Публикувана: 13 дек. 2006, 15:19 ч.
Последно мнение: 15 дек. 2006, 10:29 ч.

въпрос за тези, които не са майки (все още)

1 825
31
1

# 15 13 дек. 2006, 17:29 ч.

Мнения: 2 792

Така както го описването, майчинството и мен взе да ме плаши Rolling Eyes

.
Не е толкова страшно, а разговори въртящи се само около входящо-изходните нужди никога не са ми били присърце, така че това си е до човек...

# 16 13 дек. 2006, 18:04 ч.

София
Мнения: 1 732

И аз още не съм майка, хем съм старо нераждало - на 26 Simple Smile

Мен пък ме вълнуват много всички тия неща около детето, откак чета във форума.
Да не говорим колко работи научих. И ми се прииска много и на мен да имам дете, което си е постижение, защото преди нямах никаква психическа, така да я нарека, подредба, в подобна насока...
Притеснявам се, разбира се. Но оставам с усещането, че с детето всичко в живота на човек си идва на място. А заради това си струва да се попромениш малко, нали? Simple Smile

# 17 13 дек. 2006, 18:24 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Деца са се раждали и порастявали мнооого преди нас и дай Боже и много след нас ще е така.
Щом всички са се справяли и вие ще можете!
Майки има ралични, от такива дето детето им пречи на кафето, до такива дето нищо освен детето не ги интересува.
Имате избор на поведение и учене Simple Smile

Основните неща за гледането на едно дете като теоретични постановки се научава за максимум месец при добро желание /като се озовете с детко в ръце имам предвид/.
Пък и децата са ралични, но там избора не е ваш Wink

# 18 13 дек. 2006, 21:18 ч.

Мнения: 57

Цитат на: rafikah в ср, 13 дек 2006, 18:04

И аз не си бях давала ясна сметка за всички неща, които майките засягат тук във форума. Но не мисля, че е къртовсик труд. Аз и сега влагам толкова време и усилия в разни неща, като стана майка поне ще се фокусирам върху нещо, което наистина си заслужава.

# 19 13 дек. 2006, 23:36 ч.

София
Мнения: 1 105

Цитат на: Бу в ср, 13 дек 2006, 16:27

...ами! Същото е. Звънне първи път - 'Няма да й гладя дрехите' (аз и по принцип не гладя, де Mr. Green

)
Звънне втори път - 'Ще закуси само чаша прясно мляко'
Звънне трети път - 'Ще закусва в градината'
Звънне четвърти път - 'Ще стигнем до градината с такси'
...и тъй нанататък Grinning

# 20 13 дек. 2006, 23:43 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Хи-хи-хи. Кога забременях, първата работа беше да вложим в сокоправачка. Това лято се оказа, че се е развалила от самосебе си и стоене. Тъй шъ и тя, грешки на растежа.
Втората ми работа беше да изчета около 2000 страници информация. След което станах като постоянна досада и навсякъде ръся мнения.
Сега съм на поредна фаза-не чета и мнения не търся.

# 21 14 дек. 2006, 00:08 ч.

Мнения: 6 472

Абе просто престанете да четете Mr. Green

Вредно е. Голямата ми дъщеря я гледах по книжки и лекарски съвети и в крайна сметка се възпитах силно невротизирано генийче с потресаващо прагматично отношение към живота.
За да не сте толкова травматизирани мога да ви изтъкна някои неща при отглеждането на деца, за коите не сте се сетили икоито наистина пестят вереме и усилия Laughing

- прекрасни бърсалки за под и трудно достъпни места
- на практика будилника вече се явява излишен
- винаги си имаш удобно оправдание да не отидеш някъде, където не ти се ходи
- имаш прекрасната възможнсот да си играеш с вички детски играчки, които на времето не са ти купили, под предлог че се занимавате с детето
- след определена възраст могат да се ползват за мултифункционално дистанционно
- след първото дете и при по- голяма разлика почват да се самоотглеждат
- придобиваш доста дебилно отношение към идиотщините на хората около теб и се отнасяш със завидно търпение, към всичките им простотии. Оказа се много ценено качество в работата ми - веднага беше забелязано и подобаващо оценено Mr. Green

# 22 14 дек. 2006, 00:14 ч.

София
Мнения: 6 999

Е, как да не е къртовски труд - къртовски е. Поне за мен де...

Само като си спомня захранването /да речем/ четох повече отколкото през най-напрегнатата ми сесия в университета.
С времето вярно свикваш непрекъснато да мислиш и правиш нещо за детето си, но не бих го нарекала лесно или, че става от самосебе си...

На практика да бъдеш родител ми се вижда като най-ужасното и...най-прекрасното нещо на света.

# 23 14 дек. 2006, 00:21 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: rafikah в ср, 13 дек 2006, 18:04

И аз още не съм майка, хем съм старо нераждало - на 26 Simple Smile

Не бързай. Наспи се поне още десет години.
Използвай неделите, за да лежиш в леглото
и да четеш вестник. Излизай. Купонясвай.
Обиколи света. Пий като за последно.
После поне три години няма да може да го
правиш. Няма да ти се иска. Ама изобщо.

# 24 14 дек. 2006, 01:23 ч.

Sofia
Мнения: 1 263

Цитат на: Liska в чт, 14 дек 2006, 00:21

Цитат на: rafikah в ср, 13 дек 2006, 18:04

И аз още не съм майка, хем съм старо нераждало - на 26 Simple Smile

Не бързай. Наспи се поне още десет години.

И аз така направих,а после 4 години-нищо....Чети е "Проблемно"-то ooooh!

Сега всичко е вече ОК, ама аз съм на 38... Laughing

Е, наживях се, вярно...даже май прекалено Crazy

# 25 14 дек. 2006, 02:17 ч.

Plovdiv
Мнения: 2 144

И аз много отдавна чета във форума и се замислям над някои въпроси.Мен самата мисъл,че някой ще е изцяло зависим от мен денонощно ме ужасява.Че аз живея три месеца сама и ми писна готвенето,чистенето и всякаква друга домакинска работа,пък си представям ако имах и дете сигурно щях да врътна.Леле с мойто мислене сигурно никога няма да си намеря мъж и да имам деца.Мама май ще излезне права,че с мойте разсъждения и с любовта ми към домакинстването ще ме върнат някои ден. ooooh!

П.С. Аз съм на 19 ако това има някакво значение

# 26 14 дек. 2006, 02:28 ч.

София
Мнения: 1 244

Цитат на: LOLI{P} в чт, 14 дек 2006, 02:17

П.С. Аз съм на 19 ако това има някакво значение

Има. Ще ти мине. Sunglasses

При някои е по-рано, при други по-късно.

# 27 14 дек. 2006, 09:45 ч.

Мнения: 5 877

Абе, не се налага да правиш всичко наведнъж! Правиш само каквото се отнася за възрастта. И още нещо, може да е банално - имаш силното чувство, че го правиш за себе си.

# 28 15 дек. 2006, 08:51 ч.

Мнения: 463

Цитат на: vanessa_jo в ср, 13 дек 2006, 16:08

И мен ми се въртят такива въпроси в главата. Например - сутрин като звънне часовника и на мен адски ми се спи, си го пренавивам за след 15мин, като си казвам 'няма да си правя кафе тази сутрин'. Като звънне пак, се повтаря същата процедура, този път си казвам 'ще се гримирам в работата'. Когато вече няма накъде и ща не ща трябва да стана, си мисля 'ами ако имах дете..тогава няма да мога да пропускам това и онова, а времето и нещата, които ще трябва да свърша са 3 пъти повече!'
Затова понякога ми се прокрадват съмнения от типа 'няма ли да съм една ужасна майка' Shocked