Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 16

  • 43 730
  • 739
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 8 092
Ние имаме вече повече от година опит със сериозната връзка на първия ни син и разбрахме къде са ни лимитите и доколко либерални можем да бъдем или да не бъдем като родители. Теориите са едно, реалността - друго.
И преди съм писала - не мога да се оплача от кофти или неловки ситуации с него и приятелката му. Подходиха честно, открито и сериозно към любовта си, имаме добър контакт и с двамата, както и с нейното семейство. Приехме момичето като част от нас, с любов и откритост, тя ни дава същото. Даваме си и достатъчно лично пространство и свобода, така щото да минимизираме риска от потенциални конфликти и неловкости.

# 196
  • Мнения: 314
Поздравления за изборите! Моята дъщеря е на 19, първият ѝ сериозен приятел живееше близо до вкъщи и тя ходеше там, затова не съм имала такива ситуации, че да ги хващам или да трябва да се крият, но ако трябваше, щях да бъда толерантна. Много по-добре, отколкото да се крият по коли, на Витоша и т.н. Защото на дъщеря ми приятелките със “забивки”, ги водят по точно такива места за секс.

# 197
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 139
Мен пък въобще не ме кефи идеята през месец два вкъщи да води различни момчета, щото нали, да не се натиска по ъглите и домът ми да се превръща в....../няма да го напиша Simple Smile / И не виждам нищо противоестествено в това на човек първата му любов да е голямата. И го казвам като човек, на който нито първата, нито втората....... е била последната и голямата. Е, опитът не ми е дал кой знае какво  Sad  По - скоро е опустошаващо /в много случаи/ и изморително.Така, че нека внимаваме какво пожелаваме на децата си. Разбира се, всеки си има собствени представи за нещата и живее според тях.

# 198
  • София
  • Мнения: 2 831
Днес дъщеря ми на 14г е много ме обиди сутринта, то и вчера вечерта де, 2 пъти ми говори на БЕ и каза,че и омръзнало от мен само да и говоря, за първи път ми говори така. А аз точно вчера и днес пък си мълчах при положение,че заслужаваше да и се карам много, не си написа домашните до нощите, къпа се в 1ч, а в 6ч става за училище...днес съм и обидена и както никой друг ден не и звъннах на обяд да видя прибрала ли се е от училище.

# 199
  • София
  • Мнения: 12 428
Искрено ти съчувствам Sad
И мен това ме чака. От време на време си позволява да се сърди и да се тръшка (не ѝ се решавали задачи примерно), а е все още на 9 и половина.

# 200
  • Mars Hotel
  • Мнения: 5 326
Аз не бих се цупила. Бих говорила с нея и бих ѝ обяснила защо съм обидена и какво ме е засегнало, но не мисля, че мълчание и игнор биха свършили работа. Най-малкото бих искала да ѝ дам пример как се решават проблемите с комуникация. А после - налагане на правила. Стриктно.

# 201
  • София
  • Мнения: 23 861
Аз също не се сърдя. Директно отивам и й казвам какво ме е обидило въз основа на държанието й, скръцвам със зъби и я оставям да размисля върху поведението си. Също така от години тя е тази, която веднага щом приключи училище ми се обажда и ме уведомява, че се прибира. Това вече й е такъв навик, че ако не ми звънне, сигурно ще откача от притеснение.

# 202
  • Мнения: 8 092
Аз не бих се цупила. Бих говорила с нея и бих ѝ обяснила защо съм обидена и какво ме е засегнало, но не мисля, че мълчание и игнор биха свършили работа. Най-малкото бих искала да ѝ дам пример как се решават проблемите с комуникация. А после - налагане на правила. Стриктно.
Точно така. И бих добавила - разговорите да се случват само, когато детето се успокои.  Ако е емоционална или изнервена, разговорите няма да са резултатни.

# 203
  • Мнения: 2 099
Днес дъщеря ми на 14г е много ме обиди сутринта, то и вчера вечерта де, 2 пъти ми говори на БЕ и каза,че и омръзнало от мен само да и говоря, за първи път ми говори така. А аз точно вчера и днес пък си мълчах при положение,че заслужаваше да и се карам много, не си написа домашните до нощите, къпа се в 1ч, а в 6ч става за училище...днес съм и обидена и както никой друг ден не и звъннах на обяд да видя прибрала ли се е от училище.

След като е за първи път може да се бунтува за нещо или просто да не ѝ е "било ден" - на всички се случва. Сигурна съм, че е наясно, че хигиенизирането и домашното се правят в нормален час и знае, че това не е било ок. Мълчанието и сърденето ще ѝ подскажат, че не е говорила с теб с верния тон, но ако има и още нещо, вероятно е добре да поговорите, когато и двете сте по-спокойни.

Гаджета у дома ще е трудно постижимо, защото дели една стая с брат си, но, ако хипотетично имаше вариант, и аз мисля, че не бих била против да спят у дома, ако момъка ми/ни допада, де...Wink

# 204
  • Мнения: 6 259
Интересни теми сте подхванали. Grinning
За гаджета още не мисля, макар че никой не знае. Вкъщи е тясно и няма да има място за спане на тийнка с гадже в отделна стая. А се съмнявам, че ще искат да делят стая с някой друг Joy

За любовите им, надявам се да са разумни и себеобичащи се, и да не се оставят да ги подвеждат, лъжат или тормозят. Но е хубаво да имат опит с различни характери на хората, за да знаят кое си струва и кое не да се търси и толерира. Защото от липсата на опит аз съм си патила (просто не съм знаела, че има и друг начин, подход, отношение), кое не го пожелавам на моите деца. Да са здрави и с късмет, пък Божа работа.

И на мен русата започна много да ми се тръшка и отговаря. Говоря, много говоря, прекалено много говоря, но май хич не ме чува, и на моменти и аз съм си мислела да й се разсърдя, защото съм го казвала милион пъти, но реакция никаква. Трудно е.

# 205
  • София
  • Мнения: 2 831
Трудно е...аз  съм  и с 2ма тийна...тежко ми и горко Simple Smile

# 206
  • Мнения: 4 717
Да изместя малко темата от гаджетата в домовете на тинейджърките и да попитам дали разговаряте с тях за отношенията им с приятелките и намесвате ли се?
Миналата седмица дъщеря ми беше много разочарована защото се наложило да поиска лепило за опит по химия и приятелката й го била забравила (въпреки, че обещала да донесе). Нямаше да е такъв проблем, ако момичето не се беше изказало " това са неща, за които сама трябва да помислиш и планираш", а пък моята е разчитала, че обещанието ще бъде спазено. Най-много я боли, че с въпросното дете са заедно в един клас от 2 години и до сега са се подкрепяли, а дъщеря ми постоянно й носи закуска, почерпки, пособия и уч. материали, дори постоянно носи 2 калкулатора ако случайно на някой му потрябва.
Опитах се да й обясня, че в живота така става и понякога от този, от когото най-малко очакваш, получаваш най-тежкият удар. Казах й, че вероятно въпросното момиче не е възпитано в споделяне, дълг, толерантност и добро отношение към околните. Дъщеря ми беше разстроена и въпреки това каза, че не смята да прекрати отношенията. Аз съм доста по-рязка и при такава ситуация тегля чертата и до там. Иска ми се да си научи урока сама, но май ще стане с много разочарования като за начало.

# 207
  • here and now
  • Мнения: 6 078
Разговарям, давам предложения как да постъпи и реагира, но най-важното на което искам да я науча е да действа според собствената ѝ преценка. Не да прави, това което аз или друг ѝ каже, а да направи каквото тя счита за правилно, спрямо обстоятелствата.
На себе си дълго не можеш да се сърдиш, пък и научаваш по някой урок.

# 208
  • Мнения: 8 092
Да, коментираме. Тя ми споделя доста.  Не, не се намесвам. Опитвам се да я провокирам да погледне някоя ситуация от различни страни и сама да стигне до правилните изводи, като я оставям сама да взима решенията си и да ги отстоява. Много рано (1-4 клас) се сблъска с "приятелски" триъгълник и женски интриги, това я кали и отрезви и наблюдавам, че много реално гледа и преценява приятелките си и ситуациите с тях.

# 209
  • София
  • Мнения: 23 861
Много говорим за приятелство, приятелки...
В началото на учебната годината дъщеря ми се сприятели с едно момиче от класа й и бяха неразделни, докато не се случи случка. Трябваше да се чакат една събота на спирката на метрото, за да ходят до Декатлон. Дъщеря ми отива и другото момиче се обажда и казва, че още не е тръгнала (баща й трябаше да я закара), а тя живее в едно село на другия край на София. Тоест моята се налагаше да я чака близо час, а започнало да вали дъжд. Моята мокра като кокошка и ядосана, че момичето не се е обадило предварително да й каже да не тръгва толкова рано. В крайна сметка дъщеря ми й звънна, че се прибира, защото е вир вода, то даже мъжът ми отиде да я прибере. Вместо да получи извинение, стана така, че другото дете спря да й говори. Дъщеря ми я беше питала какъв е проблемът - нямало проблем. Но и моята е перде и е на мнение, че държанието на съученичката й е безобразно и по-добре да няма такава приятелка.
На мен ми е болно, че Кати е много всеотдайна в отношенията си към приятелките си, а накрая остава разочарована. Играе го непукист, но предполагам, че си го изживява вътрешно.
А аз съм прекъсвала от раз дългогодишни приятелства. Има неща, които не бих могла да простя и преценявам, че тези хора нямат повече място в живота ми.

Общи условия

Активация на акаунт