Декемврийски книжен клуб - 2022

Героите и събитията са пресилени, за мен са преминали границите с фантастиката
Героите -  всички "положителни герои" са красиви, умни, прекрасни и успешни, главните даже гениални. всички "лоши" са грозни, нагли и дебели.
На добрите всичко им се получава ей така, от небето, а понякога от други, пак толкова положителни герои.
И като казвам всичко - всичко.
Ако иска -  строи кухни от нищото. Който е ремонтирал нещо знае простото тройно правило: три пъти по-скъпо, три пъти по-дълго време, три пъти повече ядове.
Само да поиска може да готви, да гребе, да води телевизионно предаване... и то между другото, докато открива неща, достойни за Нобел в новоремонтираната кухня и гледа детето съвсем сама.
Даже кучето е гений с козина и опашка - това да ти изрови забутана кой знае къде играчка, да бави детето, да учи думи и изречения... фасулска работа за него.
Тук всичко става като с вълшебна пръчка. Направо са подминали са Хари Потър с няколко дължини.

Диалого-монолозите са като скеч от '50-'60 - никога нищо не говорят, те изясняват. Звучат като лекции, а авторката изглежда горда с това, защото лекционният модел се разпростира върху всичко герои и всички ситуации.
Лично на мен ми се струват куци и много неестествени. В "Момичето с гръмовния глас" това можеше да мине като опит да се подскаже, че главната героиня не е образована и не може да се изразява добре, но тук няма причина.
Та като стана сума за ситуации - на много места в книгата нещо започва и си остава така. Не се изяснява, няма завършек, виси като откъсната нишка. И са много, не нишки, ами направо китеник.
Кучето липсваше в началните глави, в сцените от настоящето. после се оказа, че просто не е писано за него, не че нещо му се еслучило.
Беше тръгнала да връша книгите и беше с кучето - на следващата страница се самоизписа от болницата. Къде са книгите, къде е било кучето тези няколко дена... Даже не споменавам фантастиката как самотна майка си грабва бебето и тръгва от болницата към къща без условия и кухня и всичко това без проблем. Чувала съм, че социалните са вземали бебета и за много по-малко от това.
После гребането - отиде единия ден, не я посрещнаха добре, мърмореха, но рицарят в бляскави доспехи я защити, а след това? нищо, докато не обяви на всички жени, че е добре да гребат и те всички вкупом окупираха всички налични гребни бази. а след това?
то няма и значение де, нашата главна героиня не само променя своя живот, а с плавно движение на малкото си пръстче променя научната общност, спортните правила, нормите в телевизията... успех ли бе да го опишеш!

И да не забравя невероятната история на майката погребала три пъти детето си. Приемам, че първия път е била млада, глупава, уплашена... но втория? Да намериш къде е детето ти и даже да не идеш. Даже да не провериш документи, да не зададеш въпроси, да не погледнеш къде е спало, къде е яло... Казали ѝ, че е починало и тя веднага отпуснала пари за мемориал. А да поговори с децата, които са го познавали, да поиска да види книгите му, вещите му... Ръководи огромна фондация, а прочита статия в някакъв жълт парцал и дори не разговаря с жената, с която детето ѝ е изживяло последните си дни. Това е толкова измислено и неестествено, че чак нагарча.