Не вярвам на мъж, който се среща с жена, за да я успокоява. Следващ ход е да обясни, че тя е болна /нещастна / лабилна, просто сърце не му дава да я отреже.
- Публикувана: 17 ноем. 2022, 13:56 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2022, 19:03 ч.
Изневяра
Момиче, иди на психолог, ама гледай да е добър, че доста работа ще имате.
Защо си се отпуснала, защо си го приела като даденост, защо очакваш родителите ти да те предадат????? Защо си говорила с колежката му? Остана и с нейния мъж да си споделите мъката....
Този мъж е прекалено търпелив с теб.
Защо си се отпуснала, защо си го приела като даденост, защо очакваш родителите ти да те предадат????? Защо си говорила с колежката му? Остана и с нейния мъж да си споделите мъката....
Този мъж е прекалено търпелив с теб.
Не вярвам на мъж, който се среща с жена, за да я успокоява. Следващ ход е да обясни, че тя е болна /нещастна / лабилна, просто сърце не му дава да я отреже.
И аз не вярвам, в 99% не са само безобидни такива срещи, но този на авторката се е светнал накъде отиват нещата, и че се раздава настрани повече отколкото трябва.
Авторката - "мамина Богданка"-стайл. Много ми се набиха на очи изразите "гледа ме", "грижи се", "търчи", "като принцеса" ...
Героят на историята - саможертвен до глупост и системно преуморен / неудовлетворен от ролята си на неин паж; някаква колежка му обръща внимание, нормално е да откликне. Най-после и той да се почувства като нечий център.
Проблемът - за момента никакъв, но ако авторката продължава с принцеските си изпълнения, някоя по-нормална колежка ще я детронира.
Героят на историята - саможертвен до глупост и системно преуморен / неудовлетворен от ролята си на неин паж; някаква колежка му обръща внимание, нормално е да откликне. Най-после и той да се почувства като нечий център.
Проблемът - за момента никакъв, но ако авторката продължава с принцеските си изпълнения, някоя по-нормална колежка ще я детронира.
И аз изневяра не виждам. Виждам много други работи, но не и изневяра.
Ти се чувстваш зле, а търсиш вината в него? Не търси под вола теле. Иди на психолог, това занемаряване на себе си не е добре, вероятно имаш нужда от помощ. Намерете начин да разпускате заедно, да се разтоварвате от стреса. Успех!
Ти се чувстваш зле, а търсиш вината в него? Не търси под вола теле. Иди на психолог, това занемаряване на себе си не е добре, вероятно имаш нужда от помощ. Намерете начин да разпускате заедно, да се разтоварвате от стреса. Успех!
Здравейте.
Пиша темата, с надеждата не да получа нападки, а да прочета историите на хора със сходни ситуации. Имали ли сте щастливи връзки след изневяра от партньора ви? Колко време ви беше нужно, за да приемете фактите и да продължите без обвинения и страхове?
Темата е изневяра, но малко предистория преди същинската част.
С приятелят ми сме заедно 7ма година. Заедно сме от доста малки. Заживяхме заедно на шестият месец, тъй като и двамата живеехме далече от родителите си. Минали сме през какво ли не заедно - болести, смърт на близки, безпаричие. Научихме се да бъдем семейство, подкрепа един за друг.Тъкмо си купихме жилище тази година - най-голямата ни мечта.
През годините аз бях студентка, той ме чакаше, всяка седмица пътувах, било то по нощите, само и само да прекараме повече време заедно. После дойде пандемията и си учех от вкъщи. Двамата сме изключително близки със семействата на другия. За мен неговото семейство е и мое, както и моето негово. Водил е баба ми и дядо ми по лекари, когато аз съм била на лекции. Къпал ги е след тежка операция, ходеше да им пазарува, само и само аз да се фокусирам над учението си.Преди много време решихме и знаехме вече, че ние искаме да градим съвместно бъдеще. Никога до момента не се бях чувствала толкова обичана и почитана както от него. За мен той е моята крепост. Казвал ми е, че аз съм неговата също.
Винаги отношенията ни са били много свободни, без забрани, без обяснения, имаме общи приятели, но и все си има неговите отделни. Никога не сме пречили един на друг. Общо взето винаги сме били любими и най-добри приятели.
Аз винаги съм се чувствала адски обичана, обгрижвана, спокойна, уютно, винаги ме е привличал. Смея да твърдя, че и той е бил така.
Покрай последната година от университета обаче, нещата бяха доста монотонни. Аз нямах никакво време, бях вечно стресирана и над учебниците. Бях се и занемарила доста. Сексът се случваше значително по-рядко, защото все бях изморена и не се чувствах красива, тъй като и доста напълнях. Но той не каза и дума. Подкрепяше ме. С времето се усещаше все повече отдалечаване между двама ни. Но мислех, че е просто период и ще мине. Честно казано просто бяха от проблема, когато той искаше да поговорим и да променим някои неща. Отдавах го на стреса покрай завършването, на нервите покрай новото жилище, банки, кредити и т.н
Няколко месеца след като се преместихме в новото жилище, разбрах че се вижда с негова колежка - жена на друг негов колега. Естествено изпаднах в истерия, мислех че светът ми се е сринал, защото очаквах всичко лошо да ми се случи, но не и това. Както и да е, прочетох чатовете, скарахме се, той ми разказа какво се е случило, момичето също ми разказа.
Реална изневяра (физическа) не е имало. Не се е стигало до секс или нещо подобно. Тя била влюбена в него от повече от година, защото работят заедно и са в една компания. Нейният мъж има проблеми с алкохола и залаганията. Тя откровено ми каза, че искала да има живота, който аз имам и че не заслужавам мъжа си. Та според негови думи тя от година някъде постоянно се самопредлагала, искала да се виждат, той постоянно я отрязвал, ама тя е била много упорита. Излизали са да говорят, защото тя го молила разревана, че ѝ е тежко и няма на кого да сподели. Манипулаторска история от всякъде. Призна ми, че когато са започнали да се виждат се е почувствал привлечен за някакъв период, но че винаги е бил с ясната представя, че той не иска да е с никоя друга освен с мен. Месеци наред уж се е опитвал да прекрати тези виждания, но тя е обсебена от него. До скоро обикаляше пред блока ни, позволявала си е да идва до дома ни и да се моли.
За случката не виня само нея, даже изобщо. Единственият, който ми е длъжен в тази ситуация е той.
Разбрах преди 4-5 месеца. Виждам, че той се разкайва искрено, прави всичко възможно за да се почувствам по-добре, тъй като това е предателство за мен и то от човекът, който най-малко съм очаквала. Наистина, мислела съм, че родител може да ме предаде, но не и той. И все пак реших да простя. Да опитаме да оправим счупеното в името на това, че се обичаме изключително много (аз въпреки ситуацията не се съмнявам в любовта му към мен), живеем прекрасен живот, забавно ни е заедно, интересно ни е, не си представяме живот с друг човек, искаме дете да имаме и т.н.
Той казва, че от самото начало е знаел, че това е грешка, но на цялото напрежение вкъщи му е било окей да има на кого да споделя.
Адски трудно ми е да забравя случилото се на моменти. Понякога 2 седмици съм много добре и изведнъж се чувствам ужасно зле. Много го обичам и той мен, и двамата се стараем наистина. За мен той е най-чистата душа на света.Проблем е било доста често отношението му към хората (както мъже, така и жени), защото има прекрасно възпитание и е голям кавалер към всички. Много хора обаче приемат добрите обноски като намек.
Виждам как искрено съжалява за предателството. Хиляди пъти сме говорили случилото се между тях през последните месеци. Обяснявя ми винаги, че не е имал нищо емоционално към нея освен съжаление и се е чувствал гузно да не я изслушва. Категоричен е, че ако е искал да е с нея е щял и е нямало да стои с мен от навик или съжаление, защото живеем един живот и не иска неговият да е нещастен. Винаги се е отнасял с мен като с принцеса, винаги е бил мой приятел, любим, закрилник… Почти винаги, когато сме говорили за това колко се обичаме му се насълзяват очите ( и преди случката, и по време ня нея, и след нея).
Изключил я е тотално от живота си, телефона му е постоянно пред мен, абсолютно прозрачен е, готов е на всичко само да се оправим. Но не мога да се избавя от натрапчивите мисли и страховете си понякога. Искам да съм с него, но явно ми е трудно да приема, че вече няма да е същото като преди (това не означава, че ще е лошо, даже е по-хубаво).
Не знам защо пиша този пост дори - търся някакъв вид подкрепа или просто да чуя сходни истории.
Вярвам, че човек ако иска нещо няма какво да го спре. Живеем в общество, в което доста неща са ни наложени и дори и да не искаме да вярваме в тях те някакси се прокрадват в изборите ни.
Аз смятам, че е възможно да бъдем също толкова щастливи, дори и повече от преди. Просто трябва да се преборя със себе си и може би ми трябва странична помощ в това.
Пиша темата, с надеждата не да получа нападки, а да прочета историите на хора със сходни ситуации. Имали ли сте щастливи връзки след изневяра от партньора ви? Колко време ви беше нужно, за да приемете фактите и да продължите без обвинения и страхове?
Темата е изневяра, но малко предистория преди същинската част.
С приятелят ми сме заедно 7ма година. Заедно сме от доста малки. Заживяхме заедно на шестият месец, тъй като и двамата живеехме далече от родителите си. Минали сме през какво ли не заедно - болести, смърт на близки, безпаричие. Научихме се да бъдем семейство, подкрепа един за друг.Тъкмо си купихме жилище тази година - най-голямата ни мечта.
През годините аз бях студентка, той ме чакаше, всяка седмица пътувах, било то по нощите, само и само да прекараме повече време заедно. После дойде пандемията и си учех от вкъщи. Двамата сме изключително близки със семействата на другия. За мен неговото семейство е и мое, както и моето негово. Водил е баба ми и дядо ми по лекари, когато аз съм била на лекции. Къпал ги е след тежка операция, ходеше да им пазарува, само и само аз да се фокусирам над учението си.Преди много време решихме и знаехме вече, че ние искаме да градим съвместно бъдеще. Никога до момента не се бях чувствала толкова обичана и почитана както от него. За мен той е моята крепост. Казвал ми е, че аз съм неговата също.
Винаги отношенията ни са били много свободни, без забрани, без обяснения, имаме общи приятели, но и все си има неговите отделни. Никога не сме пречили един на друг. Общо взето винаги сме били любими и най-добри приятели.
Аз винаги съм се чувствала адски обичана, обгрижвана, спокойна, уютно, винаги ме е привличал. Смея да твърдя, че и той е бил така.
Покрай последната година от университета обаче, нещата бяха доста монотонни. Аз нямах никакво време, бях вечно стресирана и над учебниците. Бях се и занемарила доста. Сексът се случваше значително по-рядко, защото все бях изморена и не се чувствах красива, тъй като и доста напълнях. Но той не каза и дума. Подкрепяше ме. С времето се усещаше все повече отдалечаване между двама ни. Но мислех, че е просто период и ще мине. Честно казано просто бяха от проблема, когато той искаше да поговорим и да променим някои неща. Отдавах го на стреса покрай завършването, на нервите покрай новото жилище, банки, кредити и т.н
Няколко месеца след като се преместихме в новото жилище, разбрах че се вижда с негова колежка - жена на друг негов колега. Естествено изпаднах в истерия, мислех че светът ми се е сринал, защото очаквах всичко лошо да ми се случи, но не и това. Както и да е, прочетох чатовете, скарахме се, той ми разказа какво се е случило, момичето също ми разказа.
Реална изневяра (физическа) не е имало. Не се е стигало до секс или нещо подобно. Тя била влюбена в него от повече от година, защото работят заедно и са в една компания. Нейният мъж има проблеми с алкохола и залаганията. Тя откровено ми каза, че искала да има живота, който аз имам и че не заслужавам мъжа си. Та според негови думи тя от година някъде постоянно се самопредлагала, искала да се виждат, той постоянно я отрязвал, ама тя е била много упорита. Излизали са да говорят, защото тя го молила разревана, че ѝ е тежко и няма на кого да сподели. Манипулаторска история от всякъде. Призна ми, че когато са започнали да се виждат се е почувствал привлечен за някакъв период, но че винаги е бил с ясната представя, че той не иска да е с никоя друга освен с мен. Месеци наред уж се е опитвал да прекрати тези виждания, но тя е обсебена от него. До скоро обикаляше пред блока ни, позволявала си е да идва до дома ни и да се моли.
За случката не виня само нея, даже изобщо. Единственият, който ми е длъжен в тази ситуация е той.
Разбрах преди 4-5 месеца. Виждам, че той се разкайва искрено, прави всичко възможно за да се почувствам по-добре, тъй като това е предателство за мен и то от човекът, който най-малко съм очаквала. Наистина, мислела съм, че родител може да ме предаде, но не и той. И все пак реших да простя. Да опитаме да оправим счупеното в името на това, че се обичаме изключително много (аз въпреки ситуацията не се съмнявам в любовта му към мен), живеем прекрасен живот, забавно ни е заедно, интересно ни е, не си представяме живот с друг човек, искаме дете да имаме и т.н.
Той казва, че от самото начало е знаел, че това е грешка, но на цялото напрежение вкъщи му е било окей да има на кого да споделя.
Адски трудно ми е да забравя случилото се на моменти. Понякога 2 седмици съм много добре и изведнъж се чувствам ужасно зле. Много го обичам и той мен, и двамата се стараем наистина. За мен той е най-чистата душа на света.Проблем е било доста често отношението му към хората (както мъже, така и жени), защото има прекрасно възпитание и е голям кавалер към всички. Много хора обаче приемат добрите обноски като намек.
Виждам как искрено съжалява за предателството. Хиляди пъти сме говорили случилото се между тях през последните месеци. Обяснявя ми винаги, че не е имал нищо емоционално към нея освен съжаление и се е чувствал гузно да не я изслушва. Категоричен е, че ако е искал да е с нея е щял и е нямало да стои с мен от навик или съжаление, защото живеем един живот и не иска неговият да е нещастен. Винаги се е отнасял с мен като с принцеса, винаги е бил мой приятел, любим, закрилник… Почти винаги, когато сме говорили за това колко се обичаме му се насълзяват очите ( и преди случката, и по време ня нея, и след нея).
Изключил я е тотално от живота си, телефона му е постоянно пред мен, абсолютно прозрачен е, готов е на всичко само да се оправим. Но не мога да се избавя от натрапчивите мисли и страховете си понякога. Искам да съм с него, но явно ми е трудно да приема, че вече няма да е същото като преди (това не означава, че ще е лошо, даже е по-хубаво).
Не знам защо пиша този пост дори - търся някакъв вид подкрепа или просто да чуя сходни истории.
Вярвам, че човек ако иска нещо няма какво да го спре. Живеем в общество, в което доста неща са ни наложени и дори и да не искаме да вярваме в тях те някакси се прокрадват в изборите ни.
Аз смятам, че е възможно да бъдем също толкова щастливи, дори и повече от преди. Просто трябва да се преборя със себе си и може би ми трябва странична помощ в това.
За разлика от повечето коментари, аз не намирам мъжа в историята за добър и невинен. Добрите хора не са малоумни, прекрасно е знаел какво се случва и какво прави. Допускам, че наистина тя е била нахална и агресивна, но ако не я искаше щеше да я блокира и преди да ги хванеш. Тази обожателка не звучи много като добра партия, затова точно това състезание си го спечелила ти. След години може адекватна жена да му се сваля и да намериш чатове, в които той е по-обсебения. Вярвам и че мъжа до теб е мил и кавалер с всички, но също така и безхарактерен и безволев. Сто процента от този тип мъже са неверни, аз самата съм губила такъв и то пак от колежка. Съжалявам, че си вложила толкова време и средства във вашето бъдеще, но с пълна убеденост ти казвам, че истинските предателства от него тепърва предстоят.
Сама казваш, че дори инстинктите ти говорят, че не е редно да прощаваш. Ако му вярваше, нямаше да се депресираш през две седмици. Слушай тялото си и си подреди живота наново.
Сама казваш, че дори инстинктите ти говорят, че не е редно да прощаваш. Ако му вярваше, нямаше да се депресираш през две седмици. Слушай тялото си и си подреди живота наново.
Начи, аз ако съм на тоя мъж и жена ми ми се тръшка как съм я бил предал, защото съм се виждал с някаква колежка, без да съм спал с нея...
Друг е въпроса спал ли е, не е ли, само той си знае. Макар че ако беше, съперницата щеше да го издаде на жена му, тя от какво се пази - нали нейния мъж бил нехранимайко и иска да вземе чуждия, щеше да гледа да ги скара и нямаше да крие какво е ставало.
Друг е въпроса спал ли е, не е ли, само той си знае. Макар че ако беше, съперницата щеше да го издаде на жена му, тя от какво се пази - нали нейния мъж бил нехранимайко и иска да вземе чуждия, щеше да гледа да ги скара и нямаше да крие какво е ставало.
права си, да се чувстваш предадена. Не, мисля че, той не е разбирал какво прави. И освен ако не е майка Тереза или психотерапевт, няма основание да поддържа дори виртуална връзка с колежка, която е обсебена от него. Това, което се е случило спокойно е можело да продължи като развитие, оттам се почва. Но, по важното е, че и двамата искате да продължите напред т.е. държите един на друг. Ако това наистина е така от негова страна, няма да се повтори. Но, ако се повтори някога отново, ще си направиш изводи какво да правиш и дали отново да му делегираш доверие. Засега просто се успокои, направете нещо приятно за вас двамата, романтично и продължете. Другото -времето ще покаже.
Човекът изглежда готин. Но може да го остави и да види какво още има на пазара. Като чета някои потребителки около 40-те и несемейни, чудна стока има, в изобилие. 
Между другото, аз съм къпала голям човек, инвалид, който беше с проходилка. С отиване и връщане от банята - макс 40 мин. Дано авторката, пропускайки тези 2*40 мин, все пак е успяла качествено да се изучи, въпреки постоянните притеснения за баба и дядо
Проблема ти не е в "изневярата", а във факта, че допускаш да се отдалечите, да се занемариш, да си постоянно изморена ( така ли беше?!?), на всеки се случва периодично нещо от изброените, но за дълъг период не е ок и то заради ученето ти....ако всички го правеха нямаше да ги има голям процент от двойките....а и колко проблеми после ще ви донесе живота....когато се появи дете какво ще правите? Памперси, рев, безсънни нощи....по тази логика на първия месец сте аут...отдаваш прекомерно внимание и вглъбяване за сметка на партньора си...голям процент са със сериозни професии и щастливи семейства, нещата могат да се балансират винаги, зависи от приоритетите и хъса да се направи...