Един безкрайно повтарящ се цикъл

   belemez, ще си призная, че написаното много силно ме развълнува, но това, което ще напиша може да предизвика възмущението ти. Аз имам само един опит за инвитро и то неуспешен. И то при лекар, който е едно от светилата в тази област в България. С една отстранена тръба съм, а другата е безвъзвратно запушена. Бях решила, че ще опитам поне още веднъж, но вече съм абсолютно сигурна, че няма да го направя. Откакто взех това решение вече съм в абсолютно равновесие със себе си. Реших го защото в клиниката, в която ходих бяха изключително мили, но навалицата от искащи бебе беше отчайващо голяма и процедурите се извършваха на конвейр без дискретност и съпричастност, сякаш липсата на бебе е ужасен недъг, който трябва да изкорениш. Реших го и защото в този материален свят всичко се купува и за лекарите /не желая да ги обиждам, но е факт/ най-важна е търговската част на въпроса. Реших  го и защото не искам да прекарам остатъка от живота си в сълзи, а съпругът ми да се претрепва от работа в името на идея, чието постигане не е в компетентността на нито едно човешко същество. Реших го, защото всичкото това чакане, ровичкане и пресмятане, рано или късно ще съсипе психиката и на двама ни. Децата са божа работа. Ако ги нямаш, това е защото трябва да бъде точно така. Положих много усилия за да настроя психиката си точно на тази вълна и повярвай ми, от много време не съм се чувствала толкова добре.
      Знам, че тези мисли звучат много еретично за този форум. Знам, че точно сега имаш нужда от съчувствие, но написах всичко това, за да ти кажа, че нещата имат много различни гледни точки и начина да се справиш с един огромен проблем е прост - погледни го от друг ъгъл. Не апелирам да се съгласиш с мен, а само призовавам за повече спокойствие и  реализъм, но признавам, че всеки има право и привилегията да решаваш съдбати си е само твоя.
      Ще продължа да следя темата, но ако те дразня с различността на коментарите си, няма да пускам повече отговори тук.

Беролина здравей,
моето мнение е, че човек трябва да направи това, което е в хармония с вътрешната му нагласа.
Аз лично няма да намеря успокоение с причините, които си изброила.
(Поне на настоящия етап би означавало да се предам от борбата)
Не мога обаче да не призная, че се възхищавам на хората достигнали вътрешен мир по тази така болезнена тема.
Всеки търси начина и щом си успяла, аз те поздравявам.

Браво, Беролина, ти си се замислила за последиците!
Зная за няколко осакатени случая, които сега съжаляват за прекалено упоритите си опити. Явно, Волята Божия не е била за деца!
Една позната пропиля много здраве и средства, докато стигне до твоите изводи...
Въпреки съмненията на лекарите, че няма да забременее, тя успя с помощта на алтернативни здравословни средства и то с двуяйчни близнаци! (Което доказваше, че и 2-те й тръби са отпушени, въпреки подозренията...)
Ембрионите се развиваха много добре, но наблюдаващите решиха, че крехкото й здраве, годинките (беше на 38) и двуплодната бременност са твърде рискови. Без дори да се потрудят да направят ДНК анализите, се изказаха за най-вероятна невъзможност да ги износи, вероятно много тежко раждане с летален изход за някой от тях или поне с деца-инвалиди... Попдплашиха нея и мъжът й и директно я изпратиха за прекъсване на бременността. ... И понеже била "по клинична пътека", шефът на патологията в Шейново Велев се скрил за аборта (въпреки, че й обещал да дойде, но не му платила предварително, а те на обещания явно не се връзват...). Абортът й го направил прословутия некадърник Мишел, като не я почистил изобщо, а поработил набързо само с вакуума...  После 2 месеца кървяла и падали големи съсиреци. Велев отказал ревизия. На всичко отгоре я заразили със стрептококова и хламидийна инфекция и следващата година преминала в установяването на инфекцията, сменянето на 10-на антибиотика, купища изследвания, докато се изчисти.... Да не говорим за хроничните последици - уретрити, цистити, салпингити, вагинити, миоми... Знам, че години след това не можеше да оправи обилното менструално кървене...
...
Сега признава, че по-добре да си беше дала парите и нервите да отглежда осиновено дете, за което вече няма сили...
А сега е проблем за самата себе си с това разбито здраве.....

Понякога силното желание маскира визията на бъдещата действителност...

Беролина, всеки решава сам за себе си.
С интерес ще прочета и друг твой коментар.
Аз именно това очаквам - да чуя мнения. Разбира се, не всички от тях ще бъдат като изкарани от калъп, затова сме различни хората.

Очаквам след дни да станат готови резултатите от допълнителните изследвания, които ми назначи моя доктор. Това може би ще бъде решаващо за стратегията ми по-нататъка.
Все още се чувствам леко объркана. Иска ми се да имам още данни за състоянието си в момента, за да мога да преценя какво да правя.
Ако се окаже, че всичко е относително спокойно, може би ICSI непосредствено след събирането на яйцата би решило проблема.
Догатки, догатки...знаеш  как е.

Важното е човек да вярва в това, което прави.
Благодаря ти.

   belemez, всеки сам избира битките си, но е добре да ги пресява. Моят безкрайно повтарящ се цикъл продължи девет години. Просто вече му беше дошло времето животът ми да излезе от него. За това време можех да свърша много други и то наистина полезни неща.
   Разбира се, всеки сам решава за себе си.  И всеки сам си носи кръста.
      Желая ти успех по пътя, който си избрала!

Коя цена е разумна? Как да разбереш, кога надеждата съществува наистина само в твоите мечти? След една година, след две, след девет?
Имах за хазайка една много свястна баба на 70, вдодица без деца. На рождения си ден бях поканила брат си с децата и една близка приятелка, женена от няколко години и все още без деца. Аз бях още мома и за мъж не се замислях, пък камо ли за деца.
Като си тръгнаха гостите и хазайката ме пита, дали приятелката ми има проблеми със забременяването. Отговорих и каквото мислех и знаех- незнам да има. Аз не бях я питала, а и тя никога не отваряше дума по въпроса.
И тогава тя ми каза, че със сигурност има проблеми. Тя самата познава този поглед, с който приятелката ми е гледала децата. Аз тогава за първи път се замислих. Сега се чудя как ли изглеждам отстрани, дали наистина чувствата са изписани на челото ми или това е нещо, коета може да види само някой минал по тоя път.

И аз мисля, че това е видимо само за хора минали по този път. Виж на теб не ти е направило никакво впечатление, но на бабата е .....
Това е една от най-болните теми по въпроса - отношението на околните, близки, познати и приятели и липстата на тактичност на някои идндивиди Но за това в друга тема

С цинично отношение се сблъсках точно преди има-няма няколко месеци. Моят шеф, който е съвсем наясно какво ми минава през главата, реши да си направи майтап с мене.
Имам колега, чиято жена забременя чрез ин-витро точно по времето, когато аз преживях извънматочната с 2-та ембриона.
Хората се радваха, но и се притесняваха да не се случи многоплодна бременност. Шефът ми реши да блесне и предложи на колегата ми да ми продаде едно и така сме щели да решим проблемите си взаимно - аз ще се сдобия с дете, а той щял да се отърве от излишните грижи.

Но, да говорим само хубави неща, а...
Днес имам добри вести. Допълнителните тестове, които ми назначи доктора точно след Коледа, имат добри резултати - всичко е наред.
Това ми дава надежда. (Какво добро усещане е това да има надежда!)
Остава и мъжът ми да мине неговите допълнителни тестове (а той закъсня заради празниците) и тогава пак ще говорим.

    Радвам се за теб и продължавам да следя темата!   
  Цип на хорските уста не можеш да сложиш, затова просто не им обръщай внимание.
                                     Какво си мислят хората за твоя проблем трябва да ти е последна грижа.

Здравейте!
Eто ме. Върнах се.
Тези дни се местихме в нова къща и не съм се отбивала тук.

Да се върна накратко на събитията.
В началото на януари, докторът ми пусна още два теста:
- За мен: секрет от влагалището за наличие на ендотоксини или евентуално MRSA. Писах, че резултатите дойдоха и са нормални.

- За съпруга ми: анализ на спермата за MRSA (Methicillin Resistant Staphylococcus aureus) и GBS. Не питах специално, но предполагам, че това са така наречените Group B streptococcus. Той даде сперма за анализ на 8-ми януари, но от клиниката изобщо не ни се обадиха и аз им звъннах днес. Всичко е наред.

Сега какво ще правя, не знам още. С други думи - пак сме в началото (но на червен баланс, както би казал някой черен шегаджия.)
Чакам да ми дойде цикъла, кани се, изглежда...

Най-вероятно ще изчакам още цикъл-два, преди да предприема каквото и да било. Търся си нова работа. Ходя по интервюта.
Хора, освен желание, трябват и пари за тая работа.

Какво ДРУГО ви идва на акъл за това несъстояло се оплождане?
Ето, премахваме евентуалните причини една по една. Божа работа...
Не планирам да се виждам с доктор тоя месец. Но междувременно не съм спряла да мисля, както правите и всички вие.

Благодаря ви.

  Добре дошла отново, belemez!   
     Радвам се за теб!

здравей belemez,радвам се 4е си на линия.Сега като смениш обстановката може би ще се успокоиш и вси4ко ще се оправи само бьди спокоина мила и не го мисли много.Ще стискам палци вси4ко да е ок успех

Дойде време да се върна...
Устроихме се на ново място, на нови работи и това ни отне няколко месеца - докато свикнем, докато преодолеем първоначалния стрес от промяната.
Тези дни ходих на мамограма. Всичко беше наред.
През миналата година, подложена на хормонален "натиск", имах образувани микрокалцификации заради които ме пратиха на биопсия.
Струваше ми доста напрежение. Но това трябваше просто да мине, за да започна отново.
Сега подготвям документите си, за да се срещна с нов доктор и да видя какво ще става тоя път.

Belemez, здравей отново
Пожелавам ти успех с новия доктор и  в новото начинание