Четох, четох, това разбрах...Ха-ха..Дали се отваря..
Да, благодаря ти!
И на Емили за преведения еп. 1 с бг суб.! 
Фрагман 1 за еп. 3, рус. суб.
https://vk.com/turkiee?w=wall-46308288_400339
Да видим кой ще застане на вратата пред Мустафа и Джемре.

Оказа се, че семейство Рона има още един член, когото очакват да се завърне от САЩ - Харун. Вероятно съпругът на Маджиде. Дали и той е като Арас - безгласно и безучастно присъствие. Много странно семейство - три жени змии, едната болна алкохоличка - не е ясна причината за страданието ѝ, освен ако не се е пропила след заболяването на Синан. Но с тази властна свекърва, която се държи с Рючхан като с 5-годишно дете... все нанякъде ще избие. Слабохарактерни родители, егоистична и злобна дъщеря, интригантка, която ще тормози Фиген. Дали Кенан повярва на очернящото ѝ описание на Фиген... И дали той наистина е от богато семейство - още не е ясно.




На сцените в затвора, на изтезанията е отделено специално внимание и в двата епизода. Много натуралистично заснети и акцентът не е случаен - този е най - кървавият от четирите военни преврата в Турция. Арестувани са над половин милион, четвърт милион са получили обвинения, 50 затворници са с изпълнена смъртна присъда, други са починали от изтезанията, а броят на безследно изчезналите не е уточнен и до днес.
Забравих да кажа, че международното заглавие на сериала е "Бащино обещание".

, честит първи учебен ден на учениците ти и на Вили!
Първо място сред сериалите във всички групи /в едната е на второ, но на първо е някакво предаване, а не сериал/.

















Нека здравето и щастието за теб да са част от живота ти !








Благодаря за преводите!
































. Тя е разказвачката на "нашата история" - още в първия фрагман разбираме, че историята ще е спомен, разказ за миналото от първо лице, но не от страничен наблюдател - историята на Мустафа и Джемре е нашата история. Кои са другите в "нашата история" видяхме и на постера. Не е ясно след колко години Фиген си спомня миналото, но за нас, които гледахме Чукурова, е интересен паралелът с разказвачите. На финала разбрахме, че Йълмаз Аднан ни е разказал миналото на семейството си след няколко десетилетия. Докато в "Камък на желанията" разказвачката е известна още от фрагмана.



































































Интересът на турските зрители /а и моят също/ е свързан и с времето в което се развива действието. Най - жестокият преврат през последните 40 г. е не само черна страница от историята им, а и преплетен със съдбите на милиони хора. Голяма част от тях са живи и преживяват отново болката, емоциите и чрез историята на Мустафа, Фиген, Джемре и останалите герои. В първите две серии сцените в затвора, изтезанията, убийствата, беззаконието бяха едно цяло с личната история. В следващите епизоди остана само войската по улиците, вечерният час и много повече време отделиха на лутанията на Мустафа. Човекът от фабриката, който можеше да му помогне, беше убит и остана само Фиген. Да излезе посред нощ навън с детето беше безумно - нали е ясно, че няма паспорт, няма пари и няма къде да се приюти. И в имението не може да остане дълго - ще го видят, Джемре всъщност го издаде, но никой от Рона още не ѝ вярва - до момента в който разберат, че е жив.





