Тук може да споделите литературните си разочарования от 2022 г. Темата като цяло не е популярна и гласуване едва ли ще има, но ако има повтарящи се заглавия ще направя обобщение накрая. Може да пишете, колкото си заглавия пожелаете и да се аргументирате, ако искате. Единственото правило е да се уважава мнението на другите и да се спазва добрият тон. Вие сте!
- Публикувана: 1 дек. 2022, 10:52 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2023, 20:20 ч.
Номинации за "Златна малинка" за книги, прочетени през 2022 г.
Тази година имам и за тази тема 
1. "Неудобството на вечерта" - Марийке Лукас Райнефелт - гадна тема, лош стил, гнусни подробности, явно плагиатство от "Топи се" на Лизе Спит, която, гледам, вече е в темата
) Чела съм ги и двете и "Неудобството на вечерта" е по-зле, затова избирам нея.
2. Когато изчезна мъжът ми" - Селя Ахава - разпокъсаните мисли на жена, чийто съпруг, след дълги години брак, се събужда с думите "Винаги съм искал да бъда жена".
3. "Часовниците в стаята на мама" - Таня Трифунович - абсолютна ментална помия, налудни бълнувания на една депресирана нещастница, която не може да се отърси от оковите на миналото.
4. "Мексиканска готика" - Силвия Морено - Гарсия - типичен пример за произведение, чиято реклама многократно надвишава стойността му - истинско мъчение е да се прочете.
Стига толкова, прочетох и други книги, които не ми допаднаха и ме подразниха, но все пак в тях намирам причина да бъдат харесани заради нещо от други читатели, докато тези са пълното дъно в книжната ми класация.
1. "Неудобството на вечерта" - Марийке Лукас Райнефелт - гадна тема, лош стил, гнусни подробности, явно плагиатство от "Топи се" на Лизе Спит, която, гледам, вече е в темата
) Чела съм ги и двете и "Неудобството на вечерта" е по-зле, затова избирам нея.2. Когато изчезна мъжът ми" - Селя Ахава - разпокъсаните мисли на жена, чийто съпруг, след дълги години брак, се събужда с думите "Винаги съм искал да бъда жена".
3. "Часовниците в стаята на мама" - Таня Трифунович - абсолютна ментална помия, налудни бълнувания на една депресирана нещастница, която не може да се отърси от оковите на миналото.
4. "Мексиканска готика" - Силвия Морено - Гарсия - типичен пример за произведение, чиято реклама многократно надвишава стойността му - истинско мъчение е да се прочете.
Стига толкова, прочетох и други книги, които не ми допаднаха и ме подразниха, но все пак в тях намирам причина да бъдат харесани заради нещо от други читатели, докато тези са пълното дъно в книжната ми класация.
Да, Pppqqq, Блейк Крауч е и напълно споделям твоето мнение за въпросната книга. Както и за недочитането или минаване по диагонал на книгите, които не заслужават да ни губят времето.
Мислех да се въздържа от номинации в малинките, за съжаление попаднах и на разочароващи творения тази година (не заслужават някои книги споменаване на заглавията им дори и заради гледната точка на маркетолозите, че “няма лоша реклама”) и ще се придържам към това ми намерение, с изключение на вече гореспоменатото.
Мислех да се въздържа от номинации в малинките, за съжаление попаднах и на разочароващи творения тази година (не заслужават някои книги споменаване на заглавията им дори и заради гледната точка на маркетолозите, че “няма лоша реклама”) и ще се придържам към това ми намерение, с изключение на вече гореспоменатото.
Тази година имах възможност доста да почета, така че попаднах и на доста посредствени книги. Номинирам само тези, които според мен не заслужават хартията, на която са написани.
- "Белязани от Каин", Том Нокс - жалък микс от Индиана Джоунс с елементи на преразказ на Дан Браун.
- "Санаториумът", Сара Пиърс - нещо като трилър, ама не се е получило.
- "Буболечка в кревата", Катрин Панкол - харесаха ми други нейни книги, но тук нещо е залитнала в модерни феминистко-сексистки крайности и простотии.
- "Зелените очи на вятъра", Здравка Евтимова - поредната книга на съвременен български автор, която не успявам да дочета. Стилът не ми допада (меко казано), историята издишаше.
- "Записки от Шато Лакрот", Мария Касимова-Моасе - не, не и не. Такива лиготии не са за мен. Опит за сатира, клише след клишето, също остана недовършена.
- "Белязани от Каин", Том Нокс - жалък микс от Индиана Джоунс с елементи на преразказ на Дан Браун.
- "Санаториумът", Сара Пиърс - нещо като трилър, ама не се е получило.
- "Буболечка в кревата", Катрин Панкол - харесаха ми други нейни книги, но тук нещо е залитнала в модерни феминистко-сексистки крайности и простотии.
- "Зелените очи на вятъра", Здравка Евтимова - поредната книга на съвременен български автор, която не успявам да дочета. Стилът не ми допада (меко казано), историята издишаше.
- "Записки от Шато Лакрот", Мария Касимова-Моасе - не, не и не. Такива лиготии не са за мен. Опит за сатира, клише след клишето, също остана недовършена.
Кари Мора на големия Томас Харис . Тотално ама тотално разочарование . Явно летвата Ханибал Лектър трудно се прехвърля . Не , че чаквах нещо грандиозно , но на фона на четирилогията и Кървава Неделя , това книжле тотално бледнее . Нямаше нито един от характерните моменти , сързани с псиологията, които така омело ни представа авторът. А книгата остана с отворен финал . Силно се надявам , ако има втора част , т да е на ниво и превода да бъде качествен , защото имам съмнения , че превода също е нескопосан и претупан .
