С малко дете има такива моменти. Веднъж, за да проверя дали олиото е горещо вече, топнах цял пръст вътре, свит до кокалче. Сигурно тук знаете как боли когато олио те пържи под нокътя 😁 Между другото, обилно мазане със Спасател след изгаряне и не съм имала мехур от има-няма десет години, въпреки многото опити.
- Публикувана: 5 дек. 2022, 18:06 ч.
- Последно мнение: 16 май 2023, 08:37 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 5)
Тази история с пасатора ме подсети как преди няколко месеца си играем с една помпа за надуване на дюшеци с бебето и как исках да му покажа,че вътре не се бърка и слагайки си пръста я включих...Е,за щастие се разминах с една съвсем малка драскотина,за бебето не знам,но ние с тийна със сигурност никога няма да правим повече така...
А за самоотглеждането едно време си бе тъй,нас със сестра ми са ни заключвали съвсем самички,аз на 6,а тя на 1.Не е било за цял ден,но за няколко часа-в дупката между смените на мама и баба, които ни отглеждаха...
А за самоотглеждането едно време си бе тъй,нас със сестра ми са ни заключвали съвсем самички,аз на 6,а тя на 1.Не е било за цял ден,но за няколко часа-в дупката между смените на мама и баба, които ни отглеждаха...
Днеска бързам за градината с детето и кучето, малкия облечен за празника, натъпкала съм си джоба на палтото с мартенички за госпожите. Докато стигнем до градината всички мартенички бяха изчезнали. Синът ми добре ми каза да ги носи той, но аз упорито отказах, за да не ги загуби. Изложихме се пред госпожите, ама какво да се прави.
На връщане намерих една все пак, другите явно някой си ги е харесал.
На връщане намерих една все пак, другите явно някой си ги е харесал.
Сутринта тръгвам за лекар, по пътя оставам детето на у-ще и се усещам, че съм без пари, някакви 3 лв. в джоба. Ами сега какво да правя, живея в квартал край града, нямам време да се връщам до вкъщи. Имам карта в себе си, но по спомен съм изтеглила всичко от нея. Влизам за всеки случай в онлайн банкирането и ооо чудо-. има някой лев вътре. Муня и половина.
Сутринта тръгвам за лекар, по пътя оставам детето на у-ще и се усещам, че съм без пари, някакви 3 лв. в джоба. Ами сега какво да правя, живея в квартал край града, нямам време да се връщам до вкъщи. Имам карта в себе си, но по спомен съм изтеглила всичко от нея. Влизам за всеки случай в онлайн банкирането и ооо чудо-. има някой лев вътре. Муня и половина.
Все още има места ,на които се приема само в брой.
Най-редовно, още преди 5 г. отивам с приятелка в кварталното кафе, отварям портфейла и ....нищо./а аз предлагам да почерпя/
Добре, че ме познават и консумирам на вересия....после ММ идва и плаща.
Най-редовно, още преди 5 г. отивам с приятелка в кварталното кафе, отварям портфейла и ....нищо./а аз предлагам да почерпя/
Добре, че ме познават и консумирам на вересия....после ММ идва и плаща.
И аз така вчера с парите - отивам спокойно да купувам мартеници, избирам си без да гледам цените, защото знам, че уж имам пари в портмонето, докато в един момент поглеждам вече плащайки и се оказва, че ми се губят 20 лева и без малко да не ми стигнат парите. Даже се накарах на мъжа ми по телефона, че е трябвало да ме предупреди, ако е взел за нещо пари от портоменето ми (примерно за обяд и е нямал време да ходи до банкомата, въпреки, че никога не го е правил), а той беше много шокиран, защото нищо не е взимал. Още не мога да се сетя къде ми се губят тези пари 
Събуждам се днес и по навик хващам телефона. Обичайно без очила, отгоре-отгоре, преглеждам новините, мейлите си, вайбър и телеграм. Започвам с вайбър и застивам - много съобщения, от различни хора. Никой от нас няма рожден или имен ден, значи е станало нещо. Обаче са ми писали и роднини, и приятели, които не се познават помежду си, значи нещото е мащабно. Предвид събитията по света в последно време, през главата ми минават всякакви апокалиптични картини и с ужас натискам първото съобщение. А там - картичка с "Честита Баба Марта!".
Обаче се събудих от раз
Преди 2 дни пък ходих в Спиди да получавам пратка. Диктувам си телефона, нямало пратка. Ама как няма, имам съобщение. Показвам го, момичето казва - тук пише Еконт. Извинявам се, но все пак продължавам да ровя, защото съм сигурна, че имам съобщение. Намирам го, в мейл. Гледа пак, на друго име е. Та някак съм се регистрирала в магазин, към който съм пуснала поръчка, с телефона и името на мъжа ми, но с моя мейл. Звъня на мъжа ми, дава ми пина и успешно взимам пратката. А онова, което бях гледала с Еконт се оказа съобщение за пратка от предишния ден. Вече получена, на адрес
Обаче се събудих от раз
Преди 2 дни пък ходих в Спиди да получавам пратка. Диктувам си телефона, нямало пратка. Ама как няма, имам съобщение. Показвам го, момичето казва - тук пише Еконт. Извинявам се, но все пак продължавам да ровя, защото съм сигурна, че имам съобщение. Намирам го, в мейл. Гледа пак, на друго име е. Та някак съм се регистрирала в магазин, към който съм пуснала поръчка, с телефона и името на мъжа ми, но с моя мейл. Звъня на мъжа ми, дава ми пина и успешно взимам пратката. А онова, което бях гледала с Еконт се оказа съобщение за пратка от предишния ден. Вече получена, на адрес
И при мен така днес. Един куп съобщения във вайбър, на служебния телефон, от клиенти. Бре, какво става! Пратките им ли сме объркали нещо, рекламации ли някакви! Направо се стреснах сутринта, прималя ми. То пък хората пращали разни честитки за Баба Марта. Ох, отдъхнах си. Отговорих им на всичките като препратих от един на друг въпросните честитки. Да не ме мислят за темерут 
.
. 
Ремонтираме кухнята и в понеделник отидохме с майстора за боя. Пред магазина имаше една масичка със столчета, където той малко омаза при отварянето на кутията и си донесе от колата голям пакет мокри кърпи да избърше. Вече на връщане се сети, че ги е забравил, но както и да е, прежали ги. После при боядисването се оказа, че цветът излезе доста тъмен и лилав, вместо сив и с ММ отидохме да купим нова боя. За да не сбъркаме и да имаме ориентир, взехме една голяма сива купа в желания цвят, за да сравняваме на място. Отдалече видях, че пред магазина има хора и го накарах само да вземе каталога и да седнем отвън да избираме. На масата си стоеше непокътнат пакетът с мокрите кърпи на майстора и аз веднага ги взех и ги пъхнах в плика да му ги върна. Извадих купата, запалих си цигара, мислейки си за ремонт, чистене, бои...В един момент видях, че хората ме гледат странно, но сигурно са ме помислили за луда, пушейки с празната голяма купа пред мен и прибираща изоставени мокри кърпи.
И аз така вчера с парите - отивам спокойно да купувам мартеници, избирам си без да гледам цените, защото знам, че уж имам пари в портмонето, докато в един момент поглеждам вече плащайки и се оказва, че ми се губят 20 лева и без малко да не ми стигнат парите. Даже се накарах на мъжа ми по телефона, че е трябвало да ме предупреди, ако е взел за нещо пари от портоменето ми (примерно за обяд и е нямал време да ходи до банкомата, въпреки, че никога не го е правил), а той беше много шокиран, защото нищо не е взимал. Още не мога да се сетя къде ми се губят тези пари
Благодаря, Трополинка! След по-малко от час я похарчих за гориво
Мунското е, че не си купих нещо за душицата, ама карай да върви
Случката на Не се сърди човече с куриерите ми напомни как пратих мъжа ми в еконт да ми взима пратка и как ми звънна от там да ме пита сигурна ли съм, че имам пратка, защото момчето не намирало нито по номер, нито по име нищо за мен .. ами погледнах си смс-а той бил от спиди. 
А на мен случката с куриерите ми напомни как лятото отивам да взема подаръкът за рождения ден на свекървата (специално рисувани сладки) и как куриерите ги търсеха,дори единият си спомни,че ги е видял, защото бяха специално опаковани,но ги нямаше.Оказа се,че са ги дали на съседът ѝ заедно с негова пратка.Цял късмет ,че ги намерихме,че иначе жената щеше да остане без подарък...