Не знам къде да отида, искам да умра

  • 13 254
  • 303
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 141
Умирам от страх за бебето.
През по-голямата част от времето успявам да се контролирам и да съм спокойна. Но в ето такива моменти наистина много плача и страдам.
Така че ви моля да не ми вменявате вина по отношение на детето. Аз достатъчно я изпитвам. Правя каквото мога.
И се опасявам, че и двамата с приятеля ме сме чувствителни и сме в депресия.

# 61
  • Мнения: 10 740
А , ние сме ти виновни сега. Това ако не е пързалка ...

# 62
  • Мнения: 28 640
Тогава се хващате за ръчичка и бегом към най-близкия психиатър.
Депресията е болест и се лекува от лекари специалисти.

# 63
  • Мнения: 141
Не е пързалка.
А така би ми се искало да е.

# 64
  • Мнения: 6 331
Голяма драма, че не се е наспал. Айде сега, ами бебето като се появи?
Според мен си направила голяма грешка и тя е да търсиш биологичната си майка. Сега правиш драма от това. Изобщо нямаш чак толкова проблеми. Всъщност имаш и те са с човека, баща на детето ти.
Като цяло обаче виждам че всички сте здрави, живи и наистина правиш от мухата слон.
Аз пък цял живот не познавам баща си. И какво от това. Отхвърлил ме е още като бебе, не ме е потърсил повече от 40 години, че и една кирлива издръжка не плащаше едно време. И сега какво, да седна да се терзая, че някакъв си не ме иска? Че и ме е обезнаследил тотално, да не би да наследя панелката му в блока. Баш, имам си по-важни цели в живота. И две деца, които на мен и баща си чакат.
Много чувствителни сте станали младите. Я да нямате ток и да се чудите с кои точно стотинки да си платите хляба, ще видите тогава проблеми.
Седни си поговори с бащата на детето ти и му кажи пет приказки на кръст, да се взема в ръце и той, а ти два пъти. Ще се кахъриш за някаква си там, дето едно копче не ти е дала, че чак и ще се самоубиваш. Дете ще имаш, отговорност ще носиш за него. Сама или с бащата, трябва да решите заедно.

# 65
  • Варна
  • Мнения: 38 304
На мен постовете продължават да ми звучат като заучени фрази от розови романи. "Къде да дяна цялата болка", ти сериозно ли?!

# 66
  • Мнения: 141
Може така да Ви звучат, защото това е начинът ми на изразяване.
Не сме еднакви, нали?
Това си ми е стил.

# 67
  • Мнения: 10 740
Ако не е пързалка какво се цели с подължаване на дискусията ?

# 68
  • Мнения: 28 640
Ох, това същото дебелокожо и студено говедо ли е, за което само преди няколко месеца си писала следното:

С приятеля ми сме заедно от една година.
Преди това години наред бяхме приятели. Сега живеем заедно. Той е мил, деликатен, грижовен човек. За пръв път някой няма проблем с тъгата ми, когато се появи - изслушва ме, съчувства, опитва се да помогне, винаги ме защитава. Никой на никого не повишава тон, няма обиди и други гадории.
Нежен, откровен - такъв, какъвто винаги съм си мислела, че е, защото го познавам от 15 години.


Ако случайно не си трол, в което силно се съмнявам, хвърляйки един поглед на темите, които си пускала, то имаш спешна нужда от адекватно лечение.

# 69
  • Мнения: 141
Да, същият човек е.
И не, не съм трол - не разбирам какво ви навежда на мисълта, че съм.
Какво лечение имате предвид?
Вероятно сте права всъщност, защото наистина не се чувствам на себе си.

# 70
  • Paris, France
  • Мнения: 17 396
Да, същият човек е.
И не, не съм трол - не разбирам какво ви навежда на мисълта, че съм.
Какво лечение имате предвид?
Вероятно сте права всъщност, защото наистина не се чувствам на себе си.

В тежка депресия си. Няма проблем с приятеля ти. Болна си. Имаш нужда от лечение и то спешно. Предродилната депресия е опасна, като всяка друга.

Когато нито родители, нито партньор, нито обкръжение не виждат проблем, който за тебе съществува, вероятно наистина няма проблем, но поради ред причини си въобразявам, че проблем има.

Добре е да споделиш какво те мъчи в женската консултация.

# 71
  • Мнения: 141
Отстрани наистина се вижда по-добре, така че предполагам, сте права.
Но как да нямам проблем с приятеля ми? Той не би ли следвало да ме подкрепя в тази тежка за мен ситуация?

# 72
  • Мнения: 4 090
И какво му е тежкото на ситуацията и за какво да те подкрепя точно?

# 73
  • Мнения: 1 350
Отстрани наистина се вижда по-добре, така че предполагам, сте права.
Но как да нямам проблем с приятеля ми? Той не би ли следвало да ме подкрепя в тази тежка за мен ситуация?

Сериозно ли питаш защо темата ти звучи като пързалка, след като през 2-3 поста си противоречиш? Казваш, че сте решили да останете заедно само заради детето и веднага след това - че си нещастна, защото не те бил обичал. Последно?

# 74
  • Мнения: 11 631
Аз не разбрах коя ти е тежката ситуация.
Млада, здрава, бременна.
Някои ни деца могат да имат, инвалиди, и да не изброявам.
Затръшкала се нашата, че тоз не се е на спал и й вдига гири.
Я малко по сериозно.

Общи условия

Активация на акаунт