Поведение на разведени родители

  • 25 169
  • 751
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 19 571
Аз не вярвам ако някой е ял шамари или е хванал другия в изневяра, да постигне кой знае каква хармония с насилника/ изневерителя.
В случаите на нормални раздели пък отношенията са спокойни поначало.

# 331
  • Мнения: 3 961
Аз помислих, че темата в за децата на разведените родители и за това имат ли те вина за грешките на родителите си, та не могат да имат същото събитие като там на Мимито май беше.

# 332
  • Наблизо
  • Мнения: 8 531
Аз я разбирам като ФБ.Дали децата престават да виждат родителите си като семейство щом се разведат и особено когато са хванати между чука и наковалнята и ги дърпат и от двете страни и колко мъчително е това.
Лорелада,съгласна съм за насилието и в такива случаи обикновено насилникът е изключен от семейството така или иначе,но изневяра..След 10-15-20 години не спира ли да ти пука?

# 333
  • Мнения: 19 571
Аз помислих, че темата в за децата на разведените родители и за това имат ли те вина за грешките на родителите си, та не могат да имат същото събитие като там на Мимито май беше.
Събитието го имат, може нещо по конфигурациите на снимките да не е баш като при Мимето, но то сигурно и младоженецът е различен, и роклята... Grinning

А за изневяра не знам дали спира да ти пука, нямам личен опит. Може би не би ми пукало, но няма да уважавам човека.

# 334
  • Мнения: 9 296
Аз имам опит. Никога не ми е пукало от това и бих си запазила семейството, ако беше възможно. Но от сегашна гледна точка съм доволна, че така се случи.

# 335
  • Наблизо
  • Мнения: 8 531
Лорелада,няма нужда да го уважаваш,а да се държиш нормално в името на детето,което ви е събрало там.
Аз моята свекърва не я уважавам,но се държа спокойно и нормално наоколо щом се наложи.

# 336
  • Мнения: 22 242
Да не забравяме, че има и родители-алкохолици и с други пороци, които също могат да развалят празник. Пак децата може да бъдат засегнати, нали?

BeautifulM, дали е само "изневяра" или има много други неща, които ти не знаеш? Няма как да раздадеш справедливост в случая. Който не знае какво е преживял друг, няма как да съди за нищо.

Ето, ти не уважаваш свекърва си, но любезничиш с нея. Може пък след 5 години да не си на кеф и да се изпокарате пред детето? Не се знае...

# 337
  • Мнения: 3 176
Нямам представа в какви конфигурации са се снимали, нито дъщерята с кой е искала да се снима, но нека предположим, че е искала с мама и тате и те са отказали.

Ето моите егоистични 2 стотинки - родителите са решили да правят деца, това е отговорност до живот, тъй че да - трябва да се съобразят с детето си. Тия същите родители съм сигурна, че са преглъщали много неща в името на връзката си докато стигнат до раздяла. Ще преглътнат още една вечер/сватба/рожден ден в името на детето си и ще се усмихнат за снимката.

Не говоря за случаи с домашно насилие.

# 338
  • Мнения: 2 936
Съжалявам, но наистина не знам как може да изтъкваш, че си егоист при това с гордост. И то егоист към детето си... Забелязала съм, че често в форума с гордост някой заявява колко е мързелив, колко е егоист. Как негативни качества от характера може да се толерират?
Ако визираш мен ще ти кажа защо.
Възлюбеното дете на 21 години живее с мен и аз плащам всичките разходи. Той работи и харчи заплатата си само за себе си. Работехме заедно в същата компания аз , синът ми и моят бивш.
Моят бивш направи така че да ме изгонят от работа в началото на лятото.
Аз, разбира се, си намерих нова работа, но до момента не съм казала на сина си, че работя.
Защото той е телом с мен, но духом с баща си. Демек, ако направя нещо, каквото и да е, се докладва веднага на бившия. Ако се чувствувам зле, също се докладва и той злорадства.
Е, прескъпото дете за 6 месеца не дойде поне веднъж да ме попита: "Как си мамо? Стигат ли ти парите?"
Инак като сготвя - яде. Пожелава ми всяка вечер: "Лека нощ!"...и толкоз.
Не съм мързелива, ама съм реалист. Знам, че ако утре се разболея няма да ме погледнат и си пазя силите...за себе си.
Та лошо ли е да си егоист?
Не се тревожете! Няма да ги охарча за втора церемония. Просто няма да отида и толкоз. На снимка по задължение няма да присъствам. Какво като съм го родила и отгледала? Ако се чувствува неловко в мое присъствие, от какъв зор съм му на снимката?

# 339
  • София
  • Мнения: 38 030
Реве, вземи говори с него, говори, говори, бе!
Отряза пътя към дъщеря си, не прави това и с него.

# 340
  • Мнения: 1 851
Не съм мързелива, ама съм реалист. Знам, че ако утре се разболея няма да ме погледнат и си пазя силите...за себе си.
А да ти е хрумвало, че причината може да е в теб? Или другите са лоши... Имам си специално мнение за такива хора, които си нямат никой и никой не ги цени. Каквото си дал, това и ще получиш.

# 341
  • Мнения: 22 242
Хич не бих мислила за бившия, но не бих си изпуснала отношенията с децата.

# 342
  • Мнения: 2 186
Съжалявам, но наистина не знам как може да изтъкваш, че си егоист при това с гордост. И то егоист към детето си... Забелязала съм, че често в форума с гордост някой заявява колко е мързелив, колко е егоист. Как негативни качества от характера може да се толерират?
Ако визираш мен ще ти кажа защо.
Възлюбеното дете на 21 години живее с мен и аз плащам всичките разходи. Той работи и харчи заплатата си само за себе си. Работехме заедно в същата компания аз , синът ми и моят бивш.
Моят бивш направи така че да ме изгонят от работа в началото на лятото.
Аз, разбира се, си намерих нова работа, но до момента не съм казала на сина си, че работя.
Защото той е телом с мен, но духом с баща си. Демек, ако направя нещо, каквото и да е, се докладва веднага на бившия. Ако се чувствувам зле, също се докладва и той злорадства.
Е, прескъпото дете за 6 месеца не дойде поне веднъж да ме попита: "Как си мамо? Стигат ли ти парите?"
Инак като сготвя - яде. Пожелава ми всяка вечер: "Лека нощ!"...и толкоз.
Не съм мързелива, ама съм реалист. Знам, че ако утре се разболея няма да ме погледнат и си пазя силите...за себе си.
Та лошо ли е да си егоист?
Не се тревожете! Няма да ги охарча за втора церемония. Просто няма да отида и толкоз. На снимка по задължение няма да присъствам. Какво като съм го родила и отгледала? Ако се чувствува неловко в мое присъствие, от какъв зор съм му на снимката?
Равена, не визирам точно теб, а като цяло говоря. Знам историята ти и, смятам че не си егоист, а само се изтъкваш като такава. Много те боли и това ти е като защитна реакция. Напомняш ми на майка ми, тя реагира по същия начин.
Въпроса при теб е защо така се случва и с двете ти деца, помисли каква е причината. Не бъди инат, опитай се да спасиш поне отношенията със сина си. Никой не е добре като е напълно сам.

# 343
  • Мнения: 651
Равена, мъчно ми стана от това, което прочетох. Не знам цялата ти история, не знам как са прекъснати отношенията с дъщеря ти. Но, всичко това е много тъжно. Сигурна съм, че проблемът е двустранен. Аз не те обвинявам. Напротив, подкрепям те, не че от това ще ти стане по-леко. Опитай се да говориш с децата си, каквото и да се е случило, съм сигурна че, те обичат, дори да не го показват.Може да отнеме време, но ако направиш първата крачка, рано или късно, и децатата ти ще направят крачка към теб. НЕ ГУБИ НАДЕЖДА! ти си им майка и това никой не може да промени! На млади години хората са по-рязки, по-категорични, понякога недосетливи и т.н. Но, пък с възрастта идва и мъдростта!

# 344
  • Мнения: 1
Хич не бих мислила за бившия, но не бих си изпуснала отношенията с децата.

Общи условия

Активация на акаунт