След скандали със служителката на деканата за отказ да ми бъде направена Академична справка за кандидатстване за международна стипендия /мързела й твърдеше, че такава се заплаща на стойност 150 лв., което обаче в устава на университета беше изложено по друг начин "академични справки са безплатни за студенти, за завършили и прекъснали лица се заплащат на стойност 150 лв." 150 лв. тогава беше огромна сума /5 общежитийни наема/. Скандала ме доведе до въпроса "коя е следваща инстанция, където да се коментира казуса?". Отговор "Декана". Е в съответния обявен приемен ден в най-неугледен вид директно излязла от клинично упражнение с някакви фермерски умирисани животни се явих при декана и в рамките на следващия ден получих безплатна Академична справка. Първата година ме смачкаха при искането на справка. Втората година плаках и се молих, на третата година просто ми се наложи да се преборя сама. Както го пишеше и някъде по-горе "неволята учи".
- Публикувана: 12 дек. 2022, 14:09 ч.
- Последно мнение: 26 дек. 2022, 08:30 ч.
Пълнолетие и институции
Нарочно карам сина ми да звъни да се обяснява той, когато нещо касае него (здравна застраховка, неясноти относно сметката му за телефон, ходене на стаж и т.н). Понякога отнема доста повече време ама така се научава. Мен ме пращаха още от тийнейджър да занеса някакъв договор в някаква фирма с автобуса, да вдигам телефона (защото имаха фирма) и как да отговарям професионално … Доста от полза ми беше.
Случвало ми се е да ходя в банка със сина, но общо взето му казвам какво и как трябва да се случи и го оставям сам да си говори. Ако има нещо неясно и той не се сети да пита, може и да се намеся. Все пак става дума за пари. В работата и университета си се оправя съвсем сам. Евентуално нещо да ме пита какво да очаква като договор или нещо подобно. Наскоро ходих с него до болницата. Той си отиде сам до личната за направление и понеже се забави и му идваше часът за специалиста, реших да мина да го видя какви ги върши и да помогна за откриването на кабинета, че болницата е голяма, а време нямаше. Инструктирах го какво е важно да разбере от лекаря и останах в коридора. Казах му да ме извика да вляза, само ако се опитат да му пробутват разни скъпи изследвания и оперативни процедури, които му се видят съмнителни като необходимост. Имам си едно наум с тази болница, защото друг специалист ме диагностицира погрешно с цел излишна операция. Та, лекарката го избъзикала "мама няма ли да влезе", а той "а, не, ще си седи отвън". Бях му дала лист и химикалка да си записва кое как да прави по лечението, което му изпишат, че си го знам колко бързо забравя. Излиза, нашия, а листа целия изписан. Докторицата надълго и нашироко му обяснила как работи стомашно-чревният тракт, даже и му беше рисувала.
Изобщо избягвам да му "светя". На 23 г. трябва да се оправя сам. Само акъл давам от време на време или трябва да е нещо супер важно, за да отида с него.
Изобщо избягвам да му "светя". На 23 г. трябва да се оправя сам. Само акъл давам от време на време или трябва да е нещо супер важно, за да отида с него.
По институции се е случвало да ходя вместо сина ми. Но аз съм адвокат, същите неща върша за хората, не ме бърка да свърша нещо и за детето си.
В банка май веднъж съм ходила с него, вече сам се оправя. На лекар само веднъж отидох с него за последните десетина години, но му беше много лошо и пожела да го придружа.
СиВи-та не съм му писала, нито съм му търсила работа. Там си се оправя прекрасно. Както и общо взето с всичко, което касае него.
В банка май веднъж съм ходила с него, вече сам се оправя. На лекар само веднъж отидох с него за последните десетина години, но му беше много лошо и пожела да го придружа.
СиВи-та не съм му писала, нито съм му търсила работа. Там си се оправя прекрасно. Както и общо взето с всичко, което касае него.
Чакам в районното да си подам за ЛК.
Ставам неволен слушател на разговор между две жени над 55г., едната със сина си, видимо около 25-годишен, за да подадат и за него документи за ЛК
.
Та, разговорът е Как си, що си?
Жената със сина си се оплаква: Охх, другата седмица ще се жени...
Приятелката й отговаря: Абее, да сме живи и здрави.
Ставам неволен слушател на разговор между две жени над 55г., едната със сина си, видимо около 25-годишен, за да подадат и за него документи за ЛК
.Та, разговорът е Как си, що си?
Жената със сина си се оплаква: Охх, другата седмица ще се жени...
Приятелката й отговаря: Абее, да сме живи и здрави.
Супер, тъкмо вече жена му ще го води!
Моите деца са малки,големият вероятно ще е под запор,заради диагнозата му,та сигурно навсякъде ще трябва да ходи с мен или баща си...Мама беше с мен на първият ми кандидатстудентски изпит и когато за пръв път отидох до София пак да подавам документи за кандидат-студентски изпити.След това сама се оправях...
Моят син е на 17.Преди месец се разболял, ЛЛ е наблизо, ходи сам на преглед, после на рентген, само лекарства не си беше купил, защото нямаше толкова пари. Като отидох за себе си, ЛЛ леко ме "насмота", че е още непълнолетен и трябва да съм с него и аз да подписвам документи.
Но като цяло е оправен, а и много търпелив, едва ли би имал проблем с банки и институции.
Аз отдавна минах пълнолетие и не си спомням кое как. Обаче много добре си спомням, че като кандидатствах в ЕГ, бях единствената, която ходи с баща си да подава документи, абсолютно всички деца бяха сами. По онова време първо си подава документи, после е изпитът. ЕГ са (бяха) в другия край на града, не бях стъпала там. Но умрях от притеснение, че съм някаква глезла. Сега живо дете, което дори да си напише заявлението не познавам. Да не говорим как години наред във форума се водят "обучения" за майки, как да редят желания. Поредици от теми за решаване на задачи от майки. Проучване на висши училища пак от майки, търсене на квартири също. Е, как да станат самостоятелни тези деца, като от малки все "патеричка" . Вероятно, биха се справили сами, но като цяло има една нагласа в майките, че ние трябва да вършим доста неща в услуга на децата. И себе си в това число слагам, добре, че синът ми често "ме завръща", ама рефлексът ми е аха да скокна аз.
Но като цяло е оправен, а и много търпелив, едва ли би имал проблем с банки и институции.
Аз отдавна минах пълнолетие и не си спомням кое как. Обаче много добре си спомням, че като кандидатствах в ЕГ, бях единствената, която ходи с баща си да подава документи, абсолютно всички деца бяха сами. По онова време първо си подава документи, после е изпитът. ЕГ са (бяха) в другия край на града, не бях стъпала там. Но умрях от притеснение, че съм някаква глезла. Сега живо дете, което дори да си напише заявлението не познавам. Да не говорим как години наред във форума се водят "обучения" за майки, как да редят желания. Поредици от теми за решаване на задачи от майки. Проучване на висши училища пак от майки, търсене на квартири също. Е, как да станат самостоятелни тези деца, като от малки все "патеричка" . Вероятно, биха се справили сами, но като цяло има една нагласа в майките, че ние трябва да вършим доста неща в услуга на децата. И себе си в това число слагам, добре, че синът ми често "ме завръща", ама рефлексът ми е аха да скокна аз.
Синът ми е на 19 и доста оправен. Банки, смяна на лична карта и международен паспорт, вадене на ПИК.
Избор на Университет и всичко от подаване на документи до записване. Само за ремонта и настаняването в общежитието се включи баща му.
Последните 4-5г веднъж-два пъти съм го придружавала при доктор и то с доста разправии...
Последно ме шашна като ми каза, че е оспорил оценка на изпит пред асистент. Изпита беше онлайн и той се чувстваше ощетен. И е успял.
Избор на Университет и всичко от подаване на документи до записване. Само за ремонта и настаняването в общежитието се включи баща му.
Последните 4-5г веднъж-два пъти съм го придружавала при доктор и то с доста разправии...
Последно ме шашна като ми каза, че е оспорил оценка на изпит пред асистент. Изпита беше онлайн и той се чувстваше ощетен. И е успял.
Баща ми беше със мен на кандидатстването ми, но съм била на 17 години и при настаняване на общежитие първата година. След това със сестра ми обикалях аз. По институции не помня да са ме придружавали. Синът ми е на 16 тази година сам си организира всички документи по стажа през лятото. На първата родителска среща класната спомена че родителите на доста от съучениците им са ходили да им оправят документите. Даже не знам къде точно е офиса само сграда.Смятам че днешните младежи са много по-самостоятелни.
На 17 започнах работа, която сама си намерих. Просто реших, че не ми се учи и нашите ми заявиха, че който не учи - работи. Спряха ми джобните и нямах избор.
На 23 реших да уча, но не спрях да работя. Не съм спирала и да сега, като винаги сама съм си намирала работа и сама съм преценявала кога да я сменя.
Обаче бях на 26, когато за една безобидна уж операция, отидох с майка. Не съжалявам, защото не съм очаквала, че такова дребно нещо ще ми обездвижи една четвърт от тялото, а ме изписаха същия ден.
На 23 реших да уча, но не спрях да работя. Не съм спирала и да сега, като винаги сама съм си намирала работа и сама съм преценявала кога да я сменя.
Обаче бях на 26, когато за една безобидна уж операция, отидох с майка. Не съжалявам, защото не съм очаквала, че такова дребно нещо ще ми обездвижи една четвърт от тялото, а ме изписаха същия ден.