Изневяра

  • 12 010
  • 275
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 22 540
Майка ми и баща ми издържаха успешно, но той тръгна да плава, когато вече двете със сестра ми бяхме пълнолетни. Майка ми се оплакваше всеки ден, че без мъжа си е за никъде, но беше криза и се налагаше.

# 136
  • София
  • Мнения: 45 477
Нашите бяха разделени към 6 месеца по работа, после баща ми взе майка ми там и след година се върнаха. Явно са разбрали, че така не става.
Впрочем баща ми се отпусна после, че имал някаква свалка със съседка и беше прослушал Бритни Спиърс! 😁

# 137
  • Варна
  • Мнения: 2 095
Тъй ли си викате? Аз пък викам, кога ще си дойде този от далечината?  Ясно, че по форумните стандарти трябва да се огледам колко са ми големи рогата, ама какво да ви кажа, все още ни е интересно да се откриваме, усещам същата сила в прегръдката.. Обаче си е вярно, докато го няма съм се настроила по един начин, разбутва се установения ред, не всичко можеш да разкажеш и той/тя да съпреживее както, ако си е бил вкъщи. Вярно, голям кеф, луда забава е докато децата са част от картинката, ама въпрос на избор от страна на двамата дали да го бъде или не.

Разбира се, всичко може да се издъни (или да е вече) и ако е така, засега големината им ме устройва.

# 138
  • Мнения: 1 786
И аз не познавам нито едно семейство, запазило се разделено. И жени на моряци познавам и на тираджии, ама щото съм от малък град се знае кой какво и с кого.
Вярвам, че някои има такива, дето са си запазили платоничната любов за 10 мин разговор по видео чат и виждане месец в годината. Аз просто не познавам такива.
Връзката затова се нарича така - да си обвързан. Като си сам 5г. каква връзка/семейство е?

# 139
  • Мнения: 4 030
Тъй ли си викате? Аз пък викам, кога ще си дойде този от далечината?
Това чакане не те ли изморява?
Аз примерно като свиквам с това да съм сама и ми се услажда после😁С бившият стана така… Не е бил в чужбина ама все по-рядко се прибираше на време.После си викам :ми аз без това съм сама, за какво ми е мъж , който не фигурира активно в живота ми, а реално съм обвързана и трябва да се съобразявам ?

# 140
  • Варна
  • Мнения: 2 095
Тъй ли си викате? Аз пък викам, кога ще си дойде този от далечината?
Това чакане не те ли изморява?
Аз примерно като свиквам с това да съм сама и ми се услажда после😁С бившият стана така… Не е бил в чужбина ама все по-рядко се прибираше на време.После си викам :ми аз без това съм сама, за какво ми е мъж , който не фигурира активно в живота ми, а реално съм обвързана и трябва да се съобразявам ?
При нас иде реч за 3-4 м. отсъствия, уточнявам, че някои потребителки говорят за години - там не знам как е. Пак казвам, въпрос на нагласа - мога да го приема за дразнител, мога и за нов приятел, когото опознавам сега...
Еее, понякога дотежава няма какво да се лъжем, ама малко категорично някои сложиха кръст на такива връзки, та се изказах. И повечето ни приятели от "морските" ,са двойки от 15+ години,  не сме чак такова изключение.

# 141
  • Мнения: 4 030
Да, единствено финансите могат да подпомогнат да издържиш на такава раздяла-налага се, правиш го за семейството. Но преди това си изпробвал всички варианти!!!

# 142
  • София
  • Мнения: 45 477
Вероятно, има някакви хора, при които са налице редица фактори - стабилна психика, навик за такъв вид връзка, ниско либидо, ниско желание за внимание, които могат да издържат на такъв вид връзка.
Вероятно...

# 143
  • Мнения: 8 608
Бе, ако ми внася по 3000 евра месечно в сметката, мога и да го преглътна.
Трудно, ама поне ще се насиля.

# 144
  • Мнения: 15 060
Познавам две двойки млади хора, преминали през продължителна раздяла. Едните се запознаха, докато учеха на различни континенти. Мина доста време, преди да се съберат на един континент, но в различни държави и още, за да се съберат наистина.

Другите започнаха от България, после дистанционно продължение, пак заради образование, и пак години, за да се съберат отново, не само в социалните мрежи.

В момента и двете двойки имат чудесни семейства, щастие, рози, дечица и всичко на шест.

Аз бях разделена с мъжа ми само една година и беше много тежко, но не заради сексуален интерес към други хора. Самата идея за такова нещо би била абсурдна.

Така че има всякакви случаи.
Все пак си оставам на мнението, че такава раздяла е голям риск и е предпоставка за окончателна раздяла заради отчуждаване.

Последна редакция: вт, 20 дек 2022, 08:33 от Uncommon

# 145
  • Варна
  • Мнения: 2 095
Като нещо не се е получило при мен, значи другите са успели щото са дефектни. Вероятно няма лошо, ако помага да превъзмогнем тежки моменти. Вероятно...

# 146
  • Мнения: 22 540
Майка ми спря да работи, когато баща ми започна да плава. Той не само работеше за много добра заплата, но и носеше много подаръци от чужбина всеки път. Та преживели са го някак, вече 50+  години са си заедно. Но вече са били 23 години семейство, преди той да тръгне да плава. Това има значение.
За мен лично, при пораснали деца, не би било проблем мъжът ми да пътува, ако работата му го налага. С малки деца и да ги гледам само аз - ще се изпокараме най-вероятно.

# 147
  • София
  • Мнения: 16 205
Много неща имат значение в такава конфигурация. Възраст, деца, индивидуални нужди - дали хората са по-саможиви, например, колко сексуални са, социалната среда на оставащия... Оттам насетне отношението - ако има добро отношение липсата влияе по един начин, при лошо по друг. Та това, че едни са успели, не значи, че други са се провалили, неуспявайки. Всеки вирее в различни условия, а условията не се изчерпват само с разстоянието.

# 148
  • Мнения: X
От известно време спя с колегата ми. И двамата сме семейни. Всичко започна от преди повече 1 година при първата ни среща. И от двете страни имаше химия, но никой не предприе нищо до скоро. За сега нямам скруполи и не чувствам вина. Дори се чувствам жива, но избирам аз да прекратя, за да не стане по-сериозно. Знам, че е тъпо, но не успях да откажа. Аз с мъжа си се разбирам много добре, но ми липсва секс. Това е истината, 2 пъти в месеца на мен не ми стигат. Говорила съм многократно с него на тази тема. Здравословен проблем няма, няма и нежелание, добре са нещата, когато се случи. Проблема е, че неговото либидо е много по-ниско от моето. Той не изпитва необходимост каквато аз. Ако днес правим и утре аз поема инициативата ми се отговаря "нали вчера правихме, хайде утре". Във възраст съм, в която имам нужда от секс. Той заспива рано. Опитвам се да го събудя, но нищо. Така както пиша тук, така му казвам нещата и на него директно в очите. Не и не, човека не реагира, само се смее и вика "каква жена имам ненаситна" и до тук. Как ли не опитах - бельо, смяна на цвета на косата, тренирам за дупе, вечери с афродизиаци, пращане на детето на бабите често. Не! Два пъти в месеца за по минути. Това му е достатъчно. Ами.... не мога хора. Ника ми е добре познат тук, за това пиша като анонимна. Разберете ме...

# 149
  • Мнения: 22 540
Е ти си си добре Simple Smile Разбираме те Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт