопчили в пълнолетните си деца - според мен са откровено жалка гледка, - от друга страна, много повече ме е яд, защото в много случаи имат голямо влияние над децата си, което често пречи на последните цял живот.

# 26
  • София
  • Мнения: 40 958
Заключено по молба на автора.

Общи условия

Активация на акаунт