И аз не обичам да хвърлям, или влагам емоционална стойност, или се оправдавам, че току виж някой ден тези неща ми потрябвали. Съпругът ми е по хвърлянето, даже ме дразни понякога. Трудно ми е обаче вече да запомням къде какво има и да се ориентирам в собствения си дом. Понякога си мисля дали да не направя някаква схема и описание, да си внеса малко пространствен ред в главата.
- Публикувана: 16 дек. 2006, 14:47 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2007, 15:38 ч.
Вещомани ли сте?
Някакси не ми се хвърля, което ме навежда на мисълта, че съм си направо вещоман 
.
. 
А погледнато реално някои неща са ми супер непотребни 
Когато се преместихме в новия апартамент се опитах да разкарам всичко излишно-но не се получи 
.Явно нещо съм сбъркана събирам буквално буклуци.Разни опаковки от подаръци,кутийки от парфюми и тем подобни. За дрехите ми е по лесно-всичко неносено един сезон т.е.примерно носено по-миналата зима,което миналата не съм обличала/изключвам коженото си палто защото него много рядко имам повод да го облека/отива в чист чувал за боклук и отстрани на контейнера.Все се намира кой да го вземе.
.Явно нещо съм сбъркана събирам буквално буклуци.Разни опаковки от подаръци,кутийки от парфюми и тем подобни. За дрехите ми е по лесно-всичко неносено един сезон т.е.примерно носено по-миналата зима,което миналата не съм обличала/изключвам коженото си палто защото него много рядко имам повод да го облека/отива в чист чувал за боклук и отстрани на контейнера.Все се намира кой да го вземе. 
Ами- вещоман съм, но не съм Плюшкин.
Харесвам скъпите вещи, пазя ги и по някакъв начин съм привързана към тях.
Но..... събирането на боклуци ме ужасява до дъното на душата ми, баща ми има малко такъв маниер, с мисълта, че "нещо, някога може да потрябва" и къщата се затрупва неусетно..
Истината за мен е по средата, човек трябва да уважава и цени и да се грижи за вещите, когато станат непотребни да може да се раздели с тях по подходящ начин.
Харесвам скъпите вещи, пазя ги и по някакъв начин съм привързана към тях.
Но..... събирането на боклуци ме ужасява до дъното на душата ми, баща ми има малко такъв маниер, с мисълта, че "нещо, някога може да потрябва" и къщата се затрупва неусетно..
Истината за мен е по средата, човек трябва да уважава и цени и да се грижи за вещите, когато станат непотребни да може да се раздели с тях по подходящ начин.
Ох...не знам и азкакво да кажа...в двете крайности съм. Не обичам да хвърлям, но реша ли- започвам наред,дори и неща,за които после съжалявам. Трудно се разделям с вещите си, а в същото време не ги пазя и не им робувам
И аз съм така. Пазя, пазя и като започна е всичко подред. И трудно се разделям и не им робувам.
Обичам да си купувам всевъзможни неща, но определено не съм плюшкин- каквото не се ползва си заминава.
Ами, живея в гарсониера, това мисля отговаря на въпроса 
Сериозно, изпитвам тихо удоволствие когато изхвърлям, подарявам или продавам (в зависимост от състоянието и нуждите на близките ми хора) нещата, които не ползвам.
Когато приятелят ми се нанесе да живее при мен, изхвърлих някои негови неща, защото мислех, че няма да му трябват, но оттогава не съм се увличала чак така
Два пъти годишно преглеждам всичките си дрехи, шкафовете и по-често. Често си купуваме нови неща - и старите просто трябва да си ходят. Например - последно кухненски робот - и ще разкарам пасатора и миксера. Не искам уреди, които вършат еднаква работа.
Този принцип ми важи за всичко. Шегувам се със себе си понякога, предлагам на приятели да отида у тях и да поизхвърля това-онова да им се отвори място но истината е, че не съм хвърлила нещо, което после ми е потрябвало. Така че положението напълно ме устройва.
И винаги има място вкъщи.
Сериозно, изпитвам тихо удоволствие когато изхвърлям, подарявам или продавам (в зависимост от състоянието и нуждите на близките ми хора) нещата, които не ползвам.
Когато приятелят ми се нанесе да живее при мен, изхвърлих някои негови неща, защото мислех, че няма да му трябват, но оттогава не съм се увличала чак така
Два пъти годишно преглеждам всичките си дрехи, шкафовете и по-често. Често си купуваме нови неща - и старите просто трябва да си ходят. Например - последно кухненски робот - и ще разкарам пасатора и миксера. Не искам уреди, които вършат еднаква работа.
Този принцип ми важи за всичко. Шегувам се със себе си понякога, предлагам на приятели да отида у тях и да поизхвърля това-онова да им се отвори място
но истината е, че не съм хвърлила нещо, което после ми е потрябвало. Така че положението напълно ме устройва. И винаги има място вкъщи.
