Номинации за най-голяма муня (тема 5)

Дръжката сигурно може да се завинти 😁

Спомням си и аз едни от първите опити на мъжа ми. Беше направил картофена супа, която можеше да се реже.

Тези дни имах изпълнения. Днес съм в магазина, насочвам се към една служителка и с най-любезния си тон я питам: "Извинете, къде са пликовете за смет"? И точно в същия момент виждам , че двете стоим пред тях. Тя се засмя, аз смутолевих... " 'ми можеше да погледна преди да питам, ама..."
А онзи ден влизам във входа, като дъщеря ми е влязла 2 секунди преди мен. Асансьорът слиза надолу. Докато чакаме виждам на стената картинка на дядо Коледа (някой е украсил), става ми много приятно и лекинко "откачам", започвайки да пея една детска песничка, която репетирам с моите малчугани - "Дядо Коледа пристига в тая вечер бяла". Ама не просто си пея тихичко, а рецитирам. При това с детски глас, защото нали, това е детска песничка. Обръщам се, асансьорът идва и... о, изненада, от него слиза комшията отгоре и ме гледа втрещено. Аз почервенявам, дъщеря ми избухва в смях и  казва: "Ами, ако ме беше дала възможност щях да ти кажа, че не съм викнала аз асансьора, а той слизаше надолу, което означава, че вътре има някой".

Да се изтипосам пак аз😁 Вчера тичам да пазарувам бързо,че бебето в колата с баща си и се нерви,ден след ваксината и е ужас и половина. Срещам една позната и се заговаряме за коледните банкети. Аз обяснявам,че тая година с бебето,няма как по заведения,но добре че спя с шефа и всяка вечер съм на "банкетна маса"и си се подсмихвам гордо. Тя се пули шокирано и бързо се изниза. В последствие се сещам ,че с нея сме познати от интернет и тя изобщо идея си няма,че имаме семеен бизнес,който сега движи само мъжа ми. Та хвърлих я в размисъл женицата,аз в цялото си величие с 5 месечно бебе ,как всяка вечер с шефа😁😁😁. Май ми е време за почивка 😂,но като се сетя за физиономията и и започвам да се смея сама

Преди вече 6 години майка ми заявява на всеуслушание, че има нов мъж в живота си. Следват няколко оцъклени погледи. Та веднага добавя, че става дума за внук ù

Класика... Колко пъти се е случвало да говоря с някого вечерта и да кажа че ще затварям вече, щото в леглото ме чака 20 годишен момък със сини очи. Сетихте се сигурно, за сиамеца и друг път съм разказвала тук

 Като прочетох Филомена и се сетих как нашите (53-56г.) обявили на семейството: "Чакаме бебе". Семейството зинало, все пак не са в първа младост... Накрая майка ми се сетила и пояснила, че имат предвид внуче.

   Никакви мунски изпълнения нямам напоследък. За хвалене ли е, за оплакване ли е, не знам. Много работа, съсредоточена съм и съм толкова скучна...

   Но си спомних за една клиентка от миналата или по-миналата година, сега, покрай празниците. Онлайн магазин, по празници сме особено натоварени. Ние сме Дядо Коледа Пише клиентката гневен имейл. Преди десет дни, (по спомен,) поръчала, кога щяла да й дойде поръчката, че била за подарък. Що за магазин сме! Несериозни, непрофесионално работим и все в този ред.
   А ние всичко сме си изпратили. Връщам назад поръчките - един доста едричък артикул, в един голям кашон. Изпратили сме, получила го е, лично, пише. Да е нещо дребничко, да го е забравила, забутала, едва ли. Над метър висок кашон. Пиша аз имейл с подробна информация. Номер на поръчка, дата на поръчка, кога сме се чули с нея, изпращане - ден и час, кога, според куриера е получила. Защо й го няма нещото - нямам обяснение.
   И ми се обажда клиентката: "Оооо, извинявайте, аз получих един голям кашон и го пъхнах в килера, но, тогава... ох, много лошо, значи шейната ми не дошла!"
   Ние шейни не продаваме, но като се случат по Коледа такива неща с клиенти вече знаем. Все на някой не му е дошла шейната

С мъжът сме на бензиностанцията, той издокаран в новото си зелено яке старателно си мие стъклата. Не дава на никой да му ги пипа, все пак има фетиш към колите, и с цялата си нежност и усърдие позабърсва тук там. Приближава се един дедо, и му вика 'Момче, ще ми измиеш ли стъклата, ще ти дам един лев' . Нашият подсмихна се, и какво да прави, отиде и му изми стъклата. Левчето не го е взел:)

С глас се смея

Вкъщи съм и шетам. Мъжът ми винаги звъни като се прибира, щото нали кой обича внезапните прибирания, няма да си разваляме хубавото семейство заради едно непозвъняване я. Та звънна, и аз понеже съм на мивката, викам си чакай да отключа, че после може да са ми заети ръцете. След минутка се звъни на звънеца, ма някак много странно го чувам. Показвам се, съседа, а вратата отворена. Вика ми 'Абе вратата ти е отворена, пък срещнах на площадката котката ти'.... Малееее, съвсем изключих, че гадинката може да си отваря сама вратите... Хукнах надолу, нагоре, викам , не, котарак йок. Изперках, представих си го, че излиза и през входната врата на кооперацията, и чао...Тичам обратно към апартамента, който все така си стои с отворена врата, да си взема телефона за да уведомя мъжа ми, че той е виновен и веднага да се включи в издирването, и гледам котарака ме съзерцава учудено от дивана...Направил явно тигел из етажите, поразминали сме се нейде, и чинно се прибрал да си се шири из имота си...

Мдааа, младежът със сините очи ги правеше и той тия неща
То го беше страх да ходи далеч и най-много един етаж надолу да слезе или у съседите да инспектира нещо, ама голям зор да излезе там.
А колко пъти стопанката му излиза да хвърли боклука и понеже набързо, не заключва. И нейният мамин сладък си отворил и тръгнал на проверка. Междувременно муня Натка излиза от банята след душ, в пълно неведение за това и естествено без очила. И не си прави труда да се загръща и покрива особено, то само двете живеехма там и котаракът. Вратата на банята е точно срещу входната, останалото мисля че си го представихте, както и коя е мунята в случая

Ох, тая тема е само за мене Толкова такива случки имам, ама понеже съм топ муня, повечето не ги помня


Преди малко обаче ми се случва поредната. Отивам да връщам една пратка в офис на куриер. Колегата ме кара с колата. Отпред опашка сума хора, викам му оставяй ме и си оди, аз ще се върна пеша до офиса. Той настоя да остане. Влизам в офиса на куриера, пускам връщането, от тоя сайт е за моя сметка. Тръгвам да вадя парите... няма ми чантата Добре че ме знаят хората, викам ей там е колата, отивам да си взема чантата, и те се съгласиха... Търча до колата... чантата я няма... взела съм пакета за връщане, нея съм я оставила в офиса Добре че остана колегата и ми услужи, че иначе щеше да е съвсем страшна излагацията

Сещам се и една от университетските години. Имаме упражения, там сме разделени на по-малки групи. Този предмет го води един симпатичен млад асистент. Обаче този ден другарчето ми по чин го няма, а аз сама скучая. Тъкмо е почнал часът, аз решавам да се релокирам до друго самотно другарче. Хващам чантата и започвам се промъквам между редовете, пристъпвайки на пръсти, да не ми тропат токчетата. По едно време усещам, че е настъпила тишина и всички гледат похода ми към другия край на стаята, включително асистентът. При което аз с широка усмивка, махам благосклонно с ръка и изтърсвам "Ами вие си продължавайте урока де"

Това щях да направя и аз тази година намерих си това, което търся на няколко места, но поръчках от едно конретно, защото пише, че идва за 24 ч. Да, но минават 12 дни и нищо! Търся телефон да им звъня, но нещо ми щукна и си викам, чакай да погледна все пак при новите продукти (в един шкаф съм строила всички подаръци за Коледа). И познайте! Там бяха. Кога съм ги получила, нямам никакъв спомен

А от днес...
Преди време някой сложи огледало в асансьора на блока, но едни майстори качваха нещо и го пукнаха. Като видна Дева, това ме дразнеше адски. И днес беше денят Х, в който намерих време да сложа едно, което ни е излишно. Първо ще махам старото. Дъщерята държи вратата, за да не извика някой асансьора и ми дава зор, че трябва да тръгва на училище. Взимам отвертка и чук, хвърчат стъкла, детето пищи, не знам как минах без рани. Много яко залепено, отказах се, ще слагам в/у него. Намазах обилно със силикон новото. Точно го сложих и се сетих, че съм забравила хартиеното тиксо, за да го фиксирам, докато стегне. Беше ме страх, че ако пуснем асансьора, после може да не се доредим скоро и да се свлече, затова решавам тя да си държи вратата, аз бързо да ида за тиксото. Тъкмо влизам у нас и чувам тряяяяс! все пак намирам тиксото, отивам, огладалото здраво, но рамката на парчета. Пробвах да я лепя, не става. Прежалих го, но като се сетих какво ме чака ми стана зле. Свличайки се цялата стена станала в бял силикон, а аз бях сложила така, да има... Започвам да търкам с кухненските ни кърпи, защото няма време да ровя за парцали, сменяхме гардероб и не помня кое къде е. 3 бр. отидоха в боклука, но изчистих стената. Ама старото огледало освен натрошено, стана едно мътно, още по-грозно, няма как да го оставя така. Сещам се, че с тиксо може да стане, олепих и пак с чука и отвертката. Натам вече мина гладко.

Имахе още едно огледало, което не използваме, мушнах го някога м/у стената и гардероба, чух че нещо се счупи като го спусках и не посмях да погледна тогава. Решавам да видя. Здраво! Счупила съм стъкло на рамка, която също е там. Този път не събрах смелост да клепам силикон. Страх лозе пази (и кърпи). Извадих си удължител, продупчих си с бормашината, окачих го, само долу сложих двойно лепяща, за да не се мести и го закичих с коледен венец

Дъщеря ми скача вътре и отива на училище, аз се размазвам на дивана с главоболие. След 2 мин. звъни. Вдигам със свито сърце, реших, че някак е паднало, докато е слизала. Взела ми ключовете без да иска, да се връща ли. Казах ѝ просто да тръгва, така или иначе нямам сили да мръдна от нас след този екшън.

Действието се разви в рамките на 15 мин.
Сега се моля само да оцелее по-дълго, защото в блока пак правят ремонт и има майстори

Охх, Девини вълнения и многострадания, чак аз го изживях. 😂 Само че аз бих сложила с приоритет малката да държи огледалото, а не вратата на асансьора.