Повярвайте, ми изпитвам истинско удоволствие четейки вашите мнения и реакции.
Преди години, със съпруга ми, взехме решение да поживеем и работим в чужбина - майка ми тогава каза, че това е незряло, че трябва да се борим, да не абдикираме и най-вече, че има хора мноооого по-зле от нас! Апострофирах я, че за нас е важно да се сравняваме с тези които са по-добре и че именно тя ме е учила да си поставям винаги високи цели.
Сега разбирам нейния съвет
Не набрах смелост открито да споделя проблема, а и все още го асимилирам а проблем има
Но четейки опита, а и мнението ви, разбирам, че поне съм на прав път
Моля се за търпението на Супер Теди ,
абсолютно съм съгласна с Дино - наистина проблема е в нас , а не в децата. Ще тренирам "отровния поглед"
Целувам горещо двата млади сладкиша Miracle_girl и DjeiLo® - окуражителните ви думи направо ме успокоиха!!!
Струва ми се, че бурята утихва и за щастие няма изкоренени дървета
Но все още ми се ще да попитам другите
"А как се справяте когато децата ви нямат доверие" ?????
Възпитана съм, никога да не съдя хората - всеки си има причина да е някакъв. Минавам за добър слушател и направо съм си изповедник
Всичко може да бъде казано за мен и не съм безгрешна, но никой, никога не може да ме обвини в подвеждане или неоправдано доверие. Сигурно това точно е голямата ми болка
И как така именнно мойто дете да не ми се доверява.........