Кога свършва младостта?

  • 25 815
  • 521
  •   1
Отговори
# 105
  • Варна
  • Мнения: 2 100
То малко като диалог стана, ама мача не върви както искам, та си дращя тук
" ...Ако са ми стари и безинтересни, ще излизам ли с тях?..."
Да разбирам, че "стар" задължително е безинтересен?  Ако искаш интересни хора, ще търсиш такива дето са поживели, имали са физ време да им се случи това-онова. Вероятността на 20-25 да си видял, научил, изживял е по-малка отколкото хора на 35-50. (е, не всички, де да не сме крайни)

Последна редакция: сб, 10 дек 2022, 21:43 от plqsak

# 106
  • Мнения: 6 548
Това дали намираш някого за интересен, приятен за общуване, не би трябвало да има връзка с възрастта му.

# 107
  • Мнения: 12 472
Да ви осветля, типажите се променят. Не с възрастта, а с личнотостното израстване.
Та е напълно възможно от екстроверт и луд купонджия, изведнъж да започнеш да си стоиш в къщи и да не ти се излиза или среща с хора.

# 108
  • Мнения: X
На 43 се оказах с две бебета. Едното на 1г. и 8м., А второто се роди преди 2 месеца Grinning
Откакто се роди второто плача често и често мисля за смъртта. Предполагам, че старостта идва донякъде, когато осъзнаеш, че ще умреш. Макар че от 16 годишна си мисля за смъртта. Сега обаче мисля за нея от гледна точка на децата. Колко ли малки или прекалено млади ще са, когато мен вече няма да ме има? Аз самата бях на 16, когато почина баща ми и на 35, когато изгубих майка си.
Но старост си представям, когато човек вече не може да се обслужва сам и се залежи. В общи линии.

# 109
  • Мнения: 2 680
Някой по-назад писа за осиротяването, за измирането на хората около нас, близки, познати, характероооределящи. И ходенето по доктори. Второто по-малко, но първото е за мен остаряването. Каквото и да правиш, каквото и да престои, колкото и да не се предаваш, ако си сам (много подходяща е тази дума, осиротял), остарял си. Няма значение на колко години. То започва да живее в теб. Чакането.

# 110
  • Мнения: 3 047
Има някаква връзка между остаряването и осиротяването. Няма как да си безгрижен и фриволен ако си погребал родителите си. Баща ми почина когато бях на 9 години и това ме беляза за цял живот. Привидно имах нормално детство, обаче сега вече  (наближавам 50г.) си давам сметка колко съм осакатена емоционално. После смъртта на майка, предшествана от дълго и мъчително боледуване. Няма как да щракам с пръсти и да си казвам " животът е прекрасен" след като знам как за секунди идва смъртта.

# 111
  • Мнения: X
То малко като диалог стана, ама мача не върви както искам, та си дращя тук
" ...Ако са ми стари и безинтересни, ще излизам ли с тях?..."
Да разбирам, че "стар" задължително е безинтересен?  Ако искаш интересни хора, ще търсиш такива дето са поживели, имали са физ време да им се случи това-онова. Вероятността на 20-25 да си видял, научил, изживял е по-малка отколкото хора на 35-50. (е, не всички, де да не сме крайни)

Стар не означава безинтересен. Но ако са ми стари и безинтересни, аз какво ще правя там?

За справка: повечето ми приятели са ми или набори, или около 35-38. Аз след месец правя 30.

Бел, това казвам, че не е въпроса всички да сме в бара, а всеки да си продължава с неговите забавления, които намира за приятни и интересни.

Алегра, наскоро и аз загубих баща си. Искаше ми се да поживее повече. Когато се сблъскаш със смъртта по този начин, осъзнаваш, че си смъртен. Въпреки това рядко мисля за смъртта, защото се надявам да ми предстоят хубави моменти в живота и да имам време да създам семейство преди да умра.

# 112
  • Мнения: 12 472
Мекичке, смъртта е просто преход. И всички ще минем през него.

# 113
  • Мнения: 22 649
Наистина, моите родители са живи и са си заедно. Не мога да мисля какво би било, ако е било друго. Всеки от нас минава през различни изпитания.

# 114
  • София
  • Мнения: 19 418
Смърт или раждане - няма значение. И двете са нещо естествено. И не означават, че животът не е прекрасен.

# 115
  • Мнения: 8 622
Ежедневно се сблъсквам със смъртта.
Ежедневно.....през тия две години Ковид, работа в реанимация изпратих стотици хора. Ад...
Неминуемо това се отразява и на психика и мироглед. Това ме направи силна, и убедена, че животът трябва да се живее, независимо колко е останал...Живот....Непредвидим...Живот, от който,трябва да извличаме и последното останало хубаво нещо...Духът ми е млад и се надявам така да се чувствам и след 10 години.

# 116
  • София
  • Мнения: 16 258
Скрит текст:
В деня, в който си зададеш въпроса "Кога свършва младостта?" по какъвто и да е повод, тя е свършила. Без значение какво си мислиш и как се чувстваш.

Не съм съвсем съгласна.

Не ви споделих защо пуснах темата. Излизах с една компания. Всичките са по-големи от мен, познаваме се от 5-6 години. Много са весели, големи купонджии и с тях просто не ти се прибира. Кръчма, бар, прибрах се към 4 нощес. Винаги аз съм била най-малката в тази компания, те са вече 35-45. Аз след месец правя 30.

Зададох си въпроса не, защото аз се имам за стара, а защото ме накара да се замисля как някои младежи не искат да излязат от вкъщи. А тези хора вече са с доста ангажименти, деца, кредити, какво ли не. И се забавляваха много по-искрено от наборите ми, които ще седят да си цъкат на телефоните.

От друга страна аз съм купонджийка и екстроверт. За мен седенето вкъщи е наказание от Бога. Хич не обичам самотата и винаги гледам да съм сред хора, да правя нещо, да съм активна. И не казвам, че за всеки забавление е равносилно на бар или дискотека, а че аз лично имам вкус към живота и обичам да се забавлявам. Не вярвам тоя ентусиазъм да секне след 10 години, примерно. Може да имам други приоритети, да се случва по-рядко или в друга среда, но ще се случва.

Това, което описваш, опира повече до интроверност и екстравертност. На мен баровете и купоните са ми скучни. Всеки се зарежда различно, някои вероятно дори с телефоните. Забавлението има различни лица и не всички са очевидни. Но много хора имат навика да мислят, че само тяхното се брои, и да се дивят на другите.

Замисляш ли се, че тези хора, с които си била, се забавляват така, защото рядко им се отдава, или защото имат нужда да разпуснат от всички грижи? Иначе, разбира се, че за много хора това е приятният живот, и ако са успели да го съхранят, евала. Ако пък са намерили други приятни занимания с годините, не е задължително, защото са "остарели".

А относно сблъсъка със смъртта, осъзнаването, че си смъртен, понякога води до "остаряване", понякога избива на доказване, че още си млад, понякога дори на предизвикване на смъртта, за да си докажеш, че няма пък на теб да се случи. Хора всякакви.

# 117
  • София
  • Мнения: 721
Когато осъзнаеш, че тялото остарява и те предава.

Но има и нещо позитивно. Хубаво е, че имаш възможност и да остаряваш, дай боже достойно. Много хора не стигат дотам.

# 118
  • Мнения: 5 465
Осъзнаващ, че остаряваш когато започнат проблеми с цикъл или ерекция, но духът може да е млад и до 100+ и това е оня вътрешен позитивизъм , който те кара да живееш и оценяваш живота и хората с които те среща ежедневно.

# 119
  • SF
  • Мнения: 26 557
Не знам кога идва старостта, но тя може и да си тръгне.
Една позната на около 39-40 г., по време на локдауна затвори малък семеен бизнес и започна да търси работа. Непрекъснато повтаря колко е стара за нова работа. Пуска обяви, но не й се обаждат за интервюта, или я викат проформа. HR или мениджърите, които я селектират, са на по 30 години и според нея възрастта й е печка. Опитвам се да споря, но тя ми показва конкретни обяви, на които пише "ние сме млад екип...", "търсим млади, енергични, креативни...", "ако си млад, комуникативен..."
На мене ми изглежда симпатична, но тя твърди, че всичко е до възраст, защото има много примери около себе си за млади хора, без никакъв опит, които лесно и бързо си намират работа и даже за периода, в който тя търси, те успяват да започнат на 2-3 места работа и да си избират заплати и условия.

Общи условия

Активация на акаунт