Мечтаех да стана актриса!Останах такава,обаче,само в живота!Играя си главната роля в моя си филм!
- Публикувана: 14 дек. 2006, 09:43 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2006, 11:38 ч.
За какво мечтаехте като деца и изпълниха ли се мечтите ви?
Първите ми спомени са от 1-2 клас, когато исках да стана очен лекар 
Това е защото веднъж ме заведоха при една много красива и готина очна лекарка.
После исках да съм учителка по английски, защото много харесвах тази, която ми преподаваше.
Като учехме психология в 9-и клас исках да стана психоложка.
След това ми хрумна, че трябва да работя в компания за производство на дъвки.
Накрая взе да ми става все тая и се пуснах по вълната. Не съжалявам.
От време - на време си мечтая да се пенсионирам - да гледам сапунки, да плета чорапи и да пека курабийки.
Това е защото веднъж ме заведоха при една много красива и готина очна лекарка.После исках да съм учителка по английски, защото много харесвах тази, която ми преподаваше.
Като учехме психология в 9-и клас исках да стана психоложка.
След това ми хрумна, че трябва да работя в компания за производство на дъвки.
Накрая взе да ми става все тая и се пуснах по вълната. Не съжалявам.
От време - на време си мечтая да се пенсионирам - да гледам сапунки, да плета чорапи и да пека курабийки.
Като дете мечтаех да стана художничка. В по-късна и осъзната възраст продължавах да го желая, но родителите ми секнаха всички мечти в тази посока под предлог, че ще стана една обикновена учителка по рисуване. Исках да кандидатствам в Художествената академия - не ми позволиха. Имахме доста конфликти по това време на тази тема. Накрая се съобразих с желанието им и завърших Право. Но и досега дълбоко в себе си оставам човек на изкуството.
Ако не ме беше изпреварила, това щеше да е моят постинг
Разликата щеше да е в частта с Правото - завърших икономически специалности. Имахме големи конфликти с майка ми по въпроса. В 7-ми клас даже ме бяха приели и в художедтвената гимназия, но наделя нейното мнение за друго училище. Така си останах само с мечтите за велик художник. Ни най- малко не съжалявам за това стечение на обстоятелствата, защото продължих да рисувам и да се занимавам с подобни неща за удоволствие.
Като дете мечтаех да бъда ветеринар - все още се умилявам от кученца и конетца, но не ставам за лекар, не мога да причинявам болка, дори и ако е за добро 
После си мечтаех да пиша книжки за деца - като Астрид Линдгрен и Селма Лагерльоф
уви, само с мераците си останах и с няколко недотам задоволителни епистоларни опита.
Успоредно с това просвирих на цигулка и се вълнувах от изявите на Мила Георгиева - исках и аз така...
Това беше следващата фаза, но аз се отказах доста преди децата по други причини
В крайна сметка се занимавам с реклама, но ми е интересно
А мечтата за деца и семейство още си я нося - първата част е факт, работя по втората
После си мечтаех да пиша книжки за деца - като Астрид Линдгрен и Селма Лагерльоф
уви, само с мераците си останах и с няколко недотам задоволителни епистоларни опита.Успоредно с това просвирих на цигулка и се вълнувах от изявите на Мила Георгиева - исках и аз така...
Мечтаех си да стана най-добрата по спортни танци в БГ 
Е, до някъде в определен момент се сбъдна-няколко 1-ви места, но не продължих, не стигнах до най-горния клас
Е, до някъде в определен момент се сбъдна-няколко 1-ви места, но не продължих, не стигнах до най-горния класВ крайна сметка се занимавам с реклама, но ми е интересно
А мечтата за деца и семейство още си я нося - първата част е факт, работя по втората
Първо съм длъжна да отбележа,че същия въпрос,формулиран по същия начин,се канех току-що да пусна ! 
Мислили сме в една посока
Професиите няма да ги пиша, защото ще се повторя с повечето форумки.
Мечтата, която ме преследваше като дете(освен да бъда майка и домакиня), беше да имам свободна стая, без мебели, в къщата, в която живея. В тази стая да са ми наредени пачки пари, на купчинки, аз да отварям вратата и едва едва да сбутвам следващата пачка 
.
Ужас, чак срам ме хвана докато го пишех. Но наистина това беше много силно мое желание, освен да съм майка на три деца
Мечтата, която ме преследваше като дете(освен да бъда майка и домакиня
), беше да имам свободна стая, без мебели, в къщата, в която живея. В тази стая да са ми наредени пачки пари, на купчинки, аз да отварям вратата и едва едва да сбутвам следващата пачка . Ужас, чак срам ме хвана докато го пишех. Но наистина това беше много силно мое желание, освен да съм майка на три деца
Аз съм го писала това вече, ама хайде пак.
Винаги съм била лакома. Като дете исках да стана не едно, а две неща - писател и капитан на кораб.
Първото го изпълних. Остава второто.
Сега пак съм лакома - искам хем да си гледам сама децата, хем да работя. И това го изпълнявам. Засега.
Винаги съм била лакома. Като дете исках да стана не едно, а две неща - писател и капитан на кораб.
Първото го изпълних. Остава второто.
Сега пак съм лакома - искам хем да си гледам сама децата, хем да работя. И това го изпълнявам. Засега.
. Не станах алпинист, а много запален турист.Мечтата, която ме преследваше като дете(освен да бъда майка и домакиня ), беше да имам свободна стая, без мебели, в къщата, в която живея. В тази стая да са ми наредени пачки пари, на купчинки, аз да отварям вратата и едва едва да сбутвам следващата пачка .
), беше да имам свободна стая, без мебели, в къщата, в която живея. В тази стая да са ми наредени пачки пари, на купчинки, аз да отварям вратата и едва едва да сбутвам следващата пачка .
Като дете много си играех на учителка - учех куклите и съседските деца.
После и певица бях - 13 години хор, беше си осъществена мечта, иначе си имахме гърл група в кварала от пет момичета и пари спечелихме даже от един концерт, ама момчетата от махалата ни ги взеха и ги изхарчиха на бутащите се колички... Спайските тогава и те деца са били, Виктория Бекъм да ми яде ушите....
После исках да ставам журналистка и за малко да ида да уча в Априловската гимназия в Габрово, ама ме удари пубертета и ме домързя... Толкоз ми е била силна мечтата...
В гимназията /хуманитарна като мома Донка/ исках да се забутам в Родопите и да правя нещо, ама не знам какво, я учителка на помачета, я селски туризъм да градя...
После антрополжка исках да ставам, изкласих го и Университета и уж съм станала...
Ама и аз като Дона се подвизавам У рекламата сега...
Каквато си бях като дете такава и ега - през две три години сменям интересите...
И Анелия Раленкова исках да бъда, що ленти и обръчи извъртях...
После и певица бях - 13 години хор, беше си осъществена мечта, иначе си имахме гърл група в кварала от пет момичета и пари спечелихме даже от един концерт, ама момчетата от махалата ни ги взеха и ги изхарчиха на бутащите се колички... Спайските тогава и те деца са били, Виктория Бекъм да ми яде ушите....
После исках да ставам журналистка и за малко да ида да уча в Априловската гимназия в Габрово, ама ме удари пубертета и ме домързя... Толкоз ми е била силна мечтата...
В гимназията /хуманитарна като мома Донка/ исках да се забутам в Родопите и да правя нещо, ама не знам какво, я учителка на помачета, я селски туризъм да градя...
После антрополжка исках да ставам, изкласих го и Университета и уж съм станала...
Ама и аз като Дона се подвизавам У рекламата сега...
Каквато си бях като дете такава и ега - през две три години сменям интересите...
И Анелия Раленкова исках да бъда, що ленти и обръчи извъртях...
